Решение по дело №939/2023 на Апелативен съд - София

М О Т И В И

към Решение № 313, постановено на 08.08.2023 г. по ВЧНД № 939 по описа за 2023
г. на Апелативен съд- София:

Производството е по реда на чл.12, ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
С решение № 128 от 17.07.2023 г., на Окръжен съд-Монтана, постановено по
ЧНД № 181/2023 г., по описа на същият съд, е признато и прието за изпълнение в Република
България влязло в сила съдебно решение № 53/2022 година на Петчленен Апелативен съд-
Керкирас, Република Гърция, с което на българския гражданин З. М. Б., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ***, Община ***, област ***, ул. „***“ № **, за извършено от
него на 22.12.2018 година престъпление, наказуемо по чл.280, ал.2, т.3, 4, 5 и 6 във вр. чл.18,
ал.1 от българския Наказателен кодекс, е наложено наказание „лишаване от свобода“, за
срок от десет години.
На основание чл.13. ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е намалил размера на
наложеното на осъдения З. М. Б., със снета по-горе самоличност, наказание „лишаване от
свобода“ за срок от десет години, което, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, да
бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е приспаднал
изтърпяната част от наказанието до фактическото предаване на З. М. Б., от Република
Гърция в Република България за изпълнение на съдебното решение.
В срока по чл.12, ал.10 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, срещу решението на
първоинстанционният съд е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на осъдения
З. М. Б..
С жалбата се релевират доводи за нарушение на материалния закон, поради
неправилно определена правна квалификация и явна несправедливост на приспособеното
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 10 години.
Защитникът възразява срещу определената от първоинстанционният съд правна
квалификация на деянието на Б. и твърди, че правилната такава е по чл.281, ал.1 от
българския НК /противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона с цел имотна облага/, като били установени и по-тежко
квалифициращите деянието факти, визирани в т.1, т.2, т.3 и т.5 на ал.2 от чл.281 от НК, а не
приетата от първия съд правна квалификация по чл.280, ал.2, т.4 и 6 от НК.
Защитникът моли за изменение на решението, чрез промяна на правната
квалификация от чл.280, ал.2, т.т. 3, 4, 5 и 6, във вр. чл.18, ал.1 от българския НК, в
правилната такава – по чл.281, ал.2, т. 1, 2, 3 и 5, във вр. с ал.1 от НК. В условията на
алтернативност, защитникът моли за намаляване на определеното от Окръжен съд –
Монтана, наказание от 10 години „лишаване от свобода“, като сочи, че от наложеното от
гръцкия съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, осъденият З. М. Б., до
07.09.2022 г., бил изтърпял 6 години и 3 месеца, т.е. 2280 дни /с изгодно изчислени надници
/926/. От приетите по делото писмени доказателства, било установено, че осъденият бил с
чисто съдебно минало, както и, че спрямо него няма образувани преписки и дела. Като не
взел предвид тези смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, първият съд
нарушил законовите разпоредби за индивидуализацията на приспособеното наказание.
1

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, осъденото лице З. М. Б.,
редовно уведомен, не се явява, тъй като търпи наказание „лишаване от свобода“ в гръцки
затвор. Представлява се от служебния му защитник, адвокат А. К. В. от АК - Монтана, която
поддържа подадената от нея жалба и моли за уважаването ѝ.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, като взе предвид депозираната жалба, доводите на
страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с материалите по делото, и
нормите на ЗПИИСАННЛСМВЛС, § 4 от ДР на този закон, във вр. чл.341 от НПК, провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че жалбата е основателна.
Съдебните органи на Република България са сезирани с Удостоверение по чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, към което е приложено Решение № 53/2022 от 05.04.2022 г. на
Петчленен Апелативен съд-Керкирас, Гърция, влязло в сила на 10.12.2022 г., преведено на
български език, с което българският гражданин З. М. Б. с ЕГН **********, е бил признат за
виновен в престъпление по членове 1, 2 пар.1, 5 пар.1, 12, 13 дан-д 14, 16, 17, 18, 26 пар. 1а,
27 пар. 1, 45, 50, 51, 52, 53, 57, 59, 68, 76, 79, 80, 84 пар.2 ал.а , 94 пар.1 , 463 пар.3 и член 30
пар. 16 и на 3акон № 4251/2014 от наказателен кодекс Република Гърция – „Транспортиране
на граждани от трета държава, без право на гръцката територия, с цел подпомагането им на
държава - членка на Европейския съюз, от повече лица които действат съвместно,
професионално, с цел печалба, по множество и от които може да възникне опасност за
хората“, което според Наказателния кодекс на Р.Гърция, представлява тежко престъпление,
извършено по множество. За това престъпление, на осъдения Б. е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 20 /двадесет/ години.
Първата инстанция напълно основателно е приела, че са спазени изискванията на
ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да признае и приеме за изпълнение осъдителното решение
на гръцкия съд.
Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, напълно съответства на
изискванията на Закона и на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, бр. 327/05.12.2008 г. - РР
2008/909/ПВР). Посочено е престъплението, за което е осъден З. М. Б., правната му
квалификация, както и вида и размера на наложеното му наказание.
Изрично е посочено, че липсват основания за проверка на двойна наказуемост по
чл.8, ал.2, т.14 и т.18 от ЗПИИСАННЛСМВЛС (респ. по чл.7, т.1 от РР 2008/909/ПВР), като
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години.
Не съществуват основанията за отказ по чл.15, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС:
представено е удостоверение по чл.3 от този Закон;
- лицето се намира на територията на държава-член на ЕС, изтърпява присъдата
си в затвор в Република Гърция, като е дало съгласие за предаването си в Република
България, което става по изрично негово искане, като освен това по принцип в случая не се
изисква съгласие на осъдения, доколкото той е български гражданин - чл.6, т.2, б. "а" от РР
2008/909/ПВР;
- не се нарушава принципа ne bis in idem;
- престъплението, за което е осъден Б. е такова и по българското право (а и е
налице изключението по чл.8, ал.2 от Закона);
- изпълнението на определеното наказание не е погасено по давност по
българското право;
2

- осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
- осъденото лице е наказателно отговорно по българското законодателство;
- съдебният акт е постановен в съдебен процес, в който осъденото лице е
участвало лично;
- липсват основания за изискване на съгласие по чл.28, ал.1, т.7 от Закона;
- наложеното наказание не включва принудителни медицински мерки и
престъплението не е извършено на територията на Република България.
Признаването и приемането за изпълнение на решението на гръцкия съд налага
неговото приспособяване в съответствие си изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1; чл.12, ал.8 и
чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, и чл.7 от РР 2008/909/ПВР към българското право.
Въззивният съд намира, че приетата от първоинстанционният съд правна
квалификация, във връзка с приетата за изпълнение присъда, а именно чл.280, ал.2, т.3, 4, 5 и
6 във вр. чл.18, ал.1 от НК на Република България е неправилна, т.е. нарушен е материалния
закон.
Изложеното в жалбата на служебния защитник възражение че правната
квалификация следва да бъде по чл.281, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.5 от НК е основателно и следва
да бъде уважено. От това следва, че и определения от Окръжен съд – Монтана срок на
наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде редуциран от 10 години на 6 /шест/
години, какъвто е максимално посоченият за това наказание размер. Този извод САС
обоснова от словесното изражение на престъплението в приложеното по делото
Удостоверение /стр. 9-11 от ЧНД № 181/2023 г. на ОС - Монтана/.
В Република Гърция З. М. Б. е осъден за престъпление, което по гръцкото право е
квалифицирано като „Транспортиране на граждани от трета държава, без право на гръцката
територия, с цел подпомагането им на държава-членка на Европейския съюз, от повече лица
които действат съвместно, професионално, с цел печалба, по множество и от които може да
възникне опасност за хората“, което според НК на Р.Гърция, представлява тежко
престъпление, извършено по множество, като в Удостоверението /стр. 10-11/, изрично е
записано, че „на 22.12.2018 г., действайки в съучастие, заедно с други неизвестни
извършители, в контекста на разпределените между тях роли, въз основа на общ престъпен
план и по начин, по който всеки от тях е приемал изцяло действията на останалите, в
качеството си на водач на товарен автомобил с регистрационен номер (на български език)
"ЕВ 1872АХ" марка "MERCEDES", свързан с ремарке (полуремарке) с регистрационен
номер (на български език) "********" марка "SCORPION РЗС", натоварил от неизвестен
район в близост до град Атина, след предварителна уговорка, осем (8) граждани от
Ирак, а именно:/изчерпателно изброени в удостоверението/, които са били лишени от
правото да влязат на гръцка територия и са влезли незаконно в страната от
неинституционализирано място на гръцко-турската граница - факт, който той е
знаел, и след като се е погрижил за укриването им в специална крипта, която са създали
(заедно с неизвестни негови съучастници), под дървения под на каруцата на гореспоменатия
камион, между шаситата, като преди това е отрязал напречните греди на превозното
средство, за да създаде празно пространство, и е създал, с помощта на електрозаварка,
допълнително пространство с желязна конструкция, входът към него е бил направен е
дървена дъска, която е била завинтена към шасито на превозното средство и върху която той
е поставил гореспоменатото ремарке, за да затрудни служителите, отговарящи за проверката
на превозните средства, да идентифицират скривалището и превозваните чужденци,
транспортирал ги до външното пристанище Игуменица, където пристигнал във
вечерните часове на същия ден, за да се качи заедно с тях в горепосоченото превозно
средство на ферибот до пристанището в Бари, за да ги транспортира незаконно до Италия.
Той е извършил това деяние съвместно с останалите извършители с цел печалба, тъй като е
3

получил възнаграждение в размер на не по-малко от две хиляди (2000) EUR от всяко от
транспортираните лица. Същевременно горепосоченото деяние е могло да доведе до
опасност за хората, тъй като горепосоченото задушно пространство, от една страна, не е
било достатъчно проветрено, което е довело до струпването на осем души в него, в
продължение на толкова много часове, без възможност за комуникация с кабината на водача
на превозното средство, застрашава трайно живота им поради липсата на кислород и в
случай на внезапно спиране или маневриране би могло да доведе до внезапни, тежки и
животозастрашаващи наранявания на превозваните чужди граждани и до невъзможност за
извеждането им. Освен това той е лице, което извършва незаконно транспортиране на
граждани на трети страни по занятие, тъй като от инфраструктурата, която е създал, е имал
намерение да извърши деянието многократно (методично и организирано планиране с
действие и сътрудничество между няколко лица, със съвпадащи индивидуални действия и
разпределение на престъпните роли, за да се постигне общата цел, използване на
недекларирани мобилни телефонни връзки, превозно средство и ремарке със специално
обособена зона за старателно укриване на нелегални имигранти, с цел въвеждане в
заблуждение на компетентните органи, за контрол на длъжностните лица и свеждане до
минимум на риска от заемане на нелегалния транспорт, проявена готовност да повтори това
деяние при всяка подходяща възможност), следва че целта му е да получи доходи.“
Всички посочени обстоятелства сочат, че чуждестранните граждани са били
„натоварени“ в управлявания от осъдения Б. камион, на територията на Р. Гърция, в
която вече са били влезли незаконно в страната от неинституционализирано място на
гръцко-турската граница, а Б. ги е натоварил от неизвестен район в близост до град
Атина, като ги транспортирал до външното пристанище Игуменица. Т.е. той не е
превел през гръцката граница осемте иракски граждани, а само е подпомогнал
придвижването им в рамките на територията на Република Гърция.
Описаното в удостоверението деяние на осъдения Б. престъпление е по чл.281,
ал.2, т.т.1, 2, 3, 5 от НК на Република България - противозаконно подпомагане на чужденец
да преминава в страната в нарушение на закона, с цел да набави облага за себе си, което е
било организирано от група, извършено по отношение на повече от едно лице, чрез МПС и
по начин, опасен за живота на лицата. При това положение правилната правна квалификация
по българското наказателно право за осъждането на З. М. Б. е именно тази, която е и
посочена в жалбата на служебния защитник.
За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от
една до шест години и „глоба“, от 5 /пет/ хиляди до 20 /двадесет/ хиляди лева.
Наложеното от гръцкия съд наказание е „лишаване от свобода“. Това наказание
трябва да бъде прието за изпълнение, доколкото същото наказание е предвидено и в
българския Наказателен кодекс за престъплението по чл.281, ал.2, т.т.1, 2, 3, 5 от НК. С
оглед приетата от настоящият съд различна правна квалификация, а именно по чл.281, ал.2,
т.т.1, 2, 3, 5 от НК на Р. България, предвиждаща максимален срок на наказанието „лишаване
от свобода“ от шест години, съгласно регламентираното в нормата на чл.13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, срока на приетото за изпълнение наказание „лишаване от свобода“
следва да бъде намален от 10 години на 6 /ШЕСТ/ години.
За изпълнението на това наказание ЗИНЗС предвижда определянето на
първоначален „строг“ режим - чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС, какъвто и правилно е определен
от първият съд.
Първият съд правилно е приложил разпоредбата на чл.12, ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, приспадайки изтърпяната част от наказанието до фактическото
предаване на З. М. Б. от Република Гърция в Република България за изпълнение на
съдебното решение.
По отношение на наложеното на осъдения Б. от гръцкия съд наказание „глоба“,
4

настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционният
съд, които са правилни, законосъобразни и обосновани, поради което и не намира за
необходимо да ги преповтаря.

По изложените по-горе съображения, решението на Окръжен съд - Монтана
следва да бъде изменено в частта му относно приетата от Окръжен съд – Монтана правна
квалификация на приспособеното наказание, като бъде приета такава по чл.281, ал.2, т.т.1, 2,
3, 5 от НК на Р. България, както и по отношение размера на наказанието „лишаване от
свобода“, което следва да бъде намалено от 10 години на 6 /ШЕСТ/ години. В останалата
част, решението на Окръжен съд – Монтана следва да бъде потвърдено, като правилно,
законосъобразно и отговарящо на изискванията на Закона /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, на РР
2008/909/ПВР.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав постанови
решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	313
Дата:	8 август 2023 г. (в сила от 8 август 2023 г.)
Съдия:	Маргаритка Шербанова

Дело:	20231000600939
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 август 2023 г.

Решение по дело №939/2023 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите