№ 116
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100160 по описа за 2021 година
Предявени са четири обективно кумулативно съединени частични прeки иска на
увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432
ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена на първия иск, предявен от М.М. - 30 000лв от общо
60 000лв; на втория иск, предявен от Р.М. - 30 000лв от общо 40 000лв; на третия иск,
предявен от М.Б. - 20 000лв от общо 30 000лв – обезщетение за неимуществени вреди и
1860лв - обезщетение за имуществени вреди и на четвъртия иск, предявен от С.Б. е с цена
30 000лв от общо 50 000лв.
В исковата молба ищците твърдят, че на 09.10.2020 год., на път І-7, 316 км. в посока от
гр. Елхово към ГКПП Лесово, се движило МПС „И.” с рег. № **********, управлявано от
В.А.М., който поради несъобразена скорост и закъсняла реакция ударил отзад спрялото в
лентата за движение „В.“ с рег. № ********* ВС, управляван от О.Б..
Твърдят, че в автобуса „И.” са пътували четиримата ищци и в резултат на инцидента и
четиримата претърпели различни телесни повреди.
За случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.10.2020
год. и образувано ДП № 381/2020 год. по описа на РУ – гр. Елхово.
Твърди се, че първия ищец М.М. имал оплаквания от болки в левия крак, което
наложило да бъде приет в същата болница и хоспитализиран в периода от 09.10. 2020г-
12.10.2020 год. В резултат на ПТП получил счупване на малка пищялна кост на левия долен
крайник. На 12.10.2020 год. му била извършена операция, изразяваща се в закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, тибия и фибула, след което поставена
1
гипсова имобилизация. Бил освидетелстван и от съдебен лекар, който констатирал
травматични увреждания, описани подробно в исковата молба. При прегледа била
установена и рана в средата на външния нос, обработена хирургически с поставени шевове.
Установено било и кръвонасядане в областта на пето - седмо ребро. Възстановяването му
било съпроводено с много болки, движенията му били силно засегнати в резултат на
обездвижване на крайника, което наложило близките му да го придружават. Имал болки
гръдната половина при движение и дишане. Към настоящия момент не бил възстановен,
кракът му бил изкривен и с оток, което му създавало затруднения в ежедневието.
Вторият ищец Р.М. твърди, че също била приета в болницата в гр. Ямбол със счупване
на раменна кост на левия горен крайник. На 12.10.2020 год. й била извършена операция за
закрито наместване на фрактурата, след което поставена ортопедична ортеза. При прегледа
били установени кръвонасядания на гръдна повърхност, на горен и долен клепач на дясна
очница, на двете подбедрици и двете коленни области. Възстановяването й било
съпроводено с много болка в областта на увредения крайник, не могла да движи свободно
ръката си, което наложило близките й да й помагат в ежедневието и към момента се оплаква
от болки в лявата ръка и ограничени движения в пълен обем. Станала раздразнителна,
страдала от тревожност и безсъние.
Третият ищец М.Б. твърди, че получил наранявания в областта на устата, изразяващи се
в разклащания на предни зъби – първи горен десен и втори горен десен, както и първи горен
ляв. Чувствал болки и в лява предмишница. Съдебен лекар установил телесните увреди,
които е получил в резултат на ПТП, подробно описани в исковата молба. Във връзка с
увреждането на зъбите провел лечение при специалист, като на мястото на липсващите зъби
му била поставена мостова конструкция. Извършената манипулация била изключително
болезнена за него, тъй като се наложило да му извадят няколко зъба. През този период
изпитвал затруднения при хранене и говорене. Налагало се да приема течна храна.
Ограничил контактите с външните хора. От разкъсно- контузната рана на устата му останал
белег, който бил видим за околните.
Четвъртият ищец С.Б. твърди, че била приета в болницата в гр. Ямбол, където била
хоспитализирана там в периода 09.10.2020г-12.10.2020 год. с оплаквания от болка в лявото
коляно. След съответните прегледи, лекарите установили счупване на ляво коляно, което
наложило да й бъде извършена операция под спинална упойка, изразяваща се в метална
остеосинтеза със серклаж, след което й поставили гипсова имобилизация. Нейното
възстановяване било съпроводено с болки в областта на травмата, не можела да се
придвижва сама, да си сгъва крака, имала нужда от денонощната помощ на близките си.
Понастоящем движенията на крака били ограничени и никога нямало да се възстанови и да е
пълноценен човек, както преди инцидента. Освен това, в резултат на ПТП преживяла силен
стрес, изпитвала тревожност, връщала се към спомена за катастрофата, сънувала кошмари и
се притеснявала дали ще се възстанови напълно.
Твърди се, че съгласно Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, виновен за
настъпване на ПТП бил водачът на „И.”, който към датата на ПТП е имал валидна
2
застраховка „Гражданска отговорност“ сключена в „Лев Инс“ АД , оформена със
застрахователна полица, валидна до 29.08.2021 год.
Твърди се, че всички ищци отправили своята писмена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до същия застраховател на
03.11.2020 год., но до настоящия момент застрахователят отказва да им изплати
обезщетението.
С молба от 20.04.2021г, ищецът М.Б. твърди, че за екстракция на зъби и лечение, както
и за поставяне на мостова конструкция заплатил сумата 860лв, за което била издадена
фактура от 18.02.2021г, а за изграждане на мостова конструкция от заботехническо студио
заплатил 1000лв, за което е издадена фактура № 419/ 18.02.2021г.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените при ПТП
на 09.10.2020г телесни увреждания, както следва: на М.М. - сумата 30 000лв от общо 60
000лв; на Р.М. - 30 000лв от общо 40 000лв; на М.Б. - сумата 10 000лв от общо 30 000лв –
обезщетение за неимуществени вреди и 1860лв - обезщетение за имуществени вреди и на
С.Б. - 30 000лв от общо 50 000лв.
Всеки от тях претендира и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК.Счита
исковете за недопустими и неоснователни.
Не оспорва, че по отношение на автобус „ И.“, с рег. № СН 0955АХ е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка “ гражданска отговорност“, към
датата на ПТП.
Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 386/20202г на ЯОС, молдовския
гражданин О.Б. бил признат за виновен в това, че на 09.10.2020г, между гр.Елхово и ГКПП-
Лесово, при управление на товарен автомобил “В.“ с рег. № ********* ВС, с прикачено към
него полуремарке, марка “Шмидц“ с рег. № ****************, нарушил правила за
движение по пътищата – чл. 5 ал.1 т.1; чл. 94 ал.2 и чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП , като паркирал
управлявания от него пътен състав на пътното платно ,в дясната за него лента за движение,
в резултат на което предизвикал ПТП с движещото се по същото време и същия път, в
същата посока и лента - автобус „И.” с рег. № **********, управляван от В.А.М., и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице.
Съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд бил обвързан от постановената присъда
относно авторството, противоправността и вината, а по отношение на управляваното от
виновния за ПТП водач на товарен автомобил “В.“ с рег. № ********* ВС, с прикачено към
него полуремарке, марка “Шмидц“ с рег. № ****************, била сключена застраховка“
гражданска отговорност“ с друго дружество - ЗД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД,
което следвало да е ответник по предявените искове, а не “Лев Инс“АД
Оспорва сочения в исковата молба механизъм на ПТП.
3
Оспорва твърдението за осъществен от водача В.А.М. деликт, като водач на
застрахованото при ответника МПС.
Оспорва твърдението, че в резултат на виновното поведение на водача на „И.“, в
причинна връзка с механизма на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди на
ищците и техния медико-биологичен характер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите ищци, които като пътници в автобус „И.” са пътували без предпазен колан, с
което са способствали за собственото си увреждане.
Оспорва размерите на предявените искове като прекомерно завишени.
В с.з. първият ищец - М.М., ред. призован се явява лично и представляван от
процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер.
Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
В с.з. вторият ищец – Р.М., ред. призована, се явява лично и представлявана от
процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер.
Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
В с.з. третият ищец- М.Б., ред. призован, се явява лично и представляван от
процесуален представител, направи увеличение на размера на предявения частичен иск за
неимуществени вреди от 10 000лв на 20 000лв от общо 30 000лв. Моли да бъде уважен до
този размер, както и иска за имуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва. Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
В с.з. четвъртият ищец –С.Б., ред. призован, се явява лично и представлявана от
процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер.
Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.
В с.з. ответникът - застраховател се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете, по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски съгласно
списък. Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищците Р. ХР. М. и СТ. ХР. Б. са сестри, а другите двама ищци- М. СЛ. М. и М. ИЛ. Б.
са съответно техни съпрузи.
На 09.10.2020г, рано сутринта, четиримата тръгнали на организирана екскурзия до
гр.Одрин. Отпътували от гр.Сливен в посока ГКПП –Лесово с автобус „И. 50Ц 14В“, с рег.
№ **********, управляван от В.А.М.. Седнали на различни седалки в задната част на
автобуса и не поставили обезопасителни колани, въпреки че автобуса бил оборудван с
такива.
Около 05.30 сутринта, на главен път I -7, между гр.Елхово и ГКПП-Лесово, настъпило
4
ПТП, като при движение на автобуса със скорост около 99 км/ч, се ударил челно в спрялата
на платното за движение товарна композиция, съставена от влекач “В.“ с рег. № *********
ВС, с прикачено към него полуремарке „Шмидц“ с рег. № ***********, управлявана от
молдовския гражданин О.Б..
Преди настъпване на удара между двете ППС, товарната композиция била в покой,
позиционирана върху платното за движение, в десния му край, насочена в посока ГКПП-
Лесово, т.е. попътно пред автобуса, като влекачът бил разположен успоредно на оста на
пътя и десния му габарит е кореспондирал с десния край на платното за движение, а
полуремаркето- разположено леко косо, надясно спрямо оста на пътя.
В момента на удара, товарната композиция била в покой и без включени аварийни
светлини и поставен авариен триъгълник на пътя, а процесното ПТП настъпило в тъмната
част на денонощието.
В процеса на движение, около километър 315, водачът на автобуса възприел като
опасност престояващата на платното за движение товарна композиция и реагирал за
аварийно спиране, но предвид скоростта, с която се движел автобуса и отстоянието между
двете превозни средства, настъпил удар, при който челните състави на автобуса се блъснали
в задните състави на полуремаркето от товарната композиция.
За автобуса ударът бил челен, обособен по цялата широчина на предните му състави, а
за полуремаркето- заден, преобладаващо в лявата част на задния му габарит, до около ¾ от
широчината на полуремаркето, мерено вдясно, от левия му край. Предните състави на
автобуса навлезли частично под задната част на товарната композиция.
Според заключението на приетата по делото САТЕ, основната техническа причина,
довела до настъпването на ПТП е технически неправилното спиране на товарната
композиция върху платното за движение и в тъмната част на денонощието, без
обезопасяване на автомобила с авариен триъгълник.
Водачът на товарната композиция имал техническата възможност да изтегли
автомобила извън платното за движение извън района на предприетото спиране. При
спиране върху платното за движение технически правилно е водачът на товарната
композиция, при предприетото спиране върху платното, е да включи аварийните светлини
на автомобила и да постави авариен триъгълник на не по-малко от 100 метра зад
автомобила.
Техническа причина за настъпилото ПТП е движението на автобуса с технически
несъобразена скорост съобразно осветеността и видимостта пред автобуса. При избора си на
скорост водачът на автобуса имал техническата възможност да се съобрази с видимостта,
която е била по-малка от опасната му зона за спиране.
Скоростта на движение на автобуса преди ПТП е била около 99 км/ч, а в момента на
удара е около 62 км/ч.
Опасната зона за спиране на автобуса при определената скорост на движение е около
118 метра.
5
В момента на удара товарната композиция „В.“ с прикаченото полуремарке била в
покой върху платното за движение, но не била обезопасена с триъгълник и включени
аварийни светлини.
Водачът на автобуса възприел опасността от удара на разстояние от около 95 метра.
Водачът на автобуса възприел опасността от удар своевременно при осветяване на
задната част на автомобила „В.“, но не е имал техническата възможност да възприеме
опасността по-рано, тъй като скоростта на движение на автобуса била технически
несъобразена спрямо видимостта пред автобуса.
В с.з вещото лице инж.Х.У. поясни, че ако автобусът се е движел с технически
безопасна скорост, която му позволява да спре до задния габарит на товарния автомобил, е
нямало да настъпи удар. Водачът възприел опасността, реагирал своевременно, но
скоростта била висока за да може да спре до задния габарит на товарния автомобил.
Автобусът бил с оборудван с обезопасителни колани за всяко едно от местата в
автобуса, но няма данни по делото кой от ищците на коя точно седалка е стоял в задната
част на автобуса.
Според допълнителната САТЕ, заводското оборудване на автобус „И. 50Ц 14В“ е с
триточкови инерционни колани и би следвало в автобуса да е имало такива колани.
Автобусът бил сравнително нов и минал годишен технически преглед, което означавало, че
коланите трябва да са технически изправни, тъй като прегледа включвал и оборудването на
автобуса с предпазни колани.
По делото няма данни да е извършван оглед на коланите за тяхната наличност и
надеждност, т.е. няма категорични данни за техническото им състояние , а изследването за
тяхното състояние и надеждност се направи в специализиран сервиз за диагностика.
В огледния протокол/ л.209 -210 от делото/, е отразено, че в към момента на огледа ,
в автобуса е имало само 1 седалка в задната част на задната дясна врата и 4 броя облегалки
на последния ред седалки на автобуса. Другите седалки били принудително изрязани от
основите им.
Отразено е още, че в автобуса имало колани на предна лява и дясна седалка, които
били прибрани и се движели свободно в ролките си, като коланът на седалката на дясна
врата и коланите на последния ред седалки били в прибрано положение и също се движили
свободно в ролките си, а от ляво на дясно, втората задна седалка е била оборудвана с
двуточкови колани.
В огледния протокол е описано следното разположение на седалките в автобуса: три
седалки отпред, от дясно четири единични седалки и една сгъваема единична, от лявата
страна – пет броя двойни седалки и отзад- четири броя седалки.
В резултат на челния удар между автобуса и товарната композиция, и четиримата
ищци претърпели множество травматични увреждания.
Ищецът М.М. получил автомобилна травма, изразяваща се в:
6
- контузия на главата с наличие на изразен травматичен оток и кръвонасядане на
меките тъкани на носа и разкъсно-контузна рана с дължина 1,5 см, разположена срединно,
наложила извършването на хирургична обработка и шев, силна болезненост и костни
крепитации при палпация на носната пирамида;
- двустранни кръвонасядания на долните клепачи на двете очи;
- контузия на гръдния кош, в неговата лява половина с наличие по страничната му
повърхност, на нивото на 5-8 ребро на кръвонасядане на кожата, с установени по време на
прегледа от съдебен лекар костни крепитации с изразена палпаторна и функционална
болезненост;
- контузия на левия крак в областта на подбедрицата с клинични данни за счупване на
малкия пищял в областта на границата между средна и долна трета, наложило
имобилизирането на крака с гипсова имобилизираща превръзка за продължителен период от
време;
- контузия на десния крак с наличие по предно-вътрешната повърхност на
подбедрицата му, в областта на границата между средна и долна трета на разкъсно-
контузна рана с размери 1-1,5 см.
В еднага след произшествието, ищецът М.М. бил транспортиран със специализиран
автомобил на ЦСМП - Ямбол, филиал гр. Елхово до МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - Ямбол,
където бил хоспитализиран в Отделението по ортопедия и травматология. След извършени
физикални, лабораторни и образни изследвания, се установило счупване на малкия пищял
на левия крак. Кракът му бил имобилизиран с гипсова имобилизираща превръзка. Било му е
назначено и медикаментозно лечение.
На 12.10.2020г бил изписан от лечебното заведение за продължаване на лечението в
домашна обстановка, след което провел и курс по физикална терапия и рехабилитация.
Контузия на левия крак, в областта на подбедрицата с клинични и от образните
изследвания данни за счупване на малкия пищял (fibula) в областта на границата между
средна и долна трета, наложило имобилизираното на крака с гипсова имобилизираща
превръзка за продължителен период от време.
В началния период след получаването на увреждането на левия крак ищецът е търпял
значителни болки и страдания.
Счупването на кости, поради богатата инервация на периоста е съпроводено винаги със
значителни болки, които постепенно с времето и напредване на възстановителните процеси
намаляват до пълното им изчезване в повечето случаи.
Счупването на малкия пищял на левия крак е довело до затруднения в
осъществяването на ежедневните дейности в бита.
Увреждането в лявата половина на гръдния кош е било съпроводено в началния период
със значителни затруднения и болезненост при движения на снагата и дълбоко вдишване.
Умерено изразена болезненост е изпитвал ищецът и от контузията в областта на носа.
7
Уврежданията са от такъв характер, който позволява пълно възстановяване на функциите на
травми
Счупването на малкия пищял на левия крак на ищецът М.М. е довело до затруднения
в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок от около 2,5 до 3
месеца при нормален ход на оздравителните процеси.
Контузията в областта на носа е отзвучала в рамките на 20-25-30 дни.
Контузията в лявата половина на гръдния кош е довела до затруднения в движенията
на снагата за срок от около 20-25-30 дни.
Разкъсно-контузната рана по предната повърхност на подбедрицата на десния крак е
заздравяла за период от 10-15-20 дни.
Разкъсно-контузните рани по гърба на носната пирамида и предната повърхност на
подбедрицата на десния крак са заздравели, но на места са останали трайни белези по
кожата.
Счупването на малкия пищял от подбедрицата на левия крак е заздравяло напълно, без
остатъчни затруднения или ограничение в осъществяването на основната функция на крака
или извършването на други движения.
При извършения личен преглед на М.М., вещото лице установило пълно
възстановяване на травмите в областта на носа, лявата половина на гръдния кош и
подбедриците на двата крака. Няма данни за супени ребра в лявата половина на гръдния
кош, което се установява от рентгеново изследване.
Ищецът съобщавал за лека болезненост при силен натиск с ръка върху страничната
повърхност на подбедрицата на левия крак и лявата половина на гръдния кош, но към
настоящия момент е възстановен напълно от травмите
Всички получени увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по време и в резултат на процесното ПТП.
При този вид травми, през различните фази на произшествието, върху тялото на
пътника в салона на пътническия микробус действат различни по своите характеристики
травмиращи сили. В момента на удара, под действието на преносни инерционни сили,
нефиксираното му тяло се придвижва напред, по посока на първоначалното движение на
автомобила. При това си придвижване то влиза в контакт с намиращи се пред него елементи
и детайли от вътрешното оборудване на салона, удря се, притиска се и се травмира. Именно
по този механизъм са настъпили и уврежданията на М.М. в резултат на удар в облегалката
на намиращата се пред него седалка.
Увреждането на малкия пищял от подбедрицата на левия крак е възможно да се
получи и в резултат на удар отстрани отляво в областта във вътрешната страна на лявата
стена. При такъв тип автомобилни травми често е налице т.нар. латерализация на
уврежданията, поради действието и на странично действащи травмиращи сили.
8
Получените от ищеца М. СЛ. М. телесни увреждания се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Според заключението на СМЕ,при правилно поставен и изправен триточков предпазен
колан, ищецът М.М. не би получил уврежданията в областта на носа и лявата половина на
гръдния кош.
Уврежданията в областта на подбедриците на левия и десния крак е възможно да се
получат и при поставен предпазен колан, поради това, че крайниците не са фиксирани от
колана и могат свободно да се придвижат в рамките на своите физиологични възможности.
При поставен двуточков предпазен колан е възможно да получи както уврежданията в
областта на гръдния кош, така и по лицето.
Ищцата Р.М. е получила автомобилна травма, изразяваща в:
- кръвонасядане на двата клепача на дясното око;
- кръвонасядане на кожата в дясната слепоочна област;
- кръвонасядане на кожата в теменната област на главата, в ляво от срединната линия;
-контузия и кръвонасядане на кожата по тръбната повърхност на дланта на дясната
ръка с диаметър 7 см;
- контузия на лявата ръка, в областта на раменната става, с клинични и образните
изследвания за счупване на горния край на раменната кост;
- контузия на гърба с наличие на кръвонасядане на кожата с диаметър 4,5 см върху
проекцията на дясната лопатка;
-контузия на двата крака с наличие по предните повърхности на коленните им стави
и подбедриците на множество пръснати кръвонасядания и наличие на разкъсно-контузни
рани;
Веднага след произшествието Р.М. била транспортирана до МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД - Ямбол, където била хоспитализирана в Отделението по ортопедия и
травматология. Установено било наличие на счупване на раменната кост на лявата ръка в
областта на раменната става.
По този повод ръката на ищцата е била имобилизирана с мека превръзка след
мануална репозиция и на 12.10.2020 г. е била изписана от болницата за продължаване на
лечението в амбулаторни изследвания.
След свалянето на имобилизацията е провела курс по рехабилитация.
В началния период след получаването на увреждането на лявата ръка ищцата Р.М. е
търпяла значителни болки и страдания.
Счупването на кости, поради богатата инервация на периоста е съпроводено винаги с
търпенето на значителни болки, които с вреамете постепенно с времето намаляват до
пълното им изчезване в повечето случаи.
Често уврежданията, свързани със счупване на кости в областта на големите стави е
9
съпроводено с последващо известно ограничение в обема на движенията. Счупването на
раменната кост на лявата ръка, в близост до раменната става, довело до значителни
затруднения за ищцата Р.М. в осъществяването на ежедневните дейности от бита.
Възстановителния период при нея протекъл без усложнения, но тя търпяла освен
болки, редица неудобства и дискомфорт, тъй като не можела да си служи с ръката и имала
нужда от чужда помощ при обличане, къпане, хранене и пр.
При извършения преглед вещото лице установило известно ограничение в обема на
движенията на лявата ръка в раменната става, което създавало на ищцата известни
затруднения в ежедневието. Освен това, тя съобщавала за продължаваща болезненост в
лявата раменна област в легнало положение наляво.
Счупването на раменната кост на лявата ръка, в нейния горен край, в областта на
раменната става довело до затруднения в движенията на ръката за срок от около 3-4 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси.
Възстановителния период от останалите увреждания е в рамките на 10-15-20 дни при
нормален ход на оздравителните процеси.
При извършения от вещото лице преглед на Р.М., се установило ограничение в пълния
обем на движенията на лявата ръка в раменната й става, някои от които били с умерено
изразена болезненост в крайните фази на движенията.
От останалите увреждания, получени в резултат на процесното ПТП, тя се е
възстановила напълно. При прегледа се установили и малки, едва забележими белези по
кожата на предните повърхности на двете подбедрици и коленните стави, на местата на
малки разкъсно-контузни ранички.
Според заключението на СМЕ, при нормален ход на оздравителните и
възстановителни процеси ищцата Радостина М. ще може да използва пълноценно
увредената си лява ръка, с изключение на дейности, свързани с високо повдигане на ръката,
в случай, че обемът на движенията в засегнатата раменна става не се увеличи с времето.
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по време и в резултат на процесното ПТП. При този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътника в салона на
пътническия микробус действат различни по своите характеристики травмиращи сили. В
момента на удара, под действието на преносни инерционни сили, нефиксираното му тялото
се придвижва напред, по посока на първоначалното движение на автомобила. При това си
придвижване то влиза в контакт с намиращи се пред него елементи и детайли от вътрешното
оборудване на салона, удря се, притиска се и се травмира. Именно по този механизъм са
настъпили и уврежданията на Р.М. в резултат на удар в облегалката на намиращата се пред
нея седалка. Увреждането в областта на лявата раменна става е възможно да се е получило и
в резултат на удар отстрани отляво в областта във вътрешната страна на лявата стена. При
такъв тип автомобилни травми често е налице т.нар. латерализация на уврежданията, поради
10
странично действие на травмиращи сили.
Получените от Р.М. телесни увреждания се намират в пряка и непосредствена
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
При правилно поставен и изправен триточков предпазен колан, ищцата Р.М. не би
получила уврежданията в областта на главата.
Увреждането в лява раменна област е възможно да се получи и при поставен предпазен
колан, ако ищцата е седяла в момента на удара плътно до левия борд на салона.
Уврежданията по предните повърхности на двете коленни стави не биха се получили
при поставен предпазен колан.
При поставен двуточков колан е възможно да травмира главата си в облегалката на
предната седалка, в момента на удара.
Ищецът М.Б. получил автомобилна травма, изразяваща се в:
-контузия на лявата раменна област с наличие на разлято кръвонасядане по редната й
повърхност;
-контузия на предмишницата на лявата ръка с наличие по предно-вътрешната й
повърхност, в нейната средна трета на кръвонасядане с размери 7/4 см;
- контузия на двата крака с наличие по предните повърхности на подбедриците им на
пръснати кръвонасядания и охлузвания на кожата и разкъсно-контузни наранявания на
лявата подбедрица, най-голямото от които е с размери 2,5 см и е разположено в горната й
трета;
- контузия в областта на устата с кръвонасядане на двете устни, наличие на разкъсно-
контузна рана върху полулигавичната повърхност на долната устна с дължина 1,5 см и
видимо травматично разклащане на първия и втория зъби от дясната половина на зъбната
редица на горната челюст (зъби 11 и 12), като вторият е бил основа за захващане на мостова
конструкция, както и видимо разклащане на първия зъб от лявата половина на зъбната
редица на горната челюст (зъб 21). Травмата наложила екстракцията на зъби 11, 14, 16 и 21 и
поставянето на мостова конструкция от десет зъба (от зъб 17 до зъб 23)
Веднага след произшествието, Матей Б. бил транспортиран до Спешно отделение при
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол ,където след проведени прегледи и изследвания бил
освободен за продължаване на лечението си в домашна обстановка.
В началния период след ПТП ищецът търпял умерено силни болки в травмираните
места, които постепенно, в рамките на 2-3 седмици отзвучали.
По-интензивни и продължителни били болките му в областта на съзъбието на
горната челюст в резултат на травматичната у вреда на зъбите в тази област. Това увреждане
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за продължителен период от време и
търпене на значителен дискомфорт по време на лечебния процес.
Уврежданията, получени от ищецът М.Б. са с такива характеристики, които
11
предполагат пълно възстановяване от тях в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
Изключение прави травмата в областта на устата и по-точно на зъбите от зъбната
редица на горната челюст. Травмата в областта на устата, довела до екстракцията на
няколко травмирани зъба от зъбната редица на горната челюст, поради невъзможността им
да регенерират прави тяхната липса постоянна и за цял живот. Липсата на тези зъби и на
мостовата конструкция, която някои от тях са поддържали е била компенсирана преди
всичко в естетичен аспект от поставената изкуствена мостова конструкция с десет зъба.
Останалите увреждания не са довели до трайни последици за здравето на ищеца М.Б..
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по време и в резултат на процесното ПТП. При този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътника в салона на
пътническия микробус действат различни по своите характеристики травмиращи сили. В
момента на удара, под действието на преносни инерционни сили, нефиксираното му тяло се
придвижва напред, по посока на първоначалното движение на автомобила. При това си
придвижване то влиза в контакт с намиращи се пред него елементи и детайли от вътрешното
оборудване на салона, най- често намиращата се пред него седалка, удря се, притиска се и се
травмира. Именно по този механизъм са настъпили и уврежданията на ищецът М.Б. в
резултат на удар в облегалката на намиращата се пред него седалка.
Получените от Матей Б. телесни увреждания се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Уврежданията, които засягат лявата раменна област, лявата ръка и подбедриците на
двата крака не са налагали провеждането на специализирано болнично или извън болнично
лечение. Те са били лекостепенни и ищецът се е възстановявал амбулаторно, в домашни
условия. За такива увреждания не е било наложително провеждането на рехабилитация.
Възстановяването на функциите на засегнатите при тези увреждания анатомични
области са се възстановили напълно в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
За стоматологично лечение М.Б. заплатил сумата 1860 лв, от която: 860 лв - за
екстракция на зъби и тяхното лечение , за което е издадена фактура №**********/18.02.2021
и касов бон №2484/18.02.2021 г. и сумата 1000лв, платена за мостова конструкция, за което
е издадена фактура №********** /18.02.2021
Тези разходи се намират пряка причинно-следствена връзка с проведеното
стоматологично лечение и изработената мостова конструкция.
Разходите са били необходими за провеждането на лечението на травмата в областта
на устата, засегнала зъбната редица на горната челюст.
При правилно поставен и изправен триточков предпазен колан ищецът М.Б. не би
12
получил уврежданията в областта на устата и лявата раменна област. Уврежданията в
областта на подбедриците на левия и десния крак е възможно да се получат и при поставен
предпазен колан, поради това, че не са фиксирани от колана и могат свободно да се
придвижат в рамките на своите физиологични възможности.
При поставен двуточков колан, в момента на удара, горната половина на тялото е
възможно да се наведе напред с достатъчна сила за да получи описаното увреждане в
областта на устата, в резултат на удар в облегалката на предната седалка в автобуса.
Ищецът С.Б. е получил автомобилна травма, изразяваща се в:
-контузия на левия крак, в областта на колянната става, изразяваща се в травматичен
оток и кръвонасядане, с клинични и от образните изследвания данни за счупване на
капачето на коляното. По този повод е била извършена оперативна интервенция с прилагане
на метална остеосинтезираща техника;
- - контузия на дясна раменна става без клинични и образните изследвания данни за
фрактура на костни структури, участващи в изграждането й;
В началния период след получаването на увреждането на левия крак, ищцата е
търпяла значителни болки и страдания. Счупването на кости, поради богатата инервация на
периоста е съпроводено винаги с търпенето на значителни болки, които постепенно с
времето намаляват до пълното им изчезване в повечето случаи. Често уврежданията,
свързани със счупване на кости в областта на големите стави при възрастни е съпроводено с
последващо известно ограничение в обема на движенията.
Счупването на капачето на колянната става на левия крак довело до значителни
затруднения за ищцата С.Б. в осъществяването на ежедневните дейности в бита.
При извършения преглед вещото лице установило известно ограничение в обема на
движенията на лявата колянна става на ищцата, което създавало известни затруднения в
ежедневието. Освен това, ищцата съобщавала за болезненост в областта на дясната раменна
става с ограничение на движенията.
Обичайните срокове за възстановяване от счупване на капачето на колянната става,
лекувано оперативно, с прилагане на метална остеосинтезираща техника е около 4-5 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси. На такива пациенти се извършва повторна
оперативна интервенция за изваждане на металния остеосинтезиращ материал, която в
случая е била извършена на ищцата на 08.06.2021г.
При нея се установява непълно възстановяване от травмата, изразяващо се в
ограничена подвижност в колянната става на левия крак, болезненост, принуждаваща я да
накуцва при движение.
Контузията на дясната раменна става е довела във времето до ограничение на
движенията й с болезненост и невъзможност за извършване на работа над нивото на
раменния пояс.
В резултат на получените телесни увреждания тя изпитва ограничения в движенията
13
на колянната става на левия крак и раменната става на дясната ръка с лека до умерена
болезненост в крайните фази на движенията. При прегледа се установява наличието на стар
оперативен белег по предната повърхност на колянната става на левия крак, разположен
вертикално, по дългата ос на крайника с дължина около 7-8 см.
Възстановяването на движенията в левия крак на ищцата С.Б. е постигнато в
значителна степен. Все още при прегледа се установява известна болезненост и накуцваща с
левия крак походка. Според вещото лице, предвид възрастта на ищцата движенията в
травмираната колянна става няма да се възстановят в пълен обем. Най-вероятно и за в
бъдеще ищцата ще изпитва затруднения при клякане, продължително движения, изкачване
на стълби.
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по време и в резултат на процесното ПТП. При този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътника в салона на
пътническия микробус действат различни по своите характеристики травмиращи сили. В
момента на удара, под действието на преносни инерционни сили, нефиксираното му тялото
се придвижва напред, по посока на първоначалното движение на автомобила. При това си
придвижване то влиза в контакт с намиращи се пред него елементи и детайли от вътрешното
оборудване на салона, удря се, притиска се и се травмира. Именно по този механизъм са
настъпили и уврежданията на ищцата С.Б. в резултат на директен удар на коляното, при
свит в колянната става крак в облегалката на намиращата се пред нея седалка.
Увреждането в областта на дясната раменна става е резултат най- вероятно от тъпа
травма, директно в рамото.
Получените от СТ. ХР. Б. телесни увреждания се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При правилно поставен и изправен триточков предпазен колан ищцата С.Б. не би
получила уврежданията в областта на колянната става на левия крак и дясната раменна
става.
Фрактурата на капачето на коляното се получава при директен удар с или върху тъп
предмет. Когато възникне ПТП и пътникът не е фиксиран с колан, тялото му се предвижва
напред и се удря в намиращия се пред него неподвижен обект от вътрешното оборудване на
автомобилния салон. Такова придвижване според в.л е невъзможно при поставен предпазен
колан, независимо дали е двуточков или триточков.
Травмата в областта на раменната става е възможно да се получи при поставен
предпазен колан -двуточков и триточков колан.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени
доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели като преки,
непосредствени и безпротиворечиви.
14
Съдът приема заключенията на изслушаните по делото четири СМЕ /в т.ч. с
направените в с.з. допълнения за двуточков колан/ и една САТЕ като обосновани, ясни и
неоспорени, с изключение на допълнителната САТЕ, доколкото съдържа предположение за
вида колани, с които е бил оборудван автобуса - триточкови, което предположение
противоречи на констатациите от огледния протокол, а именно: двуточкови.
Този протокол е официален свидетелстващ документ, който до доказване на
противното, обвързва съда с направените при огледа констатации на длъжностно лице.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следените правни изводи:
Предявени са четири преки частични иска по чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/
на пострадало лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от
водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Исковете е процесуално допустими, а преценени по същество- основателни и
доказани.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
гранична застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищците са изпълнили задължителната процедура за
доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва,
ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 КЗ срещу застрахователя. Приключването на
производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен
срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и
наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования при ответника автобус „И.” - В.А.М., е загинал в същото
ПТП и не може да бъде признат за виновен и осъден с присъда, с която на основание
чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно авторството, противоправността на
деянието и вината.
Затова, в настоящото производство, ищецът следва да се докаже всички елементи от
фактическия състав на деликта.
15
Обстоятелството, че е настъпило ПТП, при което е пострадали четиримата ищци като
пътници в застрахования автобус“И.“ , е безспорно.
От заключението на САТЕ се установи, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата
водачи, но основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е технически
неправилното спиране на товарната композиция върху платното за движение, в тъмната част
на денонощието, без обезопасяване на автомобила с авариен триъгълник.
Затова, с влязла в сила присъда по НОХД № 386/2020г по описа на ЯОС, е признат за
виновен и осъден О.Б. -водач на товарния автомобил „В.“ с прикачено към него ремарке
“Шмитц“, за това, че нарушавайки правилата за движене по пътищата е причинил смърт по
непредпазливост на повече от едно лице и средни телесни повреди на множество други
лица.
Поведението на водача на автобуса “И.“-В.А.М. е също виновно и противоправно, тъй
като нарушил разпоредби на Закона за движение по пътищата, в резултат на което
допринесъл за настъпване на ПТП, при което пострадали четиримата ищци, като пътници в
автобуса.
Той управлявал автобуса “И.“ с несъобразена с пътните и атмосферните условия
скорост, както и с видимостта пред самия автомобил.
Избраната от него скорост не му позволила да спре в зоната на видимост, а
възприемането на опасността е било от разстояние, което не му позволило са спре преди
мястото на удара. Имал е техническа възможност да предотврати ПТП, ако е подбрал
технически съобразена скорост на движение.
Водачът на автобус „И.“ – В.А.М. нарушили разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, която
гласи, че при избиране скоростта на движението, водачите са длъжни да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В редите като вид, характер, интензитет и че са настъпили в причинна връзка от
процесното ПТП, се установи от заключението на изслушаните четири съдебно-
медицинска експертизи и от свидетелските показания.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на
лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст
на пострадалия и др.
По иска на ищеца М. СЛ. М.:
16
Предявеният от него частичен иск е основателен и доказан в пълен размер.
Той е претърпял множество телесни увреждания, най –тежкото от които е фрактура на
малкия пищял на левия крак.
Другите увреждания са контузия на гръден кош, двустранни кръвонасядания на долни
клепачи на двете очи, т.нар“ травматични очила“, контузия на носа, на подбедрицата на
десния крак , описани подробно по-горе.
Тези травматични увреждания и най-вече фрактурата, са му причинили болки и
страдания за няколко месеца. След инцидента е бил обездвижен, тъй като се наложило да
гипсова имобилизация на крака, пред което време е имал нужда от чужда помощ при
обслужване, обличане, къпане и пр. Целият възстановителен период продължил около три
месеца, без усложнения и настоящия момент ищецът е възстановена напълно от всички
травми.
Като се има предвид, че се касае за мъж на 70 години. , който получил една средна и
множество леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването, продължителността на
възстановителния период и че е възстановена напълно от увреждането, съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата 30 000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричинява на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, с което според ответника нарушил
чл. 137 ЗДвП и способствал за собственото си увреждане.
Безспорно е по делото, че и четиримата ищци са пътували в автобуса в задната му
част, без поставени обезопасителни колани.
От огледния протокол се установява наличие на двуточкови предпазни колани в
автобуса. Съгласно допълнителното заключение на в.л. инж.У., автобусът би следвало да е
фабрично оборудван с триточкови колани.
Спорът се свежда до това не дали е имало или не предпазни колани в автобуса, а за
техния вид- двуточкови или триточкови, тъй като в огледния протокол е упоменато, че в
автобуса са установени двуточкови колани.
Разликата между двата вида колани е, че при поставен двуточков колан, който
придържа тялото в областта на таза, при удар, особено челен, главата и торса се придвижват
напред, докато при триточковия колан, горната му част минава през рамото и придържа
торса към седалката.
Тъй като допълнителното САТЕ почива на предположения, съдът възприема
констатациите на огледния протокол, които не бяха оспорени от страните.
Макар да не е установено по делото на коя точно седалка са стояли ищците в
задната част на автобуса, но която и да е била, съдът приема, че е била оборудвана с
предпазен двуточков колан.
Заключението на СМЕ за ищеца М.М. е дадено за триточкови предпазни колани, но в
17
с.з., вещото лице го допълни, в случай че колана е бил друточков. Тъй като двуточковия
колан фиксира единствено таза към седалката, при челен удар, главата на пътника полита
напред и се ударя в облегалката на предната седалка и по този механизъм може да се
получи увреждане в областта на носа, каквото е получил ищеца.
При поставен двуточков колан е възможно да получи и увреждане в областта на
гръдния кош, докато при поставен триточков колан, тези увреждания не биха се получили.
Ако е бил с поставен предпазен колан - двуточков или триточков, е възможно да
получи получи увреждане в областта на подбедрицата на левия и десния крак, тъй като
крайниците не са фиксирани от колана и могат свободно да се придвижват напред.
В обобщение, ако ищецът М.М. е бил с поставен двуточков колан щеше да получи
същите увреждания, а ако коланът е бил триточков – нямаше са получи увреждания в
областта на носа и гръдния кош.
Тъй като съдът приема, че коланите са били двуточкови, възражението за
съпричиняване се явява неоснователно .
По иска на ищеца Р. ХР. М.:
Предявеният от нея частичен иск е основателен и доказан в пълен размер.
Тя е претърпяла също няколко травматични увреждания, най-тежкото от които е
фрактура на горния край на раменната кост, което е средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 НК.
Останалите увреждания са леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания в
областта на дясното око, теменната област на главата, по кожата на гръбната повърхност на
дланта на дясна ръка, пръснати кръвонасядания на коленни стави и подбедрпици на двата
крака.
Като се има предвид, че ищцата е жена на 61 години., получила една средна и
множество леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването, продължителността на
възстановителния период, че е възстановена напълно от травмите, с изключение на
ограничения обем в движенията на лява раменна става, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди сумата 30 000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричинява на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, с което според ищеца нарушила чл.
137 ЗДвП и способствала за собственото си увреждане.
При поставен двуточков предпазен колан, ищцата би получила увреждането в
раменната област, ако е седяла в момента на удара плътно до левия борд на салона на
автобуса. Тъй като този вид колан фиксира само седалището, не и торса, тя би получила и
уврежданията по предните повърхности на двете коленни стани, уврежданията по лицето и
главата.
По исковете на ищеца М. ИЛ. Б.:
18
И двата иска на ищеца са основателни и доказани в пълен размер.
Този ищец е получил също множество увреждания, най-тежкото от които е на устата,
довело до екстракция на постоянни зъби и поставяне на мостова конструкция, разкъсно-
контузна рана на долната устна с травматично разклащане на два зъба от горната челюст,
контузия на лява раменна област, предмишница на лява ръка, контузия на двата крака с
кръвонасядания и охлузвания по кожата.
Като съобрази възрастта на ищеца/ 69 години/ и че е получил една средна и множество
леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет, дискомфорта от липсата на постоянни зъби докато е траело лечението, което е
затруднявало дъвченето и говоренето му ,продължителността на възстановителния период и
че е възстановен напълно от всички травми, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата 20 000 лв.
Искът за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на избитите зъби е
основателен и доказан в пълен размер на сумата 1860лв, която е била изразходена за
екстракция на зъби и поставяне на мостова конструкция.
Издадени са две фактури: № 419/18.02.2021г на стойност 1000лв, платени за поставяне
на мостова конструкция и № 30/18.02.2021г за сумата 860лв, платена за екстракция на зъби,
лечение назъби и мост на десет зъба.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, с което способствал за собственото си
увреждане.
При поставен колан, било то двуточков или триточков, ищецът щеше да получи
увреждания в областта на подредриците на двата крака, които не са фиксирани от колана и
могат свободно да се придвижват в рамките на физиологичните си възможности.
Ако коланът е бил двуточков, ищецът щеше да получи и увреждания в областта на
устата и раменната област. В с.з., вещото лице поясни, че при поставен двуточков колан, в
момента на удара, горната половина на тялото на ищеца ще се наведе напред с достатъчна
сила за да получи описаното увреждане в областта на устата, докато при поставен
триточков колан, тези увреждания не биха се получили.
Тъй като съдът приема, че коланите са били двуточкови, при поставен двуточков
колан, ищецът пак щеше да получи най-тежкото увреждане по устата, а останалите
увреждания са били непредотвратими при поставен колан, без значение дали двуточков или
триточков.
По иска на ищеца СТ. ХР. Б.:
Предявеният от нея частичен иск е основателен и доказан в пълен размер.
Ищцата е претърпяла множество увреждания, най-тежкото от които е фрактура на
капачката на коляното на левия крак, като е претърпяла две оперативни интервенции за
поставяне и изваждане на матална остеосинтеза.
19
Останалите увреждания са контузия на дясна раменна става без фрактура.
Като съобрази възрастта на ищцата/ 67 години/, че е претъпял една средна и
множество леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването, продължителността на
възстановителния период/повече от половин година/, че е претъпяла две оперативни
интервенции, не е напълно възстановена от най-тежкото увреждане и неблагоприятните
прогнози за пълно възстановяване, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди- 50 000 лв.
Основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, тъй като тя е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан,
с което не само нарушила разпоредбата на чл. 137 ЗДвП, но и способствала за собственото
си увреждане.
Съгласно заключението на СМЕ, при правилно поставен триточков колан, ищцата не
би получила увреждания в областта на колянната става на левия крак и на дясна раменна
става.
В с.з., вещото лице допълва, че фрактурата на капачето на колянната става се
получава от директен удар с или върху тъп предмет. Когато тялото на пътника не е
фиксирано с колан, при ПТП, то се удря в намиращия се пред него неподвижен обект. Това
предвижване напред е невъзможно при поставен колан, независимо дали е двуточков или
триточков.
Според вещото лице, травмата в областта на раменната става е възможно да се получи
при поставен колан- двуточков и триточков.
Следователно, ако ищцата С. Б. е била с поставен предпазен колан, било то двуточков
или триточков, нямаше се получи най-тежкото си увреждане на капачето на коляното, като
степента на съпричиняване на вредоносния резултат е 30%, което на основание чл. 51 ал.2
ЗЗД, води до рецудиране на определеното от съда обезщетението за неимуществени вреди
със сумата 15 000лв, като се присъжда разликата от 35 000 лв.
Но тъй като се претендира обезщетение в размер на 30 000лв, с оглед на
дипозитивното начало в процеса, съдът присъжда колкото е поискано.
Върху всяко обезщетение е претендирана законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 31.03.2021г до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ал.1
ЗЗД, съдът я присъжда за всеки ищец.
При този изход от спора, на всички ищци се дължат разноски в пълен размер, който
съгласно представения списък възлизат на 3057.50лв- за трима от ищците и само за
четвъртия ищец - М.Б., са в размер на 2441.90лв.
Ответникът направи възражение за прекомерност на платеното от ищците адв.
възнаграждение, което е неоснователно.
Заплатеният от трима от ищците адв.хонорар е 1720лв с ДДС, което съобразно
20
материалния интерес не надвишава минималното възнаграждение, определено в чл. 7 ал.2
т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1430лв + 286
лв ДДС = 1716лв, което е само с 4 лв над договореното и платено.
По отношение на ищеца М.Б., платеното адв.възнаграждение е в размер на 1410 с
ДДС, като минималното съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1130 лв.за първия иск и 460.30лв- за втория иск, а общо
1590.30лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *************
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от С.Н.А. и П.В.Д., да заплати на М. СЛ. М. от
гр.Сливен, ж.к.************************, с ЕГН – ********** и съдебен адрес:
гр.София, район “Слатина“, ул.“Кадемлия“ №1, ет.3, чрез адв.Г.Х., сумата 30 000 лева /
тридесет хиляди лева/, частичен иск от общо 60 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания , претърпени в резултат на следните
травматични увреждания: счупване на малкия пищял на левия крак , в областта на
подбедрицата, разкъсно –контузна рана на подбедрицата на десния крак, кръвонасядания в
областта на гръдния кош/5-8 ребро/, двустранни кръвонасядания на долните клепачи на
двете очи, травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа, разкъсно –контузна
рана в областта на носната пирамида, наложила хирургична обработка и шев, които
увреждания са получени при ПТП на 09.10.2020г, на път I - 7, между гр.Елхово и ГКПП-
Лесово, причинено виновно от В.А.М. , като водач на автобус „И. 50Ц 14В“, с рег. №
**********, , ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021г до окончателното
изплащане и 3057.50лв лв - разноски по делото
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *************
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от С.Н.А. и П.В.Д., да заплати на Р. ХР. М. от
гр.Сливен, ж.к.************************, с ЕГН – ********** и съдебен адрес:
гр.София, район “Слатина“, ул.“Кадемлия“ №1, ет.3, чрез адв.Г.Х. , сумата 30 000 лева /
тридесет хиляди лева/- частичен иск от общо 40 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени в резултат на следните травматични
увреждания: счупване на раменна става на лява ръка, кръвонасядания на двата клепача на
дясно око, на дясна слепоочна област и теменна област на главата, кръвонасядания на
кожата по гръбната повърхност на дланта на дясна ръка, кръвонасядания на кожата на
гърба, които увреждания са получени при ПТП на 09.10.2020г, на път I - 7, между
гр.Елхово и ГКПП-Лесово, причинено виновно от В.А.М. , като водач на автобус „И. 50Ц
21
14В“, с рег. № **********, , ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021г до
окончателното изплащане и 3057.50лв - разноски по делото .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *************
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от С.Н.А. и П.В.Д., да заплати на М. ИЛ. Б. от
гр.***************, с ЕГН – ********** и съдебен адрес: гр.София, район “Слатина“,
ул.“Кадемлия“ №1, ет.3, чрез адв.Г.Х. , сумата 20 000 лева / двадесет хиляди лева/-
частичен иск от общо 30 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, претърпени в резултат на следните травматични увреждания: контузия в
областта на устата, с кръвонасядане на двете устни, наличие на разкъсно-контузна рана
върху полулигавичната повърхност на долната устна, травматично разклащане на първи и
втори зъби от дясната половина на зъбната редица на горната челюст (зъби 11 и 12), като
вторият е бил основа за захващане на мостова конструкция, разклащане на първия зъб от
лявата половина на зъбната редица на горната челюст (зъб 21), което е наложило екстракция
на зъби 11, 14, 16 и 21 и поставяне на мостова конструкция от десет зъба (от зъб 17 до зъб
23), кръвонасядания в областта на лява раменна област и предмишница на лява ръка,
кръвонасядания и охлузвания по кожата на двата крака и по предните повърхности на
подбедриците, и сумата 1860 лева, - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за стоматологично лечение на уврежданията в областта на устата, като всички
увреждания са получени при ПТП на 09.10.2020г, на път I - 7, между гр.Елхово и ГКПП-
Лесово, причинено виновно от В.А.М. , като водач на автобус „И. 50Ц 14В“, с рег. №
**********, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 г до окончателното
изплащане и сумата 2441.90лв - разноски по делото .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК- *************
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от С.Н.А. и П.В.Д., да заплати на СТ. ХР. Б. от
гр.***************, с ЕГН – ********** и съдебен адрес: гр.София, район “Слатина“,
ул.“Кадемлия“ №1, ет.3, чрез адв.Г.Х., сумата 30 000 лева /тридесет хиляди лева/- частичен
иск от общо 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания , претърпени в резултат на контузия на левия крак в областта на лява колянна
става, с травматичен оток, кръвонасядане и счупване на капачето на коляното и контузия
на дясна раменна става , получени при ПТП на 09.10.2020г, на път I - 7, между гр.Елхово и
ГКПП-Лесово, причинено виновно от В.А.М. , като водач на автобус „И. 50Ц 14В“, с рег. №
**********, , ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 г до окончателното
изплащане и сумата 3057.50лв - разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
22
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
23