Решение по дело №179/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 145
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20222160100179
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Поморие, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100179 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от С. С. К. от с.Тънково, общ.Несебър, чрез
пълномощника и съдебен адресат адв.К. К., против Р. А. К. от с.Страцин, общ.Поморие.
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал.1 СК.
Предявен е и иск с правно основание чл.127, ал.2 вр.с ал.1 СК, вр.с чл.143, вр.с чл.139 СК, за
предоставяне на ищцата на родителски права върху детето на страните Д. Р.ов К., родено от
съвместното съжителство на страните преди встъпването им в брак, определяне
местоживеенето на детето при майката и ищца, определяне на режим на лични отношения
на бащата и ответник с детето и осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка
в размер 300 лв., считано от завеждане на иска.
Предявено е и искане от ищцата с правно основание чл.53 СК, за възстановяване на
предбрачното и име М..
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е редовно връчен на
ответника, в хипотезата на чл.44, ал.1, изр.последно ГПК, при отказ на ответника да получи
книжата.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа
исковите претенции.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със
събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие
1
следното.
Установява се от представеното по делото удостоверение за граждански брак от *** г.,
издадено от общ.Несебър, че страните са съпрузи въз основа на акт за граждански брак №
6/*** г., на общ.Несебър.
Съгласно представения по делото препис от удостоверение за раждане от 19.10.2016 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № ** ** ** г. на община Поморие, че страните са
родители на малолетния Д. Р.ов К., ЕГН **********.
Установява се от показанията на св. С.Г.П. (позната на страните), че съпруите са се
разделили и са в трайна фактическа раздяла както към датата на предявяване на иска –
05.04.2022 г., така и към датата на приключване на съдебното дирене – 16.09.2022 г., като
непосредствените грижи по отглеждане на детето се полагат от ищцата.
Предвид така установената трайна фактическа раздяла на страните, съдът прие, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което искът за развод следва да се
уважи, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, тъй като
никоя от страните не е поискала това.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака дете на страните –
малолетният Д., следва да се предостави на майката.
С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата, които
следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези
обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки
от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.
Не се установява от доказателствата по делото преди раздялата на родителите, както и по
време на същата, който и да е от родителите да е имал поведение, копрометиращо
родителският му капацитет, но е безспорно, че след раздялата на страните необходимите
грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани от майката, поради което и
при съобразяване на ниската възраст на детето, която предполага нужда от по-голяма
майчинска грижа, според настоящата инстанция родителските права следва да се
упражняват от майката, при която следва де е и местожителството на детето.
Следва да се определи от съда режим на лични отношения на бащата с детето.
Не се установява от доказателствата емоционалната връзка между бащата и детето да е
нарушена, като е необходимо режима на лични отношения да гарантира съхраняването и
развитието на тази връзка, тъй като извън всякакво съмнение е, че това е от полза за детето.
По делото не се събраха каквито и да е доказателства за поведение на ищеца и баща, което
да поставя в опасност живота и здравето на детето и да налага контрол при осъществяването
на личните му отношения с детето.
Предвид горепосочената необходимост от съхраняване и развитие на връзката баща и дете,
съдът намира, че следва да се определи режим на лични отношения на бащата с детето всяка
2
първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с
преспиване на детето при бащата, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката,
както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Предвид изхода от спора по отношение на родителските права и местожителството на
детето, установен по основание се явява предявения от ищцата иск за издръжка на детето.
Съгласно чл.142, ал.1 СК и чл.143, ал.2 СК, размерът на необходимата издръжка се определя
в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
По силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която понастоящем, съгласно ПМС №
37/24.03.2022 г., е в размер 710 лв., поради което минималният размер на издръжката е
177.50 лв.
Предвид посочените законови предписания, за да определи размера на дължимата издръжка
за детето съдът взе предвид на първо място неговите нужди.
Установи се по делото, че детето посещава детско заведение/детска градина/, респ. има
интереси, съответни на възрастта му, поради което и издръжката му изисква както разходи
му за прехрана, облекло и др., необходими за задоволяване на битовите му потребности,
така и такива във връзка с интелектуалното му развитие, като не се установиха специални
нужди, свързани със здравословното състояние на детето или изключителни възможности,
дарби и талант, определящи завишен размер на издръжката.
Не се установи родителите да дължат издръжка на други деца или на други лица по чл.141
СК.
При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и
определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете,
настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните
средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за
деца, лишени от родителска грижа – Решение № 896/30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1342/2016 г.
на ОС – Бургас. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на възраст от 3 до 14
години, съгласно чл.50, ал.3, т.2 от ППЗЗД, са в размер 262.50 лв. (3.5-кратния размер на
гарантирания минимален доход от 75 лв., определен с ПМС № 305/19.12.2017 г.) и при
съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че месечната издръжка
за детето е в общ размер от 350 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 100 лв., при
съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи
за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част от
издръжката, а именно сумата от 250 лв., следва да се заплаща от бащата.
Искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата е основателно и
следва да се уважи с оглед разпоредбата на чл.53 СК.
3
При образуване на делото ищцата е заплатила държавна такса в размер 25 лв., съгласно чл.6,
т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като съдът
намира, че не следва да събира допълнителна държавна такса до максималния размер по
чл.6, т.2 от Тарифата, предвид ниската фактическа и правна сложност на производството.
В тежест на ответника следва да се възложи държавната такса за присъдените издръжка в
размер 360 лв.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението в частта му, с която е присъдена издръжка.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. С. К., ЕГН **********, с адрес с.Тънково, общ.Несебър,
ул. „Р."№*, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „В.Л.№**, адв.К. К., и Р. А. К., ЕГН
**********, с адрес с.Страцин, общ.Поморие, ул. „Р.№* сключен с акт за граждански брак
№ 6/*** г., на общ.Несебър, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ на майката С. С. К., ЕГН **********, упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие дете на страните – малолетният Д. Р.ов К.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Д. Р.ов К., ЕГН **********, при майката С. С.
К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Р. А. К., ЕГН **********,
и детето Д. Р.ов К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето при бащата,
като бащата ще взема и връща детето в дома на майката, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, да заплаща на детето Д. Р.ов К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. С. К., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от предявяване на иска за издръжка –
05.04.2022 г., и занапред, до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на това решение С. С. К., ЕГН **********, да
възстанови и носи предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, да заплати на държавата по сметка на РС – Поморие,
сума в размер 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса за
присъдената издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена
4
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5