№ 596
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000510 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Национална агенция за
приходите против решение № 260494 от 22.03.2021г. , постановено по т. д. №39/2020 г. на
Софийски градски съд, с което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск за
признаване за установено на основание чл.694 от ТЗ по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.)
съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност публични
държавни вземания в общ размер на главниците от 2100 лв. с основание за възникването им
Наказателно постановление № F092668/06.02.2014г., издадено от ТД на НАП, гр.София,
Наказателно постановление № 0080/14.07.2009г., издадено от Комисия за регулиране на
съобщенията и Електронен фиш за налагане на глоба серия К №0096648/ 22.09.2011г.,
издаден от ОДМВР-Добрич, както и за признаване за установено привилегията по
чл.722,ал.1,т.1 от ТД по отношение на вземанията, обезпечени с издадени от публичния
изпълнител при ТД на НАП- гр.София Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх.№С170022-022-0034034 от 13.06.2017г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№С 180022-022-0050753 от 16.07.2018г., вписани в ЗРОС под
№2019011400030 и №2019011400061.
Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
1
По отношение на частта на решението, която касае публичните държавни вземания в
общ размер на 2100лв., които са възникнали в резултат на налагане на финансови санкции се
посочва, че съдът неправилно е приел, че възражението за изтекла в полза на длъжника
погасителна давност е основателно. Не били взети предвид представените доказателства за
предприети действия, които спират и прекъсват давността по смисъла на чл.171,ал.2 от
ДОПК. На следващо място са изложени доводи,че приложени намира не нормата на
чл.82,ал.1,.б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания, а чл.171 от ДОПК
и давността е петгодишна.
По отношение на частта на решението, с която е отхвърля искът за признаване, че
съществуват обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворение по
отношение на от приетите в производството по несъстоятелност срещу дружеството
публични вземания. Представени били доказателства за налагане на запори върху парични
средства и 4 броя МПС и вписването на същите в ЦРОЗ давало право на предпочтително
удовлетворяване при разпределението на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество.
Изтъква се, че макар запорите да са вписани след откриване на производството по
несъстоятелност, те са наложени преди това и няма законова забрана вписването на бъде
направено след този момент. То не било елемент от фактическия състав за налагане на
обезпечителната мярка.
Постъпил е писмен отговор от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/, с който се
моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение - потвърдено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД/н/ не е депозирало
отговор на подадената въззивна жалба.
Апелативен съд-София, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК и след
като обсъди доводите на въззивника и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.694 от ТЗ.
От наличните по делото писмени доказателства е видно, че с молба вх.№ 24-28-
2227/25.01.2019г. НАП е предявила публични вземания сред които са тези за наложени
административни санкции в размер на общо 2100лв. главници и 712,51 лв. лихви, както и
такива за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, държавни такси, както и
парично вземане за извършен разход по образуваното от ТД на НАП - гр.София
изпълнително дело №22140004054/2014г. Общият размер на публичните вземания е 2
373 245,26лв.
В молбата е посочено, че по отношение на тези вземания са наложени обезпечителни
мерки, поради което публичните вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите
2
вземания като обезпечение такива и с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от
ТЗ.
От останалите писмени доказателства,а именно: разпечатани на хартиен носител
списъци на приетите и неприети вземания, преписи от възраженията,подадени от „Лайтхаус
Голф Ризорт“ АД/н/ и НАП против тези списъци, препис от определение №
6913/23.12.2019г. по т.д.№1708/2011г. на СГС се установява, че вземанията за
имуществени санкции първоначално са били включени в списъка на приетите вземания, но
след подадено възражение от длъжника, с определение № 6913/23.12.2019г. същите са
изключени от него поради погасяването им по давност. Останалите вземания на Държавата
са приети от синдика като необезпечени такива. Подаденото възражение от НАП, с което се
моли същите да бъдат приети като обезпечени е оставено без уважение.
Предвид на тази факти са възникнали предпоставките за предявяване на иск по реда
на чл.694 от ТЗ. Същият е предявен в установения в чл.694,ал.6 от ТЗ 14-дневен срок от
датата на определението по чл.692,ал.4 от ТЗ. С оглед на изложеното същият се явява
допустим. По отношение неговата основателност въззивният съд намира следното:
С Наказателно постановление № 0080 от 14.07.2009г. на Комисия за регулиране на
съобщенията е на основание чл.53,ал.1,вр. чл. 83,ал.1 от ЗАНН на „Клиф Голф Холидей
Круб“ АД / сега „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД/ е наложена имуществена санкция в размер на
1500лв.
На 22.09.2011г. ОДМВР –Добрич е издала електронен фиш за налагане на глоба на
същото дружество в размер на 100лв.
На 06.02.2014г. е издадено Наказателно постановление № F 092668/ 06.02.2014г. от
Директор Дирекция „СДО“ при ТД на НАП-София.Със същото на основание чл. 53 вр.чл.27
/чл.83/ и чл.32 от ЗАНН на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е наложена имуществена санкция в
размер на 500лв. Същото е влязло в сила на 21.05.2015г.
По делото са представени пет броя постановления за налагане на обезпечителни
мерки като една част от тях са за предварителни обезпечителни мерки по ДОПК,а други –
за обезпечаване на установени с актове за установяване на публични държавни вземания
задължения. Относими към спора са Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С170022-022-0034034/13.06.2017г. за обезпечаване на събирането на вземането по
изп.дело №22140004054/2014г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С170022-022-0050753/16.07.2018г., тъй като в исковата молба, подадена от кредитора
именно те са посочени като фактическо основание за твърдението, че приетите от синдика
и включени в списъка на приетите вземания, публични вземания за събирането на които е
образувано изп.дело №22140004054/2014г. са обезпечени такива и са с поредност за
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. От удостоверение №1236151 / 14.01.2019г.,
издадено от ЦРОС , стр. 4 и 5 се установява, че тези запори са вписани в регистъра на
3
14.01.2019г.
С обжалваното решение е направен извод за неоснователност на предявените искове
. По отношение на вземанията за имуществени санкции е прието, че същите имат характер
на глоби и се погасяват по давност с изтичане на срока по чл.82,ал.3 от ЗАНН и това е
мотивирало съда да счете,че искът за установяване съществуването на това вземане на
държавата следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за признаване за установено, че приетите от синдика вземания
са с поредност чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е счетено, че за да има такава привилегия тя трябва да е
вписана в ЦРОС преди датата на постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност предвид нормата на чл.638,ал.4 от ТЗ, която въвежда забрана за налагане
на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имущество на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност. Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че такова вписване е направено след постановяване на решението за
откриване на такова производство по отношение на длъжника е счетено, че същото не
създава привилегия за удовлетворяване в проведеното универсално принудително
изпълнение в производството против несъстоятелния длъжник. Поради това този иск също
е отхвърлен.
Настоящата инстанция счита,че решението е правилно.
Във връзка с оплакванията, направени във въззивната жалба съдът намира следното
по отношение на първия иск:
Както вече беше посочено, в подадената жалба въззивникът поддържа, че давността
за наложените финансови санкции е била прекъсвана многократно. Тези твърдения обаче са
общи без да се посочват конкретните действия, с което това е направено. В хода на
процеса не са ангажирани доказателства именно за тези вземания да са предприети
действия за принудителното им събиране. От събраните писмени доказателства става
ясно, че е било образувано изп.дело №22140004054/2014г., но не беше установено, че
процесните вземания са били предмет на принудителното изпълнение по същото.
Неоснователни са и твърденията, че е приложима петгодишната давност по чл.117 от
ДОПК, а не двегодишната такава по ЗАНН. Видно от самите наказателни постановления
наказващият орган е наложил наказания като се е позовал на чл.53 от ЗАНН. В този текст е
регламентирано издаването на наказателно постановление за налагане на съответното
административно наказание. От друга страна като такова с имуществен характер е
предвидено именно наказанието „глоба“/Глава трета ,Раздел ІІ от ЗАНН/, а разликата с
имуществените санкции по Глава четвърта е само във субекта, на който се налага
наказанието- имуществената санкция се налага само по отношение на юридически лица и
еднолични търговци, а глобата – на физически лица. Това обаче не променя характера на
наказанието като такова по ЗАНН и поради това съдът счита, че следва да се приложи
4
давността по чл.82,ал.1, б.“а“ от ЗАНН.
По отношение на наложената с постановление № 0080 от 14.07.2009г. на Комисия за
регулиране на съобщенията имуществена санкция, дори да се приеме, че няма характер на
глоба и е приложим петгодишния давностен срок, същият отново е изтекъл предвид датата
на постановяването на акта и датата на влизането му в сила.
По отношение иска да бъде признато за установено съществуването в
производството по несъстоятелност на обезпечителни мерки, даващи право на
предпочтително удовлетворение по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ за обезпечаване на публичните
вземания, установени с изпълнителните основания, описани в т. от 1.1. до 1.73
включително, от т.2.2. до т.2.71 включително, от т.3.1. до т.3.3. включително и в т.4.1. и 4.2.
от молбата за предявяване на вземанията, въззивният съд намира следното:
По делото не са представени доказателства за налагане на запора по предвидения в
ДОПК ред преди откриване на производството по несъстоятелност. Постановленията на
публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки предхождат откриването на
производството по несъстоятелност, но няма данни да са изпратени запорни съобщения и за
вписване на запорите в ЦРООС преди посочения момент.
С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност
отпада възможността върху имуществото на длъжника да бъдат налагани обезпечителни
мерки – чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ. Следователно, недопустимо е след датата на решението по
чл. 630 ТЗ запор върху имущество на длъжника, дори и наложен по-рано, да бъде вписан по
реда на ЗОЗ. Вписването разширява действието на запора и създава привилегията по чл.
722, ал. 1, т.1 ТЗ и поради това, следва да се приеме за отделна обезпечителна мярка със
самостоятелно значение, макар и обусловена от и допълваща основната мярка. Поради това
вписването в ЦРОЗ на запор, който е наложен преди решението по чл. 630 ТЗ, е
непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността - чл. 638, ал. 4, изр. 2
ТЗ. Следователно въз основа на него не може да възникне привилегия за удовлетворяване на
кредитора по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Предвид тези съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260494 от 22.03.2021г. , постановено по т. д. №39/2020
г. на Софийски градски съд.
5
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6