Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15
/16.01. Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На четиринадесети януари Година 2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Даниела Благоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 02011 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-003366/19.08.2019
г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, К.В.К. ***, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 250 лв., на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, за това, че
на 22.07.2019 г., в 11.05 часа, в гр. Перник, ул. „Република“, като водач на лек автомобил „Пежо 407“, с рег. №**
**, при проверка се установило, че управлява МПС, негова собственост, регистрирано
на територията на Р. България и неспряно от движение, без да е сключил договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от К.К., чрез пълномощника му адв. И.А.,
в която се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на
защита, обуславящи незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен
акт. Оспорва се компетентността на
наказващия орган. Твърди се и неправилна оценка на установените
фактически обстоятелства, довело издаване на наказателно постановление при
неправилно приложение на материалния закон..
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично. В съдебните прения процесуалният му
представител поддържа доводите в жалбата
и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител
не е участвал в съдебното производство.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 22.07.2019г., свидетелят Р.С.Е. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“
при ОД МВР – Перник, осъществявал контрол на пътното движение на територията на
01 РУ – Перник. Около 11.05 часа бил изпратен за оказване на съдействие на автопатрул на 01 РУ – ОДМВР – Перник, в състав:
полицаи Николай Николов и Николай Захариев, които на ул. „Република“, гр. Перник, пред бл.100, били спрели за проверка водач на
лек автомобил „Пежо 407“, с рег. №** **, за когото имали съмнение, че е употребил
алкохол. След пристигане на мястото, въз основа на представените документи, свид.
Е. установил самоличността му - К.В.К.. При
преглед на документите му и след справка в ЦБД – КАТ свидетелят Р.Е. констатирал, че управлявания от К.
автомобил е негова собственост. Водачът не представил СУМПС, както и валидна застрахователна
полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това полицейският
служител извършил справка /чрез разполагаемото служебно техническо устройство –
РСОД/ в регистъра на Гаранционния фонд, която потвърдила липсата на сключен и
действащ към момента договор за задължителната застраховка за управляваното МПС. Спрямо К. била извършена и проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, което отгчело концентрация 2,66 на хиляда.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу К.К. били образувани административнонаказателни
производства за всяко от нарушенията по–горе. За липсата на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №80710/22.07.2019г.,
като актосъставителят – свид. Р.Е. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
При
съставяне на АУАН соченият като нарушител заявил, че няма възражения срещу
констатациите в акта, подписал го и
приел връчения му препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не представил допълнителни писмени възражения.
На 19.08.2019г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на К.К. за
посоченото нарушение .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Р.С.Е., както
и писмените доказателства: АУАН серия
GA, №80710/22.07.2019г., заповед №313з-281/09.02.2016г. на Директор ОД МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Доводите в тази насока в жалбата
не се приемат за основателни.
На първо място, компетентността на административнонаказващия орган е установена по безспорен начин по делото. В
наказателното постановление е
посочено, че Слави Лазов - на
длъжност началник сектор ПП при ОД МВР – Перник, е издал постановлението въз
основа на упълномощаване със заповед № 313з-281/09.02.2016г.. Същата е приета
като писмено доказателство по делото
като от съдържанието й е видно, че на основание законовата възможност, регламентирана
в нормата на чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага административни наказания за
визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил други
длъжностни лица, вкл. началник сектор „ПП“, да издават наказателни постановления за нарушенията
по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Същата заповед доказва и компетентността на актосъставителя за съставяне на процесния акт,
предвид това, че е длъжностно лице
в структурите на МВР, определени в т.1 от
заповедта.
Съдът не констатира нарушение и
на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към
фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е
законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по казуса
фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети
по-горе се установяват по безспорен начин от
събраните доказателствени
материали по делото. Те еднозначно сочат, че към датата на проверката – 22.07.2019
г., К.К. е управлявал собственото си превозно средство - лек автомобил „Пежо
407“, с рег. №** **, регистрирано на територията на Р. България и не спряно от
движение, за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Задължението за
сключване на такъв договор безусловно произтича от нормата на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, посочена като нарушена, и е без значение дали ще бъде изпъленно от
собственика или от друго лице, несобственик.
Нарушението на предписанието в
горепосочената норма безспорно се потвърждава от събраните доказателства –
гласни и писмени, които не си противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват,
като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на
установяване и доказване в настоящото производство. Свидетелят Р.С.Е. последователно
и по обективен начин излага обстоятелствата по случая, като посочва, че при
проверката водачът на превозното средство не е представил документ за сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” и такъв не е имало, в което се уверил
и след електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд чрез служебната РСОД.
Тези му изявления налагат убедителен извод, че формираната констатация за неизпълнение
от страна на К. на задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното
ППС, е базирана на всестранна проверка на обстоятелствата по случая. Затова,
съдът кредитира отразените в съставения акт за нарушение фактически
обстоятелства и приема, че са установени обективно и съответстват на
действителното положение.
В горната насока от страна на
жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, обосноваващи различна констатация. Оспорването на констатацията
за нарушение в акта и постановлението е
чисто формално, липсват каквито и да е доводи в насока неправилност на
същата, не са ангажирани доказателства, които да я разколебават или оборват, липсва и позоваване на такива, за да бъдат
събрани.
При това положение, съдът приема, че нарушението
е безспорно доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като собственик на
управляваното МПС, за което не е била
сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, е субект на това
нарушение. Същото
правилно, в съответствие с
установеното фактическо положение, е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, тъй като извършената проверка от контролния орган е установила, че собственик
е именно водача, същият е адресат
на предписанието в нормата по-горе, но не е изпълнил
задължението да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите,
Затова и с оглед
диференцираната уредба по чл. 638, ал. 1,
вр. чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и чл. 638, ал.3 от КЗ преценката, че К. следва да понесе административнонаказателна отговорност
на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, в качеството му на собственик на управляваното моторното
превозно средство, се явява законосъобразна и правилна.
По отношение вида и
размера на административното наказание:
За констатираното нарушение административнонаказателната
разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането
предвижда глоба от 250 лв. Предвид определянето й в абсолютен размер, именно такова наказание следва да
понесе жалбоподателят, каквото е наложил и административнонаказващият орган. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-003366/19.08.2019 г. на
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на К.В.К. с адрес ***, с ЕГН
**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането е наложено административно наказание “глоба”, в
размер 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с
оригинала.
М.С.