Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 84
гр.Силистра, 04.02.2020
година
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, разгледа
адм.дело № 341 по описа на съда за 2019 г. и установи, че с Писмо вх.№ 52/
17.01.2020 г. на АС-Силистра, ответният орган е представил административната
преписка, съдържаща 750 страници, поради което дължи извършване на действията
по чл.154 ал.1 и чл.163 АПК.
Производството е образувано по жалба на
Ю.К.К. ***, подадена срещу Заповед с №8121К-14300/11.12.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание на основание
чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във връзка с чл.153 ал.6 ЗМВР, квалифицирано по чл.201
ал.1 т.2 - „системни нарушения на
служебната дисциплина“ /арг.§1 т.22 ДР ЗМВР/, във връзка с чл.199 ал.1 т.5 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, по вид „забрана за
повишаване в длъжност” за срок от две години.
С оглед разпореденото с чл.206 ал.2 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган при индивидуализиране на наказанието е
задължен да прецени група обстоятелства, свързани с личността на провинилия се ръководен
служител, неговото цялостно служебно поведение, тежестта на конкретното
нарушение и редица други, изброени неизчерпателно в правната норма. За да може
да се осъществи съдебен контрол върху тази част от дейността на органа и
мотивите за налагане на оспореното, конкретно по вид и размер /различен от
нормативния минимум по чл.201 ал.1 ЗМВР - една година/ дисциплинарно наказание,
при условията на чл.171 ал.4 АПК, следва да бъде указано на ответния
административен орган, че е необходимо да представи подробна кадрова
справка на ст.комисар Ю.К. или личното му кадрово дело. Това се налага и
защото, по делото има депозирани две такива, издадени в различно време и с нееднакво
съдържание /на л.170-л.171 от 20.02.2019 г. и на л.277 - л.278 от 23.10.2019 г./,
а на настоящия състав е служебно известно /адм.д.№ 274/17 г. на АС-Силистра и
адм.д. № 236/19 г. на АС-Силистра/, че посочените в тях две заповеди за
наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя, са окончателно отменени,
което има значение за преценката на дисциплинарното му минало, респ. за вида и
размера на наложеното с оспорената заповед наказание.
Жалбата е постъпила в деловодството на
съда на 27.12.2019 г. /първият работен ден след групата почивни по Коледа/, а оспорената
с нея заповед е връчена на 12.12.2019 г., видно от записването на стр.10 на
самата нея /л.12-гръб от делото/, което
сочи на спазен срок за допустимо упражняване на правото на жалба, съгласно
чл.211 ЗМВР във връзка с чл.149 ал.1 АПК. Не е спазен реда по чл.152 АПК, но
след разпореждане на съда, административният орган е представил заверено копие
на дисциплинарната преписка, от която се установява, че в производството не са
участвали и не следва да бъдат конституирани по делото като заинтересовани
страни, други лица.
Оспорена е законосъобразността на МЗ № 8121К-14300/11.12.2019
г., като с жалбата се твърди, че при нейното издаване е нарушен материалният
закон, тъй като не било извършено виновно релевираното нарушение на чл.194 ал.2
т.1 пр.1 ЗМВР, във връзка с чл.153 ал.6 ЗМВР. Последното, съвсем объркващо и
без посочени фактически основания, е преквалифицирано като такова по чл.199
ал.1 т.5 ЗМВР, което съдържа различен фактически състав от първото посочено в
заповедта /чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР/. Освен това, дисциплинарно-наказващият орган
/ДНО/, приемайки квалифициращия признак „системни нарушения“ по смисъла на §1
т.22 ДР ЗМВР, е приложил направо чл.201 ал.1 т.2 ЗМВР, в нарушение на чл.197
ал.3 ЗМВР.
С жалбата се поддържа още, че виновно нарушение на
служебната дисциплина изобщо не е било извършено, защото с чл.153 ал.6 ЗМВР,
нормативно е предвиден срок на правомерно бездействие /неподаване на декларация
за възникнала несъвместимост/ от 7 дни, който и в трите процесни случаи не е
бил изтекъл, което сочело на липса изобщо на нарушение. Освен това,
жалбоподателят в обясненията, давани в хода на дисциплинарното производство е
поддържал довод, че освен назначеният за заместник на началника на РУ-Д.
ст.инсп.М., с когото са в роднинска връзка по сватовство от втора степен, е нямало
друг служител със същия ранг и компетентност, който да замества началника на
районното управление, поради което и периодите на заместване са били кратки /от
3 до 5 дни/. На заместващият служител са били възлагани ограничен обем
дейности, изрично посочени в релевираните заповеди, без да прекратява
изпълнението на функциите си като началник на ОП при РУ-Д.. Във връзка с
горните твърдения, на оспорващия следва да му бъдат дадени указания, че
същите подлежат на доказване в съдебния процес по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във
връзка с чл.144 АПК, вкл. с кадрова експертиза или друг способ. При липса на
служител със съответен ранг и компетентност да замести ръководителя на
районното управление, жалбоподателят, като … на основна структура в МВР
/арг.чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР/ - … ОД МВР гр.Силистра, е бил длъжен както да
гарантира правото на ползване на платения годишен отпуск от началника на РУ,
така и да обезпечи управлението на същото РУ адекватно, от служител с нужния
ранг.
На
самостоятелно основание се поддържа оплакване и за несъответствие на оспорената
заповед с целта на закона, както и за превратна преценка на събраните материали
в хода на дисциплинарното производство. Това било така, защото макар и посочени
в заповедта обясненията на жалбоподателя, същите не са били подложени на
критичен анализ; не са били проверени и изложените в тях факти /напр. има ли
друг служител в РУ-Д., който би могъл да замества адекватно отсъстващия началник/,
което било довело до съществено нарушение и на административнопроизводствените
правила, засегнало съществено правото на защита на жалбоподателя.
Предвид характера на повдигнатия спор и
независимо от това, че не е представен списък по чл.152 ал.3 АПК е очевидно, че
други заинтересовани лица от изхода на съдебното производство няма, воден от
което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Ю.К.К. с посочен адрес ***;
Ответник по жалбата: Министър на Министерството на вътрешните работи,
с административен адрес: гр.София, ул.“Шести септември“ №29.
Съдът У К А З В А
на страните, че правнозначимите
факти подлежат на пряко и пълно доказване, като по аргумент от чл.170 ал.1 АПК:
-
ответният орган следва да установи в процеса съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
на ст.комисар Ю.К., както и, че са изпълнени законовите изисквания при издаването
й, съгласно Глава осма от ЗМВР и Инструкция №8121з-470/ 27.04.2015г. на
министъра на МВР;
-
оспорващият служител следва да докаже твърдените от него факти, от които черпи
благоприятни за себе си последици и, на които основава своите възражения.
На ответния административен орган следва да бъде
дадена възможност, при условията на чл.163 ал. АПК, да представи писмен отговор
на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157
ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело № 341/2019 г. по описа на Административен съд гр.Силистра на
18.03.2020 г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Препис от разпореждането да се връчи
на оспорващия ст.комисар и на издателя на атакуваната заповед, по реда на
чл.137 АПК.
СЪДИЯ: