Р Е Ш Е Н
И Е
№ 72/21.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря П.С., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 758 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.И., ЕГН **********,
чрез адв. А А.,*** , офис №2, против АЯКС
2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна
и адрес на управление имот № 166, с
която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл.262 ал.1,т.1,т.2 и
т.3 от КТ , иск по чл.215 от КТ, искове по чл.128 от КТ и чл. 86 ЗЗД и иск по
чл. 224 от КТ. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главниците по
исковете от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане
на сумите.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: Излага, че е работил по трудов договор при
ответника от месец Април 2011г. като машинист на еднокофов багер на 8 часов
работен ден. Твърди, че за периода от 13.07.2011г. до датата на прекратяване на трудовия договор
не е работил по 8 часа, а е работил по 11 часа на ден / работен ден /, твърди
също, че е полагал извънреден труд през почивните дни- събота и неделя, и дните на официални празници. Излага, че е
имало устна договорка между него и работодателя му, да се заплаща
възнаграждение за нормален работен ден в размер на 50 лева на ден като нетно
възнаграждение. Излага още, че е работил в ответното дружество до месец Май
2013 г., като не му е изплатено трудовото възнаграждение за месеците Март,
Април и Май 2013 г., както и възнаграждение за положения от него извънреден
труд за този период. Твърди се още , че не му е било изплатено и обезщетение съгл.
чл.224 от КТ в
размер на 121,72 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за
2013г по Заповед №145/18.05.2013г. Излага също, че не му са изплатени средства за командировки при работа в друго населено
място за 526 дни за периода от 13.07.2011 г.
до 17.05.2013 г. в размер на 3320
лв
Моли за положително решение по предявените от него осъдителни искове.
Претендира и сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба ведно с приложенията е била връчена на
ответното дружество. В
едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, с който
заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Заявява, че отрича изложените в исковата молба и в допълнителна такава
обстоятелствата като неверни. Оспорва истинноста на представените с исковата
молба писмени доказателства относно отбелязвания на листове хартия колко часа е
изработил ищеца всеки работен ден.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по
делото Трудов договор №212/26.04.2011г. и Заповед №145/18.05.2013г. е видно, че
между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по
силата на който работникът е бил назначен на длъжност с код по НКПД 83422002 /същият код отговаря
на длъжността „МАШИНИСТ ЕДНОКОФОВ БАГЕР“/, на пълно работно време от 8 часа и с
месечно трудово възнаграждение в размер на 396 лв. Не се спори между страните,
че трудовото правоотношение е прекратено на 18.05.2013 г.
От заключението
по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Х.С. съобразно
представената от работодателя документация - заверени копия от ведомости за изплатени заплати на ищеца за периода от месец юли 2011 г. до
месец май 2013 г., Отчетни форми за явяване/неявяване на работа, съдържащи
данни за страната на ищеца, за периода от месец юли 2011 г. до месец май 2013
г.;. Молба за отпуск на ищеца и заверено копие на заповед за отпуск за времето
от 21.12.2011 г. до 27.12.2011, Молби за
отпуск на ищеца и заверени копия на заповеди за отпуск за следните дни: от 01.01.2012
г. до 06.01.2012 г.; от 25.01.2012 г. до 31.01.2012 г.; от 21.02.2012 г. до
28.02.2012 г.; от 19.12.2012 г. до 28.12.2012 г.; от 28.01.2013 г. до
29.01.2013 г., Детайли нареждане за мн. преводи, на извлечения по сметка ва SG
Експресбанк, Нареждания за масово плащане за платени по дебитната карта на
ищеца работни заплати за месеците май 2012 г., юли 2012 г., септември 2012 г.,
октомври 2012 г., януари 2013 г., месец февруари 2013 г., месец март 2013 г.,
април 2013 г., май 2013г. и Декларация по чл.7, ал.8 от КСО, Заповеди за
командировка на ищеца за 2011 г, 2012 г. и 2013 г., Разходни касови ордери за
изплатени на ищеца дневни пари във връзка с командировките , Заповед №
001/04.01.2011 г., на Заповед № 001/05.01.2012 г. и на Заповед №001/03.01.2013
г. и
наличната счетоводна документация при ответното дружество – подробни ведомости
за заплати за процесния период, вътрешни правила за работна заплата в
предприятието, банкови извлечения за извършени групови преводи на заплати,
декларация за отработени дни на ищеца през месец май 2013г., е установено
следното:
Въз основа на
представени ведомости за заплати за процесния период вещото лице е установило, че част от ведомостите
не съдържат подписи на служителя, което навежда на извода, че не всякога трудовите
възнаграждения са изплащани в брой. Съгласно представените документи за
възнаграждения изплащани по банкова сметка ***атени трудови награждения на
ищеца по Трудов договор №212/26.04.2011г. за месец 02.2012г. в размер на 347,89
лв и за месец 07.2012г. в размер на 349,80 лв. Размерът на мораторната лихва
върху установените неизплатени и изплатени със закъснение суми за заплати от
падежа на всяка една от тях, определен съгласно чл.4 от Вътрешните правила за
работната заплата в ответното дружество, до датата на исковата молба възлиза на 152,09
лв.
От проверените
документи по делото, както и от наличните документи в счетоводството на ищеца
вещото лице е констатирало, че работните часове на ищеца по графиците за работа
съответстват на нормалната продължителност на работното време. Вещото лице е
изготвило и втори вариант на експертното заключение съгласно представените от
ищеца саморъчно изготвени от него графици на работа и съгласно наведените от
него твърдения за допълнителна уговорки за заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 50 лв. на ден.
Съгласно
представените и проверени в счетоводството на ответното дружество документи експерта
е посочил размера на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца за
2013г. – 6 дена. Размерът на трудовото
възнаграждение за последният пълен отработен месец - м.04.2013г., възлиза на 446,29лв. – 414 лв основна заплата
+ 32,29 лв добавка за трудов стаж Броят на работните дни за последния пълен
отработен месец е 22. Среднодневното брутно
възнаграждение е в размер от 20, 29 лв.
/ 446, 29 лв делено на 22 работни дни /, като тази сума експерта преобразува
съгл. работните дни за месец май 2013г. на 23, 49 лв., при което размерът на
дължимото от ответника обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода на правоотношението /за 6 работни дни/ възлиза на 140, 94 лв. / 23, 49
умножено по 6 дни неизползван платен годишен отпуск/. Вещото лице не е констатирало начисляването на
тази сума във ведомостите за заплати.
Съгласно
представените по делото заповеди и
разпоредбите на НКСК на ищеца се полагат по 20 лева на ден за всеки ден от
командировката. Дължимите суми за командировки според приложените към делото и
проверени от вещото лице документи възлизат на 10 300 лв , от които на
ищеца с РКО и с банков превод от 22.11.2012г. са заплатени общо 10 174, 16
лева., като по този начин се формира остатък за доплащане в размер на 125, 84
лв.
Във връзка с направените
оспорвания от страна на ищеца ответното дружество представи и допълнителни
доказателства - Удостоверение от ИА “
Главна инспекция по труда “ , Дирекция “
Инспекция по труда “ в гр. Видин относно извършени проверки и установени
нарушения за периода 26.04.2001г. – 18.05.2013г. на “ АЯКС 2002 “ ООД за обекта Дунав мост – 2 в гр. Видин.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на
страната на ищеца и един свидетел на страната на ответника.
В своите
показания свидетелите М. Р. П. и И. Т. Т., и двамата страни по трудови спорове
и дела с ответното дружество, излагат, че работното време на обекта в гр. Видин
Дунав мост- 2 е било сутрин от 6, 30 / 7
часа до 18, 30 / 19 часа. Твърдят, че тъй като изоставали с графиците се е
работело извънредно в почивните дни, както и по време на празници. Свидетелят М.
Р. П. излага, че не се е работело на обекта само през дъждовни дни, свидетелят И.
Т. Т. излага, че 1-2 пъти през месеца се
е почивало в събота и неделя, а от празниците – само на Коледа и Нова година,
понякога и на Великден.
Свидетелите твърдят, че са били уговорени устно с работодателя допълнителни суми в
размер на минимум 50 лв. за 8 – часовия работен ден, като за положения
извънреден труд възнаграждение изобщо не е било заплащано. Излагат още, че не
им е известно ищеца или някой друг да се е жалил в Инспекция по труда.
Свидетелят М. Р. П. няма спомен да е
получавал безплатна храна, свидетелят И. Т. Т. излага, че безплатна храна е
била ползвана през втората половина на м.07.2011г. И двамата свидетели излагат,
че ищеца е ползвал обедна почивка от 1 час
В своите показания свидетелят М. Ц. Н. излага,
че е работила като Ръководител на Отдел по безопастност и здравословни условия на труда от
12.11.2007г. до 31.12.2014г. към ФЦЦ Конструксион Билд. Твърди, че в изпълнение
на служебните си задължения е извършвала контрол по спазването на трудовото
законодателство относно обекта Дунав мост – 2, и по точно мостовото съоръжение
по Договор 1 и пътната инфраструктура по Договор 3. Излага, че ответното
дружество е работило по пътната инфраструктура, като е извършвало само наземни
работи и работното време за ИТР персонал
е било от 8 до 13, 30 часа и от 15 до 18 часа , а за работниците от 8 до 17 часа с обедна почивка от 1 час и
по 15 минути почивка съгл. НФРТП. Твърди още, че нарушения на трудовото
законодателство не е констатирала, на всички подизпълнителни дружества , вкл. и
ответното, са били извършвани проверки и от ИТ в гр. Видин, също и лично от Министъра на МТСП и от Главна ИТ, както и от
инженера на обекта – Хайпойнт Инженеринг
Консорциум. Твърди, че ако в резултат на извършените проверки се установи
някакво нарушение на трудовото законодателство, съгл. вътрешните правила на ФЦЦ
Конструксион Билд подизпълнителят е следвало да предостави данните от протокола
за отстраняване на съответните
нарушения. Излага, че не е била уведомявана за извършени нарушения
на трудовата дисциплина нито от контролните органи, нито от самите
подизипълнители.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По иска за неизплатени трудови възнаграждения с правно основание.
чл.128 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. За забава при изплащане на трудовото
възнаграждение същото се дължи заедно със законната лихва – чл. 245, ал. 2 от КТ.
В настоящия случай по несъмнен начин се установи съществуването на
трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество и неговото
прекратяване, както и престирането от ищеца на дължимия по договора труд,
поради което и въз основа на представените по делото писмени доказателства тези
факти следва да се приемат за доказани.
Относно размера на трудовото
възнаграждение съда счита, че следва да се отчете уговореното между страните
допълнително възнаграждение от минимум 50 лв. на ден. Свидетелски показания за доказване на
елементи от правоотношение, за чието действителност по закон е предвидена
писмена форма, са недопустими, но в случая тази уговорка се установява не чрез
гласни доказателства, а посредством писмените такива, представени от ответното
дружество – с РКО от 26.10.2012г. е изплатена сумата от 349, 84 лв работна
заплата за м. 09.2012г., като същата сума е била начислена и по ведомост от
м.09.2012г. , на която ищеца не се е подписал и
изплатена повторно на ищеца с плащане “ масов превод “ , извършено през
м.11.2012г ; във ведомостта за заплати за м.05.2012г. за сумата от 347,90 лв ищеца е положил подпис
за получил сумата, впоследствие по
банков път на 05.07.2012г. сумата от 347, 90 лв е била повторно изплатена на
ищеца отново като работна заплата за м. 05.2012г. Макар тези писмени
доказателства да се отнасят за друг период на действие на трудовия договор, за
който период не са наведени твърдения за неизплатено трудово възнаграждение,
същите тези доказателства настоящия състав на съда счита за индиция и косвено доказателство за наличието
на твърдяната от ищеца уговорка между страните за начисляването на допълнителни
суми в размер от минимум 50 лв възнаграждение
за 8 часов работен ден, както твърди ищеца в исковата молба.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответното дружество
следва да докаже заплащането на трудовото възнаграждение за претендираните от
ищеца периоди – месеци Март, Април и Май 2013г. В случая от заключението на
вещото лице се установено, че ответното дружество е предвидило във ведомостите
за заплати трудови възнаграждения на ищеца за м.03.2013г. в размер на 349,84 лв., за м. 04.2013г. в размер
на 349, 84 лв и за м. 05.2013г. в размер
на 165, 73 лв, за които липсва подпис на ищеца във ведомостта. Сумите в
горепосочения размер са били изплатени на ищеца по банкова сметка *** : на
30.04.2013г. сумата от 349, 84 лв.
работна заплата за м. 03.2013г. , на 14.06.2013г. сумата от 349, 84 лв. работна
заплата за м. 04.2015г. и на
18.07.2013г. сумата от 165,73 лв. работна заплата за м.05.2013г. Следва обаче
съобразно изложеното по- нагоре към размера на трудовото възнаграждение за
всеки месец да се начислят и по 50 лв за всеки изработен през месеца 8 – часов
работен ден и съобразно това да се преизчислят
дължимите възнаграждения след приспадане
на получената вече част. Изчислено по този начин от съда общия размер на
дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, така като
са посочени в заключението на вещото лице и във ведомостите за заплати и прибавена сума от 50 лв. за всеки 8 –часов
работен ден през съотв. месец / без
положен извънреден труд / - 168 часа за
21 отработени дни през м.03.2015г., 176 часа за 22 отработени дни през
м.04.2015 и 152 часа за 19 отработени дни през м. 05 2013г., се равнява на 2 600 лева / 1050 лв. за м.03.2013г + 1 100 лв.
за м.04.2013г. + 450 лв за м.05.2013г./ . Следователно предявените от ищеца
искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец Март 2013г.. – 820 лв., трудово
възнаграждение за месец Април 2013 г.– 925 лв. и трудово възнаграждение за
месец Май 2013 г.. – 167 лв се явяват основателни до претендираните размери и
следва да се уважат изцяло до размера на претендираните суми.
Само за пълнота на изложението следва да се добави, че вещото лице е
установило, че на ищеца по делото не са заплатени суми за трудово
възнаграждение за м. 02.2012г. и за м. 07.2012г. , но доколкото ищеца не е сезирал
съда с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати суми за дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение и за тези месеци, то съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес съда не дължи произнасяне поради липса на заявено по надлежния ред искане
По иска с правно основание чл. 245, ал. 1 КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД
При така установения размер на дължимите
трудови възнаграждения на основание чл.245, ал.2 КТ следва да се присъди и
дължимата лихва за забава, равняваща се на законната такава върху разликата от
заплатите, които не са били получени от ищеца, считано от датата на
изискуемостта на отделното трудово възнаграждение до предявяване на иска. В трудовия
договор не е посочен срока на изплащане
на дължимите трудови възнаграждения. В изготвеното експертно заключение вещото
лице е констатирало, че съгласно Вътрешните правила за работната заплата в
ответното дружество трудовото възнаграждение се дължи до 30 число на месеца, следващ този на
начисляването му, като след тази дата се дължи законна лихва върху
неизплатените суми. Ето защо, заявената претенция по чл.245 от КТ се явява основателна за претендирания от
ищеца период от последно число на месеца следващ, този за който се дължи
трудовото възнаграждение до посочената от него дата – 08.05.2014г., в молба от
30.05. 2014г. по гр. д. №5905/2014г.
Размера на законната лихва е нормативно определен
с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен
процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ,
съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до предявяване на иска
не са необходими специални знания, налагащи повторно назначаване на вещо лице.
След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, съобразно обявения
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът като използва
общодостъпна програма в balans.bg за пресмятане на законната
лихва, определи размера на дължимите обезщетения за забава върху размера на
дължимите възнаграждения, както следва
за м. 03 2014 г. е в размер на 48,79 лв. за периода 31.04.13г. до 08.05.14г. и иска следва да се отхвърли за горницата над
48,79 лв. до претендираните 91, 97 лв както
и за периода от 01.04.2013г. до 31.04.2013г.,
за м. 04 2013г. е в размер на 65,27 лв. за претендирания период 01.06.2013г..
до 08.05.14г и иска следва да се отхвърли за горницата над 65,27 лв до
претендираните 88,04 лв., за м.05. 2014г. е в размер на 1,93 лв. за периода
01.07.13г. до 08.04.15г и иска следва да се отхвърли за горницата над 1,93
лв до претендираните 14,15 лв.
По исковете с правно основание чл. 262 КТ , т. 1 , т. 2 и т. 3 от КТ
Съгласно разпоредбата чл. 143,
ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. За полагането на извънреден труд се издава
заповед на работодателя, която се съобщава на работниците най-малко 24 часа
предварително. Съгласно разпоредбата на чл. 149 КТ работодателят е длъжен да
води специална книга за отчитане на извънредния труд, като положеният
извънреден труд се отчита всяко полугодие пред „Инспекцията по труда”. Съгласно
разпоредбата на чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. С разпоредбата на чл.
262, ал. 1, т. 1-4 КТ е установен начинът на заплащане на извънредния труд в
зависимост от деня, в който е полаган.
За доказване полагането извънреден труд от страна на ищеца са ангажирани
гласни доказателствени средства. По делото не се събраха никакви доказателства,
от които да се установи, че през процесния период са издавани заповеди от
управителя на ответното дружество за полагане на извънреден труд, така че в
присъствените форми, дните – събота и неделя и дните на официални празници, да
са отразени като работни за ищеца, няма данни работодателят да е водил
специална книга за отчитане на извънредния труд и да се е отчитал на полугодие
пред „Инспекцията по труда”.
В случая следваше да бъдат установени обстоятелства, за които законът
изисква писмен акт. В тежест на работодателя се явява воденето на книгата за
извънреден труд и при липсата на такава същият би почерпил благоприятни
последици от собственото си недобросъвестно поведение, поради което съдът
намира, че доказване полагането на извънреден
труд е допустимо и със свидетелски показания. Такава е и трайно установената съдебна практика на ВКС,
според която извънреден труд може да бъде доказван и със свидетелски показания,
като за да послужат същите като сигурен и убедителен доказателствен източник
свидетелските показания трябва да са конкретни, точни, безпротиворечиви и по
един категоричен и недвусмислен начин да установяват в тяхната пълнота
най-съществените елементи от съответния фактически състав и преди всичко периода,
през което е полаган извънреден труд и неговата продължителност в часове.
И двамата
свидетели на ищеца са заинтересовани по
смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като се намират с ответната страна в
трудовоправен спор, налице са и противоречия в техните показания относно периода
на полагания труд по време на почивни дни и през дните на официални празници -
свидетелят
М. Р. П. излага, че не се е работело на обекта само през дъждовни дни,
свидетелят И. Т. Т. излага, че 1-2 пъти през месеца се е почивало в събота и неделя, а от
празниците – само на Коледа и Нова година, понякога и на Великден. За обекта в град Видин – Дунав
мост 2, като обект с национално значение, е предвидена засилена сигурност и
контрол, като същия, както твърди свидетеля М. Ц. Н., се охранява след приключване на работното време и всички
работници на подизпълнителите напускат обекта, следователно работници на
подизпълнителя АЯКС 2002 ООД не биха могли да извършват изкопни работи с багер за
процесния период от време след установеното работно време, както и през почивни
дни и дните на официални празници, без да бъдат изобщо забелязани от пазачите
на обекта, и без никой да не е направил
опит да ги спре или да потърси причините
за така наложилото се изменение на работното време по смисъла на чл. 136а от КТ.
В случая по делото не се установи, че през процесния период ищеца е
полагал посочения в исковата и уточняващата молба извънреден труд. Следователно
недоказано е твърдението на ищеца, че има право на възнаграждение за такъв труд,
поради което исковете чл. 262 КТ, ал.1 , т. 1 , т. 2 и т. 3 от КТ се явяват недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 224 ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Доколкото заплащането на допълнителното уговореното
възнаграждение между страните от минимум 50 лв за 8 часов работен ден е
поставено в зависимост от броя на отработените дни с нормална продължителност
на работното време за съотв. месец, то
същото не е с постоянен характер и не се обхваща
от нормата на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ Вещото лице сочи, че обезщетението по чл. 224, ал.
1 КТ е в размер на 140.94 лв., поради което искът се явява основателен до размера,
посочен от ищеца в исковата молба - 121,72 лв и следва да бъде уважен до размера на
претендираната сума.
По иска с правно основание с правно основание чл.215 от КТ
Съгласно
разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По
естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на
работа по трудовото правоотношение Редът за извършване на командироването в
страната е определен в НКСК. Съгласно посочената наредба командироването се
извършва с писмена заповед, с определено съдържание, като изменението на
условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна
писмена заповед. По делото са представени заповеди за командировка на ищеца в
гр. Видин – лист 121 до лист 134 от делото, следователно за работодателя е
възникнало задължение да заплати на ищеца командировъчни пари, за да компенсира
неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задача извън мястото на
работа и местоживеенето си. От показанията на свидетелите на ищеца не се установи
на работниците да е била предоставяна служебно безплатна целодневна храна в
мястото на командировката, поради което следва
да се приеме, че ответното дружество дължи заплащане на ищеца на дневни пари в
размер на 20 лв. на ден за всеки ден от командировката . От заключението на назначената по делото
експертиза се установява, че за периода на командировката - 515 дена за периода от 17.07.2011г. до 17.05.2013 г., размера на
дължимите суми съобразно броя на дните и представените документи е 10 300
лв, от които на ищеца са били изплатени 10 174,16 лв. Следователно
остатъка за плащане във връзка с извършените командировки е в размер на 125, 84
лв, като до този размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата над
претендирания размер от 3320 лв.
Относно разноските по делото
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено направеното искане от
ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360,94 лв съразмерно с уважената част от
исковете. Доколкото претендираната от ищеца сума за адвокатско
възнаграждение, разделена на броя на предявените по делото искове, е в минимален размер, определен в чл. 7, ал.2 , т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004г. на ВАС възражението за прекомерност на представителя на ответното
дружество е неоснователно и следва да се остави без уважение. Не са представени доказателства за претендираните и вкл. в
списъка по чл. 80 от ГПК суми за разход на гориво и изпращане на писма с
обратна разписка по пощата, поради което съда счита , че няма законово
основание същите да бъдат присъдени на страната под формата на разноски по чл.
78 ГПК.
Съгласно направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на представителя на ответното дружество, същото следва да бъде
намалено до размера на 2100 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78 , ал. 8 от ГПК
и във връзка с направеното искане ищеца следва да заплати на ответното
дружество сумата от 840,28 лв разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съгл. представения списък по чл. 80 от ГПК .
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 226,48 лв. за уважените оценяеми искове и за възнаграждение на вещо
лице в размер на 114, 99 лева.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, сумите за неизплатено
трудово възнаграждение, както следва:
- за м.03. 2013г сумата в размер
на 820 / осемстотин и двадесет / лв.,
- за м.04.2013г. сумата в размер
на 925 / деветстотин двадесет и пет /
лв.,
- за м.05.2015г. сумата в размер
на 167 / сто шестдесет и седем / лв.,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014 г. до
окончателното им заплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, сумите за лихва за забава върху всяко едно от
незаплатените трудови възнаграждения за м.03.2013г, за м.04.2013г. и за
м.05.2015г., на основание чл. 86 ЗЗД,,както следва:
- за м. 03 2014 г. сумата в размер на 48,79 /
четиридесет и осем лв. и 79 стотинки/ лв. за периода 31.04.13г. до 08.05.14г.,
като отхвърля иска за горницата над 48,79 лв. до претендираните 91, 97 лв както и за периода от 01.04.2013г. до
31.04.2013г.,
- за м.04.2013г. сумата в размер
на 65,27 / шестдесет и пет лева
и 27 стотинки/ лв. за претендирания период 01.06.2013г.. до 08.05.14г., като
отхвърля иска за горницата над 65,27 лв до претендираните 88,04 лв.,
- за м.05.2015г. сумата в размер на 1,93 лв. / 1 лев и 93 стотинки/ за периода 01.07.13г. до 08.04.15г.,
като отхвърля иска за горницата над 1,93 лв
до претендираните 14,15 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.К.И. ,
ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, срещу АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, с правно основание чл. 262, ал.1 , т.1 от КТ ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8 063,
10 лева / осем хиляди шестдесет и три
лева и 10 стотинки/, представляваща
неизплатено от работодателя трудово
възнаграждение за отработени извънредни часове за работа през работните дни за
периода от месец Юли 2011 г. до месец Май 2013г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014 г. до окончателното
заплащане, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.К.И. ,
ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, срещу АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, с правно основание чл. 262, ал.1 , т.2 от КТ ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 500 лева / десет хиляди и петстотин лева /, представляваща неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през почивните дни за периода от месец Юли 2011г. до месец май 2013 г..
,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014
г. до окончателното заплащане, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.К.И. ,
ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, срещу АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, с правно основание чл. 262, ал.1 , т.3 от КТ ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500 лева / петстотин лева /, представляваща неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за отработени 5 дни
официални празници, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в
съда – 10.05.2014 г. до окончателното заплащане, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, сумата от 121,72 лв. /
сто двадесет и един лева и 72 стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014
г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, сумата от 125,84лв. /
сто двадесет и пет лева и 84 стотинки/, представляваща средства за неизплатени командировъчни за 515 дни за периода от 17.07.2011 г. до 17.05.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014
г. до окончателното заплащане, като отхвърля иска за разликата до първоначално
предявения размер от 3320 лева.
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А.,*** , офис №2, сумата от 360,94 лева /триста
и шестдесет лева и 94 стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.И. , ЕГН **********,
чрез адв. А А.,*** , офис №2, ДА ЗАПЛАТИ
на АЯКС 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи
дол, обл. Варна и адрес на управление имот № 166, сумата от 840,28 лева /осемстотин
и четиридесет лева и 28 стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски
за юристконсултско възнаграждение и за съдебно удостоверение, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА АЯКС 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата по сметка на съдебната власт сумата от 226,48 лева /двеста
двадесет и шест лева и 48 ст./, представляваща държавна такса върху уважените
искове за главници и лихви, и сумата от 114,99 лева /сто и четиринадесет лева и
99 стотинки/, представляваща заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: