Определение по дело №28251/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49092
Дата: 2 декември 2024 г. (в сила от 2 декември 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20241110128251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49092
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от К. Л. Д., чрез адв. М. и адв. А., срещу „.“ ООД за обезщетяване на
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че е дъщеря на известната българска актриса .., починала на 12.05.2023 г. в гр.
София. Сочи, че след смъртта на майка й е приела изключително болезнено
публикациите в ежедневници и онлайн издания, свързани с твърдения, че
същата е починала поради деменция, както и че ищцата е била далеч от нея,
съпроводени с внушения, че не е полага грижи за майка си и я е изоставила до
кончината й. Излага доводи, че ответникът поддържа информационен сайт –
„Факти.бг“, в който на 17.05.2023 г. е публикувал статия със заглавие: „Как са
протекли последните дни на ..“, която до настоящия момент може да бъде
открита на сайта на медията. Сочи, че в съдържанието на публикацията
ответникът е изложил твърдения, които не отговарят на истината, а именно:
„Легендарната актриса е настанена в хоспис от миналата есен, тъй като вече
не можеше да се обгрижва сама, като основната причина за това е
напредналият стадий деменция. Единствената й дъщеря живее във Франция, а
нейният син ., въпреки че е в България, е много ангажиран и няма как да й
помага постоянно.“ Ищцата сочи, че твърденията, че майка й е била
настанена в хоспис не отговарят на истината, както и че същите уронват
доброто име на актрисата, внушавайки, че тя не е била с ясно съзнание за
случващото се около нея. Отбелязва факта, че майка й е участвала в театрални
1
постановки до 88-годишната си възраст. Счита, че авторът на публикацията се
стреми да създаде внушения у читателите, че актрисата е била изоставена от
най-близките си, както и че дъщеря й не е изпълнила основния си дълг за
полагане на грижи за майка си до кончината й. Поддържа, че публикацията
насажда негативно усещане върху паметта и семейството на актрисата. Сочи,
че употребата на думата „хоспис“ има за цел да засили посочените внушения,
както и че актрисата е била настанена в Дом за стари хора „Надежда“ в гр.
София, за да ползва услугата „резидентна грижа за възрастни в
нетрудоспособна възраст без увреждания“. Излага доводи, че майка й е била
настанена в дома за стари хора по собствено желание, както и че същата е била
посещавана редовно от близките й, с които е общувала и по телефона. Твърди,
че след смъртта на майка й, като наследник на авторските й права, е имала
желание да преиздаде написаните от нея автобиографични книги, като счита,
че изнесените след смъртта й неверни данни, че е страдала от деменция и че е
била изоставена от близките й биха повлияли негативно на нейните
почитатели. Сочи, че след публикуването на статията се е сблъскала с
директни упреци от съседи и познати, които я посрещали с думите „Защо
изостави майка си?“, като били налице и нападки във фейсбук страницата на
името на майка й, която ищцата поддържала, за да запази жива паметта за
актрисата. Счита, че при изготвянето и публикуването на процесната статия
ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ, както и че с
поведението си е засегнал грубо личния й живот, доколкото е създал
внушения, че не е добра и достойна дъщеря, поради което са накърнени
нейната чест, достойнство и добро име. С оглед изложеното, моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди във връзка с уронването на доброто име на майка й .., в
размер на 2000 лв., както и за заплащането на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди поради намесата в личния й и семеен живот, с което са
били накърнени нейната чест, добро име и достойнство, в размер на 1000 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на процесните вземания, във връзка с изложените
неверни и позорящи твърдения в статия с наименование: „Как са протекли
последните дни на ..“, публикувана в информационен сайт „Факти.бг“,
собственост на ответника, на 17.05.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
2
Взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Потвърждава, че дружеството е
собственик и администратор на информационния сайт „www.fakti.bg“, както и
че на 17.05.2023 г., в 14:28 часа, е била публикувана статия със заглавие: „Как
са протекли последните дни на ..“. Излага доводи, че съдържанието в
процесната статия е резултат от позоваване на информация, поместена в
информационния портал „Телеграф“. Сочи, че доколкото майката на ищцата е
публична личност същата е обект на обществено внимание, поради което са
налице многобройни медийни публикации, свързани със здравословното й
състояние и полаганите за нея грижи. Оспорва твърдението на ищцата, че
процесната статия съдържа негативни изрази, оценки или манипулативни
внушения, които биха могли да уронят името и репутацията на починалата
актриса или тези на ищцата. Счита, че с публикацията не се нарушени
общоприетите в обществото норми за поведение. Твърди, че ищцата не сочи
доказателства относно възприетата за нея репутация преди публикуването на
процесната статия, която е последваща спрямо предходни публикации с
идентично съдържание, поради което оспорва и началния момент на
твърдените неимуществени вреди. Оспорва причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и процесната статия. Поддържа, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността на дружеството. Оспорва размера
на претендираните обезщетения. Моли съда да остави без разглеждане
предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани или да редуцира размера на претендираното
обезщетение. Обективира искане за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1)
възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
3
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че „.“ ООД е собственик и администратор на електронна
информационна медия със следния електронен адрес – „www.fakti.bg“, в която
на 17.05.2023 г., в 14:28 часа, е била публикувана статия със заглавие: „Как са
протекли последните дни на ..“, както и че ищцата е дъщеря на
...
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.03.2025г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад, обективиран в мотивната
част на определението.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ищцата при режим на довеждане, които да дадат показания за фактите, изложени в
исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
4
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5