Р Е Ш Е Н И
Е № 260658
гр. Пловдив, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1090
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "АЛФА СОТ
БЪЛГАРИЯ"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул."Братя Бъкстон" № 134 против Б.Н.Н., ЕГН **********,***,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266 във вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължат сумите,
както следва : сумата от 180 лв.- главница, представляваща сбор от месечни
такси за охрана със СОТ и наем на
предавател за шест календарни месеца от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. вкл. по
Договор за охрана със СОТ № ***/01.03.2018 г. и Общите условия за охрана със
сигнално – охранителна техника, ведно със законна лихва, считано от 08.10.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 53,10 лв. – сбор от
неустойки за забава, съгласно чл. 8.2. от Общите условия за периода от
26.02.2019 г. до 07.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16195/2019 г. по описа на ПРС.
Ищецът посочва, че по силата на Договор за охрана със СОТ № ***/01.03.2018
г. и Общи условия за охрана със СОТ към него, ответникът е следвало да му
заплаща месечна такса за охрана със СОТ
и наем на предавател в общ размер от 30,00 лв.(тридесет лева) с ДДС. Всеки
месец „Алфа Сот България"ООД е издавало фактури. Като за процесния
договор, дължимите суми са включени в позиции 5 и 6 във фактури от месец март
2019 г. до месец август 2019 г. включително. Плащания по договора обаче не са
извършвани. Съгласно чл.8 от Общите условия, таксата се заплаща авансово за
всеки следващ месец, но не по-късно от три дни преди неговото започване.
Съгласно чл.8.2, при просрочие се дължи неустойка в размер на 0.2 % върху
неплатената сума за всеки ден просрочие, но не повече от 50 % от дължимата
сума. По отношение на обезщетението за забавено плащане, се сочи, че предявяват
иска в размер само на 53,10 лв. общо, доколкото има ограничение в размера на
неустойката - не повече от 50 % от дължимата сума, което е взето предвид. В
исковата молба е отразен размера на неустойката за всяка от месечните вноски,
включени в общата искова претенция за периода от падежа до 07.10.2019 г.
С оглед липсата на плащане ищецът сочи, че на 08.10.2019 г. е подал до Районен съд - гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз
основа на така подаденото заявление е
образувано ч.гр.д. № 16195/2019 г., гражданска колегия, IX състав, по описа на
Районен съд - гр. Пловдив. В полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. С посочената заповед за изпълнение на Б.Н.Н. е
разпоредено да заплати на „Алфа Сот България" ООД гореописаните суми. С оглед на депозирано в
срок от ответника възражение против заповедта за ищеца се сочи, че е налице
правен интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че между него и ищеца е
сключен описания в исковата молба договор за охрана със СОТ, като твърди, че е
поискал да прекрати същия през месец август 2019 г. поради неспазване от страна
на ищца на чл. 9.1. от договора, а именно: да осъществява охрана при условия и
избор на възложителя при определено време за реагиране. Ответникът твърди, че
през месец август 2019 г. на два пъти при получен сигнал в централата на
дружеството от охранявания обект – предмет на договора, екипите /патрулите/ не
са реагирали и не са посетили охранявания обект, поради и което се сочи, че се
обезсмисля заплащането на услуга, която фактически не се предоставя. По този
повод се сочи, че ответникът е сигнализирал за липсата на посещение в дежурната
част на ищцовото дружество, откъдето са признали, че не се е явил екип, като са
посочили, че не са разполагали с патрул. Ответникът сочи, че е направил
волеизявление за прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на
ищеца на уговореното в договора. Оспорва да е получавал фактурите, приложени
към исковата молба, както и тяхната доказателствена стойност, като сочи, че
същите не са подписани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно възникване на
правоотношение с ответника по сключения договор за охрана, изпълнение на
поетите от него задължения по договора т.е., че е изправна страна по договора,
падежа на претенциите, размера им, както и размера на претенцията за забава. Ответникът следва да установи
възраженията си в отговора на исковата молба в т. ч., че ищецът е неизправна
страна по договора, както че договорът е прекратен считано от август 2019
г. При установяване на разпределените в
тежест на ищеца обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не се оспорва от ответника, че считано от 30.08.2019 г. договорът е
прекратен, като е извършено сваляне на техниката.
От приетия по делото, като писмено
доказателство договор за охрана със СОТ
№ *** от 01.03.2018 г., се установява, че същият е сключен между ищецът в
качеството на изпълнител и ответникът в качеството на изпълнител. Предмет на
договора е охрана на обект – апартамент, находящ се в ***, като са отразени
услугите, които се предоставят и дължимата сума за всяка услуга. Отразена е месечна такса в размер от 25 лв. без
ДДС и срок на договора безсрочен. В договора е отразена стойността на наем на
радиотрансмитер – 10 лв. Към договора са подписани от ответника и общия условия
за охрана със сигнално- охранителна техника. Съгласно чл.8 от Общите условия,
таксата се заплаща авансово за всеки следващ месец, но не по-късно от три дни
преди неговото започване. Съгласно чл. 8.2. от общите условия при забава в
плащането възложителят дължи неустойка за всеки просрочен ден в размер на 0,2 %
върху дължимата сума до окончателното й изплащане, но не повече от 50 % от
дължимата сума. Съгласно чл. 8.1.
посочената в договора такса се дължи от Възложителя до прекратяване на договора
за охрана със СОТ. Отразено е, че таксата се дължи в уговорения размер и за
периода, през който изпълнителят се е възползвал от правата си по тези Общи
условия да ограничи обема на предоставените услуги и/или да не носи имуществена
отговорност за нанесени на обекта вреди. В чл. 12.12. от общите условия е
предвидено, че възложителят предявява
претенциите си към изпълнителя за изпълнение на клаузите по договора за охрана
единствено в писмена форма по образец в срок до 5 дни от настъпване на
събитието. Посочено е, че претенции, направени в устна форма или след изтичане
на посочения срок, не се удовлетворяват, освен ако възложителят не установи
безспорно, че са били налице особени и непреодолими причини за пропускането на срока.
Съгласно чл.24.1.3. от общите условия договорът
за неопределен срок може да бъде прекратен едностранно от страна на
изпълнителя без предизвестие при неплащане в сроковете, посочени в договора, на
една или повече месечни такси за охрана, като в този случай изпълнителят си
демонтира и вложените в обекта технически средства.
В приетите по делото като писмени доказателства фактури от 06.03.2019 г.,
от 02.04.2019 г., от 03.05.2019 г., от 03.06.2019 г., от 01.07.2019 г. и от
02.08.2019 г. са отразени начислени суми за доставени услуги за всеки от
текущите месеци от март до август 2019 г. , като общата начислена сума за всеки
от месеците е в размер от по 89,21 лв.
От приетия по делото, като писмено доказателство протокол за спиране на
обект от охрана от 30.08.2019 г. се установява, че на тази дата на обект – дом ***
на адрес – *** са свалени описаните в протокола технически средства.
При разпределената му доказателствена тежест за това, ответникът не
установи твърденията си, че е налице неизпълнение на задължения на ищеца по
сключения договор през месец август 2019 г. Не се представиха доказателства за
заплащане на дължимите такси за останалите месеци, включени в исковия период.
Не
се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключения договор за
охрана, по силата на което ищецът се е задължил да осъществява услуги по охрана
на обект на ответника срещу предоставянето на които ответникът се е задължил да
заплаща месечна такса в размер от 30 лв. с ДДС. Не се установява през исковия
период до датата на прекратяване на договора и снемане на техниката на
30.08.2019 г. да са извършвани плащания от страна на ответника, както и да са
правени възражения в писмен вид, съгласно цитираните клаузи на общите условия.
С оглед на изложеното съдът приема, че
исковата претенция за сумата от 180 лв.- сбор от дължими месечни такси за шест
месеца, включени в исковия период е дължима.
Доколкото
ответникът не установява да е извършвал плащания в договорените срокове, то на
основание чл.8.2. от общите условия се дължи и договорената неустойка за забава
в претендираните размери.
Съдът
счита за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата, която е за лихвоносно вземане, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и тези в заповедното производство. Ищецът претендира и представя доказателства за направени разноски
в настоящото производство в размер от 315 лв., от които платена
държавна такса – 75 лв. и платено адвокатско възнаграждение – 240 лв.
и разноски в заповедното производство в общ размер от 265 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Н.Н., ЕГН **********,***
дължи на АЛФА СОТ БЪЛГАРИЯ"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул."Братя Бъкстон" № 134 сумите, както следва : сумата от 180 лв.-
главница, представляваща сбор от месечни такси за охрана със СОТ и наем на предавател за шест
календарни месеца от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. вкл. по Договор за охрана
със СОТ № ***/01.03.2018 г. и Общите условия за охрана със сигнално –
охранителна техника, ведно със законна лихва, считано от 08.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 53,10 лв. – сбор от неустойки за
забава, съгласно чл. 8.2. от Общите условия за периода от 26.02.2019 г. до
07.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16195/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Н.Н., ЕГН **********,*** да заплати на АЛФА СОТ
БЪЛГАРИЯ"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул."Братя Бъкстон" № 134 сумата от 315 лв. – разноски по
гр.д. № 19090 /2019 г. по описа на ПРС и сумата от 265 лв.- разноски по ч.гр.д.
№16195/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ