№ 429
гр. С., 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20232200600286 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката и частен тъжител М. К. А., редовно призована, се
явява лично и с повереника адв. К. К. от АК – С., редовно упълномощен от
по-рано и с пълномощно, което представя за тази инстанция.
Въззиваемият – подсъдим П. Д. П., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения от първа инстанция защитник адв. М. П. от АК - С..
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба от частния тъжител М. К. А., чрез повереника й адв. К. К. от АК - С.,
срещу присъда № 36/22.02.2023г. постановена по нчхд № 81/2022г. по описа
на Районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимият П. Д. Н. е признат за невиновен в
това, че на 30.12.2021 г. в гр. С. причинил на М. К. А. лека телесна повреда
изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
тоест разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като
е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
1
чл.130 ал.1 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от М. К. А. против подсъдимия П. Д. Н. граждански иск за сумата
от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата. М. К. А. е осъдена да заплати на П. Д. Н.
сумата от 1000 лв., представляваща направените от подсъдимия разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
М. К. А. е осъдена да заплати направените по делото разноски за
експертиза в размер на 370 лева по бюджета на държавата по сметка на СлРС.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
производство пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като
материално и процесуално незаконосъобразен, необоснован и несправедлив.
Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, както и да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск за причинените от тъжителката
неимуществени вреди, както и да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Алтернативно се настоява за отмяна на
присъдата и за връщане на делото за разглеждане в Районен съд - С. от друг
съдебен състав.
Впоследствие е депозирано допълнение към жалбата, в което се заявява,
че се поддържат оплакванията и подкрепящите ги съображения в
първоначалната жалба и се навеждат допълнителни и конкретни възражения.
Заявява се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с важни
обстоятелства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели и
приложените писмени доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие, като в тази връзка се обоснова извод, че при прецизен анализ на
доказателствения материал събран по делото може да се направи обоснован
извод за извършеното престъпление от подсъдимия, така както същото е
описано в тъжбата. По отношение на гласните доказателства се сочи, че по
делото са били разпитани две групи свидетели: такива водени от
тъжителката, както и тези поискани от подсъдимия свидетели - полицейски
служители. Твърди се, че свидетелите на тъжителката дават непротиворечиви
и убедителни показания, но въпреки това съдът неправилно ги е преценил и е
отказал да ги кредитира. Акцентира се върху показанията на свид. Д.а -
дъщеря на тъжителката която е единствен очевидец на инцидента, както и на
показанията на свид. Кадирова, която е посетила тъжителката в дома й след
инцидента и преразказва случилото се, което е научила от самата тъжителка.
Коментира се и извършения в хода на съдебното следствие следствен
експеримент подсъдимият. Оспорва се преценката на съда, който е дал вяра на
обясненията на подсъдимия, че тъжителката е получила нараняването си от
цветарника, който е хвърлила от терасата си, като се сочи, че това
представлява негова защитна позиция и не се подкрепя с други доказателства.
Доверителката ми заяви, че въпросният цветарник е изчезнал няколко дни
2
след инцидента. Обосновава се извод, че с оглед на събраните по делото
доказателства няма кой друг, освен подсъдимият, който да е причинил
телесните повреди на тъжителката при това по начина описан в тъжбата. В
тази връзка се аргументира тезата, че всички относими към казуса
обстоятелства не са били анализирани прецизно от съда, поради което не са го
мотивирали същият правилно и обективно да изгради своите изводи за да
постанови една законосъобразна присъда, която би следвало да е осъдителна.
Заявява се, че вместо това съдът превратно и избирателно е интерпретирал
доказателствения материал съдържащ се в делото, на базата на непълен и
еднопосочен анализ на събраните доказателства. Настоява се за отмяна на
атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение по чл.130, ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявения
граждански иск за причинените от тъжителката неимуществени вреди, както
и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за
разглеждане в Районен съд - С. от друг съдебен състав.
В жалбата и допълнението към нея не са направени доказателствени
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И ТЕ П Р Е Н И Я:
АДВ. К.: Уважаеми господин председател, уважаеми въззивни окръжни
съдии, аз съм изложил подробни съображения в допълнителната въззивна
жалба. Основният спорен момент в настоящото производство е по какъв
начин и кой е причинил телесната повреда на тъжителката. Налице са
показанията на пряк свидетел дъщерята на тъжителката, която е била в
непосредствена близост до нея в деня на инцидента. Тя разказа всичко
подробно, както и че тя се е обадила на тел.112, дошла е полиция, линейка и
т.н. За детайлно изясняване на фактическата обстановка по искане на
защитата на подсъдимия беше назначен следствен експеримент. Там стана
ясно, че същият много умело с замах и не с малка сила вкарва и трите
3
дървета, които са веществени доказателства в настоящото производство и то
на това място, където тъжителката посочва, че е стояла непосредствено до
колоната. Първоинстанционния съд преди следствения експеримент малко
така с съмнение и недоверие приемаше, че подсъдимият на такава възраст би
хвърлил това дърво, или тези три дървета, едно от които причинява телесната
повреда на тъжителката. В това се убедихме всички. От друга страна
назначената съдебномедицинска експертиза е категорична и вещото лице
заяви и в съдебно заседание, че по вероятно удара да е с дървото, но е
възможно е и да е с друг предмет. И оттук идва съмнението и защитната
позиция на подсъдимия, че тъжителката непосредствено след инцидента, след
словесния спор, който е възникнал преди това по повод малкото внуче, което
е нарушавало реда и тишината в дома, тя е решила и замерила със стойка за
цветарник, който също е иззет като веществено доказателство и предоставен
от подсъдимия и с него тя си е причинила телесната повреда, съответно е
извикала полиция и целия процес тя го е инсценирала. Точно обратното. По
категоричен начин доказателствата сочат, че няма друг кой освен
подсъдимият да е причинил телесната повреда на доверителката ми. Считам,
че първоинстанция съд неправилно и необосновано постанови съдебния си
акт, като оправда подсъдимия. Моля да отмените обжалваната присъда, като
признаете подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение - чл.130,
ал.1 от НК и му наложите съответното наказание по смисъла на НК и в този
смисъл да уважите предявения граждански иск за причинените на
доверителката ми неимуществени вреди. Претендираме направените разноски
в първоинстанционната инстанция и настоящата въззивна инстанция. В този
смисъл моля да вашия съдебен акт.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Уважаеми съдии искам да изтъква, че това
нещо което се случи аз нямам силата и възможността да вдигна този
цветарник и да го хвърля. Нямам физическата възможност да вдигна този
цветарник, също така и поради височината на парапета, който беше пред мен.
Моля да бъде признат за виновен.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че първоинстанция акт на
съда е правилен и законосъобразен. При постановяването на своя акт съдът се
е водил единствено от фактите по делото. Фактите по делото са следните:
Безспорно е, че между страните съществува дългогодишна свада. Безспорно е,
че на 30.12. тъжителката с дъщеря си и внучето са били в дома и са създавали
шум, който според наредбата е забранен. Безспорно е, че подсъдимият е
излязъл и е почукал по ролетните щори за да ги предупреди да не вдигат
шум, след което е отишъл да си събере дърва в двора за да има, за печката, за
през нощта. Безспорно е, че в края на този скандал пострадалата е имала
плоска рана, с окръглена форма с диаметър около 6 см, разкъсано контузна
рана в долния край на раната с разкъсани и натъртени ръбове с дължина
около 3 см. В съдебномедицинската експертиза, както твърди колегата К., не е
посочено, че безспорно и категорично тази рана да е получена от удар с
4
дърво. Напротив след допълнителните въпроси към вещото лице, същият
потвърди, че е абсолютно е възможно нараняването да е случило по начин
който е заявен от подсъдимия, а именно с удар от този цветарник. Какви са
двете версии от началото на спора до неговия краен резултат. Едната версия е
версията на тъжителката. Тъжителката заявява, че след като е чула удар по
щорите е излязла на терасата да погледне кой е в двора, била замерена, в този
момент излиза и дъщеря й, която вижда второто дърво което удря майка й и
двете моментално се скриват в къщата. Втората версия е на подсъдимия. Той
заявява, че след като тъжителката и дъщеря и излизат на терасата, след като
са го установили къде е на двора са започнали да оправят към него обиди и
заплахи. Тогава тъжителката взема въпросния цветарник, който вдига през
парапета с намерение да замери подсъдимия, повлечена от тежестта на
цветарника се удря в него и цветарникът се търкулва по покрива и пада върху
ръката на подсъдимия. Тука беше важната задача на съда да прецени на коя
версия трябва да даде тежест и да използва при формирането на своите
правни изводи. Какво се установи от доказателствата по делото? По делото се
установи, че този цветарник действително е на тъжителката. Също тя заяви,
че този цветарник във вечерта на инцидента е бил на нейната тераса.
Установи се, че подсъдимият няма достъп до тази тераса. По заявление на
тъжителката този цветарник бил изчезнал от терасата 3-4 дена след
инцидента. Странното в случая е как тогава подсъдимият е занесъл този
цветарник сутринта при кварталния полицая и го е уведомил, че е бил
замерен с него. Странното е, че нито в показанията на подсъдимата, нито в
показанията на единствения свидетел очевидец по делото - нейната дъщеря не
се споменава нищо за използването на този цветарник по време на спора.
Отделно наличието на пълни противоречията и относно размера и броя на
дърветата, които са били използвани от подсъдимия. Тук възниква
основателния въпрос – защо тъжителката избягва този факт - използването на
цветарника и имали това връзка с посоченото в съдебномедицинската
експертиза възможност увреждането да се е получило от процесния
цветарник по начина, по който е заявен от подсъдимия. Точно в процеса на
формиране на своите правни изводи съдът е преценил, че след като
цветарникът е преместен от тъжителката от терасата в двора на подсъдимия,
то това е станало чрез неговото хвърляне. Тъжителката твърди, че тя няма
сила да го хвърли. След като нараняването би могло да се получи по начина
посочен от подсъдимия, чрез удар по главата на тъжителката в цветарника
докато се е опитвала да го хвърли то укриването на този факт води до извода,
че се е случило точно по този начин. В тази връзка е основателното
предположението, че тъжителката се е самонаранила. Във връзка с
дългогодишните спорове и кавги, които има с подсъдимия е решила да
използва това за съдебна саморазправа с него. Въпреки твърдението на
тъжителката, че в проведения следствен експеримент се установило, че
подсъдимият много ловко, гъвкаво се е справел със задачата си да вкара
цепеници в терасата на тъжителката. Както беше посочено този експеримент
5
беше поискан от наша страна. Не сме имали за цел да въвеждаме съда в
заблуждение. Напротив подсъдимият с всичките си действия е съдействал за
установяване на фактите. Всичко което анализирах до момента се
потвърждава от събраните до момента доказателства, поради което считам, че
съдът при постановяването на своя съдебен акт е спазил стриктно
процесуалните изисквания на закона и е приложил правилно материалния
закон, поради което считам, че постановеният акт е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Моля вашия съдебен
акт да бъде насочен в тази насока. Претендираме съдебни разноски за
настоящата инстанция, за което представям приходен касов ордер за неговото
изплащане.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. П. Д. П..
ПОДС. П.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Това е от 13 години
вече. Бащата на М. й преписа къщата, но тя го изгони да живее в градината.
Ние със съпругата ми бяхме свидетели по него дело. Не съм хвърлил дърво,
защото аз нямам възможност, тъй като терасата е на три метра. Аз съм на
земята до терасата има три метра. Аз не ги виждах само ги чувах. Те излязоха
и ме търсиха в техния двор. Чух дъщеря й като вика: „майко това е нашият
двор какво го търсиш там“. Аз вземах разпалки и тръгнах да се прибирам. Тя
ме чакаше от моята страна, източната, чакае ме с този цветарник.
Цветарникът беше отпред пред нея, аз я видях. Тръгнах да се прибирам. Тя го
вдигна така. Цветарникът е над 10 кг, много тежи. Горе е тънък, долу е
тежестта му. Аз като тръгнах тя се помъчи да го хвърли с дясната ръка и
цветарникът я цапна. Дъщеря й извика: „майко какво направи“. Тя пусна
цветарника, дори залитна малко и се опря на дясната ръка. Цветарникът я
удари горе в ляво, в горната част на слепоочието.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. П. Д. П..
ПОДС. П.: Не съм виновен. Не съм направил нищо.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6