Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав,в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Капка лозева като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело
№ 854 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийски градски съд е сезиран с
предявени от „Н.2.“ ЕООД против PО.DE.0 – Р.and D.for
O., SAS, регистрирано във Франция с TVA № FR 19 529 065 906 искове с правно основание чл.53 и чл.78 от Виенската
конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки.
Твърди се, че страните са в търговски правоотношения по повод сключен
договор за изработка и доставка на оптични детайли с показатели, посочени в
оферта, одобрена от ответното търговско дружество. Към датата на предявяване на исковата молба ответникът не бил заплати
договорeната цена по поръчаните
и доставени изделия, общо на стойност 25 632, 13 лв., представляващи
левовата равностойност на 13 105,50 евро, по посочените фактури, във всяка от които
бил посочен номeр
на поръчката. Съгласно уговореното, падежът на всяко плащане е 30 дни след получаване
на поръчката, поради което с изтичането на срока вземанията са изискуеми и
дължими, ведно с лихва за забавата в размер определен съгласно българското
материално право (чл.12, §1, б.“в“ от Регламент „Рим I“).
ИСКАНЕТО e съдът
да осъди ответника PО.DE.0 – Р.and D.for
O., SAS, регистрирано във Франция с TVA № FR 19 529 065 906 да заплати на „Н.2.“ ЕООД с ЕИК ******сумата от 13 105, 50 евро, представляваща
неплатена цена на доставена стока по фактури №№ 3211/16.08.2019 г., 3265/24.09.2019
г., 3286/07.10.2019 г., 3335/05.11.2019 г., 3389/16.12.2019 г. и
3401/06.01.2020 г.,
законната
лихва върху дължимата цена по всяка една фактура от датата на падежа (30 дни
след датата на получаването й) до датата на предявяване на исковата молба общо
в размер на 521, 24 евро, както и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
датата на окончателното плащане.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва главния иск,
като твърди, че не дължи исковата сума, тъй като има насрещно вземане срещу „Н.2.“
ЕООД за сума по фактура № Clt 19/10/07 за сумата от 15410, 50 евро от 29.10.2019 г., с което се погасява
претендираното вземане.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, като твърди, че с
кредитно известие №3201 от 06.08.2019 г. са уредени изцяло взаимоотношенията
относно вземането по представената фактура, както и че същата не е предмет на
исковите претенции.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое
убеждение, прие за установено следното:
Страните не спорят,
че са в търговски правоотношения по повод сключен договор за международна
продажба на стоки, съгласно който за периода
от 16.08.2019 г. до 06.01.2020 г. ищцовото дружество
е изработило и доставило поръчани детайли (оптични детайли) с показатели,
посочени в оферта, одобрена от ответника.
Договорът
за международна продажба на стоки е неформален, за сключването му е необходимо
да са се осъществени следните предпоставки – отправено предложение до едно или
повече конкретни лица с характеристиките по чл.
14, ал. 1 от Конвенцията и приемане на предложението от насрещната страна
по начина и в сроковете, указани в чл. 18 от
Конвенцията. Предложението за сключване на договор за продажба поражда
действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение
за обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по
възможност и цената или реда за определянето й. Приемането по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията предполага
волеизявление или друго поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението
и поражда действие в момента, когато стигне до предложителя, стига да е
извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според
обстоятелствата срок, изрично или чрез конклудентни
действия (напр.например изпращане на стоката или плащане на цената, ако
вследствие на предложението, на установената между страните практика или на
обичая адресатът извърши съответното действие в предвидените за това срокове). Договорът
за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението
породи действие според разпоредбите на Конвенцията.
В този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да
прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи и
насрещни задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена
цена и да приеме доставката.
По
делото възникването и съществуването на договорно правоотношение от този вид
договор се доказа от представените към исковата молба писмени доказателства –
фактури, оферти и разписки за получаване на изработеното от л.18-61 от делото).
Ответникът не оспорва да е получил изработените детайли.
При тези данни, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 53 и от Виенската конвенция относно договорите за
международна продажба на стоки и имат за предмет вземания за неплатена цена и чл.78
от същата конвенция за обезщетение за забава, породени от договори за
международна продажба на стоки са основателни. Международният характер на
продажбите произтича от факта, че договарящите страни са търговски дружества с
място на дейност в различни държави – продавачът – ищец е с място на дейност
Република Българи, а купувачът – ответника, е с място на дейност във Франция,
поради което по силата на чл. 1, б. „а“ от
Конвенцията и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, даваща й приоритет пред съответните разпоредби на
националния закон, Конвенцията се явява приложимо право към възникналия между
продавача и купувача спор за договорно неизпълнение.
Установи
се, че доставките са извършени и стоките са приети по смисъла на чл. 18 от
Конвенцията, поради което на основание чл. 53 от Конвенцията, във вр. с чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати уговорената цена на стоката. Ответникът не оспорва, че не е заплатил
стойността на фактурите и не сочи или представя доказателства за погасяване на
възникналите парични задължения. Купувачът
трябва да плати цената в деня, който е определен или може да бъде определен в
съответствие с договора или конвенцията, без да е необходимо каквото и да е
искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на продавача (чл.
59 от Конвенцията). В случая страните са уговорили плащането по всяка от
фактурите да е в срок 30 дни от получаването й, поради което по арг. от чл.58 от Конвенцията, той е длъжен да я заплати в
уговорения срок.
Съгласно чл. 78 от Конвенцията, ако страната не
плати цената, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея.
По делото ищецът е претендирал лихва в размера, установен за страната относно
забавата при плащанията и ответникът не е оспорил този размер на лихвата като
приложим (чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения) – лихва, която би дължал при неизпълнение на парично задължение,
съгласно българската право. Ето защо, акцесорният иск
също се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения размер,
определен от съда съгласно представената справка и на основание чл.162 ГПК.
Неоснователно
и недоказано е правопогасяващото възражение на
ответника, тъй като от копие от фактура Clt19/10/07, от
кредитно известие №********** и от самата фактура №**********/23.05.2019 г. е
видно, че дори и такова насрещно вземане да е възникнало то същото погасява
парично задължение, което не е предмет на настоящето дело. Процесните
вземания на ищеца са възникнали след м.август 2019 г. и не са погасени с
плащане, или посредством друг погасителен способ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да се уважи.
С
оглед съдебната практика, при допустимо уговаряне на парично задължение в
чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната левова
равностойност. Това следва и от принципа на точното изпълнение на
облигационното задължение (чл.
63, ал. 1 ЗЗД). По аргумент от ТР № 4/2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на
ОСГТК, според което съдът служебно присъжда левовата равностойност само в
случаите, в които е недопустимо да се уговаря задължение в чужда валута, то
след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, съдът не може да присъди левовата й
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, какъвто е настоящия, съдът
трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск
за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца разноски за внесена държавна такса в размер на
1069 лв., както и разноски за водене на делото в размер на 940, 40 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА PО.DE.0 – Р.and D.for
O., SAS, регистрирано във Франция с TVA № FR 19 529 065 906 да заплати на „Н.2.“ ЕООД с ЕИК ******, по иск с правно основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки сумата от
общо 13 105, 50 евро, представляваща
неплатена цена на доставена стока по фактури № 3211/16.08.2019 г., №3265/24.09.2019
г., №3286/07.10.2019 г., №3335/05.11.2019 г., №3389/16.12.2019 г. и №3401/06.01.2020
г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от сумата от 521, 24 евро лихва за забавено плащане,
и на основание чл.
78 от ГПК сумата от 1069 лв. за държавна такса и 940, 40 лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: