№ 51629
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110163520 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т******
против Ю. Ш., родена на ********** г. г., израелски гражданин.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни
претенции с правна квалификация по чл. 149 ЗЕ. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично
посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба на
топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между
страните не е международно подсъден и прекрати производството по делото,
при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба в случая се касае за
потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Спорът е потребителски. Предвид това несъмнено е, че по същия ищецът има
качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите/ ЗЗП /, поради което и приложение следва да намерят
специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.
Не се спори, че ответникът не е български гражданин. От
извършената справка в НБД "Население" се установява, че за това лице няма
данни за запис в НБД „Население“. От писмо от Министерство на вътрешните
1
работи, дирекция „Миграция“ от 16.12.2024 г. се установява, че за лице Ю.
Ш., роден на ********** г. няма предоставено право на пребиваване по реда
на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, нито е подал заявление
за разрешаване на право на пребиваване по реда на ЗЧРБ, респективно няма
регистриран адрес на територията на страната.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК в случаите
на спор с потребител, какъвто е настоящия случай не е допустимо спорът да
бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117,
ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по
съгласие на страните, а договор за избор на съд по смисъла на чл. 117, ал. 3
ГПК не се установява.
Категорично е, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес в
Република България.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28
КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда,
настоящият съдебен състав приема, че предявения иск не му е международно
подсъден. В разглеждания случай ищецът е българско юридическо лице,
ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни,
между страните не е налице договор за избор на приложимо право след
възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на български
съд. В този смисъл Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/22 г.,
ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по
исковете, предявени с искова молба с вх. № 341223/28.10.2024 г. от Т******
против Ю. Ш., родена на ********** г. г., израелски гражданин, въз основа на
която е образувано гр. дело № 63520/2024 година по описа на Софийски
2
районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 63520/2024 година по
описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3