Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.П., 23.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ………… Дафинка Борисова ...……… и в
присъствието на прокурора ………………………………….
като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 173
по описа за 2017год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба на 19.12.2016г.,
вписана в СВ при АВ гр.П., от „Интермес”ООД
гр.С., ЕИК *** чрез Управителя Д.В.Г. чрез адв.С. М. от ПлАК, уточнена и поправена с
молби от 29.12.2016г. – л.37 – л.39 от т.д. № 227/2016г. и л.70 – л.93 от делото
– срещу Държавата,
представлявана от МРРБ и Държавата, представлявана от МФ, с която са предявени
искове с правно основание чл.189 ал.1, предл.1 вр. чл.87 ЗЗД за разваляне на
Договор за продажба на имот - частна държавна собственост при отстъпено право
на строеж, сключен на 11.12.2006г.
между Държавата и „Интермес“ООД на осн. §1, ал.ІІI, §3, ал.ІІ от ПМС
235/19.06.1996г., чл.44 ал.ІІ от Закона за държавната собственост и Заповед №
РД-***/06.12.2006г. на Областен управител – П., вписан в СВ – гр.П. под № ***/14.12.2006г.,
с който е прехвърлена на ищеца
собствеността върху два недвижими имота както следва:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***,
в местността „***“ в землището на с.*** с площ от 3 825 кв.м. при граници:
североизток – землищна граница; югоизток - имот № ***, югозапад – имот №
204001, северозапад – имот № *** и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в местността „***“ в землището на с.Д.
с площ от 22 512 кв.м. при граници: североизток – имот № ***, югоизток – имот №
***, югозапад –землищна граница и северозапад – имот № *** и ***;
За осъждане на ответника Държавата, представлявана от МФ на основание чл.189 ал.1, изречение 2-ро от ЗЗД да
заплати на ищеца сумата от 40 186,46 лева, от които 37 925,30 лева
платена цена; 1 668,72 лева платени разноски по извършената продажба на имот и
592,44 лева платени данъци и такси за процесните имоти – данък недвижими имоти
/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска - 19.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
За осъждане на ответника Държавата, представлявана от МФ на основание чл.79 вр. чл.86 ЗЗД да заплати на ищеца
сумата от 45 707,71 лева, представляващи мораторната лихва върху платената
цена, разноските по сделката с недвижимия имот и заплатените ДНИ и ТБО, считано
от 06.12.2006г. до датата на исковата молба - 19.12.2016г.;
За осъждане на ответника Държавата, представлявана от МФ на основание чл.189 ал.1, изречение 3-ро във връзка с
чл.79 и чл.82 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 183 208,16 лева,
представляващи претърпени вреди и пропуснати ползи във връзка с развалената
сделка за продажба на имот при отстъпено право на строеж, във връзка с искания за
разваляне Договор за продажба на имот – частна държавна собственост при
отстъпено право на строеж от 11.12.2006г., вписан в СВ – гр.П. под № ***/14.12.2006г.,
формирани от направените разходи за СМР,
за измененията на устройствените Планове и за платени такси и местни данъци от
придобиване на имотите на 11.12.2006г. до 20.01.2014г., подробно описани в
молбата от 14.03.2017г. – л.70 – л.72 от делото, като седем групи СМР,
осъществени и разплатени от 12.04.2007г. до 26.06.2007г., а именно изграждане
на разтоварище от 1 200кв.м., изграждане на подпорна стена, изграждане на
канализация с тръби Ф 200, изграждане на маслоуловителна и утаителна шахта,
изграждане на рампа за разтоварване на животни, изграждане на бетонов път и на
ограда ведно с законната лихва върху
тази главница, считано от 19.12.2016г. - датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане;
За осъждане на ответника
Държавата, представлявана от МФ на осн. чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД да
заплати на ищеца сумата от 188 293,70 лева, представляващи мораторната
лихва върху главницата от 183 208,16 лева – претърпени вреди и пропуснати
ползи от развалената сделка за продажба на имот при отстъпено право на строеж,
за времето от датата на извършване на всеки един конкретен разход, до 19.12.2016г.
- датата на исковата молба.
Ищецът твърди, че с Договор за продажба на
имот - частна държавна собственост при отстъпено право на строеж, сключен на 11.12.2006г. между Държавата и
„Интермес“ООД на осн. §1, ал.ІІI, §3, ал.ІІ от ПМС 235/19.06.1996г., чл.44
ал.ІІ от Закона за държавната собственост и Заповед № ***/06.12.2006г. на
Областен управител – П., вписан в СВ – гр.П. под № 23139/14.12.2006г., ищцовото
Дружество е придобило собствеността върху два недвижими имота както следва:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***,
в местността „***“ в землището на с.*** с площ от 3 825 кв.м. при граници:
североизток – землищна граница; югоизток - имот № ***, югозапад – имот № ***,
северозапад – имот № *** и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в
местността „***“ в землището на с.*** с площ от 22 512 кв.м. при граници:
североизток – имот № ***, югоизток – имот № ***, югозапад –землищна граница и
северозапад – имот № *** и ***, за които е заплатило цена от 37 925,30лв.
и разноски от 758,51лв. режийни с ДДС от 151,70лв., 758,51лв. местна такса по
ЗМДТ и 39,93лв. такса вписване.
За изграждане на модерно месопреработвателно
предприятие са направили разходи за нови устройствени Планове, при което
имотите на Дружеството в землището на с.*** били обединени в ПИ № *** с площ от
7 602кв.м. в м.***, а тези в с.*** – в ПИ № *** с площ от 24 235кв.м.
в м.***.
През 2007г. в гореописаните имоти Дружеството извършило следните подобрения
– изграждане на разтоварище от 1 200кв.м., на подпорна стена, на
канализация с тръби Ф 200, на маслоуловителна и утаителна шахта, на рампа за
разтоварване на животни, на армиран бетонов път и на ограда, като разходите за
изменение на Плановете и за таксите и местните данъци, платени на Общината,
както и за описаните СМР възлезли на сумата от 187 782,92лв.
С влязло в сила на
20.01.2014г. решение по гр.д. № 2342/2011г. на ПлРС са били осъдени на осн. чл.108 ЗС
да отстъпят собствеността и предадат владението върху 3 825/7 602 ид.
части от ПИ № *** в м.*** в землището на с.*** и върху 22 512/24 235 ид.
части от ПИ № *** в м.*** в землището на с.***, на Рафинерия *** АД гр.К..
От 11.12.2006г. до 20.01.2014г. ищцовото Дружество твърдят, че са платили
местни данъци и такси на Община гр.П. в общ размер на 1 890лв.
След развалянето на Договора за продажба на имот – частна държавна
собственост твърдят, че могат да искат продавачът да върне на купувача
платената цена, да му заплати разноските по договора, както и необходимите и
полезни разноски за вещта, а съгласно чл.189 ал.1, изр.3 ЗЗД – за другите вреди
като претърпяна загуба и пропусната полза продавачът отговоря съгласно общите
правила за неизпълнение на задължението.
Като излагат подробни съображения в подкрепа на доводите си в представена
по делото писмена защита, молят съда да приеме че исковете са основателни, а
възраженията на ответника Държавата чрез МРРБ и чрез МФ са неоснователни. Претендират
да им се присъдят разноските по делото.
Ответникът Държавата чрез МРРБ оспорва в писмен отговор искът по чл.189 ал.1, изр.1 ЗЗД като
неоснователен, защото нормата се отнася за пълна евикция, а в случая е налице
само частична такава, че правото да се иска разваляне на Договора е на
добросъвестния купувач, а ответното Дружество са недобросъвестни, защото при
покупко – продажбата на процесните имоти са знаели или са могли да узнаят чия
собственост е земята, върху която са построени сградите, собственост на
Дружеството, защото у неговия праводател такова знание е било налице, за което
представя писмени доказателства.
Като
излагат обстойни съображения в представена по делото писмена защита, заявяват
иска да се отхвърли като неоснователен и претендират разноски – адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 450лв.
Държавата чрез МФ оспорва в писмен отговор исковете за парични вземания. Твърдят, че зависят от
развалянето на Договора за покупко – продажба на имот – частна държавна собственост при отстъпено
право на строеж от 11.12.2006г. От друга страна възразяват, че с такова право
разполага само добросъвестният купувач, а съгласно чл.192 ЗЗД недобросъвестният
купувач има право да получи обратно само платената цена. За това заявяват, че
исковете за парични вземания са неоснователни. Твърдят, че Интермес ООД гр.С.
са недобросъвестен купувач при сключване на Договора, защото са знаели или са
имали основателни съмнения за правото на собственост на трето лице върху
имотите, предмет на покупко – продажбата. Това знание считат, че се установява
от АДС №№ 3915 и 3917/12.04.2006г., с които ПИ №№ *** и *** са актувани като
частна държавна собственост и в тях е посочено, че са включени в Капитала на
търговско дружество. Отделно от това праводателят на Интермес ООД гр.С. при
покупката на сградите в процесните имоти, е знаел че имотите са вписани като
ДМА в счетоводния баланс на Плама АД и е предал същото на купувача на сградите
– ищцовото Дружество, защото Химремонтстрой АД гр.С. е продало само сградите на
Интермес ООД гр.С.. При сключването на тази сделка на 29.12.2005г. твърдят, че е представен нот. акт № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № ***/2000г. на Нотариус С. П. с рег. № *** при НК с район ПлРС и
нот. акт за поправка на същия № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2005г. на
същия Нотариус, в които е посочена кореспонденцията между собственика на
сградите Химремонтстрой АД гр.С. и Плама АД гр.П. за собствеността върху
земята. С други думи ищецът е могъл да се осведоми за собствеността върху
земята и по този начин да избегне вредите като положи грижата на добър
стопанин. По арг. от чл.83 ал.2 ЗЗД считат, че не дължат обезщетение за тези
вреди, защото като е купил процесните имоти от Държавата, купувачът – ищец е
предприел покупко – продажбата на свой риск. Като се позовават на чл.192 ЗЗД
твърдят, че в решение по чл.290 ГПК на ВКС на РБ се приема, че е достатъчно
купувачът по време на продажбата да е имал очакване или основателно съмнение,
че такива права на трето лице върху имотите ще възникнат, за да се приеме че
купувачът е знаел по време на продажбата за правата на трети лица върху имотите
по смисъла на чл.192 ал.1 ЗЗД.
Ако не се приеме възражението за недобросъвестност на
купувача – ищец, възразяват че исковете за парични вземания са неоснователни,
защото повишената стойност на имотите от подобренията не са предвидима вреда
при продажбата, подобренията чрез СМР са извършени на съществуващите сгради в
имотите, собственост на Интермес ООД гр.С., а в тежест на ищеца е да докаже
вида и размера на направените разноски, както и дали осъществените СМР попадат
в тези идеални части от имотите, от които ищцовото Дружество е съдебно
отстранено.
Оспорват писмените доказателства – двете фактури, защото в основанието за
издаването им липсва за кой обект и кои дейности се отнасят и поради това не
доказват извършване на СМР в имотите, за които се иска разваляне на продажбата,
двете кредитни нареждания, защото не кореспондират със сумите по представените
фактури и поради това не доказват разходи за имотите, двата Протокола,
подписани от представители на Хоризонт Иванов ЕООД, защото не се отнасят за
процесните имоти, представените кредитни авизо считат, че не са документ,
защото не са подписани от съставителя им, представените платежни нареждания,
защото не удостоверяват плащане на сумите на получателя, а Дневниците за
покупките от м.април и юни 2007г. да не се приемат, защото ищецът не е посочил
какви факти и обстоятелства ще доказва с тях.
Оспорват исковете за мораторни лихви на двете главници, защото няма покана
до длъжника по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД. Прави искане да се отхвърлят като
неоснователни съединените с иска за разваляне на Договора за продажба от
11.12.2006г., искове против Държавата чрез МФ като неоснователни, да им се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита, а в
случай че съдът уважи исковете – да намали възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца до предвидения от Наредба № 1/2004г. на ВАС минимум.
Излагат обстойни съображения в подкрепа на
доводите си в представена по делото писмена защита и молят съда да им присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от Справка от 02.03.2017г. от ТР – л.3 от делото на
ПлОС, че ищецът е вписан в Регистъра като търговец с фирма „Интермес ”ООД гр.С..
Безспорно по делото е и това се установява от приложената преписка на
Областен управител гр.П. – л.18 – л.65 от делото, че по силата на Договор за
продажба на имот - частна държавна собственост при отстъпено право на строеж на
11.12.2006г. „Интермес„ ООД е
придобило на осн. §1, ал.ІІІ , §3 ,
ал.ІІ от ПМС 235/ 19.06.1996г. и на осн. чл.44 ал.ІІ от Закона за държавната
собственост и Заповед № РД-14-267/06.12.2006г. на Областен управител – П.,
вписан в СВ –гр.П. под № 23139/14.12.2006г. собствеността върху два недвижими
имота както следва:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в местността „***„ в землището на с.***
с площ от 3 825 кв.м. при граници :
североизток –землищна граница ; югоизток-имот № *** , югозапад – имот № *** ,
северозапад – имот № *** и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в
местността „***„ в землището на с.*** с площ от 22 512 кв.м. при граници :
североизток –имот № *** , югоизток –имот № *** , югозапад –землищна граница и
северозапад – имот № *** и ***.
Страните не спорят и това се установява от същата преписка, че основанието
на ООД да закупи тези имоти е предходна покупко-продажба на Сградите, находящи
се в тези терени, изразена в нот. акт № ***/29.12.2005г. на Нотариус С. И.,***
действие района на ПлРС, които Химремонтстрой АД гр.С. е продало на Интермес
ООД – л.63 от делото.
Няма спор и за това, че с решение № 434/19.07.2013г., постановено по в.
гр.д.№ 547/ 2013г. на П.ски окръжен съд, което е влязло в сила на 20.01.2014г.
ПлОС ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №204 от
04.02.2013г. по гр.д.№ 2342/2011г. по описа на П.ски Районен съд и вместо
него ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС
„ИНТЕРМЕС”ООД гр.С. с ЕИК *** да отстъпи собствеността и предаде владението на
„РАФИНЕРИЯ ***”АД гр.К. с ЕИК *** върху 3 825/7 602 ид.ч. от Поземлен имот №***
с площ 7 602кв.м., находящ се в м.Обръща в землището на с.*** и върху 22 512/24
235 ид.ч. от Поземлен имот №*** с площ 24 235 кв.м., находящ се в м. „***” в
землището на с.***.
В това решение на ПлОС изрично е отразено, че то е постановено при
участието на „НОВА ***”АД /в несъстоятелност/ с.***, Община гр.С., Област С.
като трето лице-помагач на ищеца и на
Държавата чрез МРРБ като трето лице-помагач на ответника -„ИНТЕРМЕС”ООД
гр.С..
Не се спори и се установява от приложеното гр.д. № 627/2014г. на ПлРС, че
по иск на ООД съдът е изнесъл на Публична продан на осн. чл.348 ГПК следния
допуснат до делба недвижим имот ПИ № *** в местността „Обръща“ в землището на
с.*** с площ от 7 602 кв.м., като получената сума да се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им – 3 777/7 602 ид.ч. за Интермес ООД и
3 825/7 602 ид.ч. за Рафинерия *** АД.
Със същото решение е изнесен на публична продан на осн. чл.348 ГПК и ПИ № ***
в м.*** в землището на с.*** с площ от 24 235 кв.м., като получената сума
да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им – 1 723/24 235 ид.ч.
за Интермес ООД и 22 512/24 235 ид.ч. за Рафинерия *** АД.
Няма спор и се установява от приложеното нот. дело № ***/2016г. на Нотариус
Г. Б., рег. № *** при НК, с район на действие района на ПлРС, че с Договор за
покупко – продажба, изразен в нот. акт № ***/21.03.2016г. Рафинерия *** АД са
продали на Интермес ООД 3 825/7 602 ид.ч. от Поземлен имот №*** с площ 7
602кв.м., находящ се в м.*** в землището на с.*** и върху 22 512/24 235 ид.ч.
от Поземлен имот №*** с площ 24 235 кв.м., находящ се в м. „***” в землището на
с.*** за сумата от 150 000лв.
Не се спори и се установява от приложеното т.д. № 99/2016г. на ПлОС, че с
влязло в сила на 22.02.2017г. решение № 13/01.02.2017г. съдът е отхвърлил
предявеният от „ИНТЕРМЕС„ ООД гр.С., с ЕИК *** представлявано от Управителя Д.В.Г.
иск с правно осн. чл.191 ал.3 от ЗЗД срещу ДЪРЖАВАТА , представлявана от
Министерството на финансите – гр.С. за заплащане на сумата от 155 593,20лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Спорни предвид твърденията и уточненията на ищеца
и становището на ответника са въпросите следва ли да бъде развален по реда на
чл.87 ЗЗД Договорът за продажба на имоти – частна държавна собственост при
отстъпено право на строеж от 11.12.2006г. по отношение на Държавата чрез МРРБ и
да бъде ли осъден ответника Държавата чрез МФ да заплати на ищеца исковите суми,
както и на какво основание.
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът
съобрази писмените доказателства, приложените дела и заключението на
първоначалната и допълнителна комплексна
съдебно-счетоводна и строителна експертиза.
По иска по чл.189 ал.1, изр. 1 вр. чл.87 ЗЗД:
Съгласно чл.188 ЗЗД Продавачът
отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение
на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е
знаел това.
Съгласно чл.189 ал.1, изр.1 ЗЗД ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД.
Предпоставките, които следва да докаже ищеца за успешното провеждане на иска
по чл.189 ал.1, изр.1 ЗЗД са 1. сключен валиден Договор за покупко-продажба
между ищеца и ответника с предмет - право на собственост върху недвижим имот,
2. наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същия
недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е. продавачът да се е
разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът да е добросъвестен
/не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/.
От доказателствата по делото и приложените дела първите две предпоставки са
несъмнени, третата обаче е установена в обратен смисъл – купувачът е бил
недобросъвестен към 11.12.2006г., когато е сключен Договора – знаел е и е могъл
да узнае, че ПИ № *** и ПИ № *** са собственост на трето за сделката лице, а не
на Държавата.
Видно от отговорите по реда на чл.176 от ГПК на Управителя на ищцовото
дружество, същият е запознат с нотариален акт №*** от 29. 12.2005г. на Нотариус
С. И., той го е подписал при покупката. Досежно записването, че начина на
трайно ползване на терена, в който са изградени Сградите е за химическа
промишленост, няма спомени, но щом е отбелязано така, значи е така. Не е чел
книжата по сделките. Със сделката са се занимавали техния юрк. О. Б. и
съпругата му Д. Г. Няма спомен да е чел книжата по сделката. Досежно описаните
в нотариалния акт писмени доказателства две писма – писмо отказ от Областен
управител във връзка с чл.66 и чл.33 от ЗС и писмо отказ от „***“АД в
несъстоятелност, твърди че няма спомен и не знае да е представено такова писмо.
Не си спомня как е образувана преписката при Областния управител за закупуване
на поземлените имоти. Те са се интересували от терена, защото искали да правят
голяма инвестиция и да разширят бизнеса, за това купили и терена. Това, че
терените са били предназначени за химическа промишленост не им пречи на тях, че
са с дейност в хранителната промишленост. Молбата от 04.12.2006г. до Областния
управител за двата парцела и Договора за продажба на имотите - частна държавна
собственост са подписани от него.
Възражението на ищцовото Дружество, че от писмените доказателства –
обсъжданите две Писма, описани като приложени документи при покупко –
продажбата на Сградите в процесните терени в нот. акт № ***/29.12.2005г. на
Нотариус С. И. *** действие района
на ПлРС, не могат да се правят изводи за знанието на купувача за права на трето
лице в имотите, понеже не са представени оригиналите от тези писмени
доказателства намира основа в чл.183 ГПК, но и без тези писмени доказателства,
тезата на Държавата чрез МРРБ, че ищецът е знаел и е могъл да узнае за
обстоятелството, че собствеността върху терените принадлежи на трето лице се
установява от другите доказателства. ООД са предприели покупката от Държавата
на двата терена на свой риск и въпреки данните в нотариалните дела, образувани
във връзка със сделката за Сградите, която въобще е направила възможно да се
претендира покупката на терените от ООД.
В самия нот. акт № ***/29.12.2005г. – л.223 от делото, се установява че Сградите
от 1 до 6 със съответното право на строеж са изградени в ПИ № ***, целият с
площ от 22 512 кв.м. с начин на трайно ползване химическа промишленост,
както и Сгради 7 и 8 са изградени в ПИ № *** целият с площ от 3 825 кв.м.
с начин на трайно ползване химическа промишленост. Продавачът Химремонтстрой АД
при сделката е установил праводаването на собствеността върху сградите с
представени документи за собственост – два нотариални акта, Скици и У-ния за ДО
и същите са били представени както на Нотариуса, така и на страните по
сделката, останали са в нотариалното дело и не е имало пречка Управителят на
ООД при решение да купува терените, в които са построени Сградите, да се
запознае с тези писмени доказателства.
Видно от нот. акт № ***/12.12.2000г. за собственост на имот, придобит по
правоприемство на Нотариус С. П., рег. № *** при НК с район на действие района
на ПлРС, Сградите на Химремонтстрой АД са построени с отстъпено право на строеж
в два имота, собственост на НХК – П. /Национален химически комбинат/,
съставляващи имоти № *** и № ***, и двата с начин на трайно ползване химическа
промишленост. Същите данни за терените, предмет на Договора за покупко –
продажба, чието разваляне се иска, се съдържат и в нот. акт № ***/30.09.2005г.
за поправка на нот. акт № ***/12.12.2000г., като и двата са представени при
покупката на Сградите от ООД на 29.12.2005г.
Вместо това видно от преписката, по която е съставен Договорът за покупко –
продажба, чието разваляне се иска, ООД чрез своя Управител подават двадесет дни
след покупката на Сградите от Химремонтстрой АД, молба от 18.01.2006г. – вх. № 106 до Областния управител гр.П., в
която твърдят, че притежават Сгради в земя – държавна собственост, описани като
Имот № *** и № ***, описани като площ, местност и землище, в които са Сградите,
искат да се извърши оценка на земята, държавна собственост и оценка на правото
на строеж, а земята – държавна собственост да се продаде на Интермес ООД.
Вярно е, че към 11.12.2006г. Държавата е била издала АДС за частна държавна
собственост № ***/12.04.2006г. и № ***/12.04.2006г. за процесните терени –
земя, както и че в Графата „включени в Капитала на търговско дружество“ липсват
попълнени данни, но това не прави ООД добросъвестен купувач. Самата продажба от
Държавата е започнала по инициатива на Интермес ООД като собственик на Сградите
в тези терени и въпреки знанието, че те са отредени за химическа промишленост и
възможността да узнаят, че Сградите са построени в имоти, собственост на НХК – П..
Съгласно чл.192 ал.1 ЗЗД ако купувачът е знаел по време на продажбата за
правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане
на цената. Знанието по смисъла на чл.192 ал.1 ЗЗД действително се разбира както
твърди ответника Държавата чрез МРРБ – от нотариалните актове ООД са знаели и
са могли да узнаят от нот. дело, по което са страна купувач, че терените в
които са изградени Сградите, купени от Химремонтстрой АД са собственост на НХК –
П., но въпреки това на свой риск са поискали от Областен управител гр.П. да ги
закупят като държавна земя – така приема и практиката на ВКС на РБ, изразена в
Р № 20/28.02.2014г. по т.д. № 2074/2013г. на второ т.о. на ВКС.
При това поставя се въпросът след като вече ООД са
били отстранени от вещта – ПИ № *** и № *** - с влязлото в сила на 20.01.2014г.
решение по иска по чл.108 ЗС на „РАФИНЕРИЯ ***”АД гр.К. с ЕИК *** върху 3 825/7
602 ид.ч. от поземлен имот № *** с площ 7 602 кв.м., находящ се в м.*** в землището
на с.*** и върху 22 512/24 235 ид.ч. от
поземлен имот №*** с площ 24 235 кв.м., находящ се в м. „***” в землището на с.*** има ли право
недобросъвестния купувач да иска разваляне на Договора за покупко – продажба на
частната държавна собственост от 11.12.2006г., сключен с Държавата,
представлявана от Областния управител?
Независимо, че с влизане в сила на съдебното
решение, с което купувачът е осъден да предаде вещта – осъществена евикция - Договорът
за продажба се счита развален – арг. от чл.188 вр. чл.192 ал.1 ЗЗД, както и
това че предвид чл.223 ГПК и участието на Държавата чрез МРРБ като трето лице –
помагач на страната на ответника по делото за собствеността – Интермес ООД - това,
което ПлОС е установил в мотивите на решението си по гр.д. №547/2013г. е
задължително за третото лице –помагач /Държавата/ в отношенията му със страната,
на която помага /в случая „ИНТЕРМЕС”ООД-гр. С./, то предвид наличната
облигационна връзка с Договора и претенциите на ищеца за парични вземания за
вреди от неизпълнението на Договора спрямо Държавата чрез МФ, съдът приема, че
за ООД има правен интерес от разваляне на Договора именно поради връзката на
този иск с паричните вземания, за които са предявени останалите четири иска.
Вярно е, че такова право има добросъвестния купувач, който не е знаел към
момента на сделката че собствеността принадлежи на трето лице, но Законът –
чл.192 ал.1 ЗЗД - дава право на недобросъвестния купувач да иска връщане на
цената по Договора при съдебно отстранение, а с това и да иска разваляне на
Договора, защото ЗЗД не прави разлика между осъществена и предстояща евикция –
и в двата случая става дума за неизпълнение на Договора за прехвърляне на
собствеността върху имота, от което за купувача са произтекли вреди.
Възраженията на Държавата чрез МРРБ, че става дума
за частична евикция, че такива ПИ № *** и № *** понастоящем не съществуват,
защото по инициатива на ООД купените по първия Договор за продажба на частна
държавна собственост и тези по Договора от 11.12.2006г., са обединени два по
два в настоящите ПИ № 000108 с обща площ от 7 602 кв.м. и ПИ № *** с обща площ
24 235 кв.м., са неоснователни. От гледна точка на Договора за продажба на
частна държавна собственост от 11.12.2006г., за който се иска разваляне поради
неизпълнение, осъществената евикция на купувача е пълна, а това че имотите са
обединени в два нови ПИ не е било пречка нито за съда по делото по чл.108 ЗС да
уважи претенциите на ищеца за собствеността в идеални части, нито за Нотариуса
по делото на покупко – продажбата на тези имоти от Рафинерия *** АД на Интермес
ООД като 3 825/7 602 ид.ч. от Поземлен имот №*** с площ 7 602кв.м.,
находящ се в м.Обръща в землището на с.*** и 22 512/24 235 ид.ч. от Поземлен
имот №*** с площ 24 235 кв.м., находящ се в м. „***” в землището на с.*** за
сумата от 150 000лв.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ,
изразена в Р № 424/24.01.2012г. по гр.д. № 1872/2010г. на четвърто г.о., Р №
162/17.06.2013г. по гр.д. № 1317/2012г. на трето г.о. и Р № 261/09.10.2012г. по
гр.д. № 390/2012г. на второ г.о.
Налице са предпоставките на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на Договора и искът
по чл.189 ал.1, предл.1 ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.189 ал.1, изр.2 ЗЗД:
С този иск ищцовото ООД претендират след
увеличението в съдебно заседание сумата от 40 186,46 лева, от които 37 925,30 лева платена цена по Договора
за покупко-продажба на частна държавна собственост; сумата от 1 668,72 лева
разноски по извършената продажба на имотите – ПИ № *** и № *** и сумата от
592,44 лева, платени данъци и такси за процесните имоти – данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци, ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на предявяване на иска - 19.12.2016г. до окончателното им изплащане.
Както вече се посочи съгласно чл.189 ал.1 ЗЗД ако продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда
на чл.87 ЗЗД. В този случай продавачът е
длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.
От друга страна според чл.192 ал.1 ЗЗД ако купувачът е знаел по време на
продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска
само връщане на цената. След като стана ясно, че право на разноските по
Договора и необходимите и полезни разноски за вещта – двата ПИ – има само
добросъвестния купувач, а ООД не са такива предвид писмените доказателства,
които не са оспорени от страните и по-горе се обсъдиха вече, то искът за това
парично вземане е основателен частично и на друго правно основание – чл.192
ал.1 ЗЗД. Видно от заключението по допълнителната комплексна СССЕ – л.276 –
л.283 от делото, платената цена за ПИ № *** е 5 508лв., а за ПИ № *** е
32 407,30лв., или общо по Договора ООД са платили 37 925,30лв., която
сума Държавата чрез МФ следва да бъдат осъдени да платят на ООД като връщане на
цената на имотите по разваления Договор, но на осн. чл.192 ал.1 ЗЗД. Корекцията
в Доклада на правното основание на втория иск съдът извършва със самото решение,
като за разликата до 40 186,46 лева, от които сумата от 1 668,72 лева
разноски по извършената продажба на имотите – ПИ № *** и № *** и сумата от
592,44 лева, платени данъци и такси за процесните имоти – данък недвижими имоти
и такса битови отпадъци или за сумата от 2 261,16лв. и на осн. чл.189
ал.1, изр.2 ЗЗД искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно
основание чл.79 вр. чл.86 ЗЗД:
С този иск ООД претендират сумата от
45 707,71лв., представляващи
мораторната лихва върху платената цена, разноските по сделката с недвижимия
имот и заплатените данък „недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“, считано
от 06.12.2006г. до датата на исковата
молба - 19.12.2016г. При осъществена евикция вземането за цената по Договора за
имота възниква от влизане в сила на решението за отстраняването на купувача - 20.01.2014г.
Следователно върху сумата от 37 925,30лв. за периода от 20.01.2014г. до
датата на ИМ – 19.12.2016г., на ООД се дължи лихва за забава, която претендират
с ИМ извън законната лихва върху главницата от 37 925,30лв. считано от
датата на ИМ – 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Същата
възлиза на 11 236,74лв., изчислена с калкулатор за изчисляване на лихви на
НАП в Интернет, до който размер този иск е основателен и следва да бъде уважен,
а за разликата до 45 707,71лв. и за периода от 06.12.2006г. до
20.01.2014г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Досежно направеното възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност със Становището на Държавата чрез МФ – л.301 от
настоящото дело, защитата на ООД с основание се позовават на факта, че то не е
направено с Отговора на ответника – арг. от т.4 от ТРОСГТК № 1/09.12.2013г. по
т.д. № 1/2013г. на ВКС на РБ. Поради тази причина като преклудирано същото не
следва да се обсъжда, но лихва за забава не се дължи преди влизане в сила на
решението за отстраняването на купувача от имотите.
По иска с правно основание чл.189 ал.1, изр.3 ЗЗД:
С този иск след увеличението в съдебно заседание ищецът претендира сумата
от 183 208,16 лева,
представляващи претърпени вреди и пропуснати ползи във връзка с искания за разваляне
Договор за продажба на имот – частна държавна собственост при отстъпено право
на строеж от 11.12.2006г., вписан в СВ – гр.П. под № ***/14.12.2006г.,
формирани от направените разходи за СМР,
за измененията на устройствените Планове и за платени такси и местни данъци от
придобиване на имотите на 11.12.2006г. до 20.01.2014г., подробно описани в
молбата от 14.03.2017г. – л.70 – л.72 от делото, като седем групи СМР,
осъществени и разплатени от 12.04.2007г. до 26.06.2007г., а именно изграждане
на разтоварище от 1 200кв.м., изграждане на подпорна стена, изграждане на
канализация с тръби Ф 200, изграждане на маслоуловителна и утаителна шахта,
изграждане на рампа за разтоварване на животни, изграждане на бетонов път и на
ограда, ведно със законната лихва върху сумата от 1 250лв., считано от
датата на ИМ – 19.12.2016г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.189 ал.1, изр.3 ЗЗД продавачът отговоря за другите вреди съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението. Право на такива вреди ООД биха имали ако са
добросъвестен купувач, но те са знаели и са могли да знаят към момента на
продажбата, че правото на собственост е на трето лице. Ето защо този иск за
главницата от 183 208,16лв. вреди и
пропуснати ползи е неоснователен – ООД не са освобождавали имотите,
стопанисвали са Сградите в тях и понастоящем са собственици на всичко, което са
подобрили и изградили в имотите. Като такъв следва да се отхвърли със законната
лихва върху тази сума от датата на ИМ – 19.12.2016г. до окончателното й
изплащане.
По иска по чл.86 ЗЗД
вр.
чл.189 ал.1, изр.3 ЗЗД:
С този иск се претендира сумата от 188 293,70 лева, представляващи мораторната лихва върху главницата от
183 208,16 лева – претърпени вреди и пропуснати ползи от развалената
сделка за продажба на имот при отстъпено право на строеж, за времето от датата
на извършване на всеки един конкретен разход до 19.12.2016г. - датата на
исковата молба. След като искът за главницата е неоснователен, то такъв се
явява и акцесорния иск за лихвата за забава върху същата. Следва да се отхвърли
с настоящото решение.
По разноските:
Уважен е първият от исковете и частично вторият и
третият от тях – за връщане на цената по сделката и за мораторната лихва върху
сумата от 37 925,30лв. за периода от влизане в сила на решението за
евикцията – от 20.01.2014г. до 19.12.2016г. – датата на ИМ. Съразмерно на уважената
Част от исковете на ООД се дължат разноски съобразно чл.78 ал.1 ГПК.
На Държавата чрез МРРБ не се дължат разноски –
искът срещу тях е уважен.
На Държавата чрез МФ се дължат разноски съразмерно
с отхвърлената Част от исковете – чл.78 ал.3 ГПК.
Съобразно представения Списък за разноските по
първия иск – л.302 от делото и представения Договор за правна помощ по т.д. №
227/2016г. на ПлОС - л.26 от същото, Държавата чрез МРРБ следва да бъде осъдена
да заплати на ООД сумата от 3 623,96лв. разноски за иска по чл.189 ал.1,
изр. първо ЗЗД, от които д.т. от 749,05лв., такса вписване – 74,91лв. и
2 800лв. адв. хонорар.
По втория и третия иск Държавата чрез МФ следва да
бъде осъдена да заплати на ООД разноски по компенсация след приспадане
дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. за осъществената от
юрисконсулт защита, определено по правилата на чл.78 ал.8 ГПК и чл.37 от ЗПП
вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в общ размер на
3 680,43лв., изчислени съгласно Списъци и Договори за правна помощ – л.285
– л.290 от настоящото дело, както и основния Договор за правна помощ по т.д. №
227/2016г. на ПлОС - л.26 от същото.
За четвъртия и петия от исковете разноски на ООД
не се дължат – същите са отхвърлени изцяло.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на осн. чл.189 ал.1, изр. първо вр. чл.87 ЗЗД Договора за продажба на
имот - частна държавна собственост при отстъпено право на строеж, сключен на 11.12.2006г. между Държавата и
„Интермес“ООД на осн. §1, ал.ІІI, §3, ал.ІІ от ПМС 235/19.06.1996г., чл.44
ал.ІІ от Закона за държавната собственост и Заповед № ***/06.12.2006г. на
Областен управител – П., вписан в СВ – гр.П. под № ***/14.12.2006г., с който е
прехвърлена на ищеца собствеността върху
два недвижими имота както следва:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***,
в местността „***“ в землището на с.*** с площ от 3 825 кв.м. при граници:
североизток – землищна граница; югоизток - имот № ***, югозапад – имот № ***, северозапад
– имот № *** и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в местността „***“ в землището на с.***
с площ от 22 512 кв.м. при граници: североизток – имот № ***, югоизток – имот №
***, югозапад –землищна граница и северозапад – имот № *** и ***, поради
неизпълнение.
ОСЪЖДА на осн. чл.192 ал.1 ЗЗД Държавата чрез МФ
да заплати на Интермес ООД гр.С., ЕИК *** чрез Управителя Д.В.Г. сумата от 37 925,30 лева, представляваща платена цена
по Договора за покупко-продажба на частна държавна собственост от 11.12.2006г.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване
на иска - 19.12.2016г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 40 186,46
лева, от които сумата от 1 668,72 лева разноски по извършената продажба на
имотите и сумата от 592,44 лева, платени данъци и такси за същите – данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци или за сумата от 2 261,16лв. и
досежно соченото от ищеца правно основание - чл.189 ал.1, изр.2 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.12.2016г. до окончателното й изплащане,
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.86 вр. чл.79 ЗЗД Държавата чрез МФ да заплати на Интермес ООД гр.С., ЕИК ***
чрез Управителя Д.В.Г. сумата от 11 236,74лв., представляваща лихвата за
забава върху сумата от 37 925,30лв. за периода от 20.01.2014г. до
19.12.2016г., като за разликата до 45 707,71лв. и за периода от
06.12.2006г. до 20.01.2014г. - отхвърля иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Интермес ООД гр.С., ЕИК *** чрез Управителя Д.В.Г. с
правно основание чл.189 ал.1 изр. трето и чл.86 ЗЗД против Държавата чрез МФ за
сумата 183 208,16 лева,
представляващи претърпени вреди и пропуснати ползи във връзка с искания за разваляне
Договор за продажба на имот – частна държавна собственост при отстъпено право
на строеж от 11.12.2006г., вписан в СВ – гр.П. под № ***/14.12.2006г.,
формирани от направените разходи за СМР,
за измененията на устройствените Планове и за платени такси и местни данъци от
придобиване на имотите на 11.12.2006г. до 20.01.2014г., подробно описани в
молбата от 14.03.2017г. – л.70 – л.72 от делото, като седем групи СМР,
осъществени и разплатени от 12.04.2007г. до 26.06.2007г., а именно изграждане
на разтоварище от 1 200кв.м., изграждане на подпорна стена, изграждане на
канализация с тръби Ф 200, изграждане на маслоуловителна и утаителна шахта,
изграждане на рампа за разтоварване на животни, изграждане на бетонов път и на
ограда, ведно със законната лихва върху сумата от 183 208,16лв., считано
от датата на ИМ – 19.12.2016г. до окончателното й изплащане и за сумата от 188 293,70 лева, представляваща мораторната
лихва върху главницата от 183 208,16 лева – претърпени вреди и пропуснати
ползи от развалената сделка за продажба на имот при отстъпено право на строеж,
за времето от датата на извършване на всеки един конкретен разход до
19.12.2016г. - датата на исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 ГПК Държавата чрез МРРБ да заплати на „Интермес”ООД гр.С., ЕИК *** чрез Управителя Д.В.Г. разноски по делото за иска
по чл.189 ал.1, изр. първо ЗЗД в общ размер на 3 623,96лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 ГПК Държавата
чрез МФ да заплати на „Интермес”ООД
гр.С., ЕИК ***
чрез Управителя Д.В.Г. разноски по делото по компенсация за останалите искове в
общ размер на 3 680,43лв., като за разликата до пълния размер на
претендираните разноски съобразно представените Списъци и Договори за правна
помощ от ищеца – отхвърля искането на „Интермес“ООД гр.С. като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: