Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15 юни 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 16 май, през 2022 година, в състав:
Съдия: Йълдъз Агуш
при секретаря Мария
Станчева
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 460
по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.148 и сл. от ЗУТ.
Постъпила е жалба от “ДУНАВТРЕЙД” ЕООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от адв. Е. К., срещу заповед №
РД-03-66/10.12.2020г. към Разрешение за строеж /РС/ № 456/26.10.2018 г.,
издадено от Главния архитект на Община Русе, само в частта на подетап 5Б - участък
от ОТ 135 до ОТ 141. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта,
в оспорената част, като издадена в противоречие на материалноправните
разпоредби, съществено нарушение на административно-производствените правила и
целта на закона. В хода на съдебното производство се навеждат доводи и за
нищожност на частично оспорената заповед.
Претендира се обявяване на нищожността на заповед № РД-03-66/10.12.2020г.
към Разрешение за строеж /РС/ № 456/26.10.2018г., издадено от Главния архитект
на Община Русе, само в частта на подетап 5Б - участък от ОТ 135 до ОТ 141, а в
условията на евентуалност – отмяната на заповедта като унищожаема. Претендират
се и сторените в производството разноски, за които е представен списък.
Ответната страна – Главен архитект на Община Русе, чрез процесуален
представител - главен юрисконсулт Н.Г., счита, че жалбата е неоснователна.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованата страна - Община Русе, представлявана от кмета на Общината,
не взема становище по оспорването.
След като съобрази изложените от оспорващото
дружество доводи за незаконосъобразност на частично оспорената заповед към РС №
456/26.10.2018г., издадено от Главния архитект на Община Русе, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по чл.168,
ал.1 от АПК вр. с чл.146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на Община Русе с вх. №
УТ-41-422/25.10.2018 г. (л. 27 от приложеното адм.дело № 25/21г. на АС Русе) от
Главния архитект на Община Русе е издадено Разрешение за строеж №456/26.10.2018 г., с което се разрешава на
Община Русе да извърши строително-монтажни работи, съгласно одобрен
инвестиционен проект на 26.10.2018 г. за обект: „Реконструкция на ул. „Потсдам“
и свързването й с пътен възел бул. „България“ - бул. „Липник“ от кръговото
кръстовище на улица „Тулча“ до кръговото кръстовище до КАТ“ в пет етапа, като
Пети етап е участък от ОТ 103 до ОТ 146 /. В тази част РС е било предмет на
оспорване в производството по адм.д. № 25/21г. на АС Русе/.
С решение № 13/25.05.2021г. по адм.д.№
25/21г. на АС Русе, влязло в сила на 03.03.2022г., е обявена по жалба на „Дунавтрейд“
ЕООД, гр.Русе, представлявано от
управителя М.С.Б., нищожността на Разрешение за строеж № 456/26. г., издадено
от Главния архитект на Община Русе, само
в частта му на Пети етап – участък от ОТ 103 до ОТ 146, ведно с одобрения
на 26.10.2018 г. инвестиционен проект за тази част.
Оспорващото дружество „ДУНАВТРЕЙД“ ЕООД,
гр.Русе се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 63427.8.213, с
адрес на поземления имот: гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 14, с площ от 1290 кв.м., с
представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № 041, том ІV, рег. № 4545, д. № 345/2009 г. на нотариус Кр. Петкова,
с район на действие РРС (лист 48 от делото).
По делото е приета съдебно-техническа
експертиза (л. 83 до л.85 от делото), съгласно която с оспорената заповед, в
частта на подетап 5Б - участък от ОТ 135
до ОТ 141, се засяга имотът на оспорващото дружество като засегнатата площ от
имота възлиза на 981 кв.м. Експертът е констатирал, че РС е издадено при
действието на ПУП, одобрен със Заповед №262 от 19.09.1973 г., с който се изменя
уличната регулация на ул.”Потсдам” като се уширява в южната посока с 11 м до
обща ширина 25 м.
По допустимостта на производството.
По аргумент от разпоредбата на чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж, правото на оспорване на издаденото разрешение за строеж
принадлежи на заинтересовани лица, между които са и собствениците на вещни
права в поземления имот.
С оспорената заповед № РД-03-66/10.12.2020г.
към Разрешение за строеж № 456/26.10.2018 г. за Подетап 5Б безспорно се засяга
притежаван от „ДУНАВТРЕЙД“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 63427.8.213 в
гр.Русе, което легитимира правния интерес на дружеството за оспорване на
заповедта за ПОДЕТАП 5Б.
Искането за обявяване на нищожността на
оспорения акт е безсрочно – чл.149, ал.5 от АПК, поради което оспорването в
тази част е допустимо.
Оспорването е допустимо и в частта, с която
се претендира отмяната на заповедта, като унищожаема, в оспорената част, тъй
като жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед на обстоятелството, че са наведени
доводи както за нищожност, така и за унищожаемост на заповед №
РД-03-66/10.12.2020г. към издадено Разрешение за строеж №456/26.10.2018 г. на Гл. архитект на Община
Русе, в частта му на Подетап 5Б, следва да бъде съобразено, че законът не формулира
разграничителни критерии за квалифицирането на незаконосъобразния
административен акт като нищожен или унищожаем. Разграничението е достижение на
теорията и практиката.
Нищожността на административните актове се
свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които препятстват
възникването на целените от административния орган правни последици.
Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност,
независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна),
местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци
в широкия смисъл и на противоречие с материалния закон, преценката за
действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от
тежестта на порока, от който е засегнат.
Теорията и практиката очертават критериите в
най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни
актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема,
че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма;
на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място -
акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от
нито един орган.
Приема
се, че е нищожен административен акт, основан на друг нищожен административен
акт.
Видно от заповед № РД-03-66/10.12.2020г. тя
е издадена към Разрешение за строеж
№456/26.10.2018 г. на Гл. архитект на Община Русе, като със заповедта е
допълнено посоченото РС, състоящо се в разделянето на пети етап на подетапи 5А
и 5Б, и е изменено РС на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ.
Съгласно чл.219, ал.3 от ЗУТ
за неуредените в тази глава въпроси се прилага Административнопроцесуалният
кодекс.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
(2) Установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания.
От анализа на цитираните правни
норми следва изводът, че съгласно Анотирана съдебна практикачл. 142, ал. 2 АПК установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания. По смисъла на чл.142, ал. 2 АПК факти от значение за
делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и
които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на
фактите, въз основа на които органът е взел решението си.
Това могат да бъдат правни норми, на които
законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен
факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо
или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила
факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е
фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или
оттеглен от издалия го орган.
В конкретния казус следва да се съобрази
релевантния факт, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността
на Разрешение за строеж № 456/26. г., издадено от Главния архитект на Община
Русе, само в частта му на Пети етап –
участък от ОТ 103 до ОТ 146, ведно с одобрения на 26.10.2018 г. инвестиционен
проект за тази част.
Налице е влязло в сила съдебно решение,
което прогласява нищожността на акт, който е фактическо и правно основание за
издаване на оспорената заповед, което следва да се съобрази, като нов факт от
значение за делото, настъпил след издаване на акта, по реда на чл.142, ал.2 от АПК.
Заповедта, в оспорената част - подетап 5Б,
се основава на нищожен административен акт, чиято нищожност е прогласена с
влязло в сила съдебно решение.
От изложеното следва правният извод, че
оспорената заповед, в частта за подетап 5Б, се основава на нищожен
административен акт, поради което заповед № РД-03-66/10.12.2020г. към
Разрешение за строеж /РС/ № 456/26.10.2018 г., издадено от Главния архитект на
Община Русе, само в частта на подетап 5Б - участък от ОТ 135 до ОТ 141, следва
да се прогласи за нищожна.
Неоснователен е доводът на ответника, че
частично /в частта за Подетап А/ РС е породило правните си последици и поради
това административният акт не би могло да бъде квалифициран, както изисква
науката като “правно нищо” т.е. като нищожен в оспорената му част,
респ.обжалваната заповед.
С РС е разрешено строителство на пет етапа,
което законът позволява – чл.152, ал.2 от ЗУТ и които етапи се изпълняват
последователно и самостоятелно. Порокът на РС само за Пети етап - респ. за
подетапите на пети етап не рефлектира върху законовия статут на
административния акт в останалите му части. И обратното – това, че
административният акт е породил правни последици в останалите му части, не
санира пороците му, респ. не отстранява невалидността му, констатирана относно
оспорената част – Пети етап, подетап 5Б.
Установеният от съда порок се отразява до
степен на невалидност на заповед № РД-03-66/10.12.2020г. към Разрешение за
строеж № 456/26.10.2018г., издадено от Главния архитект на Община Русе, в
оспорената част. Същата следва да бъде обявена за нищожна в частта за подетап
5Б.
Предвид направения извод от съда за
нищожността на заповедта за подетап 5Б, не се налага да бъдат излагани съображения относно останалите наведени от
жалбоподателя пороци на атакувания акт, тъй като тези въпроси са относими към
отменяемостта на акта като унищожаем.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 АПК, ответникът дължи на жалбоподателя разноски по делото. Такива са сторени
за: държавна такса – 50 лв., депозит за вещо лице – 300 лв. и договорено и
заплатено в брой възнаграждение за адвокат – 600 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие /л.33 от делото/. Общо разноските възлизат на 950лв.,
които на основание § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, АС-Русе
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
по
жалба на „Дунавтрейд“ ЕООД, гр.Русе, представлявано от управителя М.С.Б.,
нищожността на заповед № РД-03-66/10.12.2020г. към Разрешение за строеж №
456/26.10.2018 г., издадено от Главния архитект на Община Русе, само в частта му на ПОДЕТАП 5Б –
участък от ОТ 135 до ОТ 141.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати
на „ДУНАВТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Потсдам” №14, представлявано от управителя М.С.Б., сумата 950 лева
– разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно
чл.215, ал.7, т.3 от ЗУТ.
СЪДИЯ: