№ 580
гр. Ямбол, 11.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330101606 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителката се явява лично и с адв. Б., редовно упълномощен.
Ответникът по молбата се явява лично.
Адв. Б. – Липсват пречки. Моля да се даде ход на делото.
Ответникът – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме молбата така,
както е депозирана. Моля да приемете копие на протокол за полицейско
предупреждение, който не съм приложил. След като се намира в преписката
от РУ, не го представям. Водим свидетелката С. И. Н. от гр. Я.. Молим да
бъде допусната до разпит.
Ответникът – Получих молбата. Нямам намерение да черня съпругата си,
нито да я клеветя. Аз имам вина за много неща, но някои от нещата са силно
преекспонирани. Разбирам, че е била афектирана, когато ги е писала.
1
Сгрешил съм за страшно много неща, за което съжалявам, но наистина има
неща, които са силно преекспонирани. Видях, че е написала в обвинението, че
съм обиждал децата и че те имали страх от мен, което абсолютно не е вярно.
Аз абсолютно всеки ден се виждам с голямата си дъщеря, която казва, че
всяка вечер плаче за мен. Когато се чуем по телефона, малката също ми чува
гласа и везма телефона веднага и казва: „Тате, много те обичам. Кога ще се
върнеш вкъщи?“. Не са стресирани децата от баща си. С голямата всеки ден
се виждаме, а с малката не, естествено. През годините сме имали скандали, но
не всичко е точно така, както е описано. Примерно тия удари с юмруци по
главата и влачене за косата по земята. Виждате, че тя е 40 кг, а аз съм 105 кг,
и ако почна да я удрям с юмруци по главата и т. н. Въпросната вечер, когато
се случиха тези неща, аз видях, че си е извадила медицинско свидетелство.
Ако имаше следи от насилие, би трябвало полицаите да ме арестуват веднага.
Даже я чух да пита: „Няма ли да го арестувате?“, а те й отговориха, че нямат
такива основания и през цялото време ме питаха: „Пила ли е нещо жената?
Взема ли някакви лекарства?“. Въпросната вечер не съм я удрял, не съм я
душил и не съм я влачил. Влязох да я попитам в стаята и да я извикам в
другата стая, да си поговорим, защо толкова упорито ме отхвърля последните
няколко месеца, а детето се размърда, аз веднага излязох от стаята и отидох
да изпуша една цигара. В следващия момент дойдоха полицаите. Не отричам
това, че е имало скандали помежду ни и че сме стигали до физически
контакти. Пак казвам, относно децата ми, абсолютно нищо такова не се е
случвало. Понякога голямата е ставал свидетел на скандалите ни. Не
отричам. Вярно е това, но нещата са доста силно преекспонирани. Била е
ядосана и в състояние на афект.
Молителката – Не съм казвала да го арестуват, в никакъв случай. Бях
толкова разтреперена и притеснена. Той говореше някакви глупости пред
полицаите. Обвиняваше ме, дали не съм пияна. Искаше да ме обвини в нещо.
Изключително толкова разтреперена бях и исках по най-бързия начин да си
изведа децата, защото домашното насилие започна пред тях много сериозно.
Голямата ми дъщеря вече е много разклатена, защото е от много години това
нещо, а сега започва и пред малката. Физическото и психическото насилие
много лошо им се отразява на психиката. Голямата дъщеря като се върна,
свари полицаите, видя състоянието ми и каза пред полицаите: „Мамо, какво
пак ти е направил тати? Вратът ти е целия червен, на пръсти. Душил ли те е?
2
Пак нещо е ставало.“ и тя се разплака.
Адв. Б. – Единствено, за да не разстроим децата, не сме призовали
голямото момиче, но по думите на ищцата голямата дъщеря е видяла нейните
наранявания, които са непосредствени от насилието в тази вечер. Можем да
искаме да бъде призована голямата дъщеря, за която той твърди, че толкова
обича.
Ответникът – Имам ли друг избор? Предлагам й пред този съд да
забравим всичко и да го оставим в миналото, да не си пръскаме семейството и
да си продължим живота по друг начин. Съгласен съм на спогодба за мерки за
защита спрямо нея.
Молителката - Децата си го обичат. Те си обичат бащата и майката, както
всяко дете. Въпросът е, че са ставали много пъти свидетели на това и тяхната
психика е разклатена много. Голямата е водена по психиатри и психолози.
Малката е на 3 г. и половина. Той гледа да прикрива насилието и тези юмруци
по главата са главно в окосмена част. Всичко става скришно, но когато не
може да се сдържи, всичко става пред тях. Малката дъщеря се събуди и каза:
„Тате, защо удряш мама?. Добре, че се събуди, за да извикам полиция.
Голямата израсна с думите: „майката ти е ***“, „тя е ***“ и „тя не става“.
Объркана й е психиката. А малката казва: „мама не е ***“ и „тате, не удряй
мама“.
Адв. Б. – Съгласни сме на спогодба и мерки за защита. Не държим на
глоба, но търсим защита за максимален срок и двете молителки.
Молителката – Не исках да ограничавам малкото дете да вижда баща си,
но през този период оставих голямата да го вижда, което той използва и й
казваше, как тя е длъжна да ни сдобри и й пълни главата с глупости, как ще
го вкарам в затвора, а тя е лабилна и се връща разстроена след всяко виждане
или разговор по телефона. Той използва децата си. Това много ме притесни.
Първо, че малката стана свидетел, като се събуди и каза: „Тате, какво правиш
на мама пак?“ въпросната вечер, а имаше няколко такива вечери. Първо е
свидетел, а второ, знам, че той може да я вземе и да не ми я върне. Какво ще
направя, ако няма ограничителна заповед? Знам, че може да злоупотреби.
Искам бракоразводно дело.
Ответникът – Искате да кажете, че аз година и половина няма да си
виждам децата. Това пледира съпругата ми. Как ще взема детето и после няма
3
да й го върна? Не виждам логика в това.
Молителката – Не знам кога ще е бракоразводното дело. Притеснявам се,
да не се удължи бракоразводното дело много.
Адв. Б. – Клиентката ми е склонна на спогодба и на година и 2 месеца за
детето.
Молителката – Аз не искам да ограничавам децата да си виждат бащата,
но се притеснявам.
Ответникът – Ние сме разговаряли с нея по телефона и тя каза, че няма
против да си виждам детето, и че ще си я взимам малката и така. Аз като
подсъдим и обвиняем какво мога да направя? Искам поне да си виждам
детето, което всяка вечер казва: „Тате, кога ще си дойдеш вкъщи?“. Аз й
липсвам.
Молителката – В момента, в който той не е вкъщи, децата се чувстват
спокойни.
Ответникът – Не съм използвал голямата дъщеря по никакъв начин. Тя
ме пита, какво ще се случи с това дело. Аз й казвам, че не знам и че всичко
зависи от майката.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетел С. И. Н..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката, както следва:
С. И. Н. – 40 г., неосъждана, без родство и съдебни дела със страните;
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелката обеща да говори само истината.
Свид. Н. – Колежки сме с Д.. Аз съм свидетел на това, което е ставало на
работа. От няколко месеца си говорят със съпруга й твърде често по телефона
и след всеки разговор Д, е разстроена. Постоянно трябва да казва къде и с кой
е, какво прави точно в момента. Разговорите са изключително често, което й
4
пречи на работата. Понякога тя излиза в коридора да говори, но ние си имаме
работа и не може по цял ден да стоиш в коридора. В *** работим в кабинет.
Работим за частна фирма, която се занимава с ***. В едно помещение сме.
Виждала съм я даже да си включва камерата на „Вайбър“ и да обикаля с
телефон стаята, за да покаже, че няма никой, където е тя. Беше видимо в
некондиция след всеки разговор. Идваше на работа доста изтощена, почти
неадекватна и много изморена почти всяка сутрин. Това е в рамките на
последните няколко месеца. Това е, което съм видяла аз. Един ден, мисля че
беше 15.06, когато дойде със синини по врата. Беше много разстроена.
Разплака се и реши да ми сподели всичко. Разказа ми, че е влачена по земята
и почнал да я души по врата, че й казал, че ще я убие, което най-много я
притесни. През това време малкото дете се е събудило и е станало свидетел на
това, което става. Разплакало се е. После в някакъв момент тя намира начин
да се обади на полицията. После ме помоли да я придружа до „Спешно
отделение“, защото я беше страх да върви сама по улиците. През цялото
време се оглеждаше и цялата трепереше, Димитър да не изскочи от някъде и
да не й направи нищо. Тя наистина се страхуваше за живота си. Това видях аз
на този ден. Отидохме до спешното и после вече тя реши да си действа по
съдебен ред.
Ответникът – Нямам никакви въпроси. По отношение на малката,
виждам че тя също не е наясно, т. к. тя снощи говори с моите родители и каза,
че ще си идва на село при баща си и при тях.
Молителката – Майка му и баща му нямат ограничителна заповед.
Ответникът – Но аз живея там при родители си на село, т. к. съм изведен
от апартамента, т. к. няма къде да отида.
Молителката – Вкарва се чувство на вина на голямата ми дъщеря.
Ответникът – Не съм съгласен да не си виждам детето цяла година.
Адв. Б. – Можем да извикаме и полицаите като свидетели.
Молителката – Когато полицаите дойдоха, малката беше будна.
Ответникът - По принцип и предлагах да си оправим нещата, но явно
няма да стане. Щом тя иска, аз няма какво друго да направя, да не се виждаме
18 месеца с нея.
Адв. Б. – За детето може да е 10 месеца.
5
Ответникът – Не съм съгласен.
Адв. Б. – Да приключим делото.
Молителката – Полицейските служители видяха малката ми дъщеря
будна и дори единият от полицаите я успокояваше, за което съм много
благодарна.
По доказателствата на молителката, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА преписка вх. № *** от 15.06.2022 г. на РУ-Я..
Съдът счита, че следва да бъдат допуснати до разпит Н. К. М. и Ст. Д. Д.,
които са посетили адреса на молителката на процесната дата, поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетели Н. К. М. и Ст. Д. Д., които да се
призоват по месторабота в Ру-Я. при депозит от по 10 лв. от сметката на съда.
Отлага делото и го насрочва за 02.08.2022 г. от 11.00 часа.
На страните е съобщено.
Да се призоват свидетелите!
Ответникът – Когато влязох в стаята и поисках да разговаряме, детето
наистина се поразсъни, но не съм чул, да е казвало, каквото тя каза. В
следващия момент излязох на терасата да изпуша една цигара, когато дойдоха
полицаите.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,10
часа.
6
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
7