Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр.Русе,
09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 164 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе (РД “АА“ – Русе) против
решение № 260188/01.04.2021 г., постановено по АНД № 2288/2020 г. по описа на РРС,
с което е отменено наказателно постановление № 38-0002216/10.12.2020 г. на
началника на ОО “АА“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
за извършено нарушение по Допълнение 3, § 1, б.„в“, изр.1, пр.1 от Приложение
„Контролен уред“ на AETR, на ответника по касация - М.Б. (Mustafa
Baydar), гражданин на
Република Турция, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 лева. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното въззивно решение поради неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че в конкретния случай разпоредбата на чл.93в, ал.17, т. 4 от ЗАвПр
е неприложима и касационният ответник правилно е бил санкциониран по чл.93,
ал.1, т.1 от същия закон, а изводите на въззивният съд в обратен смисъл
противоречат на закона. Касаторът моли съда да отмени въззивното решение и вместо
него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление. Направено е възражение за прекомерност на направения от
ответника по касация адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по касационната жалба - М.Б. не се явява
и не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата. Счита,
че решението на районния съд следва да бъде отменено, а наказателното
постановление потвърдено.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
С оспорения в настоящото производство
съдебен акт Районен съд – Русе е отменил наказателно постановление №
38-0002216/10.12.2020 г. на началника на ОО “АА“ – Русе като е приел, при безспорно изяснената
фактическа обстановка, че в
административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал установеното
административно нарушение като такова по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, която
разпоредба се явява обща, вместо по специалния текст на чл.93в, ал.17, т.4 от
ЗАвПр. Според въззивната инстанция тази неправилна правна квалификация на
нарушението влече след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, който порок е счетен за основание за отмяна на санкционния акт.
Касационната инстанция споделя изцяло
фактическите и правни изводи на районния съд, отнасящи се до установеното
нарушение и неговата правна квалификация.
По делото е безспорно установено, че
в момента на проверката от контролните органи на РД “АА“ – Русе касационният
ответник е представил удостоверение за дейности, в което липсват подписи от
упълномощения представител на транспортното предприятие и от самия водач.
За липсата на подпис на удостоверението от упълномощен представител на транспортното предприятие М.Б. бил санкциониран с процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред въззивния съд, като на нарушителя било наложено административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Според тази разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение. От своя страна разпоредбата на чл.93в, ал.17 от ЗАвтП предвижда, че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
На основание чл.89, ал.1 от ЗАвПр е приета Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Съгласно чл.10, ал.1 от тази наредба водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). Според алинея 2 на същия член удостоверението по ал. 1 се попълва на машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. В случай на самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като представител на предприятието и като водач. Образецът на удостоверение се съдържа в Допълнение 3 към Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), като в § 1, б. „в“ от това допълнение е предвидено, че за да бъде валиден, формулярът трябва да бъде подписан от упълномощения представител на транспортното предприятие и от самия водач. В случаите, когато водачът е и представител на предприятието, той се подписва веднъж от името на предприятието и веднъж като водач. Валиден е само подписаният формуляр.
Анализът на цитираните норми
категорично сочи, че в нормата на чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр е уреден
привилегирован състав на административно нарушение спрямо общия състав на административно
нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Нарушението по чл.93в, ал.17, т.4 от
ЗАвПр се явява lex specialis като се отличава от това по чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвПр от гледна точка на елемент от своя обективен състав – първото
изисква непредставяне на конкретен документ, а именно удостоверение за дейности
по чл.10, ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., докато за второто нарушение административнонаказателна
отговорност се носи за непредставяне на „други
документи“, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвПр
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поради това приложение
следва да намери специалния, привилегирован състав на нарушение пред общия
такъв съгласно принципа lex specialis derogat legi generali .
В този смисъл обоснован, с оглед
установените по делото факти, се явява направеният от въззивния съд извод, според
който в случая административното нарушение е било неправилно квалифицирано от
административнонаказващия орган. Представянето на невалидно по смисъла на § 1,
б.„в“ от Допълнение 3 към Приложение „Контролен уред“ на AETR удостоверение за дейности е
равнозначно на неговото непредставяне, с което е изпълнен съставът на
административно нарушение по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр.
В случая обаче въззивната инстанция е
допуснала съществено нарушение на процесуалните правила – чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, като е приела, че възприетата от
административнонаказващия орган неправилна квалификация на нарушението е
основание за отмяна на наказателното постановление, вместо да измени този
санкционен акт като преквалифицира извършеното деяние и съответно намали
предвидената за него санкция.
В правомощията на въззивната
инстанция е, ако установи, че наказващият орган, при иначе правилно установена
фактическа обстановка, е приложил неправилно материалния закон, да
преквалифицира нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното
лице, като приложи закон за „същото, еднакво или по-леко наказуемо” нарушение.
Общото между трите хипотези е това,
че фактическото обвинение остава същото като кръгът от релевантни факти,
описани в наказателното постановление, не се променя или ако е налице промяна,
тя е несъществена, тоест, всички релевантни факти са предявени на наказаното
лице по установения ред и то е могло да упражни пълноценно правото си на защита
по тях. При „закон за същото престъпление” правната квалификация на деянието,
тоест, приложимият материален закон, е същата, посочена и в наказателното
постановление, докато при „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление”
възприетата от съда правна квалификация не остава същата, а се променя, като
със съдебният акт се извършва преквалификация на деянието и се явява приложим
друг, различен материален закон (в този смисъл вж. решение № 223/11.02.2020 г.,
постановено по к.н.д. № 1013/2019 г. по описа на ВКС, III н.о.). Критерият за преценка за това
дали е налице закон за по-тежко или за по-леко наказуемо нарушение е
предвидената в закона санкция. Кое нарушение е по-тежко наказуемо се определя
от вида и размера на предвиденото за него наказание. Когато за отделните нарушения
са предвидени наказания от едни и същи вид, както е и в случая, по-тежко
наказуемо нарушение е това, за което е предвиден по-висок максимум при еднакъв
минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв минимум и
максимум - това, за което са предвидени кумулативно и други наказания (т.1 от Тълкувателно
решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК).
В разглеждания случай за нарушението
по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр е предвидено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева, а за нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр –
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, поради което очевидно нарушението
по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр се явява по-леко наказуемо. От съдържанието на
НП може да се направи извод, че липсва изменение на фактическите обстоятелства
на административнонаказателното обвинение – административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че „при извършване на превоз, попадащ в обхвата
на AETR, водачът
представя Удостоверение за дейности от 05.12.2020 г., което не е подписано от
длъжностно лице“. По
изложените съображения, вместо да отменя НП, въззивната инстанция е следвало да
го измени като приложи иначе правилно установения материален закон за по-леко
наказуемото нарушение по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр, в резултат на което
съответно намали и размера на наложеното административно наказание „глоба“. С
идентични правомощия, съгласно чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63, ал.1, изр.второ
от ЗАНН, разполага и касационният съд след отмяната на въззивното решение.
Като е достигнал до
несъответни на процесуалния закон правни изводи районният съд е постановил едно
неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество
като наказателното постановление бъде изменено чрез преквалифициране на
извършеното нарушение и съответно намаление на предвидената за него санкция.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260188/01.04.2021 г.,
постановено по АНД № 2288/2020 г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
38-0002216/10.12.2020 г., издадено от началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация“ – Русе като преквалифицира нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр в такова по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр, поради което НАМАЛЯВА наложеното на М.Б. (Mustafa
Baydar), турски
гражданин, роден на *** г., административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева на 1500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: