№ 1810
гр. Плевен, 05.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Наказателно дело частен
характер № 20214430201633 по описа за 2021 година
след като се запозна с материалите по делото и в съответствие със
задълженията си по чл. 241 – 256 НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство е образувано по внесена от ИЛ. Х. ИЛ. с адрес
*** тъжба против ПЛ. Т. Р. с адрес *** за престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Делото е с местна и родова подсъдност на Районен съд –Левски, но
определен от ВКС на основание чл.43 т.3 от НПК да го разгледа е РС-Плевен.
С Протокол за избор на съдия докладчик от 27.09.2021г., за такъв е
определена съдията Теодора Начева.
В процеса на подготовка на съдебното заседание съдията – докладчик
констатира следното:
От фактическата обстановка, описана в тъжбата не може да бъде
извлечен състав на престъпление, преследвано по частен ред. Съображенията
са следните:
Като обстоятелства, послужили за основание да се повдигне
цитираното по-горе обвинение се сочи, че подс. Пл.Р. изпратил на
06.07.2020г. чрез *** на *** на ГД „Изпълнение на наказанията“ жалба, с
която му приписва престъпление което той не е извършил, като видно от
тъжбата: „системно съм го бил псувал на майка и съм се държал арогантно и
1
грубо както към него така и към другите настанени в зоната за повишена
сигурност“, както и „съм се бил заканвал да изнасиля и убия децата им“, че
имал „оскърбително поведение към всички“ и „надхвърлял всички разумни
граници на толерантност и търпимост“. Твърди се още в тъжбата, че в същата
жалба се сочело, че И.И. бил създавал напрежение в групата на лишените от
свобода. Никъде в тъжбата обаче не се твърди, че в жалбата на Пл.Р.,
последният е бил лично засегнат от И., а се навеждат доводи, че Р. е посочил,
че всички неопределен кръг от лица са се почувствали застрашени от думите
му. Въпреки това думите на ПЛ. Т. Р. в жалбата му до *** са засегнали ИЛ. Х.
ИЛ. и същият ги намира за обвинение спрямо себе си. Видно от
обстоятелствената част на тъжбата обаче не става ясно кои точно думи са
засегнали И. и той ги е възприел като обвинение. За да е извършена клевета
чрез приписване на престъпление, която хипотеза на разпоредбата на чл.147,
ал.1 от НК има предвид тъжителят, а не хипотезата на клевета чрез
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, твърдяното деяние следва
да е конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на
извършването му – в случая да са описани конкретни данни за основни
характеристики на престъплението (вж. Решение № 159 / 19.06.2015 година
по КНЧХД № 300 / 2015 година на ВКС, I н. о.) Същевременно като
изпълнителни деяния на твърдяното за приписано престъпление са посочени
действията "псувал", "държал се арогантно и обидно“ и не е ясно какво
според тъжителя е престъплението, което му се приписва, тъй като в
Наказателния кодекс с всяко отделно изпълнително деяние се осъществява
различен състав на престъпление.
Съгласно ал. 1 на чл. 81 от НПК, тъжбата трябва да съдържа освен
данни за подателя и лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението, т. е. престъплението, извършено от обвиняемия; времето,
мястото и начина на извършването му; пострадалото лице и размера на
вредите, каквито са изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК за обвинителния
акт, защото, както държавният обвинител (прокурор) с обвинителен акт, така
и физическото лице (тъжител) с тъжба очертават фактическите и правните
рамки на обвинението, които обвързват произнасянето на Съда по въпросите
има ли извършено съставомерно деяние и ако има, виновно ли е извършено от
лицето, срещу което е повдигнато обвинение (Решение № 644 / 2006 година
2
от ВКС, ІІІ н. о.).
В настоящия казус както за осъществяване на състава по чл. 147, ал.
1 НК трябва да са посочени елементите по извършването му с точни данни за
фактите по осъществяването му, така при повдигнато обвинение за втората
форма на изпълнителното деяние – на другиго да е приписано престъпление,
което не е извършено, следва също ясно да са описани всички признаци на
това приписано престъпление, включително и конкретния период на
осъществяването му, защото, ако това не е сторено, се нарушава правото на
защита на подсъдимия да организира адекватно отбраняване на правата си по
съответен на обвинението начин.
Практически с посочените от тъжителя действия като извършени от
подсъдимия, последният е дал израз единствено на морален укор, който не
може да бъде подведен под състав на престъпление по чл.147 от НК /клевета/
във формалните рамки, необходими да определят предмета на доказване.
Доколкото тъжителят е посочил правна квалификация на престъпление
преследвано по частен ред, следва да се посочи, че той не е длъжен да дава
правна квалификация, която да обвързва съда, поради което последният не
следва да обсъжда предложената от ЧТ разпоредба на чл.147 от НК. Въпреки
това обаче, предложената словесно хипотеза от същата разпоредба –
приписване на престъпление, което не е извършил, като такова, за да е
съставомерно, беше посочено, че обстоятелствата на тъжбата обаче следва да
са посочени, за да може съдът да разбере дали конкретните факти са
достатъчно да се опише състав на престъпление от частен характер или както
е в настоящия случай - те не позволяват да се направи извод, че е налице
заявена формална страна на престъпление.
Изложеното по-горе е достатъчно да се счете, че описаното не
представлява престъпление, което само по себе си лишава и от смисъл
излагането на съображения по редовността на самата тъжба, макар по – горе
да беше маркирано липсата в тъжбата на дата на инкриминирано деяние и
място на извършване.
Предвид горното и с оглед установената трайна практика на Върховния
съд съдията – докладчик счита, че следва на основание чл.24, ал.1 т.1 пр.2 от
НПК наказателното производство по НЧХД № 1633/2021 г. по описа на ПлРС
3
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1 т.1 пр.2 от НПК наказателното
производство по НЧХД 1633/2021 г. по описа на ПлРС.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4