№ 138582
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110135317 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу /фирма/ чрез търговско представителство /фирма/ с
адрес в Република България за парични вземания. На 16.08.2023г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на адреса на търговското
представителство на ответника, регистрирано в страната, и е получено от служител без
възражения на 30.08.2023г. На 05.10.2023г. е подадено възражение от упълномощен
адвокат. С разпореждане от 06.10.2023г. съдът е указал на длъжника да представи
доказателства за депозиране на възражението в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. На
25.10.2023г. същият е подал възражение, в което посочва, че ответникът бил
чуждестранно търговско дружество и узнал за заповедта при извършена справка в
информационната система на СРС десет дни преди депозираното възражение.
Съдът намира доводите на длъжника за момента на узнаване за заповедта за
несъстоятелни. Дружеството има регистрирано търговско представителство в
Република България, чрез което биват извършвани действия по връчване на съдебни
книжа до самия ответник. Това е константна практика, която е служебно известна на
съда, като няма процесуална пречка търговското представителство да получава книжа,
предназначени за представлявания. Функцията на едно търговско представителство на
чуждестранно юридическо лице е именно с него да се осъществява комуникация в
страната, в която е регистрирано. Самото пълномощно на процесуалните
представители изхожда от дружеството чрез търговското му представителство в
страната. Законът допуска връчването на търговци и юридически лица да става на
всеки служител или работник, съгласен да ги приеме – чл. 50, ал. 3 ГПК, като в този
случай с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е
извършено на адресата – чл. 46, ал. 4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че връчването на заповедта на длъжника е
направено надлежно на 30.08.2023г. Срокът за подаване на възражение изтича в края
на работния ден на 02.11.2023г., предвид че 30.09.2023г. е неработен ден.
Възражението е подадено на 05.10.2023г., тоест извън срока. От това следва, че
заповедта за изпълнение и е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден
изпълнителен лист, като предвид че е налице хипотезата на чл. 410 ГПК, защитата на
длъжника се реализира по реда на чл. 407 ГПК – т. 5а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка за издаването на изпълнителния лист
върху заповедта за изпълнение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на разпореждането, а за
длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2