Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 166 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А1
България ЕАД ,чрез пълномощник против
решение № 72 от 16.01.2020 г., постановено по АНД № 1844/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно
постановление №2019-0046474/29.08.2019г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен-гр.Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.113, ал.1 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, на
основание чл.222а от ЗЗП, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП алтернативно да се намали санкцията.
Ответникът
по касационната жалба – Регионална
дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен-гр.Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите в писмено становище, счита жалбата
за неоснователна и претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗЗП , като определената санкция над средния предвиден
размер е съответен на нарушението
Решението е неправилно.
Административно –
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че
"…до 08.05.2019 г. търговецът "А 1 България” АД не е привел стоката
мобилен телефонен апарат мобилен телефонен апарат „Handset SAM Galaxy S7 Silver Blue”, в съответствие c договора за продажба с потребителя
Стоянов”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, за което е
предвидено наказание в санкционната норма на чл.
222а от същия закон.
За да достигне до крайния
извод за доказаност на нарушението районния съд е
приел от фактическа страна, че е извършена на 12.04.2019г. проверка от
служители на КЗП в магазин и офис на касатора , находящ се в гр.Русе,
на ул.”Братя Симеонови” № 28, по повод подадена в РД - Русе на КЗП жалба вх.№ Р-01
-78/08.04.2019г. от потребителя С. Стоянов относно отказано гаранционно
обслужване на мобилен телефонен апарат „Handset SAM Galaxy S7 Silver Blue”, закупен на 07.09.2017г. В потребителската жалба били изложени
твърдения ,че мобилното устройство е започнало да губи пиксели в горната дясна
страна на дисплея, като същото, при предявяване на рекламацията е било здраво и
е нямало драскотина, а дисплеят на телефона е реагирал на допир. След връщането
на апарата от сервизната фирма, дисплеят вече не е реагирал на допир.
По време на проверката е
прието за установено, че за моб. устройство е
предявена рекламация № RMRSM1365490/04.02.2019
г„ а в протокола за
приемане на устройството в магазина в гр.Русе по Сервизна поръчка № S0RSM1389760/04.02.2019г., в графа
„Състояние при приемането“ е било вписано: „нормални следи от употреба, леко
замърсен, със стъклен протектор на дисплея . Телефонът бил приет и е описание
от потребителя : „изгорели пиксели на екрана на апарата, батерията пада бързо“.
Проверяващите адм. служители установили, че по
рекламацията е отказано гаранционно обслужване поради открита механична повреда
- спукан дисплей (матрица в долен десен ъгъл). Именно в тази връзка и касатора е представил писмено доказателство от оторизиран
сервиз, по повод на констатациите на констативен протокол КП 2019 №
К-2676366/12.04.2019г.
Касаторът не отрича, че е отказал гаранционното
обслужване на мобилното устройство, поради това, че дефектът бил от неправилна
употреба - механично увреждане на дисплея, като в тази насока е представил
писмени доказателства още в хода на проверката. В писмено становище е посочил ,
че служителят в проверения магазин, който е приел устройството и описал външния
вид на мобилния апарат при предявяване на рекламацията, нямал необходимите
специфични знания, умения, техническо оборудване, добра камера и подходящо
осветление, за да бъде компетентен да констатира дефекти извън най- общия
външен вид и да анализира причинете за проявените дефекти, още повече че
мобилния телефон бил с поставено защитно покритие на екрана.
При тази фактическа
неоспорена обстановка, напълно възприета като възведена от АНО , съдът и
достигнал до изводи за извършено нарушение по чл.113 ал.1 ЗЗП, тъй като
задължение на търговеца, пред когото е предявена рекламация, е да предприеме
мерки да удовлетвори рекламацията, което не е сторил. Отхвърлил като
неоснователни възраженията на касатора, че
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба не
е могла да се извърши, т.к. мобилния телефон при приемане в гр.Русе от местния
търговец, устройството било прието от неоторизирано лице за ремонт, а в
последствие при проверка от оторизирано такова /инженер/ било установено, че по
моб. апарат било констатирано „наличие на корозия“,
която не била фабричен дефект, а подлежал ремонта на отстраняване на
неизправностите срещу заплащане, в съответствие с гаранционната карта на
апарата, според която : „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД не осигурява
гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане,
удар, проникване на влага, намокряне, неправилно съхраняване, при
опит за ремонт от неоторизирани лица ши фирми, повредени ши липсващи обозначителни стикери поправките са за сметка на потребителя....“. Отхвърлил като недоказани
твърденията на касатора , че процесното
устройство е било с „ наличие на корозия“,
което състояние на вещта, да е във взаимовръзка с използването на от
потребителя.
Изводите на въззивния съд са неправилни в противоречие с материалния
закон и представените доказателства.
Съгласно чл.
222а от ЗЗП, въз основа на който е наложено административно наказание на
касационния ответник, за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 на виновните
лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица –
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Съставът на това административно нарушение изисква да се установи безспорно, че
нарушителят не е спазил една от посочените разпоредби – в случая тази на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП от своя страна
предвижда, че когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба. Тази норма е логическо продължение на предвидената като цяло
отговорност на продавача на потребителска стока, уредена в Глава Пета, Раздел
ІІ "Гаранция на потребителската стока" от ЗЗП. Съгласно чл.
105 от ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която
съответства на договора за продажба като отговаря за всяка липса на
съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува
при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и
да не е знаел за несъответствието. Анализът на нормата сочи, че отговорността
на продавача обхваща несъответствия съществували при доставянето на стоката, но
проявили се впоследствие в рамките на двегодишен период. В тази връзка, с чл.
108 от ЗЗП законодателят е въвел оборима
презумпция, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че
е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. По аргумент от противното, за проявило се след този срок
несъответствие следва да се докаже, че е съществувало към момента на
продажбата, за да може да се ангажира отговорността на продавача и същият да е
обвързан от задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба, а от там и да бъде санкциониран
при неизпълнение на това си задължение. Точно с тази доказателствена
тежест АНО не се е справил, а съдът освен с напътствия към търговеца как да
организира дейността си в обектите си, е приел безкритично твърденията на
АНО.
При това положение, за да е
налице административно нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП следва безспорно
да е доказано, че потребителската стока не съответства с договора за продажба
като това несъответствие е съществувало при осъществяване на продажбата, но се
е проявило в по-късен момент и търговецът – продавач не е отстранил това
несъответствие след предявена от потребителя рекламация. В тежест на
административно – наказващият орган е да установи тези обстоятелства преди да
ангажира отговорността на продавача за неизпълнение на задължението му по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, тъй като това
задължение не е абсолютно, а се поражда при наличие на посочените предпоставки.
Обратната теза би довела до положение, при което търговецът би бил длъжен да
отстрани каквито и да е повреди по потребителската стока в рамките на
двегодишния период, независимо от техния произход и причините за настъпването
им, включително и поради неправилна употреба от потребителя. В процесния случай не е установено нито в административно –
наказателното производство, нито в хода на въззивното
такова, че действително е налице несъответствие на стоката с договора за продажба,
за чието отстраняване търговецът да отговаря по реда на чл.
113 от ЗЗП. Както вече се посочи не всяка повреда на потребителската стока
съставлява несъответствие с договора за продажба. От представения по преписката
протокол от оторизиран сервиз е видно, че по мобилния апарат се установяват
следи от механично спукан дислей, вследствие на което
е настъпила структурна деформация, довела до описания от клиента проблем , т.е.
налице е последващо въздействие върху стоката, което
не представлява несъответствие с договора за продажба.
В обобщение на казаното до
тук настоящата инстанция намира, че административното нарушение, за което е
санкциониран касатора, остава недоказано от
фактическа страна, поради което издаденото от директора на КЗП – РД – Русе
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, а потвърдителното
решение е неправилно и подлежи на отмяна .
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 72 от 16.01.2020 г.,
постановено по АНД № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление №2019-0046474/29.08.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция
за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен-гр.Русе към ГД „Контрол
на пазара” към Комисията за защита на потребителите, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №2019-0046474/29.08.2019г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен-гр.Русе към ГД
„Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.113, ал.1 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, на
основание чл.222а от ЗЗП, на „А1 България”АД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: