№ 2150
гр. София, 10.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
П. Стоицев
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпила
частна жалба от Д. И. Д. срещу определение от 18.07.2022 г., постановено по н.ч.д. №
7426/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав,
с което е потвърдено постановление на Софийската районна прокуратура от 13.05.2020
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
249/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23460/2016 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В жалбата се прави искане за отмяна на определението на СРС като неправилно
и делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на
закона. Излагат се доводи, че крайният извод на СРС за потвърждаване
постановлението на СРП за прекратяване на производството е декларативно изведен и
необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. По
същество се изразява несъгласие с изводите на прокурора относно факта дали
отправените закани са предизвикали основателен страх у Д. Д., като се подчертава, че
събраните доказателства не са анализирани както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, а са обсъдени избирателно, възприемащи защитната теза на М. И.а.
Излагат се и доводи за необоснованост на съображенията на СРП и СРС, че заканите не
са възбудили преживяване на непосредствен и реален страх от убийство, както и че в
случая този въпрос трябва да се прецени на основата на конфликтните отношения
между Д. Д. и М. И.а, произтичащи от обстоятелството, че последната му дължи
значително голяма сума пари, което според жалбоподателя е основателен мотив за
посегателство върху здравето и живота му. Оспорват се аргументите на СРС, че
вмъкването на закани и заплахи между множеството обиди и клетви в репликите на И.а
не позволяло те да се възприемат сериозно и същите са обективно негодни да възбудят
основателен страх у млад и физически здрав мъж, спортист, като жалбоподателят
изтъква, че заплахите на М. И.а не са в насока, че тя лично ще го убие, а че това ще
сторят трети лица, на които ще плати. В заключение се иска отмяна на
първоинстанционното определение и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото със задължителни указания.
1
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по досъдебното
производство и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Досъдебно производство № 249/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
23460/2016 г. по описа на СРП, е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с
постановление на прокурор при СРП за това, че през неустановен период от време през
2016 г. била извършена закана с убийство спрямо Д. И. Д., която би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като
обвиняеми.
Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното
съдебно производство, е второ по ред. За първи път наказателното производство е
прекратено с постановление от 22.08.2017 г. на СРП, в което е посочено, че
действително св. М. И.а е отправяла устни закани с убийство спрямо св. Д. Д. без да
бъдат конкретизирани кои от случаите и срещите между И.а и Д. се визира, но
посоченото заканване не е било в състояние да възбуди основателен страх у последния,
тъй като било реализирано на публично място, на което е имало възможност да
присъстват множество граждани, а св. Д. винаги е бил придружаван от някого. Отделно
е прието, че поведението на св. И.а е било провокирано от неуредените имуществени
отношения между нея и Д. – запорирането на сметките на последната и налагането на
възбрана на неин имот. Поради това в заключение СРП е приела, че не са събрани
доказателства за извършено от св. М. И.а престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
или друго престъпление от общ характер по НК.
С определение от 23.10.2017 г., постановено по н.ч.д. № 16412/2017 г. по описа
на СРС, НО, 6-ти състав, постановлението е било потвърдено, като са възприети
аргументите на СРП. СГС, НО, XVII-ти въззивен състав с определение от 08.03.2018 г.,
постановено по в.н.ч.д. № 5569/2017 г., е отменил определението на СРС и делото е
върнато на прокуратурата със задължителни указания за продължаване на
процесуалните действия по него.
Прокурорът с постановления е дал указания на разследващия орган и са
проведени допълнителни действия по разследване.
По делото са събрани множество доказателства чрез:
- показанията на свидетелите Д. И. Д. (л. 63-65, 74-75, 97-98, 103-104 от ДП –
том 1), М. Д. И.а (л. 66, 80, 105 от ДП – том 1), Л.Ц.Ц. (л. 72, 79 от ДП – том 1), С.С.К.
(л. 73, 81, 96 от ДП – том 1), И.Д. Д. (л. 99-100, 101-102 от ДП – том 1), В.Г. И.а (л. 107
от ДП – том 1), Г.Ж.Р. (л. 109 от ДП – том 1), Г.И.Г. (л. 113-114 от ДП – том 1), И.Б.Д.
(л. 116 от ДП – том 1), П.Д.С. (л. 203 от ДП – том 2);
- очна ставка между Д. И. Д. и М. Д. И.а (л. 1-2 от ДП – том 2);
- копие на извадки от съобщения в социална мрежа „Вайбър“ (л. 55-62 от ДП –
том 1), копие на експертно решение № 0438/24.02.2017 г. (л. 78 от ДП – том 1, л. 47,
75, 141 от ДП – том 2), копие на договор за мобилни услуги 29.01.2016 г. (л. 110-111 от
ДП – том 1), писмо от „Теленор България“ ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 30 от ДП – том 2),
писмо от „БТК“ ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 31 от ДП – том 2), писмо от „А1 България“
ЕАД от 11.02.2019 г. (л. 32 от ДП – том 2), писмо от „Теленор България“ ЕАД от
04.04.2019 г. (л. 41 от ДП – том 2), справка за съдимост на М. Д. И.а (л. 42 от ДП – том
2
2), копие на жалба от Д. И. Д. до ВКП от 16.03.2017 г. (л. 45 от ДП – том 2), копие на
изпълнителен лист от 30.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6133/2015 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора (л. 46 от ДП – том 2), копие на извадки от съобщения в
социална мрежа „Вайбър“ (л. 49-50 от ДП – том 2), копие на експертно решение №
0579 от 15.03.2017 г. (л. 56, 104, 118 от ДП – том 2), копие на експертно решение №
2726/07.12.2015 г. (л. 57, 105, 117 от ДП – том 2), копие на епикриза с изх. №
20765/2017 г. (л. 58-59, 106-107, 144-145 от ДП – том 2), копие на епикриза с изх. №
20707/2017 г. (л. 60-61, 109-110, 142-143 от ДП – том 2), копие на рецепти, издадени на
И. Д. (л. 62, 108 от ДП – том 2), копие на запис на заповед от 19.10.2011 г. (л. 68, 111
от ДП – том 2), копие на съдебна почеркова експертиза по протокол № 17/СПЕ – 010
(л. 69-72, 112-115 от ДП – том 2), копие на съдебномедицинско удостоверение №
272.07/2018 г. (л. 77 от ДП – том 2), копие на протокол от съдебно-
почеркова/графическа експертиза (л. 78-81 от ДП – том 2), снимка на рана в областта
на главата (л. 82 от ДП – том 2), копие на решение от 06.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 11645/2016 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав (л. 95-99 от ДП – том 2), копие
на лист от тетрадка с написани имена и телефонни номера (л. 100-101 от ДП – том 2),
копие на разпечатка от сайт (л. 102 от ДП – том 2), копие на извадки от съобщения в
социална мрежа „Вайбър“ (л. 103, 139 от ДП – том 2), копие на експертно решение №
0883/18.03.2014 г. (л. 116, 140 от ДП – том 2), протокол за доброволно предаване от
18.10.2019 г. (л. 123 от ДП – том 2), копие на извадки от интернет страница със снимки
(л. 125-135 от ДП – том 2), копие на постановление от 28.10.2019 г. на СГП (л. 147-148
от ДП – том 2), копие на удостоверение от 07.10.2019 г. от СГП (л. 149-150 от ДП –
том 2), копие на медицински документи (л. 151-163 от ДП – том 2), копие на
графическа експертиза по протокол № 546/Е-2017 г. (л. 168-172 от ДП – том 2), копие
на графическа експертиза по протокол № 472/Е-2017 г. (л. 174-178 от ДП – том 2),
копие на почеркова експертиза по протокол № 51 (л. 181-191 от ДП – том 2),
констативен протокол от 04.12.2019 г. (л. 206 от ДП – том 2);
- комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 83-91 от ДП
– том 1) и повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.
12-19 от ДП – том 2).
След извършване на допълнителни действия по разследване с постановлението
от 13.05.2020 г. прокурорът при СРП повторно прекратил наказателното производство.
За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът е приел за установено, от
фактическа страна, че свидетелите Д. Д. и М. И.а се познавали и били приятели. В
период от около 2 години св. М. И.а живеела под наем в имот собственост на св. Д.,
след което родителите на И.а й закупили собствен апартамент и тя се изнесла от дома
на Д..
През 2015 г. св. Д. Д. завел гражданско дело срещу св. М. И.а, като представил
подписана запис на заповед с посочен издател М. Д. И.а. Бил издаден изпълнителен
лист. Впоследствие били запорирани банковите сметки на св. И.а и била наложена
възбрана на жилището й. Във връзка с това отношенията между свидетелите И.а и Д. се
влошили.
От м. април 2016 г. след като св. И.а разбрала за наложения запор на банковите
й сметки и възбраната на имота й, започнала да изпраща на св. Д. по „Вайбър“
съобщения, с които отправяла обидни думи към него, пожелавала му да умре, като
описвала и какво би направила тя на гроба му.
Св. М. И.а често обикаляла около дома св. Д.а и когато го видела, отправяла
обидни думи към него и му се заканвала с убийство, като му казвала, че баща й ще
прати хора, които да го убият, ще го вкарат в гроба и др.
На 27.09.2016 г. св. Д. Д. бил със своя приятел св. Л.Ц., като се намирали около
3
дома на св. Д. в гр. София, ул. „Кресна“. Пред дома на Д. била и св. М. И.а, която
говорела по мобилния си телефон и когато видяла св. Д., казала на събеседника си:
„Виждам го, стои пред тях, трябва да бъде залят с киселина“.
На 01.10.2016 г. св. Д. бил със своя приятел св. С.К. и вървели по главен
булевард в гр. София. Двамата чули женски глас да вика обидни думи и когато се
обърнали, видели, че това е св. М. И.а, която отправяла обиди по адрес на св. Д.. Освен
обидите св. И.а казала на св. Д., че баща й щял да сложи главата му в менгеме и да
прати да го пребият до смърт. След около 40 метра св. К. и пострадалият завили по
друга улица и когато се обърнали видели, че св. И.а я нямало. Св. Д. бил притеснен от
случилото се и казал на св. К., че плановете им се отлагали.
След всички тези случаи св. Д. подал жалба срещу св. И.а.
Междувременно св. И.а подала две жалби срещу св. Д.. Били образувани две
досъдебни производства във връзка със записа на заповед, която св. Д. твърдял, че е
подписана от св. И.а, а същата отричала това обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП
е формирал изводи, от правна страна, че макар по делото да са извършени всички
необходими и възможни действия по разследването, с оглед установяване на фактите и
обстоятелствата с правно значение, не са били събрани достатъчно доказателства,
които да предпоставят привличането на М. И.а към наказателна отговорност. По
същество е преценил, че отправянето на заплашителни реплики от страна на И.а е
несъставомерно, защото отправените заплахи към Д. Д. не са могли да породят
основателен страх от осъществяването им, тъй като били отправени на публично
място, където може да има множество граждани, св. Д. е бил придружен от лице от
мъжки пол, а св. И.а винаги е била сама. Посочено е и че умисълът, вложен в думите и
действията на св. И.а спрямо св. Д., не е да предизвика у него страх, а тези изрази и
действия имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд спрямо поведение на
Д. към нея, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да
предизвикат страх от осъществяване на заканата.
Постановлението е обжалвано от св. Д. Д., като били оспорени правните изводи
на прокурора относно липсата на обективна възможност отправените от М. И.а закани
за убийство да възбудят у него основателен страх от осъществяването им. С
определението от 18.07.2022 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел
изцяло фактическите и правни изводи на прокурора при СРП.
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС,
въззивният съд на свой ред обсъди събраните доказателства, въз основа на които
установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за потвърждаване
на постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилен.
Настоящата съдебна инстанция, при извършен собствен прочит на събрания по
делото доказателствен материал, намира за обосновани изводите на прокурора при
СРП, постановил прекратителния прокурорски акт, възприети и от решаващия
първоинстанционен съд, относно фактите, свързани с влошените отношения между
свидетелите М. И.а и Д. Д. вследствие на наложените на И.а запори на сметките й и
възбраната на неин имот, както и че И.а е отправяла заплахи за убийство към Д..
На следващо място обаче въззивният съд намира за необосновани изводите на
СРП и СРС по отношение на решаващият довод за прекратяване на наказателното
производство от прокурора, а именно че отправените от св. М. И.а закани за убийство
към св. Д. Д. обективно не са могли да възбудят у св. Д. основателен страх от
осъществяването им. Според настоящата инстанция в прокурорския акт липсва
цялостен анализ на доказателствения материал, което е довело до пороци при
4
формирането на фактическите и правни изводи от страна на държавното обвинение. В
основата на изводите на прокурора за несъставомерност на деянието е, че твърдените
от св. Д. Д. закани на св. М. И.а спрямо него, изпратени чрез социалната мрежа
„Вайбър“ по същество представляват пожелания за неговото нещастие и да го споходят
неприятни събития, т.е. същите са определени като клетви. По отношение на
отправените устни закани за убийство прокурорът е заключил, че в конкретния случай
изключвали възможността обективно заплахата да предизвика у пострадалия
основателен страх, тъй като били отправени на публично място, св. Д. е бил
придружен от лице от мъжки пол, а св. И.а винаги е била сама, както и че думите и
действията на св. И.а спрямо св. Д. имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв
и яд спрямо поведение на Д. към нея, но в действителност не целят чрез реална заплаха
или реално нападение да предизвикат страх от осъществяване на заканата. Настоящият
състав не може да се съгласи с подобен довод.
Действително, за да бъде извършена законосъобразна преценка дали заканата
обективно би могла да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена,
следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения
между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при
която е извършено деянието. В настоящият случай са налице данни, че св. М. И.а
дължи сравнително голяма сума пари на св. Д. Д., за което са й наложени запори на
сметки и възбрана на жилището й, както и че системно следи св. Д. около дома му и му
отправя обиди и заплахи, вкл. и срещу членове на семейството му, че ще поръча на
трети лица да го убият. Предвид конкретната обстановка, в която са се случили двете
визирани от прокуратурата деяния – на 27.09.2016 г. след поредното следене на Д. пред
дома му, св. И.а казала на лицето, с което говорела по телефона, че Д. трябва да бъде
залят с киселина, а на 01.10.2016 г. – след многобройни обиди и отново умишлено
следене на св. Д., св. И.а му казала, че баща й ще му сложи главата в менгеме и ще му
прати хората с тръбите да му отворят главата, настоящият съдебен състав не може да
оцени отправените заплахи като емоционални изблици на И.а спрямо поведение на Д.,
както е приел СРС. Отправените закани за убийство освен това са съпроводени с
многократно подаване от страна на Д. Д. и И. Д. на жалби срещу М. И.а, че същата ги
подлага на постоянен психически тормоз, обиди и заплахи за здравето и живота им,
тъй като Д. Д. си искал обратно от нея дадената парична сума в размер на 70 000 лева.
Прочитът на приложените по досъдебното производство заключения на
КСППЕ и повторна КСППЕ, че възприетите от св. Д. Д. закани за убийство са
предизвикали у него преживяване на реален (основателен) страх в живота му, който се
е отразил значително в ежедневието му, в контекста на съвкупния анализ на останалите
доказателствени източници (показанията на свидетелите И. Д. и С.К., копие на
съдебномедицинско удостоверение № 272.07/2018 г., копие на медицински документи,
от които е видно влошеното здравословно състояние на Д. вследствие на заболяването
му – епилепсия, което в процесния период от време се е влошило), позволява на
настоящия съд да не възприеме като верен извода на прокуратурата, че отправените от
св. М. И.а заплахи не са могли да възбудят основателен страх у св. Д. Д., тъй като
деянията били осъществени на публично място, в присъствието на лица,
придружаващи Д., и изразяват яда й спрямо реализираното от Д. право да събира
паричното си вземане спрямо нея.
В тази връзка възраженията на жалбоподателя срещу аргументите на СРС, че
вмъкването на закани и заплахи между множеството обиди и клетви в репликите на И.а
не позволяло те да се възприемат сериозно и същите са обективно негодни да възбудят
основателен страх у млад и физически здрав мъж, спортист, са основателни, доколкото
от събраните по делото доказателства е видно, че заплахите на И.а не са в насока, че тя
5
лично ще го убие, а че това ще сторят трети лица, на които ще плати.
В същото време настоящият съдебен състав установи, че не са изследвани
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, тъй като в
постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП, а след това и
в определението на СРС, с което последното е потвърдено, не са анализирани
събраните по делото доказателства както поотделно, така и тяхната съвкупност, а само
са изброени, не са обсъдени противоречията между тях, и са налице съществени
непълноти и неясноти.
На първо място, нито прокурора при СРП, нито СРС, са анализирали
твърденията на Д. Д. за отправени от М. И.а заплахи към него и семейството му, за
които са събрани допълнително доказателства – показанията на св. И. Д., както следва:
- на 07.07.2016 г. в 18:10 часа: „Баща ми ще плати да бъдете убити и вкарани в
гроба, майка ти ще ти пали свещи на гробовете ви, а аз ще пикая на тях“;
- на 21.08.2016 г. в 23:30 часа: „Ще платиме на тимаджиите, за да ви
разстрелят“;
- на 15.07.2018 г. в 14:29 часа: „Видя ли какво стана, въпрос на време е нашите
хора да те утрепят, ти си безсилен и нищо не можеш да направиш, оттегли си делото
боклук гнусен, защото скоро ще идвам и ще ти пикая на гроба“.
По-нататък, липсва анализ и на показанията на св. С.К., че пред него св. М. И.а
е казала на св. Д. Д.: „Ще видиш какво те чака след още малко време, баща ми ще ти
сложи главата в менгеме и ще ти прати хората с тръбите да ти отворят главата“, както и
изложеното от св. К., че непосредствено след това св. Д. е променил поведението и
изпитвал истински страх, който се опитвал да прикрие пред К.. Не е обсъдено и
изложеното от св. К., че вследствие на множеството отправяни от св. И.а заплахи
цялото семейство на св. Д. Д. е променило начина си на живот – когато излизат, св. Д.
Д. иска винаги бъдат в голяма компания с повече хора, майка му е сменила работата си
с такава в близост до дома им, а баща му почти не излиза от вкъщи. За тези
обстоятелства съобщават както св. Д. Д., така и баща му – св. И. Д., които също не са
анализирани нито от СРП, нито от СРС. С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав достигна до извод, че не са изследвани в пълнота конкретните субективни
преживявания на св. Д. Д. досежно отправяните спрямо него заплахи.
Не са обсъдени и обстоятелствата около нанесения на 15.07.2018 г. побой с
метални предмети и бухалки на св. Д. Д., вследствие на който е получил сериозни
наранявания в областта на главата си, и твърденията на св. Д. за отправени към него
думи от лицата, които са го нападнали: „Оттегли си делото, оттегли си делото, че
иначе няма да си жив“ и „70 стотинки няма да вземеш, камо ли 70 000“, както и
твърденията му, че на 15.07.2018 г. в 14:29 часа е срещнал св. М. И.а, която му казала:
„Видя ли какво стана, въпрос на време е нашите хора да те утрепят, ти си безсилен и
нищо не можеш да направиш, оттегли си делото боклук гнусен, защото скоро ще идвам
и ще ти пикая на гроба“.
По делото са налице данни, че св. М. И.а е подала жалби срещу Д. Д., като с
една от тях е оспорила истинността на записа на заповед от 19.10.2011 г., с втора е
подала сигнал с твърдения за извършено от Д. престъпление по чл. 255 от НК, и с трета
е сигнализирала, че свидетелите Д. Д. и И. Д. я били заплашвали на 30.06.2017 г.
Въпреки това не са събрани доказателства за развитието на тези производства, което би
спомогнало за изясняване на отношенията между свидетелите М. И.а и Д. Д..
Също така от показанията на св. М. И.а се извлича информация, че познава
лицата, които е записала на листа от тетрадка с имена и телефонни номера, приложен
по делото, но в хода на разследването не е установено кои са тези лица, дали И.а има
6
техни актуални контакти и каква е връзката й с тях. Последното следва да се изясни в
контекста на твърденията на жалбоподателя, че И.а се е занимавала с проституция, за
което е образувана пр.пр. № 52724/2019 г. по описа на СРП, както и че лицата, чиито
имена и телефони са написани на листа от И.а, са от криминалния контингент и го е
заплашвала именно с тях. В тази връзка са останали непроверени и твърденията на св.
Д., че св. И.а му споделила, че вписаните като имена Й.С. и С.М. са „сводници“,
вписаните женски имена са на „проститутки“, а лицето П. И. е „шофьор на
проститутките“.
На основата на изложените съображения въззивният съд прие, че е невъзможно
да се прецени дали вътрешното убеждение на прокурора е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като в
постановлението, а след това и в определението на СРС липсва анализ на
доказателствата, не са обсъдени наличните неясноти и непълноти в доказателствения
материал, а формулираните изводи по същество са необосновани. Не са изчерпани
доказателствените възможности пред разследването, поради което упражняването на
правомощията на прокурора във втория стадий на досъдебното производство по реда
на чл. 243 от НПК е било прибързано, тъй като не са изпълнени задълженията му по
чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички мерки, необходими за осигуряване разкрИ.ето на
обективната истина, което е довело и до нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, доколкото
прокурорът не е постановил акта си на основата на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Следователно, съществените правни
въпроси към настоящия момент не могат да получат своя верен отговор, защото липсва
необходимата фактическа основа за това. Тези непълноти и неясноти, обаче, е
възможно да бъдат отстранени посредством:
1) задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като бъдат обсъдени подробно противоречията
между тях, вкл. анализ на твърденията на Д. Д. за отправени от М. И.а заплахи към
него и семейството му, за които са събрани допълнително доказателства, както следва:
- на 07.07.2016 г. в 18:10 часа: „Баща ми ще плати да бъдете убити и вкарани в
гроба, майка ти ще ти пали свещи на гробовете ви, а аз ще пикая на тях“;
- на 21.08.2016 г. в 23:30 часа: „Ще платиме на тимаджиите, за да ви
разстрелят“;
- на 15.07.2018 г. в 14:29 часа: „Видя ли какво стана, въпрос на време е нашите
хора да те утрепят, ти си безсилен и нищо не можеш да направиш, оттегли си делото
боклук гнусен, защото скоро ще идвам и ще ти пикая на гроба“;
2) изясняване на обстоятелствата дали св. М. И.а познава лицата, чиито имена и
телефони са написани на приложения по делото лист от тетрадка, като се установи кои
са тези лица, каква е връзката й с тях и има ли техни контакти;
3) изискване на следната информация:
- по прокурорската преписка, касаеща извършването на нападението спрямо Д.
Д. на 15.07.2018 г., която е отделена с постановление на наблюдаващия прокурор от
12.05.2020 г. на основание чл. 216 и чл. 217а от НПК – да се установи дали са
извършени действия по разследване, вкл. дали са налице привлечени лица като
обвиняеми;
- по пр.пр. 49950/2016 г. по описа на СРП, касаеща оспорването от страна на М.
И.а на записа на заповед от 19.10.2011 г. като неистински частен документ и
използването на документа неправомерно от Д. Д. – да се установи на какъв етап е
преписката, вкл. дали са налице привлечени лица като обвиняеми;
7
- по пр.пр. № 52724/2019 г. по описа на СРП, за която Д. Д. твърди, че е
образувана въз основа на изнесена от него информация, че М. И.а извършва дейност
проституция – да се установи на какъв етап е преписката, вкл. дали има привлечени
лица като обвиняеми;
- по жалба от М. Д. И.а до 04 РУ – СДВР с твърдения, че е била заплашена от
Д. И.а Д. и И.Д. Д. на 30.06.2017 г. – има ли образувано производство и какво е
неговото развитие;
4) извършване и на други действия по разследването по преценка на
наблюдаващия прокурор с цел изясняване на обективната истина.
Налице е доказателствена празнота, която следва да бъде преодоляна чрез
събиране на гласни и писмени доказателствени източници. Едва след изчерпване на
доказателствените способи за събиране на доказателственорелевантни факти по
отношение на посочените по-горе обстоятелства и като съобрази съдържанието на
съставомерните признаци на престъплението с посочената правна квалификация,
прокурорът при СРП следва да извърши преценка досежно обективната и субективната
съставомерност на деянието по цитирания законов текст или по друг сред уредените в
Особената част на НК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил постановлението
на СРП от 13.05.2020 г. първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен. От своя страна, като се е произнесъл по реда на чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и е прекратил наказателното производство,
без да е изчерпал доказателствените способи за събиране и проверка на доказателства,
необходими за установяване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и при неправилно приложение на
материалния закон, прокурорът при СРП е постановил необоснован и поради това
незаконосъобразен прокурорски акт.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8, вр. ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.07.2022 г., постановено по н.ч.д. № 7426/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, с което е
потвърдено постановление на Софийската районна прокуратура от 13.05.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 249/2017 г.
по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23460/2016 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ОТМЕНЯ постановление на Софийската районна прокуратура от 13.05.2020 г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
249/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 23460/2016 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА досъдебно производство № 249/2017 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр.
пр. № 23460/2016 г. по описа на СРП - на Софийската районна прокуратура, за
продължаване на разследването, в хода на което да бъдат изпълнени указанията,
дадени в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9