РЕШЕНИЕ
гр.София., 31.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секР.таря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4540 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
Е.П.Д. и Л. Н. Т., двамата от
гр.Кочериново, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2012г. около 00,40ч. на път
ІІІ-107 км. е причинена смъртта на сина им Н.Л.Н.. Произшествието
е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Д.С.И., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, движел се е с превишена скорост
от около 93 км/ч. с МПС Опел Корса, изгубил
управлението над автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно
дърво. Синът на ищците се возел на предната дясна седалка. В резултат на
описаното ПТП той получил изключително тежки травми, несъвместими с живота и
починал. Ищците твърдят, че смъртта на сина им се е отразила много негативно
върху живота им и те трудно могат да я превъзмогнат. Ищците сочат,
че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника
с период на покритие от 02.12.2011г. до 02.12.2012г., валидна към датата на
ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на сина им в размер на 200 000лв. за всеки от
ищците, ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендират за разноските по
делото.
Ответникът
„З.д.Е.Ре“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че ищците не са упражнили достатъчен контрол и грижа за детето си, което непълнолетно,
след 22.00ч. е работело, било е в компания с хора, които употребяват алкохол,
возело се е в автомобил управляван от неправоспособен водач. В тази връзка
прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците. Счита исковете за завишени по размер. Оспорва
началния момент, от който настъпва задължението на застрахователя да заплати
обезщетение за причинени вреди, като намира, че лихва за забава се дължи от смъртта
на пострадалия 30.11.2012г., а не от датата на ПТП. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Третото лице помагач на
ответника Д.С.И. оспорва исковете. Сочи на лошите характеристични данни на
пострадалия и на липсата на грижа от стана на ищците като родители.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищците
са родители на Н.Л.Н., починал на 30.11.2012г.
на 14 години.
За
настъпилото ПТП има образувано наказателно производство, което е приключило с
влязла в сила присъда по НОХД № 485/2013г. на ОС Кюстендил. Със същата Д.С.И. е
признат за виновен в това, че на 28.11.2012г. около 0,40ч. на път ІІІ-107 при
км. 0+ 200, движейки се в посока на ПП 1-Е-79, при управление на МПС - л.а. Опел
Корса с ДК№ *******СМ, собственост на В.С.К.от
гр.София нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП /избрал е скорост
на движение от 93 км/ч превишаваща сигнализацията
със знак В-26 максимално допустима скорост от 50 км/ч/, като деянието е
извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 промила/ и
без да има необходимата правоспособност като по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.Л.Н. с ЕГН ********** от гр.Кочериново /пътник в колата/,
настъпила на 30.11.2012г. – престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 във вр. с ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342
ал.1 от НК.
Пострадалият не е бил употребил алкохол.
Страните не спорят за настъпилото ПТП,
неговия механизъм, за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилата смърт на пострадалия, за виновността на водача на увреденото МПС.
Не се спори и по съществуващото към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение на увреждащия автомобил.
Спори се по наличието на причинени на
ищците вреди и по техния размер.
Във връзка с това са събрани гласни
доказателства по искане и на двете страни.
Св.Т., воден от ищците, установява, че
ищците са били много привързани към детето си и много тежко преживели смъртта
му. След първоначалния шок от ПТП спрели да ходят на работа , поддържали кът у
дома си със снимки на сина си, редовно ходели на гроба на детето си.
Св.С., воден от ответника, установява, че
в деня на ПТП пострадалият и Д.И., третото лице помагач, работели заедно като
събаряли една къща. След като приключили работата, към 18.30ч. свидетелят и Д.И.
пили алкохол. Пострадалият Н.пил кола, играл на лаптоп и свидетелят не е
сигурен дали пострадалия е видял че Д. консумира алкохол. До 22.30ч. били
заедно, като родителите на Н.не го потърсили дотогава. Знае, че отношенията на
ищците с детето им били добри. Знае, че Н.ходел на училище.
Св.И., воден от третото лице помагач,
установява, че пострадалият Н. не ходел редовно на училище. Често бил в неговия
дом и прекарвал времето си с неговите деца. Преспивал у тях. Н.казвал, че
неговите родители не се интересуват от него. Грижел се сам за себе си. Не се
разбирал с родителите си защото не му давали пари. Ходел да събира желязо,
работел по чуждите къщи, за да изкарва пари. За вечерта, когато е настъпило процесното ПТП знае, че Н.работил с Д. като му помагал да
развалят къща. След като приключили работа Н.помолил Д. да закарат желязо до Благоевград,
за да го продаде. Д. му казал, че е пил и не можел да кара. Но все пак тръгнали
към полунощ.
Видно от представените писмени
доказателства по отношение на Н.е образувано възпитателно дело, за извършена
кражба на стар бойлер за дърва и отоплителна печка от необитаема къща, които
искал да предаде на вторични суровини. За това деяние МКБППМН му наложила
възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“
и „Забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени
лица“ с решение от 25.04.2012г. по в.д.№ 3/2012г. на МКБППМН община Кочериново.
С решение по същото дело МКБППМН е наложила на ищците, като родители на Н.Н.ов предупреждение
по чл.15 ал.1 т.1 от ЗБППМН, тъй като не полагали достатъчно родителски
надзор над Н.. В мотивите на това решение е записано, че Н.е ученик в 7кл.,
умен е, но не се старае в училище, има множество неизвинени отсъствия. Склонен
е към прояви на нарушаване на дисциплината и на училищния правилник. Наказван е
от педагогическия съвет за неизвинени отсъствия.
Към 28.11.2012г. процесния
л.а. Опел Корса с ДК№ *********е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 03.12.2011г. с крайна дата
на покритие 02.12.2012г., номер на полица 09111890963319.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно
разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ, увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо
от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Обект на З. по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ).
Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди зависят от деликтното
обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на
болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Между страните не се
спори, че в резултат на виновното /по непредпазливост/ противоправно
поведение на неправоспособния водач
Д.И. е причинена смъртта на непълнолетния Н.Н.,
на 14 години. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда, която на
основание чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия граждански съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а
поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя
ответника-за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Спори се за размера на причинените
на ищците вреди, вкл. и дали те са допринесли за настъпване на вредите.
Съдът ще се занимае първо с възражението
на ответника за съпричиняване.
Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД би било налице ако е установено, че с поведението си пострадалото дете Н.е
допринесло за настъпване на увреждането. Обстоятелството, че детето е било
непълнолетно не е пречка за съобразяване на поведението му при настъпване
на произшествието /така ППВС
№17/63г., ТР №88/62г.,ОСГК на ВС/. В настоящия случай
ответникът не твърди, че с поведението си детето е допринесло за настъпване на
ПТП, респективно на удара, от който то е получило увреждания и в последствие е
починало, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Видно от материалите
по наказателното производство, водено срещу виновния водач на МПС, сега трето
лице помагач, пострадалият е бил с поставен предпазен колан, и това
обстоятелство не се оспорва в настоящото производство. Бил е и с ръст,
достатъчен да бъде на седалката до шофьора. Обстоятелството, че по време на ПТП
непълнолетният пострадал не е бил придружен от родител или ищците не са
упражнили контрол и са му позволили да бъде в полунощ извън дома им, не може да
се прецени като съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД, а следва да се прецени при определяне размера на дължимото обезщетение по
чл.52 от ЗЗД с оглед възражението на ответника по размера на претенцията /така
и решение №1070/29.04.2013г. на САС, в.гр.д.№4180/2012г./.
По делото е установено по категоричен и
несъмнен начин , че смъртта на непълнолетния Н.е в пряка причинно следствена връзка с автомобилната
травма.
Между
застрахователят и собственикът на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния
ден 28.11.2012г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищците
срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС.
Разпоредбите
на чл.45 и сл. от ЗЗД не определят кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за вреди при смърт на пострадалия. ППВС №4/61г. изрично посочва, че
възходящите имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Ищците
са родители на пострадалия Н.и като такива са от кръга лица които безспорно
могат да претендират обезщетение за вреди от увреждането.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
От настъпилото ПТП в резултат на
виновното поведение на водача на автомобила е последвала смъртта на непълнолетния
пътник Н.. Събраните гласни доказателства установяват, че от смъртта на Н. за
ищците са настъпили неимуществени вреди в резултат на загубата на сина им.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното
държава. Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживяното от ищците тежко психическо
състояние от непрежалимата загуба на четиринадесетгодишното им дете, чувството
за липса и тъга, което ще ги съпровожда до края на живота им, невъзможността в
бъдеще да имат подкрепа от детето си , във вр. с
критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата
в страната към момента на увредата, съдът намира, че
на ищците се следва обезщетение в размер на 80 000лв. за всеки един от тях. Възражението на
ответника, че пострадалият е оставен без надзор от родителите си, в резултат на
което той е отсъствал от училище, извършил е противообществена проява, работел
е вместо да учи, не се е прибирал в дома си, не е следвал нормален за едно дете
режим на живот, на образование, грижи за здравето, не е бил снабден дори с
мобилен телефон, за да имат възможност ищците да имат постоянна връзка с детето
не може да се отрече. Същото е взето предвид от съда при определяне размера на
дължимото обезщетение. Разбира се мъката на ищците по загубата на детето им не
е по-малка от тази на всеки друг родител, загубил дете. Но усилията, грижите и
времето, които ищците са посветили, инвестирали в детето си са се оказали
недостатъчни и това следва да бъде ценено за отношенията в семейството и да се
отрази при определяне на дължимото обезщетение.
В исковата молба ищците претендират
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава
тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Отговорността на застрахования пред третите лица –ищците, произтича от
непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с
факта на извършването на деликта, без да е необходимо
да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото
прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и
отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба,
отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи
се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо
увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към
застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 28.11.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата. Датата на деликта е установена с
влязла в сила присъда и задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК.
Исковете
за разликата до първоначално предявения размер от по 200 000лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
На
процесуалният представител на ищците се следват разноски в размер на 4100 лв.
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция от
2009г. с оглед решение № 9273 от 2016г. на ВАС, в сила от 23.05.2017г.).
На
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете –
общо 207лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение
/съобразно списъка с разноски ответникът е направил такива в размер на 45лв.,
следващото се юрисконсултско възнаграждение е 300лв.,
общата сума от 345лв. се намалява до 60%- процента на отхвърлените искове/.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 6400лв. разноски от бюджета на съда не са
правени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ХДИ З.” АД , ЕИК
******със седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от П.В.А., да
заплати на Е.П.Д., ЕГН ********** и на Л. Н. Т., ЕГН ********** по
80 000лв., ведно с лихвата за забава върху двете суми от 28.11.2012г. до
окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 28.11.2012г. в района на гр.Кочериново,
неимуществени вреди – смъртта на техния син Н.Л.Н. на 14 години, настъпила на
30.11.2012г., причинена виновно от застрахован при ”ХДИ З.” АД по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица
№ 09111890963319, водач Д.С.И..
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
първоначално предявения размер от по 200 000 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА ”ХДИ З.” АД да заплати на адв.Н.Ц., АК Враца,
адрес *** на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 4100лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.П.Д. и Л. Н. Т. да заплатят на ”ХДИ З.” АД
разноски по делото в размер на 207лв.
ОСЪЖДА ”ХДИ З.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 6400 лв.
Решението е постановено при участието на Д.С.И.,
ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: