О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№424
05.02.2024 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №68 по описа за
2024 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по адм. дело №68/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е
образувано по жалба от И.Г.П. с
адрес *** с правно основание чл.250-255 от АПК във връзка с чл.74б, ал.3 от ЗИНЗС,
с отправено искане да се осъди ГДИН да го конвоира /транспортира до УМБАЛ
„Токуда“ на назначения му 26.01.2023 год. преглед при доктор Д..
Към
жалбата е приложено заявление за предоставяне на правна помощ по реда на чл.21,
т.1 и т.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и освобождаване от държавна такса с
представена декларация за материално и гражданско състояние, в която И.П. е декларирал, че не
получава доходи, не притежава влогове и имущество.
Освобождаването
от такси е уредено в чл.83 от ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. Такса не
се внася от физическо лице, за което е признато от съда, че няма достатъчно
средства да ги заплати, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид
всички обстоятелства по т. 1-7 от чл. 83, ал.2 от ГПК. В случая лицето
декларира, че не получава средства, поради престоя си в затвора и че няма
доходи и имущество. Ето защо съдът намира, че са налице законовите предпоставки
за освобождаването на жалбоподателят от заплащането на държавна такса за
образуването на делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.2 от Закона за правата помощ ЗПП/, системата за
правна помощ освен случаите на задължителна по силата на закона адвокатска защита за осъществяване на
процесуално представителство, обхваща и тези, когато обвиняемият, подсъдимият
или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. Следователно основателността на искането за
предоставяне на правна помощ е обусловено от кумулативното наличие на две
предпоставки – липса на средства и интересите на правосъдието да налагат
предоставянето на правна помощ.
След
извършена преценка съобразно критериите по чл.23, ал.4 от ЗПП съдът приема, че И.П.
не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Страната
изрично е заявила искането си да има адвокат, но съдът намира, че е налице хипотезата на чл.24, т.2 от ЗПП.
Съображенията
за това са следните:
Безспорно
е, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Стара
Загора и е поискал транспортирането си до болница „Токуда“ на 03.10.2023 год.,
което негово искане не е било удовлетворено, видно от писмо
изх.№9004/21.09.2023 год. на Началника на Затвора Стара Загора. Мотивите са, че
тези прегледи могат да бъдат извършени и в посочен от него медицински център в
Стара Загора. Няма данни това писмо, да е било оспорено, още по-малко да е
отменено от съда. Не се твърди такова обстоятелството и от страна на
жалбоподателя. Поради което е налице и влязло в сила властническо
волеизявление.
Според
П. му е насрочен нов такъв преглед на дата 26.01.2023 год. отново в болница
„Токуда“, поради което и иска да се задължи Началника на Затвора Стара Загора
да нареди да бъде транспортиран до гр. София. За тази цел е депозирал и
становище №М-84/17.01.2024 год., уточнена с молба вх.№М-89/19.01.2024 год., с
която уведомява, че назначения му преглед за 26.01.2024 год. в болница
„Токуда“, се отлага за 05.02.2024 год. Междувременно в Затвора Стара Загора е
получено постановление №4102/09.01.2024 год. на Административния ръководител на
Окръжна прокуратура Стара Загора /вх.№408/12.01.2024 год. в Затвора Стара
Загора/, с което се отказва прекъсването на изпълнението на наложеното на л.
св. И.П. наказание „лишаване от свобода“ за провеждане на лечение, но е
разпоредено на Началника на Затвора
Стара Загора привеждането на И.П. *** София , където да бъде прегледан от лекар
специалист в съответната област от АСК УМБАЛ „Токуда“. Според изложеното в
съпроводителното писмо на Началника на Затвора Стара Загора, към 01.02.2024
год., жалбоподателят се намира в лечебното заведение в столицата.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявената
жалба е процесуално недопустима.
Съдът
не е обвързан с правната квалификация на жалбоподателя, а е определя в
зависимост от установените по делото факти, както и съобразно приложимия
материален закон. Ето защо, съдът намира, че посочените от И.П. разпоредби на
чл.250-255 от АПК, са неприложими в случая. Това е така, тъй като не се иска
прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно
лице, които не се основават на административен акт или на закона, а напротив се
иска да бъде задължен ответника да извърши определени действия.
Не
е налице и хипотезата на чл.256 от АПК, тъй като транспортирането на лице,
лишено от свобода не произтича пряко от нормативен акт.
В
случая искането за конвоиране на П., е обусловено от волеизявление на
административния орган, т.е. от издаването на административен акт. Този извод
следва от регламентацията на правото на медицинско обслужване на лицата, лишени
от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.129 от ЗИНЗС, медицинското обслужване
на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда
на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Те са част от националната
система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях,
съответства на общите медицински стандарти. При необходимост медицинското
обслужване може да се осъществява и в други лечебни заведения. Съгласно чл.135,
ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат лекувани извън местата за
лишаване от свобода, когато това се налага, а именно: ако няма условие за
провеждане на необходимото лечение, при лечение на инфекциозни заболявания и
когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.
Според чл.135, ал.2 от ЗИНЗС
изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън
местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора
или на поправителния дом по предложение на директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския
център. Според ал.3 на същата норма и в същата редакция при спешни случаи или
за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва
с устно нареждане на началника на затвора.
Необходимостта от издаване на административен акт - устен
или писмен, като предпоставка за
осигуряване необходимото на лицата лечение извън местата за лишаване от свобода
се потвърждава и от регламентацията в
Наредба №2/22.03.2010 год. за условията и реда за медицинско обслужване
в места за лишаване от свобода. Според чл.60, ал.1, т.3 от тази Наредба,
лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения
когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, а
според ал.4 „изпращането“ в лечебни заведения по ал.1 се извършва със заповед
на началника на съответното място за лишаване от свобода.
Изпращането
на консултация при специалист и провеждане прегледи на П. в периода на изтърпяване наложеното му
наказание лишаване от свобода, се явява опосредено от волеизявление на
административен орган - Началника на Затвора гр. Стара Загора, при
проведена административна процедура,
започваща със сезиране на съответния орган от заинтересовано лице, каквато в
случая не е проведена. Безспорно, е че ответника е бил сезиран с такова искане,
както и задължен съгласно приложеното постановление на Окръжна прокуратура
Стара Загора. Няма данни да е постановено какъвто и да е било административен
акта от страна на ответника по делото за произнасяне по депозирането искане, но
е налице изпълнение на разпореденото от Окръжния прокурор.
Отказът
да се издаде заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 или чл.58, ал.1 от АПК, защитата спрямо който
следва да се осъществи по реда на чл.145 и сл. от АПК, а не по реда на
чл.250-255 от АПК. От друга страна привеждането на И.П. в София за назначения му
преглед, предполага и липсата на правен интерес от стореното оспорване.
Поради
липса на субективно право, което да бъде защитено по съдебен ред по този ред,
искането на И.П. е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим
от горното чл.159, т.4 от АПК
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
И.Г.П. от заплащане на
държавна такса за подадената искова молба, въз основа на която е образувано адм.
дело №68/2024 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на И.Г.П.,***,
с искане да се задължи ГДИН да го конвоира /транспортира/ до УМБАЛ „Токуда“ с
цел да му се извърши преглед при д-р Д. на 26.01.2024 год., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №68/2024 год. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд Стара Загора в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: