Р Е Ш
Е Н И Е
№ 549
гр. Перник, 14.06.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Роза Ризова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4455
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В.И.Г. ***, в която
са изложени твърдения, че на 21.01.2016г. поради наличието на непочистен сняг и
заледени участъци върху ул. „Кракра“ в
гр. Перник ищцата
се подхлъзнала, в резултат на което паднала на земята и изпитала силна болка.
Вследствие на падането В.И.Г. получила следното увреждане – счупване на лявата
ръка. В исковата молба се излагат твърдения, че в резултат на полученото
нараняване ищцата претърпяла две оперативни интервенции – за поставяне и за
отстраняване на импланти), за дълъг период от време отсъствала
от работа, изпитвала болки, страдания и неудобство от невъзможността да се
обслужва сама. Поддържа, че продължава да изпитва болки и значителни
затруднения при служенето с ръката си.
При така наведените твърдения прави искане Община Перник да бъде осъдена да й заплати
сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпените вследствие
на инцидента неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава върху
вземането от датата на увреждането - 21.01.2016г. до окончателното му
заплащане.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения относно механизма на процесното увреждане, но възразява, че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на залегналия в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на претърпените
вреди и поддържа, че увреждането е в резултат от неизпълнението на задълженията
на участниците в ДЗЗД „Перник Комунал“, на които с
договор №173/28.10.2015г. Община Перник възложила зимното поддържане на улици и
други териотории за обществено ползване, в това число
механизирано почистване и ръчно обработване на уличните платна и площади,
тротоари, спирки, ръчно почистване на сняг и стъргане
на утъпкан лед, товарене и извозване на сняг и опесачаване.
Поискано е конституирането на трети лица-помагачи – “Лиел
Констракшън” ЕООД, гр. Перник и “Зауба”
АД, като съдружници в ДЗЗД „Перник Комунал“. Ответникът
предявява иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК за солидарното осъждане на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като съдружници в ДЗЗД
„Перник Комунал“ да заплатят на Oбщина
Перник сумата, предмет на главния иск, при условията на евентуалност - ако и за
колкото общината като първоначален ответник бъде осъдена да заплати на ищеца.
С определение от 28.09.2017г. по делото на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица-помагачи на страната на ответника са
конституирани „Лиел Констрашън“
ЕООД и „Зауба“ АД.
С определение от 11.10.2017г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК обратен иск от Община Перник за солидарното осъждане на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като съдружници в ДЗЗД
„Перник Комунал“, да заплатят на Oбщина
Перник сумата, предмет на главния иск, при условията на евентуалност - ако и за
колкото общината като първоначален ответник бъде осъдена да заплати на ищеца.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК ответниците по обратния иск на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД оспорват предявения срещу тях иск като
неоснователен. Не оспорват твърденията, че между Община Перник и ДЗЗД „Перник Комунал“ съществуват правоотношения на възложител и изпълнител
по силата на Договор №173/28.10.2015г., с който е възложено на дружеството
изпълняването на дейности по снегопочистване. Не
оспорват, че улицата, на която е станал процесният
инцидент, е обект на задължението за зимно почистване. Поддържат, че работата
по зимно почистване е била приета без възражения за качеството на изпълнението
й. В тази връзка подчертават, че на основание
чл. 8 от договора Община Перник следвало да осъществава
ежедневен контрол и да отчита работата, като проверява качеството, видовете и
количеството на извършените работи, а всяко неизпълнение се констатирало чрез
изпращане на „Съобщение за неизпълнение“ до изпълнителя, каквото в случая
липсвало.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
В разглеждания случай се претендира заплащане на
обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ
– улица– чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние
на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето
основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно 49 ЗЗД – за виновно
бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние
на вещта. Основателността на предявен осъдителен
иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна
връзка между вредите и противоправно, виновно
поведение на лице, на което от процесуално легитимирания ответник е възложена
работа, което именно лице – изпълнител на възложената работа е осъществило по
отношение на ищеца граждански деликт. Отговорността
на възложилият работата е обективна, с гаранционно – обезпечителна функция,
като субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й
състав. Субективният елемент от състава на деликта –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към
собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.Ж.Г.и
С.М.Г.се установява, че 21.01.2016г. В.И.Г. пострадала вследствие на подхлъзване
и падане върху непочистената от сняг и заледяване ул. „Кракра“ в гр. Перник. Свидетелката
А.Ж.Г.- непосредствен очевидец на инцидента, без данни за евентуална заинтереованост от изхода на делото, сочи в показанията си, че на 21.01.2016г.
двете заедно с ищцата се отправили по ул. „Кракра“ към клона на „Банка ДСК“ в
гр. Перник. От показанията на същата се изяснява, че в този момент не валял
сняг, но върху уличното платно имало образувани изразени снежни коловози и
заледяване. Свидетелката сочи, че отправяйки
се към пешеходната пътека пред „Банка Пиреос“ ищцата
се подхлъзнала, паднала, изпищяла и се хванала за ръката. Обадили се по
телефона на св. С.М.Г.–съпруг на ищцата, който я откарал в болница. Изложеното
от св. А.Г.намира потвърждение в разказа на св..Г., който съдът след преценка
по чл. 172 ГПК възприема като обективен, последователен, съответстващ на
другите данни по делото и житейски логичен. Същият потвърждава, че съпругата му
се обадила по телефона в деня на инцидента. Взел я от ул. „Кракра“ и я закарал
в болницата.
От приетото заключение по допусната
съдебно – медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, че в резултат на процесния
инцидент ищцата е получила травматично увреждане – счупване на олекранона (крайното възвишение) на лява лакътна кост, намиращо се анатомично в областта на лакътната става. Вещото лице разяснява, че същото има
основно значение за движенията (свиване и изправяне) на ръката, поради което и
при такова счупване пострадалият не може активно да изправя ръката си в лакътната става. Според експертизата счупването се получава
най-често по механизма на директен удар от и върху твърд тъп предмет в мястото
на счупването и е възможно да настъпи по начина, описан от пострадалата (при
подхлъзване и падане върху левия лакът). Според вещото лице вследствие на
счупването пострадалата е получила голям оток с дифузен подкожен хематом,
Увреждания на нерви и основни кръвоносни съдове не са установени. Ищцата е
лекувана оперативно, като счупените кости са наместени и фиксирани с остеосинрезен материал. Според експертизата следоперативно
ищцата е търпяла отново по-силни болки в първите няколко дни, като с времето
болките са отшумели. Вещото лице сочи, че ищцата е носила гипсова имобилизация за период от 35 дни, след което й е проведена
рехабилитация, която отново е била съпроводена с по-интензивни болки. На
15.04.2016г. В.Г. претърпяла втора операция за отстраняване на остеосинтезния материал, при което постоперативно е
изпитвала по-силни болки. Възстановителният период е протекъл за 180 дни –
времето на болничния отпуск. При преглед вещото лице е установило, че
счупването е зараснало напълно и движенията в лакътната
става са възстановени. Сочи, че ищцата се оплаквала от болки при студено време
и при тежки физически натоварвания на ръката, което е възможно, но без
съществен функционален дефицит. При изслушването му в откритото съденбно заседание на 16.05.2018г. вещото лице
разяснява, че тази болка е възможно и би
трябвало да се подобри.
Предвид изложеното, съдът намира за
безспорно доказано, че на 21.01.2016г. ищцата е претърпяла увреждане,
изразяващо се в счупване на олекранона (крайното
възвишение) на лявата лакътна кост вследствие на
падането й на ул. „Кракра“ в гр. Перник
след подхлъзване върху непочистения сняг и заледяване .
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи по главния иск:
Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с
влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни
имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното
следва, че ул. „Кракра“ е общинска собственост, който е и безспорен в отношенията
между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една
вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради
което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на
повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на
собственик на вещта Община Перник е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица Понятието изправно състояние означава, че улица
„Кракра” следва да се поддържа в състояние годно за обикновеното си
предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при
зимни условия. Ирелевантно за предявения първоначален
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
дали Община Перник ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа
нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице,
на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък, тъй като
отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.
Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът
намира, че ответникът не е изпълнил законовото си
задължение да поддържа в ул. „Кракра“ в безопасно за придвижване на пешеходци
състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при
и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за снегопочистване
и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца,
поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя – Община Перник за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.
Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД
се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен
извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община Перник качеството
лице, отговарящо на деликтно основание за причинените
на В.И.Г. вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на
възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение
за зимно поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност на съответно
длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице ответник
да сключи договор за поддържането на процесната вещ.
Причинно – следствената връзка между
установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община
Перник и претърпените от ищцата вреди, се установява от приетото и неоспорено
заключение по допусната съдебно – медицинска експертиза, показанията на
свидетелите А. Ж. Г., С. С. И. и С. М. Г.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата и неоспорена от страните съдебно –
медицинска експертиза се установява, че ищцата е изпитвала силни болки в първите
дни след инцидента,и в първите дни след наложилите се две оперативни
интервенции и рехабилитация. Възстановителният период е протекъл за 180 дни.
Установява се, че страданията на пострадалата все още не са отшумели напълно и
при студено време и натоварване се проявява болков
синдром, който се очаква да отшуми напълно. Експертът разяснява, че в периода
на възстановяване В.И.Г. е изпитвала битови неудобства свързани с носенето на
гипсова имобилицация за период от 35 дни. Изводите на
вещото лице относно състоянието на ищцата непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от
показанията на свидетелите А.Ж.Г.и С. М. Г.
Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата боли,
периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията,
както и че не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищцата да
са причинени трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от В.И.Г. негативни изживявания възлиза на 5000 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 8000 лева исковата претенция се явява
недоказана.
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй
като вредите са причинени от негово виновно и противоправно
поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на
вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за
забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 21.01.2016г. до
окончателно изплащане на вземането.
Предвид основателността на претенцията за заплащате
на обезщетение за претърпени от В.И.Г. неимуществени вреди вследствие на
осъществен фактически състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е налице
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
По
обратния иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
Регресната
отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е
изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител
и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са възложени и кога
и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил
надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е
ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.
В случая по делото се установява, че между въззивника Община Перник, в качеството му на възложител, и ответниците по обратния иск „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, в
качеството им на изпълнители под формата на консорциум, организиран като
гражданско дружество ДЗЗД Перник Комунал, по арг. чл. 276 от ТЗ във вр. с чл.
357 от ЗЗД, е възникнало договорно правоотношение, породено от сключен между
тях договор № 173 от 28.10.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
същата дата, представляващ по правната си същност договор за изработка.
Наличието на договорно правоотношение между страните е безспорно помежду им, а
и същото се установява от представения по делото договор № 173 от 28.10.2015
г., въз основа на който Община Перник е възложила на ответниците
„Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД да предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число снегопочистване, за срок от 60 месеца срещу заплащане на
възнаграждение. Безспорно е също между страните, а и се установява от
техническото предложение, представляващо неразделна част от договора съгласно
чл. 1 от същия, че възложените на съдружниците в
гражданското дружество - ответници по обратния иск,
работи по зимно поддържане на улици, булеварди и други обществени места на
територията на Община Перник, сред които е и ул. „Кракра“ в град Перник, се
осъществяват в периода от 01 ноември до 31 март, в зависимост от
метеорологичните условия, и включват: механизирано обработване на улични платна
чрез разпръскване на подходящи смеси; механизирано почистване от сняг на
уличните платна и площади; механизирано почистване от сняг на централната
пешеходна зона; ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на
МГК и други места за обществено ползване чрез разпръсване на смеси; ръчно
почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед,
което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки; товарене и
извозване на сняг.
По делото се доказа по несъмнен начин от показанията
на св. А. Ж., че преди обяд на 21.01.2016 г. уличното платно на ул. „Кракра“ в
град Перник, не е било почистено от снега и заледените участъци. Представените
ежедневни констативни протоколи от 21.01.2016 г., месечен констативен протокол
за месец януари 2016 г. и акт за установяване на извършени и подлежащи на
заплащане дейности в Община Перник за същия месец не доказват по делото, че „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД, като изпълнители по договора за изработка, са
изпълнили възложените им по същия договор работи в пълния уговорен между
страните обем. Напротив, неизпълнението от тях на всички възложени задължения
по договора за изработка към момента на настъпване на процесното
увреждане се установява по категоричен начин от останалите събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 2
(1) от договора между Община Перник и ДЗЗД Перник Комунал
възложителят изплаща на изпълнителя само стойността на конкретно извършената и
приета работа. В тази връзка и от разпита на свидетелката С. И. се изяснява, че
съставените констативни протоколи нямат отношение към приемането на възложената
работа по оперативния план. Поради това
съдът намира,че същите не установяват
приемане на изпълнението на възложените
по договора работи по зимно почистване на сняг на уличните платна и
ръчно почистване от сняг и лед на намиращите се в тях пешеходни пътеки, в
частност на уличното платно на ул. „Кракра“ в град Перник, които безспорно
представляват част от възложеното зимно поддържане и които се считат за
изпълнени с почистването на платното до настилка и липсата на сняг и лед върху
нея, видно от техническото предложение, което е неразделна част от договора
съгласно чл. 1 от същия, каквото обаче в случая несъмнено не е осъществено от
изпълнителите по процесния договор „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД.
Предвид изложеното и на основание чл. 54 вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД
„Лиел Констракшън“
ЕООД и „Зауба“ АД дължат при условията на солидарност
обезщетение за претърпените от възложителя в резултат на неизпълнение на задължеинията им, произтичащи от договор № 173 от
28.10.2015 г., имуществени вреди в размер на 5 000 лв. Отговорността по
обратния иск възниква вследствие на договорно неизпълнение, а не на деликтно основание, поради което ответниците
по същия дължат законна лихва считано от подаването на обратния иск –
29.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция в размер общо на 468,75 лева,
представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на спора, внесен депозит
за изслушване на съдебно – медицинска експертиза и заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника съдебни разноски пропорционално
на отхвърлената част на исковата претенция. Съдът намира, че сторените от
Община Перник разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в производството
възлизат на 200 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Община Перник, притежаваща качеството на ответник по главния иск и ищец
по обратните искове, претендира заплащане на съдебни разноски, като в искането
за присъждане на разноски не е конкретизирано каква част от възнаграждението на
процесуалния представител на страната се отнася за главния и каква за
евентуалния иск. Предвид изложеното, съдът счита, че
половината от възнаграждението следва да бъде отнесено във връзка със защитата
по главния иск, а другата половина във връзка със защитата по обратния иск. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.И.Г. следва да заплати направените от Община
Перник съдебни разноски по главния иск съразмерно на отхвърлената част от претенцията
в размер на 37,50 лева. С оглед изхода
на спора по предявения обратен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ АД следва да бъдат възложени направените от ищеца
съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция, а именно
сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсутско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
На ответниците по обратния
с оглед на изхода на спора разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A да заплати на В.И.Г. *** с ЕГН **********
на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 21.01.2016г.
на ул. „Кракра“ в гр. Перник увреждане –
счупване на лява лакътна кост, вследствие на падане
поради подхлъзване върху непочистен сняг и заледяване върху уличното платно,
поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване
на уличната мрежа, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането
21.01.2016г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 8000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„Лиел
Констракшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул. 722-ра № 2, ет. 2, и „Зауба“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 48 – 50, да заплатят солидарно
на Община Перник с ЕИК ********* с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A сумата 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от за
претърпени от В.И.Г. *** с ЕГН ********** неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие настъпило счупване на лява лакътна
кост от подхлъзване на непочистена от сняг и заледени участъци върху уличното
платно на ул. „Кракра“ в град Перник на 21.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба по обратния иск –
29.08.2017 г., до окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Перник
заплати това обезщетене на В.И.Г.
***
с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ да заплати на В.И.Г. ***
с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 468,75 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
В.И.Г. *** с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И.
Рилски“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 37,50 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул. 722-ра № 2, ет. 2, и „Зауба“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 48 – 50, да заплати на Община
Перник с ЕИК ********* , с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК ********* и Зауба“ АД, ЕИК
*********– трети лица-помагачи на страната на ответника по главния иск Община
Перник .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: