Р Е Ш
Е Н И Е
№....................................
гр.Кюстендил, 07.02.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, XII – ти състав, в открито съдебно заседание на девети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Светослав
Петров
Секретар:
Светла Христова,
Като
разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 657 по описа за 2019г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 19-1139-000499, издадено на 25.03.2019г. от Началник група
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за осъществено административно
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното
нарушение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – не изпраща
представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.03.2019 г., около 11:40 ч.
в гр. Кюстендил, ул. „Хаджи Димитър“ с посока на движение ул. „Цар Освободител“ към ул. „Раковски“ В.Д. е
управлявал таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. №***, доближавайки кръстовището
на ул. „Хаджи Димитър“ и ул. „Илинден“ Д. забелязал колона от автомобили спряна
в дясната част на пътното плътно. Водачът за обиколил автомобилите от дясната
страна и продължил движение към в районна на кръстовището, където свид. Б.,
който регулирал движението с оглед предстоящото преминаване на автомобили на
НСО, започнал да крещи и да маха със стоп палка, при което Д. спрял движение.
Впоследствие на място бил извикан за съдействие свид. А., който съставил АУАН №
468946 от 21.03.2019г. по данни на свид. Б., че водача не се е подчинил и не е
спрял на подаден сигнал със стоп палка за отбиване на движението за
преминаващия екскорт.
Впоследствие е издадено
обжалваното наказателно постановление № 19-1139-000499, от 25.03.2019г. с идентична фактическа обстановка и правна
квалификация, като посочените в АУАН. Наказващият орган не е приел за
основателни депозираните писмени възражения от Д., в който се излагат
твърдения, че след като е „заобиколил“ спрелите /според Д. паркирали/
автомобили и се е изравнил с първия незабавно е спрял при възприемане от негова
страна на полицейския служител и подадения му сигнал със стоп палка.
Съдът приема за установена
описаната фактическа обстановка на основание събраните гласни доказателства –
показанията на разпитаните свидетелите, като и приетите писмени доказателства
съдържащи се в административно наказателната преписка.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час
управлявайки лек автомобил, не е спрял на подаден сигнал от униформен контролен
орган на МВР и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата.
В тази разпоредба законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС,
при подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че
жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа пояснение на
понятието "подаден сигнал за спиране", поради което препраща към
текста на чл.
170, ал. 3 от същия закон. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да е
оформено убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от
контролният орган място. От доказателствата по делото не се установи по
категоричен начин, че е даден ясен сигнал за водач, който въпреки възприемането
му да бъде игнориран и да не бъде спряно движение. Подаваният сигнал е бил
действително със стоп палка, но е изцяло бил насочен към регулиране на
движението на процесното кръстовище и към водачите общо. Безспорно се доказа,
че когато са предприети персонални действия за спиране на управлявания
автомобил от Д., същият незабавно е спрял и е съдействия на служителите на МВР.
От гореизложеното се налага извода, че за да е извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП е необходимо, на първо място,
да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, на второ
място, контролният орган следва да посочи мястото на спиране, на трето място,
следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият
сигнал е предназначен именно за конкретният водач на ППС и на четвърто място,
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или пък на посоченото от представителя на контролната служба
място и да изпълнява неговите разпореждания.
В настоящия случай, доказателствената маса не установява по безспорен начин
описаното в акта нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От показанията на разпитаните
свидетели е видно, че сигналът със стоп-палка е бил насочен за регулация на цялостното
движението на кръстовището и преминаващите автомобили и когато Д. е направил
опит да премине от дясно на спрелите автомобили и персонално е спрян той е
реагирал и е преустановил движение с автомобила.
Воден от изложените до тук съображения, съдът приема, че подадените от
полицейските служители сигнали към водача на лекия автомобил не съответстват на
визираните в чл.
170, ал.3 ЗДвП. Ето защо не може да се възприеме като нарушение факта, че
лицето, управлявало процесния автомобил на инкриминираните дата и час, не е
спряло на подадените сигнали. В този смисъл същият е бил неправилно
санкциониран за това свое поведение от актосъставителя, а в последствие и от
наказващия орган, което е предпоставка за отмяна на постановлението в тази му
част.
Изложените до тук съображения, мотивират настоящият състав да приеме, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, както
поради неправилно прилагане на материалния закон, така и поради липса на
достатъчно доказателства, които да подкрепят описаните в обстоятелствената му
част факти.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното НП
е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1139-000499, издадено на 25.03.2019г. от Началник група на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за осъществено административно
нарушение на чл.103 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.