Р Е
Ш Е Н
И Е № 1455
гр.Сливен, 12.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6158 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са положителни установителни
искове за
установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК,вр.чл.79 и 86 ЗЗД, вр.чл.432 ТЗ.
Ищецът
твърди, че депозирал заявление по чл.417 ГПК пред съда, като било образувано
ч.гр.д. №241/2018г. на СлРС и издадена заповед за
незабавно изпълнение за исковите суми. Заповедта обаче била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, и по указания на съда ищецът предявил настоящите
искове.
Твърди,
че на 17.04.2015г. между него, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица. По силата на този договор ищеца отпуснал на ответницата револвиращ кредит в размер на 1000 лв. под формата на
кредитен лимит, достъпът, до който се осигурявал, чрез кредитна карта. Сочи, че
съгласно чл.1, т.2 от сключения договор, за предоставения кредит се заплащала лихва, която представлявала променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 21,95 %
годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR /1,181 %/ и надбавка в размер
на 20,769 процентни пункта. Съгласно чл.28 от ОУ към договора за кредитна
карта, които ответницата подписала и приела, на определена месечна падежна
дата/или в определен срок след нея-гратисен период/,
в случая 20-то число на месеца, кредитополучателят
бил длъжен да внесе минимална сума за револвиране,
посочена в месечното извлечение. В случай, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвирал
кредита или револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране на съответния период,
правото на ползване на кредита се спирал и целия използван кредитен лимит,
независимо от начина, по който бил формиран, ставал изискуем, както и банката
имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен
ред.
Твърди, че
към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК 12.01.2018г., кредитополучателят
бил в забава 356 дни, и имал 4 броя невнесени, непогасени минимални суми за револвиране,
описани в Извлечение от сметка, а именно: 20.10.2016г.-
91,36 лв.; 21.11.2016г.- 121,66 лв.; 20.12.2016г.- 151,89 лв. и 20.01.2017г. - 182,10 лв.
Твърди, че с подписването на договора за кредитна карта, кредитополучателя декларирал, че взел информирано решение за неговото сключване, след предоставяне на
необходимата преддоговорна информация, както и че бил запознат с Общите условия към него и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които
банката ищец прилагала при извършване на услуги на клиента.
Сочи, че
на ответницата била изпратена нотариална покана за уведомяване за предсрочната изискуемост на целия кредит, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 08.12.2017г. Така към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК-16.01.2018г. кумулативно били налице следните предпоставки: отнасяне на кредита в просрочие, поради невнасяне изцяло
или частично на минимална сума за револвиране четири
поредни месеца и обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника. По издадената заповед за незабавно изпълнение било образувано изп.дело№ 938/2018г.
на ЧСИ
Гергана Грозева, вписан под № 915 на КЧСИ и с
район на действие СлОС, което било спряно от съда
поради връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска се от
съда признаване за установено в отношенията между страните, че
ищеца има съществуващо вземане от ответницата за следните суми:
- 736,92
лв., главница за неиздължена сума по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
сключен на 17.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея от 15.01.2018г. до
окончателно изплащане на вземането; 340,45
лв., представляваща
договорна/възнаградителна/лихва за периода
22.08.2016г. до 11.01.2018г.; 2,90 лв.,
представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 13.12.2017г. до 11.01.2018г. вкл. 232,65 лв., дължими такси.
Претендират се разноски в заповедното производство в
размер на 126,26 лв. и сторените в исковото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е
постъпил, чрез назначен от съда особен
представител. С него се оспорват претенциите като неоснователни. Прави изрично възражение за
нищожност на сключения договор поради противоречието му с разпоредбите на
ЗПК,ЗЗП и ЗЗД. Твърди, че чл.7 от договора била нищожна клауза, противоречаща
на правилата от чл.143 ал.1 т.2,т.9,т.14 и т.18 ЗЗП, тъй като не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва
или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на договорни задължения, налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, налагала на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
Твърди, че
съгл. чл.5 ал.2 и чл.8 ал.2 - приложение 2 и 3 ЗПК нужните сведения, относно
договор за овърдрафт, какъвто бил и този с револвиращия кредит, се предоставяли
със стандартен европейски формуляр за информация, предварително преди
сключването му и с цел кредитополучателят да има възможност за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение дали за него е
подходящ конкретния договор за потребителски кредит. Сочи, че такива сведения
ответницата не е получила и била лишена от възможността да сравни предложенията
на другите банки и да направи преценка кои предлагат най-благоприятни условия,
а така също и да влияе относно параметрите, при които се сключва договора за
кредит, тъй като те били определени предварително от ищцовата банка. На
ответницата не била предоставена нужната информация, относно използвания
бенчмарк при формиране на лихвения процент и неговия администратор, както и
относно последиците за нея в отделен нарочен документ- чл.5 ал.7 ЗПК. Не са й
били дадени дължимите разяснения, за да може да направи преценка относно
предложения кредит -дали отговаря на възможностите и нуждите й . въздействието
им, последиците за нея при просрочие - чл.6 ЗПК. В чл.3 от договора било
посочено, че ответницата била запозната с посочените в чл.1 документи, които
получила, но в чл.1 били посочени само ОУ, а не и останалите изброени по-горе
изискуеми документи.
Сочи, че в резултат на
липсата на информираиост и неравноправните клаузи, съдържащи се в договора,
ответницата била поставена в крайно неизгодната позиция да бъде задължена да
заплаща непосилна по размер възнаградителна лихва, такси при просрочие, добавка
към лихвата при забава.
Твърди, че сумата на
претендираната главница не била правилно изчислена, тъй като погасяващите
вноски, които ответницата направила значително надхвърляли посочения остатък.
Клаузата за възнаградителна лихва била неравноправна, прекомерна по размер и
поради това нищожна, като накърняваща добрите нрави. Според уговореното лихвата
била в размер на 21.95 % годишно или 0,06 % на ден. Формирана от стойността на
индекса SOFIBOR в размер на 1.181 % и
надбавка в размер на 20.769%. Обичайните лихви по банковите кредити в този
период от време били неколкократно по-ниски. Драстичното завишаване на
лихвения процент над обичайното правела клаузата- чл.1 ал.2 нищожна.
Годишният процент на
разходите възлизал на 24,30 % и не било посочено как е изчислен и какви
плащания включва. Въз наградителната лихва била променяна в хода на погасяване
на кредита, но ответницата не била уведомявана за това, съгл. чл.15, ал.2 ЗПК.
В общите условия чл.42 ал.3 било предвидено уведомяването да става чрез
съобщение поставено на видно място в поделенията на Банката и интернет
страницата й, което било неравноправна и противоречаща на закона клауза,
доколкото известяването следвало да е лично. Освен това не била предвидена
възможност за ответницата да прекрати незабавно договора. Излагат се аргументи
в посока на това, че не било ясно по какъв начин начисляваните от банката такси
нараствали до претендирания размер.
Сочи още, че в случай на
забава в раздел III на приложение 1 към
договора била предвидена допълнителна надбавка за забава + 5 процентни пункта,
без да се укаже за какъв период от време се отнасял този процент. Липсвало
предупреждение за последиците при просрочие на вноските съгласно чл.11 ал.1 т.
16 ЗПК. Тази надбавка имала характер на мораторна неустойка и когато се
претендира такава било недопустимо да се претендира и мораторна лихва и такса
от 15 лв., каквито претенции имала банката. Така се начислявали натрупани лихви
и такса върху главницата, което водело до анотицизъм. Неустойка за забава
можело да се дължи само за онази част от сделката, чието действие се запазвало
- за времето преди прекратяването му и обявяването на предсрочна изискуемост на
задължението. Увеличението от още 5% в случай на забава било прекомерно и по
тази причина нищожно, поради противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1 алт.3 ЗЗД и чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП.
В исковата молба било
посочено, че с нотариална покана, връчена на 08.12.2017г. била обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Претенциите за всички тези плащания били в противоречие
с TP № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г.
ОСГТК - т.2, според която размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащане.
Невъзможно било да се
установи от какво произтичала сумата 2.90 лв. лихвена надбавка и такава не била
уговорена в договора. Уведомлението за
настъпилата изискуемост и забава било връчено при условията на чл.47 ал.5 ГПК,
но не на адреса посочен в исковата молба и в договора.
В заключение се счита, че
иска е неоснователен поради нищожност на сключения договор. В случай, че не се
приеме становището за нищожност на договора изцяло, а са нищожни само отделни
негови клаузи, то се иска да се присъди неиздължената главница и законната
лихва от датата на предсрочна изискуемост, а всички останали претенции да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в
хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.04.2015г. между ищецът банка и ответницата Р.А. бил сключен договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица. По силата на този кредит на ответницата бил отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1 000 лв., достъпът до който банката осигурила, чрез кредитна карта.
Лихвеният процент бил променлив, а към датата на сключване на договора в размер
на 21,95 % годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на шест месечен СОФИБОР, годишен процент на разходите 24,30% или общо
дължима сума 1 122,84 лв. Съобразно чл.3 от договора, с подписването му, клиентът декларирал, че е
запознат и получил документите посочени в чл.1 от договора, а именно с
условията за издаване на кредитна карта и общите условия по договор за кредитна
карта и револвиращ кредит, които били неразделна част
от договора. Съобразно чл.7 от договора с подписването му клиентът декларирал,
че му била предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл.5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договор за кредит. В чл.9 от договора е посочено, че клиента заплаща такси за
издаването и ползването на кредитна карта по Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършени услуги на клиенти към датата
на събиране на съответното плащане.
Представени са лично подписани от ответницата погасителен план за една
година за издадената кредитна карта Maxi Card,
действалите общи условия /ОУ/ към договора и Условия за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти на ДСК Maxi Card,
действали към датата на подписване на процесния
договор.
На датата на подписването на договора 17.04.2015г. ответницата подписала и
декларация, че й била представена необходимата преддоговорна
информация по чл.5, ал.2 ЗПК, ОУ и Условия
за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти за кредитен лимит 1000
лв., с лихвен процент 21,95% по кредитна карта ДСК Maxi Card,
за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за кредитна карта.
Установява се от извлечение на банката ищец, че ответницата не внасяла
минималната сума за револвиране за четири поредни
месеца за периода 20.10.2016г.- 20.01.2017г., поради което на основание чл.31
от ОУ, ползването на кредитния лимит се прекратило от страна на банката и
вземането за целия използван кредитен лимит станало изискуемо и започнало да се
олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за
забава.
За предсрочната изискуемост на вземането на
банката, ответницата била уведомена, чрез нотариална покана, връчена й на
08.12.2017г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Банката ищец, видно от
извлечението й от счетоводните книги приела за дата на предсрочна изискуемост на кредита на ответницата 13.12.2017г.
На 15.01.2018г. банката ищец депозирала заявление пред СлРС
по реда на чл.417 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 241/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 16.01.2018г. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца исковите суми. Доколкото заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
от съдебния изпълнител при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното
производство спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело и дал
указания на заявителя за предявяване на иск. В едномесечния срок заявителят и
настоящ ищец депозирал искова молба против ответника за установяване на
вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение.
В хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че на
29.04.2015г. в гр.Петрич ответницата А. усвоила 950 лв. от отпуснатия й
кредитен лимит, чрез изтеглянето на тази сума на ПОС терминал на банката.
Сумите, които е внасяла са дадени от вещото лице в табличен вид по размер и
дата, както са дадени в табличен вид сумите за револвиране.
Последната дата, на която ответницата направила плащане е 03.08.2016г. в размер
на 61 лв. Общият размер на непогасеното изискуемо
задължение по кредитната карта към датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК 15.01.2018г. било 1 312,92 лв., от който размер 736,92 лв. главница
по договора; 340,45 лв. договорна лихва за периода 22.08.2016г. до 11.01.2018г.;
2,90 наказателна лихва / лихвена надбавка за забава/ и 232,65 лв. – заемни
такси.
Вещото лице изчислило и размера на
договорната лихва за периода, указан от съда, а именно 22.08.2016г.-08.12.2017г.
в размер на 327,96 лв.
Таксите по договора били начислени, съобразно подписаните от ответницата
условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти. Такси се
начислявали при теглене от АТМ и на гише на банката ищец - 5+3%, както и от АТМ на други банки в
страната и чужбина 10+3%. Също така била включена такса за нереволвиране
на определената минимална сума в гратисния период. Невнесената част започвала да се олихвява
с лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за
забава.
Лихвеният процент по кердита бил зависим от
стойността на лихвените индекси 6 месечен СОФИБОР, като се променял два пъти в
годината на 15.01. и 15.07. Промяна в лихвения процент имало в посока
намалението му от 15.07.2017г., съответно от 21,095% на 21,037%.
За определянето на лихвите по банкови кредити, основно значение имал
процеса на проучване на клиента, неговата кредитна история, доходи, работно
място, трудови и извън трудови правоотношения, сума, валута, срок и период на
олихвяване. Условията по кредита зависели от индивидуалния профил на кредитополучателя.
Годишният процент на разходите представлявал общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Той се изчислявал за всеки конкретен договор за кредит и
зависел от лихвения процент, размера на
кредита, гратисен период и др. В случая ГПР бил
24,30%.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че
от внесените от ответницата суми по кредита, първо се погасявали дължимите от
нея такси, след това договорната лихва и ако остане наличност и остатъка от
дължимата главница. Санкционната лихва за забава в
размер на 2,90 лв. била начислена върху остатъка от главницата 736,92 лв. за
периода 13.12.2017г.- 11.01.2018г.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, тъй като е всеобхватно
и изготвено от експерт, разполагащо със специални знания в съответната област.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим,
доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60,
ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава
възможност е предвидена и в чл. 31 ОУ, приложими към договора. Така за случай на неизпълнение се счита нереволвиране на кредита за четири поредни месеца или револвирането му със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, съобразно чл.30, ал.2 ОУ.
Следователно предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните, а именно кредитора и
засяга срочността на задължението, като
то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащане и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В процеса се установи, чрез
съдебна експертиза, че ответницата длъжник не револвирала
минималните суми за периода 20.10.2016г.- 20.01.2017г. Доказа се също така, че банката
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
това обстоятелство на длъжника е осъществено надлежно, чрез нотариална покана
при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 08.12.2017г.
В процеса се доказа и размерът на
задължението на ответника, чрез прието заключение по съдебно икономическа експертиза, като
размерите за главница, договорна /възнаградителна/
лихва, обезщетение за забава и заемни такси, изчислени от експерта изцяло
припокриват размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 241/2018г. на СлРС.
Съобразно постановката на т.2 на
ТР № 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК ВКС РБ, размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането.
Така в случая следва да се присъди дължимата главница в размер на 736,92
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК 15.01.2018г. до окончателното изплащане. Претенцията,
представляваща наказателна лихва от 2,90 лв. също се явява основателна в пълен
размер, тъй като е изчислена върху дължимата главница за периода от настъпване
на предсрочната изискуемост, обаче от датата,
определена от банката ищец 13.12.2017г. до 11.01.2018г. В случая предсрочната изискуемост е настъпила от датата, на която е била обявена
на длъжника 08.12.2017г. и се дължи лихва за забава от тази дата до датата на
заявлението по чл.417 ГПК 15.01.2018г., но доколкото ищеца претендира сума за
по кратък период, претенцията бива уважена в пълен размер. Основателна се явява
и претенцията за начислени такси в размер на 232,65 лв., тъй като се установи,
че те са дължими в размерите, посочени в Условия
за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, подписани от ответницата.
Начислявани са за теглене в брой на АТМ, както и за нереволвиране
на определените минимални договори по кредита в гратисния
период.
Претенцията за договорна лихва обаче бива уважена в частичен размер до
327,96 лв. и отхвърлена над този размер до пълния предявен такъв от 340,45 лв.
Това е така, тъй като възнаградителната лихва се
дължи от датата, на която длъжникът не е револвирал
съответната минимална сума по кредита, в случая 22.08.2016г. /последното
плащане е на 03.08.2016г., а е следвало на 22.08.2016г. да се револвира с минимална сума 30,54 лв./ до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, в случая
08.12.2017г. За този период 22.08.2016г. – 08.12.2017г. размерът на възнаградителната лихва изчислен от вещото лице е 327,96
лв.
Така настоящият състав намира за доказани всички относими
към предмета на спора факти и обстоятелства- сключването на договор за револвиращ кредит с ответника, размера на задължението, начина
на погасяване, липсата на направени 4 бр. поредни плащания на минимални суми за
револвиране, наличие на предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото непогасено
задължение и надлежно упражняване на това право на банката кредитодател,
чрез уведомяване на длъжника ответник. Всички възражения, въведени от особения
представител на ответника, касаещи нищожност на договора или отделни негови
клаузи, поради наличие на неравноправни клаузи, съдът намира за неоснователни.
При проверка на формата и съдържанието на представения договор за револвиращ кредит не се откриват нарушения на ЗПК. С
подписа си клиента заявил, че са му
предоставени всички документи, неразделна част към сключения договор. Нещо
повече ответницата, като клиент на банката е подписала всеки един от тези
документи – индивидуален договор, ОУ към него, Условията, съдържащи дължимите
такси, прилагани от банката към договора. Подписана била и декларация от
ответницата, за това, че й била предоставена необходимата преддоговорна
информация по ЗПК, във връзка със сключването на процесния
договор и за сравняване на различни предложения и вземане на информирано
решение. Ето защо чл.7 от договора не е нищожна клауза и не води до нищожност
на целия договор. От изготвения за една година погасителен план ясно се виждат
сумите, които се дължат по главницата и възнаградителната
лихва, както и съответно точно посочени падежни дати. Ответницата е била наясно
и с размерите на лихвения процент, тъй като клаузите, в които е уговорена
договорната лихва – чл.35 и следващите са ясни и разбираеми и не са
неравноправни, респ.нищожни. Освен това установи се в процеса, че през периода
на действие на револвиращия кредит, лихвения процент
се е променил, но в посока намаление, което е благоприятно за клиента, т.е.
договора не съдържа неравноправна клауза за промяна на лихвения процент в
посока само на неговото увеличение. Освен това в т.ХІ от ОУ е предвиден право на отказ за клиента потребител без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причината за отказа от
сключения договор.
С оглед изложеното, предявените
положителни установителни искове са основателни и
доказани и биват уважени в размерите, посочени по-горе в изложението.
Предвид изхода на процеса,
ответникът дължи на ищеца и деловодните разноски, сторени, както в заповедното
производство, така и тези, сторени в настоящият исков процес. В заповедното
производство по ч.гр.д.№ 241/2018г. на СлРС ищецът
направил разноски в размер на 126,26 лв., а в настоящото производство сторените
разноски са в общ размер на 1623,74 лв. Съобразно уважената част от претенциите
ответницата бива осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1 733,35 лв., от които 125,06 лв. сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 241/2018г. на СлРС
и 1 608,29 лв. в настоящия исков процес.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.М.А.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „Банка
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова – Главен
изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова- Изпълнителен директор, сума в
общ размер 1 300,43 лв. /хиляда и триста лева и
0,43 ст./, от която 736,92 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и 0,92
ст./ главница, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.04.2015г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 15.01.2018г.
до окончателното
изплащане на задължението, 327,96 лв. /триста двадесет и седем
лева и 0,96 ст./, договорна лихва за периода 22.08.2016г. до 08.12.2017г., 2,90
лв. /два лева и 0,90 ст./, лихвена надбавка за забава за периода 13.12.2017г.
до 11.01.2018г. вкл., 232,65 лв. /двеста тридесет и два лева и 0,65 ст./, заемни такси, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен
размер от 1312,92 лв. / хиляда триста и дванадесет лева и 0,92 ст./, в частност
искът за договорна/възнаградителна лихва над размера
от 327,96 лв. /триста двадесет и седем лева и 0,96 ст./ за периода 22.08.2016г.
– 08.12.2017г. до пълния предявен размер от 340,45 лв. /триста и четиридесет
лева и 0,45 ст./ за периода 22.08.2016г. до 11.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.М.А., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” № 19, представлявано от Виолина
Маринова Спасова – Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова-
Изпълнителен директор, сума в размер на
1 733,35 лв. /хиляда седемстотин тридесет и три лева и 0,35 ст./, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: