№ ………………
гр. Кюстендил, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
районен съд, VII-ми състав, в открито съдебно
заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Чавдар Т.
при участието на
съдебния секретар Зоя Равенска, като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело
№ 808 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред Районен съд -
Кюстендил е подадена искова молба от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г. от САК,
съдебен адрес ***, против Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***. В исковата молба
се твърди, че между страните по делото били сключени договори за предоставяне
на мобилни услуги от 22.06.2018г., а именно Договор за мобилни услуги от 22.06.2018
г. с клиентски номер ********* и предпочетен телефонен номер ********** с
абонаментна програма Тотал 24,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
22.06.2020г. и Договор за лизинг от 22.06.2018г. за мобилно устройство Nokia 3 Black за
срок от 23 месеца.
Ищецът твърди, че за
потребените от ответника услуги за периода от 25.12.2018г. до 24.03.2019г.
„Теленор България“ ЕАД издал следните фактури:
Фактура № **********/25.01.2019
г. за отчетен период 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. с начислена сума по нея - 64,74
лв;
Фактура № **********/25.02.2019
г. за отчетен период 25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. с начислена сума по нея - 63,06
лв.;
Фактура № **********/25.03.2019
г. за отчетен период 25.02.2019 г. – 24.03.2019 г. с начислена сума по нея - 28,77
лв.
Поради неизпълнение
на задължението на ответника да заплати употребените мобилни услуги за периода
от месец 01/2019г. до месец 03/2019г. включително на стойност 152,30 лева,
„Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно договора. След прекратяването
операторът издал крайна фактура № ********** от 25.05.2019г., в която са начислени
следните суми: 163,50 лева за дължима договорна неустойка за прекратяванто на
договорни абонаменти, 49,27 лева за незаплатени лизингови вноски и 152,30 лева
за незаплатени месечни абонаментни такси. В настоящото и в заповедното
производство ищецът няма претенции за заплащане на начислената неустойка.
Тъй като срещу
длъжника била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2472 от 2020г. по
описа на КРС, която му била връчена в условията на чл. 47 от ГПК
– чрез залепване на уведомление, то за ищеца бил налице интерес от предявяване
на исковете в настоящото за установяване на вземането по заповедта.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между „Теленор България“ ЕАД и Б.Р.И., че последният
дължи и следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 201,57 лв., от която
152,30 лева за незаплатени месечни абонаментни такси съгласно фактури № **********/25.01.2019
г., № **********/25.02.2019 г. и № **********/25.03.2019 г., 49,27 лева за
незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху дължимата сума,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
до окончателното плащане на сумата, за която била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2472/2020 г. от описа на КРС.
Претендират се
разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната страна е депозирала писмен отговор от адв. С.И. ***, преупълномощена
от назначения на ответника особен представител адв. Р.А.. Навежда доводи за
неоснователност на исковите претенции, тъй като същите били недоказани, поради
факта, че издадените фактури били частни свидетелстващи документи и не
отразявали потребление на конкретни количества услуги и тяхната стойност.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа посредством предварително депозирано становище от
процесуалния представител на ищеца, а ответникът оспорва иска чрез процесуалния
си представител по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представения Договор за мобилни услуги от 22.06.2018 г., същият е сключен между
страните, с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент
от 24, 99 лв. за предпочетен номер +359********* и при срок на действие 24
месеца до 22.06.2020 г.
Представен е и
договор за лизинг от същата дата, сключен между същите страни,според който
ответникът, в качеството му на лизингополучател е получил мобилно устройство Nokia 3 Black, като се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 162,17 лева, която да бъде заплатена на 23 равни месечни вноски, с
месечна вноска на стойност 3,79 лева. С подписване на договора за лизинг,
лизингополучателят декларирал, че е получил описаното мобилно устройство (чл.4
от договора).
Към договорите е
представена и Декларация-съгласие по повод получената от потребителя и ответник
в настоящото информация по чл. 4 от Закона за защита на потребителите, както и за приемане на Общите
условия към договора от негова страна.
Представени са
заверени копия на фактури, както следва: Фактура № **********/25.01.2019 г. за
отчетен период 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. с начислена сума по нея - 64,74
лв. с клиент Б.Р.И., с клиентски номер *********; Фактура №
**********/25.02.2019 г. за отчетен период 25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. с
начислена сума по нея - 63,06 лв., Фактура № **********/25.03.2019 г. за
отчетен период 25.02.2019 г. – 24.03.2019 г. с начислена сума по нея - 28,77
лв. и Фактура № ********** от 25.05.2019г. за отчетен период 25.04.2019г. -
24.05.2019г. с начислена стойност по нея – 365,07 лева, от които неустойка за
предсрочно прекратяване – 163,50 лева, вноска за лизинг 49,27 лева и 152,30
лева задължения по предходен период.
По ч. гр. д. № 2472/2020
г. на КРС са представени и Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД, прилагащи се в правоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, извършена от в.л. Т., се установява, че за
отчитането на предоставените от „Теленор България“ ЕАД услуги се използва
специализиран софтуер, с който се генерират и обработват данните по трафика, на
базата на които се осъществява остойностяването на тези данни и се съставят
фактурите. Този процес се осъществява без човешка намеса. Мобилният номер
********** за процесния период на потребление 25.12.2018г. до 24.03.2019г. има
генериран трафик, включително мобилен интернет на максимална скорост в България
– 20021,45 мегабайта, 603 минути разговори към други национални мрежи, 444
минути в мрежата на Теленор, 1 минута към фиксирани мрежи, 4 броя кратки
текстови съобщения и допълнителни услуги мобилен интернет – 10 броя.
Видно от
материалите по приетото ч. гр. д. № 2472/2020 г. на КРС, ищцовото дружество, в
качеството му на заявител, подало заявление по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
260427/2020 година, за сумите, предмет на настоящата искова молба, ведно със
сторените по производството разноски от 205,00 лв., от които 25,00 лв. държавна
такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Тя е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК,
поради което е образувано и настоящото дело.
С оглед горната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Исковата претенция
е заявена по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК. От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че през отчетните периоди
страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с
предоставени за ползване от мобилния оператор мобилни услуги. По силата на това
правоотношение ответникът поел задължението да заплаща дължимите месечни
абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове.
Видно от
представената декларация-съгласие, потребителят е приел Общите условия на
оператора. Съгласно чл. 23, буква „б“ от тях, потребителите дължат цени за
месечен абонамент, който осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план. Цената на абонамента е възнаграждението за самото право на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с
уникален телефонен номер. В чл. 20, предл. 2 от Общите условия е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на мобилния
оператор. Съгласно чл. 49 от Общите условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от
ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо от ОУ операторът е
издал три броя фактури:
1. Фактура №
**********/25.01.2019г. за отчетен период на потребление от 25.12.2018г. до
24.01.2019г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 64,74 лв., от които за мобилен номер ********** – 20,82 лв. /без ДДС/
за месечен абонамент Тотал 24,99 лв, 3,79 лв. за осма лизингова вноска и
потребление извън месечния пакет в размер на 29,98 лева, като дължимата сума е
платима в срок до 09.02.2019г.
2. Фактура №
**********/25.02.2019г. за отчетен период на потребление от 25.01.2019г. до
24.02.2019г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 63,06 лева, от които за мобилен номер ********** – 20,82 лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Тотал 24,99 лв, 3,79 лв. за девета лизингова вноска и
потребление извън месечния пакет в размер на 26,58 лева и 0,76 лева за кратки
текстови съобщения, като дължимата сума е платима в срок до 12.03.2019г.
3. Фактура №
**********/25.03.2019г. за отчетен период на потребление от 25.02.2019г. до
24.03.2019г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 28,77 лева, от които за мобилен номер ********** – 20,82 лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Тотал 24,99 лв, 3,79 лв. за девета лизингова вноска,
като дължимата сума е платима в срок до 09.04.2019г.
Поради неизпълнение
в срок на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
на основание чл.75 и чл.19б, буква „в“ от Общите условия и т.11 от договора за
лизинг, мобилният оператор твърди, че е прекратил едностранно договорите. На
основание чл.12, ал.2 от Общите условия, месечните вноски по договора за лизинг
станали предсрочно изискуеми след месец 03/2019г. до края на лизинговия период,
като видно от представената по ч.гр.дело 2472/2020г. фактура с № ********** от
25.05.2019г., стойността на предсрочно изискуемите лизингови вноски е 49,27
лева.
Фактурите
представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства. Те сами по себе си
не са годни да установят, че мобилният оператор е предоставил през релевантния
период на ответника мобилни услуги. Доказателствената им стойност следва да се
цени в съвкупност с другите доказателства по делото.
От приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за
обективно и безпротиворечиво изготвена, се установява, че общият размер на потребените
мобилни услуги за процесния период съвпада с претендирания такъв, като сумите по
фактурите съвпадат с условията по договорите, за които страните са се уговорили
и приели.
По делото не са
ангажираха доказателства за осъществено заплащане на сумите по фактурите,
поради което твърдяното от ищеца неизпълнение от ответника на задължението му
за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по сключения договор за мобилни услуги за процесния период следва да се
приеме за установено.
При така
разпределената доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от
които да е видно, че процесните договори са били прекратени, респективно, че е
бил осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата, даваща
възможност да иска предсрочно плащане на всички останали до края на срока на
договора за лизинг месечни вноски. Допълнителен довод в този смисъл може да се
изведе и от правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл. 87, ал.1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал.1,
т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени
съглашения с гласни доказателства. Още повече, че в чл.12, ал.1 от Общите
условия на договора за лизинг, лизингодателят, при неизпълнение от страна на
лизингополучателят, може с писмено уведомление да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, т.е. писмената форма е задължителна при обявяване на
предсрочната изискуемост по договора за лизинг. По делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие. По
изложените съображения съдът намира, че ищецът „Теленор България“ ЕАД не успя
да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане, произтичащо от предсрочно
прекратяване на договора за лизинг на мобилно устройство, а именно месечни
вноски до края на договора в общ размер на 49,27 лева.
По отношение на останалата
искова претенция и нейният размер, съдът, вземайки предвид заключението на
вещото лице и представените по делото писмени доказателства, приема за
основателна и доказана претенцията на ответника за сумите, представляващи месечните
абонаментни такси, месечни лизингови вноски и предоставени допълнителни мобилни
услуги за процесния период 25.12.2018г.-24.03.2019г., през които общия им размер
е 152,30 лева. Искът е основателен до тази сума и като такъв ще бъде уважен, а
за горницата до 201,57 следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като последица от
горното следва да се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху
уважената част от иска, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 22.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца, с оглед изхода на спора и уважената част от иска следва
да бъдат присъдени разноски в размер 608,23 лв. – за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение на
особения представител на ответника в исковия процес, с оглед уважената част на
иска. Относно разноските в заповедното производство на ищеца се следва сумата
от 154,89 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в
размер на 152,30 лева (сто петдесет и два лева и тридесет стотинки),
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и лизингови вноски, дължими за периода от 25.12.2018г. до 24.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК (22.12.2020 г.) до окончателното плащане
на сумата, за която била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 2472/2020 г. от описа на КРС, като до пълния размер на исковата
претенция от 201,57 лв. (двеста и един лева и петдесет и седем стотинки), съдът
отхвърля иска поради
неоснователност.
ОСЪЖДА Б.Р.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Теленор България‘ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, сума в размер на 763,12 лв. (седемстотин шестдесет и три лева и дванадесет
стотинки), представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство,
както и направените разноски в хода на заповедното производство по ч. гр. д № 2472/2020
г. по описа на КРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: