РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Сливен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230101085 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск,
намиращ правното си основание в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК вр.
чл.22 от ЗПК, както и чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № 188206/25.11.2022
година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за
потребителски кредит № 188206/25.11.2022 година, съгласно който
длъжникът трябва да върне сумата по кредита в размер на 2495,92 лева, при
сума на получаване 2200 лева. Съгласно чл. 10 от Договора за кредит ищецът
дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че в срок от 3 дни от
сключване на договора не представи обезпечение, изразяващо се в
поръчителство на едно физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка
в размер на 1025,64 лева. Излага се, че сумата от 1025,64 лева - неустойка по
Договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме, че клаузата
на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 188206/25.11.2022 година,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1025,64 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от
ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендират се разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от
пълномощник на ответното дружество, с който мотивирано се заявява, че
ответното дружество признава предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД. Иска се постановяване на решение, с което да се уважи като
основателен предявения иск въз основа на направеното признание, като на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК при произнасяне относно разноските, същите
да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на иска, алтернативно адвокатското възнаграждение на ищеца да
бъде намалено.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от
пълномощник, но по делото е постъпило писмено становище.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява от
представител или пълномощник, но по делото е постъпило писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от Договор за потребителски кредит
№ 188206/25.11.2022 година, съгласно който длъжникът трябва да върне
сумата по кредита в размер на 2495,92 лева, при сума на получаване 2200
лева. Съгласно чл. 10 от Договора за кредит ищецът дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случай, че в срок от 3 дни от сключване на
договора не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно
физическо лице. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 1025,64
лева. Излага се, че сумата от 1025,64 лева - неустойка по Договора за кредит
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.
1 от ЗЗП.
Ответното дружество чрез пълномощника си е заявил, че признава
2
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ищеца
претендираните разноски по делото, а именно: адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС и държавна такса в размер на 50 лева, съобразно
искането и представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК. За да мотивира
последния извод и да присъди на ищеца претендираните разноски от
докладчика се прецени, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, тъй като освен признание на искова е необходимо
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, като последното не е
налице, тъй като вземанията предмет на признатия от ответника иск,
произтичат от контракта, обвързващ страните. Възражението на ответната
страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от ищеца е неоснователно, тъй като то е в
минималните предвидени за този искове размери и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
188206/25.11.2022 година, сключен между „Макроадванс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Г. С. Раковски,
№ 147, ап. 14 и Й. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***, на
основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. Г. С. Раковски, № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на
Й. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *** сумата 530,00 лева
/петстотин и тридесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3