Р Е
Ш Е Н
И Е 937/19.12.2019г.
гр. ЯМБОЛ.19.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........21.11.2019г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................Ст.М….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.……………….....…...гр.дело N 2781... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, с която желае да се приеме за установено, че има следните вземания срещу А.Н.П.
по Договор за кредит № *** г. във връзка с Договор за гаранция от 17.04.2015
г.: 400.00 лв. - главница, 47.96 лв.- договорна лихва за периода от датата на
първа вноска 17.05.2015 г. до 14.10.2015 г. - датата на последната вноска;
260.00 лв. - административна такса за събиране на вземането; 234.73 лв. - такса
за гаранция; 11.05 лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
15.10.2015 г. до 22.03.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят за присъждане
на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ищецът твърди, че е
подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на А.Н.П. при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
нея.
Обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
кредит № *** г. между „Фератум България” ЕООД като
Кредитор и А.Н.П. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация
от разстояние (електронна поща, уебсайт) във формата на електронен документ и
отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения
от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите
условия.
Със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на
сключения Договор за кредит №***г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 400.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 47.96 лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената
законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността
на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и
същото фигурира под № *** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 17 април
Съгласно чл. 5 от
Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № ***, сключен между А.Н.П.
и „Фератум Банк” ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 234.73 лв.
А.Н.П. не е
изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк"
ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум
Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което е
встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес
за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Следва да се има
предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 14 октомври
В изпълнение
разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява
такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент е в размер на 260.00 лв. и представлява
административна такса за събиране на вземането.
Така задължението
на ответника А.Н.П. към Дружеството-Гарант „Фератум Банк” ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния
спрямо „Фератум България” ЕООД изискуемо задължение
по Договор за кредит с № ***, формирано от усвоената, но непогасена част от
кредита - главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на
707.96 лева, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № ***
в размер на 234.73 лева, за която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
На 1.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № ***, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен
по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември
По договора за
кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент
дългът е в общ размер на 953.74 лв.
В
хода на производството като трето лице помагач на страната на ищеца встъпи
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, поради факта , че на 03.05.2019г. на
осн.чл.99 от ЗЗД с ищеца са сключили договор за прехвърляне на вземания,
съгласно който вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД
срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството – кредитор. „АСВ” ЕАД е
депозирало до съда молба, в която
изразява своето становище по исковата молба подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, като заявяви че я поддържа изцяло и
моли за уважаване на всички предявени установителни
искове.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначеният от съда на ответницата
особен представител, с който счита подадената ИМ за недопустима поради следното:
Назначеният от съда
особения представител на ответницата оспорва исковете по основание и по размер
по следните съображения:
Посочва, че с
исковата претенция против ответницата ищецът претендира очевидно заплащане и на
суми съгласно сключен Договор за гаранция на стойност 234.73 лв., както и
сумата от 260 лв., съставляваща административна такса за събиране на вземането.
Счита, че клаузите в договора за кредит и договора за гаранция относно тези
суми се явяват неравноправни съгласно ЗЗП, респективно нищожни поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Същите определят задължение за ответницата
за плащане на суми за допълнителни услуги, които са нищожни, тъй като
заобикалят закона, като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими
по действащото
законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи
по кредита определени в ЗПК. В
съотношение с искания кредит в размер на 400 лв., допълнителните възнаграждения
за ищеца в размер на 494.73 лв. /237.73 + 260.00/ дава основание за извода, че
е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка. Посочва, че така определените суми за
допълнителни разходи /надвишаващи размера на поискания кредит/ реално оскъпява
кредита и води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на
задължението по договора за кредит. Ето защо счита, че и клаузите в договора за
кредит и в договора за гаранция се явяват нищожни и не могат да породят правно
действие между страните по тях, следователно и в лицето на ищеца цесионер. Отделно от това счита, че тези клаузи са и в
противоречие с разпоредбите на чл.10а ал.2, ал.4, чл.19, ал.4 ЗПК, както и се
явяват неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП.
Оспорва твърдението
в ИМ, че ответницата е била уведомена за
сключения договор за цесия от „Фератум Банк” ЕООД посредством писмо с обратна разписка. Такава не
е приложена към писмените доказателства с ИМ.
Поради изложеното, моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции против ответницата,
като неоснователни, ведно със законните последици от това. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За наличието на
сключен с ответницата договор за кредит ищецът е представил информация за
заявка за кредит № ***, заявител
А.П.Н., размер на кредита 400лв., при срок от 180 дни, лихва от
47.960000000000001 и гаранция по кредита от 234.729999999999. Представени са и
общи условия към договора за гаранция. За извършената цесия ищецът е представил
договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от *** с който „Фератум Банк”
ЕООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД свои
кредитни отписвания.Видно от приложението към договора за цесия под № *** фигурира вземането от ответгницата А.Н.П.. Приложено е писмо зо
ответницата за уведомяването й за извършената цесия, както и пълномощно
подписано от „АКПЗ”ООД с права по чл.99 от ЗЗд и във вр. с чл.20 от ЗЗЛД.
По искане от ищеца
по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според
даденото заключение по договор за потребителски кредит № *** и договор за
гаранция/поръчителство от 17.04.2015г. не са извършени плащания. Сумите по
претендираните вземания не са платени. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 28.03.2018г., общият размер на задължението е 942,69
лв., от които: главница от 400,00лв., договорна лихва за периода 17.05.2015г. –
14.10.2015г. в размер на 47,96 лв., административна такса за събиране на вземането
от 260.00 лв. и такса гаранция от 234,73 лв.
За тези суми в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410
от ГПК № *** по
ч.гр.д. № *** по описа
на ЯРС. Т.к. заповедта е била връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.5
от ГПК , съдът с разпореждане от 21.05.2018г. е уведомил заявителят да предяви
в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
За това разпореждане заявителят е уведомен на 13.06.2018г., като на
12.07.2018г. същият е депозирал иска си в съда.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изцводи:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2,
79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове
за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
От
ангажираните по делото писмени доказателства не се установява между ответницата
и дружеството „Фератум България” ЕООД да е постигнато
съгласие и сключен договор за потребителски кредит при заявените параметри в
исковата молба. Закона за потребителските кредити, под режима на който попада и
договорната връзка /арг. от противното от чл. 4 ЗПК/,
по която се търси изпълнение, предписва форма за действителност на договорите
за потребителски кредити – обикновена писмена /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Формата се
счита спазена, когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по
телефон, през интернет или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен документ. Препис от същия, на
хартиен носител, удостоверява договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и данни,
установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както
и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на производството ищецът е
ангажирал разпечатка на хартиен носител на електронен документ, но тя не
установява същественото съдържание на договорната връзка – страни /потребител и
кредитор/ и предмет /поето задължение от страна на кредитора да предостави
финансов ресурс, който той да възстанови разсрочено и условията, при които да
стори това/. Ангажираната разпечатка на електронене
документ всъщност е относима към договора за
гаранция, а не към договора за предоставяне на потребителски кредит. Страните
по двете правоотношения са различни, различен е и предмета им.
По
отношение на договора за поръчителство законът въвежда също форма за
действителност /обикновена писмена – чл. 138 ЗЗД/, а доказателства за
възникването на такова правоотношение между гаранта /”Фератум
Банк”/ и кредитора по договора за потребителски
кредит /Фератум България” ЕООД/ не са ангажирани.
Договорната
връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под
режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при
предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед
постигането на тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние
/в това число финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде
обвързан от предложението или договора, информация за услугата и то по ясен и
разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и
разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се
носи от доставчика /арг. от чл. 18, ал. 1 ЗПФУР/.
Доказателства в тази насока също не са ангажирани от ищцовата страна в хода на
процеса, макар с доклада на делото да са ѝ дадени указания за
това.
В
производството по делото не са ангажирани доказателства кредитора по
договорната връзка да е изпълнил задължението си за предаване сумата по кредита
на ответника. След изпълнението на това му задължение за длъжника възниква
задължението за връщане на сумата по кредита, ведно с възнаграждението за
ползване на предоставени финансов ресурс. Твърди се, че е договорено
предаването на сумата по кредита да се извърши чрез Изи
пей. В тази връзка първоначалния кредитор е направил счетоводни записвания, но
същите не могат да се ползват като основа за формиране на извод за изпълнение
на това задължение, тъй като за тях не са ангажирани първични счетоводни
документи.
От
изложеното следва, че ищецът не е провел доказване относно възникването на
правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и „Фератум България” ЕООД и изпълнението на задълженията по
него /задължението за предаване сумата по кредита/. Обстоятелството, че в
счетоводството на „Фератум България” ЕООД има открита
счетоводна партида на ответницата, не променя извода на съда.. В тази връзка следва
отново да се има предвид, че договорът за потребителски кредит е формален. За
действителността му законът въвежда обикновена писмена форма. За спазването ѝ ищецът не е ангажирал доказателства /на хартиен или
технически носител/. Негова е тежестта на доказване в процеса и след като той
не е провел успешно доказване досежно този факти,
съдът следва да приеме, че той не се е осъществил.
По
делото няма доказателства, че гаранта е предложил изпълнение по договора за
потребителски кредит, след което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
При липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че гарантът
е встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с договора за
цесия, сключен в ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В допълнение към
казаното, следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия са кредитни
портфейли /вземания по продукт „Кредит на вноски” и „Заем до заплата”, сключени
между „Фератум България” ЕООД и български клиенти,
живеещи в България/, но не и вземания по договори за гаранция.
За
пълнота на изложените, макар това да няма пряко отношение към крайния извод на
съда, че ищецът няма вземания на заявеното основание, в посочения в исковата
молба размер срещу ответника, следва да се отбележи, че за продажбата на
вземането ответницата не е уведомена. Ищецът е овластен с правата да стори
това, но изявление в този смисъл преди подаване на исковата молба или в рамките
на производството, не е направено. При направеното изявление, връчено на
ответника в рамките на процеса, вкл. чрез назначения му от съда особен
представител, този факт следваше да се отчете от съда, като настъпил в рамките
на процеса.
По
изложените съображения, заявените искове за установяване на вземания по
главница, договорна лихва, административна такса, такса гаранция и обезщетение
за забава, следва да се отхвърлят.
При този изхода на спора, следва са се остави без уважение искането на
ищеца за присъждане на сторените разноски в настоящото производството и в
производството по издаване на заповед за изпълнение, като разноските остават за
негова сметка.
Воден
от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
от Р.Г.А. и Т.Я. К. обективно съединени установителни искове по чл.422 ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че А.Н.П., ЕГН ********** ***
им дължи сумата 400 лв. - главница,
представляваща задължение по Договор за гаранция, сключен във връзка с договор
за Кредит № *** г.,
сумата 47.96 лв. – договорна лихва
за периода от 17.05.2015 г. до 14.10.2015 г., сумата 260 лв. – такси, сумата 234.73 лв. – гаранция
по кредитна сделка, сумата 11.05 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.10.2015 г. до 22.03.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на ЯРС, като
неоснователни.
Решението е
постановено при участието на трето лица помагач на страната на ищеца - „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: