Р Е Ш Е Н
И Е № 92
гр. П., 21 юни 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАВЛИНОВА
при
секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 638 по описа за 2018 година
на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 92 от ЗЗД.
Ищцовата страна „Т. Б.“ ЕАД –
гр. С., чрез пълномощник: адв. Ива В. от АК – Бургас, твърди в исковата си молба, че
на 27.01.2016 г., между Г.Т.И. и „Т. Б.“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +******* за срок 24 месеца по програма Р. С. 39.99,
с тарифиране на интервали 60 секунди и стандартен
месечен абонамент в размер на 39.99 лева. И. не изпълнявал задълженията си по
договора в общ размер на 37.87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 27.01.2016 г. – 09.04.2016 г.
На 09.02.2016 г., между Г.Т.И.
и „Т. Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******,
за срок 24 месеца по план Резерв Стандарт 39.99 с тарифиране
на интервали 60 секунди със стандартен месечен абонамент в размер на 39.99 лв. И.
не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 143.00 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 27.01.2016г. – 09.04.2016г.
На същата дата –
09.02.2016 г. и по повод горепосочения договор „Т. Б.“ ЕАД, като лизингодател, сключило с Г.Т.И. – лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил
за временно и възмездно ползване устройство, марка LG, модел …. срещу заплащане
на обща лизингова цена от 172.97 лв., чрез внасяне на първоначална вноска в
размер на 37.50 лева и 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 5.89
лв. По договора за лизинг И. дължал заплащане на сума в общ размер 135.47 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 27.01.2016 г. – 09.06.2016
г., подробно описани в исковата молба.
На 11.05.2016 г.
мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до Г.Т.И., с
която го уведомил за общата стойност на неговите задължения, както и че при
неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настъпят следните последствия:
- Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ще бъдат прекратени,
след което използването на съответните мобилни номера няма да бъде възможно;
- към общия размер на дълга, ще бъдат добавени неустойки за
номера +******* и +*******, поради неизпълнение на задълженията на потребителя
като абонат на мобилни услуги и начислени съгласно условията и сроковете
посочени в двата договора;
- в случай, че е закупено устройството на лизинг, всички
оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на
договора за лизинг.
След поканата и в
посочения 10-дневен срок неизпълнението по горепосочените договори
продължавало, поради което мобилният оператор ги прекратил и начислил
предвидените в тях неустойки в общ размер на 1422.54 лв., както следва:
1. За предпочетен номер +*******, вследствие на неизпълнението и
съгласно чл. 11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на
704.05 лв., формирана съгласно същия чл. 11 от стандартните месечни абонаменти
до изтичане срока на до начислена във фактура № ***/10.06.2016 г.
2. За предпочетен номер +*******, вследствие на неизпълнението и
съгласно чл. 11 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 718.49 лв., формирана
съгласно същия чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока
на договора и начислена във фактура № ***/10.06.2016г.
Горепосочените задължения
били индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № ***/10.02.2016 г., за отчетен период 27.01.2016 г. –
09.02.2016 г., срок за плащане: 25.02.2016г., издадена за сумата от 56.18 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми за всеки от номерата били, както следва:
- 34.79 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +*******;
- 15.50 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*******;
- 5.89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*******;
Фактурата претендирали в
размер на 29.26 лв., вследствие на извършено плащане, което погасявало частично
задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*******
до размера на 7.87 лв.;
2. фактура № ********/10.03.2016 г.. за отчетен период 10.02.2016
г. – 09.03.2016 г., срок за плащане: 25.03.2016г., издадена за сумата от 131.89
лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми за всеки от номерата били, както следва:
- 14.99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*******;
- 111.01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +*******;
- 5.89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*******;
3. фактура № **/10.04.2016 г., за отчетен период 10.03.2016 г. –
09.04.2016 г., срок за плащане – 25.04.2016г., издадена за сумата от 37.39 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми за всеки от номерата били, както следва:
- 15.01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +*******;
- 16.49 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*******;
- 5.89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*******;
4. фактура № ***/10.06.2016
г., за отчетен период: 10.05.2016 г.– 09.05.2016 г., срок на плащане:
25.06.2016 г., издадена за сумата от 1540.34 лв., представляваща неплатени
неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми били, както следва:
- 704.05 лв. неустойка за
предпочетен номер +*******;
- 718.49 лв. неустойка за
предпочетен номер +*******;
- 117.80 лв. сбор от 20
лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +*******.
На 12.03.2018 г. „Т. Б.“
ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд – П. срещу Г.Т.И., в което се претендирали: главница в размер
1738.88 лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и осем
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано било ч.гр.д. № 212/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Издадена
била заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното, на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК за „Т. Б.“ ЕАД
възниквал правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството.
Поради изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК има следните вземания срещу Г.Т.И.: сума в общ размер 1738.88 лв. (хиляда седемстотин тридесет и
осем лева и 88 ст.), представляваща неплатени месечни абонаментни такси,
използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*******; неплатени месечни абонаментни
такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +******* и неплатени лизингови вноски за лизинг по Договор за лизинг към
него, както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба
до съда, подадена преди първото по делото съдебно заседание се претендира
уважаване на исковата претенция.
В едномесечния срок и по
реда на чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Г.Т.И. ***, не
е изразено становище по предявения иск.
В съдебно заседание
ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено „Т. Б.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 212/2018 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). По него е
издадена Заповед № 189/13.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Т.И. да
заплати на кредитора сумата 1738.88 лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем
лева и 88 ст.), представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги
и неустойки по фактури, издадени по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*******; неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* и неплатени
лизингови вноски за лизинг по Договор за лизинг към него, ведно със законната
лихва, считано от 13.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата
394.78 лв. – разноски по делото, от
които 34.78 лв. – внесена държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във
връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен
срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията
на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.
На л. 7 от делото е приложено заверено копие на
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключен на 27.01.2016 г. между „Т. Б.“ ЕАД и Г.Т.И.,
съгласно клаузите на който същият е сключен за срок 24 месеца по програма Р. С. 39.99, с тарифиране на интервали 60 секунди и стандартен месечен
абонамент в размер на 39.99 лева.
На л. 14 от делото е приложено заверено копие на
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключен на 09.02.2016 г. между „Т. Б.“ ЕАД и Г.Т.И.,
съгласно клаузите на който същият е сключен за срок 24 месеца по програма Р. С. 39.99, с тарифиране на интервали 60 секунди и стандартен месечен
абонамент в размер на 39.99 лева.
Отново на 09.02.2016 г.,
между същите страни е сключен Договор за лизинг (заверено копие приложено на л.
17), видно от който „Т. Б.“ ЕАД, като лизингодател,
предоставил на Г.Т.И. – лизингополучател, за временно
и възмездно ползване устройство, марка . модел L. G. срещу заплащане на обща
лизингова цена от 172.97 лв., чрез внасяне на първоначална вноска в размер на
37.50 лева и 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 5.89 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите абонаментни такси и използвани
услуги по трите посочени по-горе договори.
Задълженията на ответника
са индивидуализирани в следните фактури, заверени копия на които са приложени по
делото на л. 29-35):
1. фактура № ***/10.02.2016 г., за отчетен период 27.01.2016 г. –
09.02.2016 г., срок за плащане: 25.02.2016 г., издадена за сумата от 53.70 лв.,
включваща абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. От посочената фактура с исковата молба
се претендира сума в размер 29.26 лв.,
вследствие на извършено плащане, което погасявало частично задължението за
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*******;
2. фактура № ***/10.03.2016 г., за отчетен период 10.02.2016 г. –
09.03.2016 г., със срок за плащане: 25.03.2016 г., издадена за сумата 131.89
лв., включваща абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска;
3. фактура № ***/10.04.2016 г., за отчетен период 10.03.2016 г. –
09.04.2016 г., със срок за плащане: 25.04.2016 г., издадена за сумата 37.39
лв., включваща абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска.
На л. 36 от делото е
приложено заверено копие на последна покана за доброволно плащане, с отразена
на нея дата: 11.05.2016 г., отправена от ищцовата
страна до ответника, в която е посочено, че
задълженията му за предоставени услуги по сключени договори възлизат на стойност 198.54 лв. и е отправено
предупреждение, че при неплащане на
дължимата сума, договорът ще бъде прекратен и към посочената сума ще бъде
прибавена неустойка, както и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. На ответника
му е даден 10-дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията. Към
поканата не е приложено доказателство, от което да е видно, че същата е
получена от ответника.
В исковата молба се
твърди, че след поканата и изтичането на посочения в нея 10-дневен срок неизпълнението по
горепосочените договори продължавало, поради което мобилният оператор ги прекратил
и начислил предвидените в тях неустойки в общ размер на 1422.54 лв.
Впоследствие, на 10.06.2016 г. от ищцовата
страна е издадена фактура № **** за сума в размер 1738.88 лв., в която са
включени сумата 198.54 лв. – задължения за предходен период (формирани от
сумите по горепосочените фактури) и сумата 1422.54 лв. неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
предявен след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично
основателен по следните съображения:
Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо
от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, сключен на 27.01.2016 г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*******, сключен на
09.02.2016 г. и Договор за
лизинг, сключен на 09.02.2016 г.
С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено
да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключени договори за мобилни
услуги и договор за лизинг, по които са издадени процесните
фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения и че е
предоставил на длъжника твърдените услуги; че договорите са предсрочно
прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя във връзка с
претенцията за неустойка.
На ответника бе разпределена тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите
и др. възражения против правата на ищеца.
В настоящия процес няма
спор, че ответникът е подписал процесните договори. Издадените от мобилния оператор
фактури за предоставени мобилни услуги, дължими абонаментни такси и лизингови
вноски не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че ищецът е
изпълнил задължението си по договорите да предостави посочените услуги. В
същото време, тъй като ответникът не е
представил доказателства за извършено плащане на сумите по фактурите, то следва
да се приеме, че сумите по фактура № **********/10.02.2016 г.,
по фактура № **********/10.03.2016 г. и по фактура № **********/10.04.2016 г.,
в общ размер 198.54 лв., са дължими от ответника и следва да бъдат заплатени от
него, във връзка с което в този размер искът за установяване съществуване на
вземане на ищеца по отношение на ответника се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Що се отнася до иска в
частта му, в която се претендира установяване съществуване на вземане за
неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите – в размер 1422.54 лв., съдът приема, че в тази си
част искът е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира
посочените неустойки във връзка с предсрочно прекратяване на договорите по вина
на потребителя и в съответствие с клаузите на договора, предвиждащи, че в
случай на прекратяване на договора преди първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на срока на договора.
От една страна, настоящият състав на съда приема, че
предвидената в договорите неустойка се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Такава договорна клауза, според настоящия
състав на съда, е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
Независимо от горното,
съдът приема, че макар и в чл. 19б, б. „в“
от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора
(респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от
потребителя на дължими суми по
индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на
задължение за потребителя да заплати предвидената в индивидуалния договор
неустойка, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото
си на едностранно прекратяване на договора. В конкретния случай няма
доказателства ищцовата страна да е упражнила това си
право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора.
Приложената по делото последна покана за доброволно плащане, от една страна, не
може да бъде приета за доказателство, че ищцовата
страна чрез нея упражнява правото си на предсрочно прекратяване на договора, но
дори и да се приеме противното, няма доказателства посоченото изявление да е
достигнало до знанието на ответника. Поради изложените причини съдът счита иска
за неоснователен в тази му част и го отхвърля.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от
ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство от заявителя са направени
разноски за заплатена държавна такса – в размер 34.78 лв. и за заплатено
адвокатско възнаграждение – в размер 360.00 лв.
В исковото производство от ищцовата
страна са направени разноски за
заплатена държавна такса – в размер 34.78 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер 422.06 лв.
При това положение, съразмерно с уважената част на
иска ответникът дължи на ищцовата страна сумата 45.07
лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство съразмерно с уважената част
от иска ответникът дължи да ищцовата страна сумата
52.16 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т. Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район М., ж.к. „М.“, Б. П. С., сграда 6, представлявано от Д.К. К. и М. С., и Г.Т.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, с настоящ адрес:***, ЧЕ Г.Т.И. ДЪЛЖИ НА „Т. Б.“ ЕАД СУМАТА 198.54 лв. (сто
деветдесет и осем лева и 54 ст.), представляваща неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*******, сключен на 27.01.2016 г., неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******,
сключен на 09.02.2016 г. и лизингови вноски по Договор за лизинг,
сключен на 09.02.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
13.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 189/13.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. № 212/2018 г. по
описа на Районен съд – П., като В ЧАСТТА над сумата 198.54 лв. до пълния
предявен размер от 1738.88 лв., в която
се претендира установяване дължимост на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите, ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Г.Т.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Младост, ж.к. „М.“, Б. П. С., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М. С., СУМАТА 45.07 лв. (четиридесет и пет лева и 07 ст.) – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 212/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
определени по съразмерност, както и
СУМАТА 52.16 лв. (петдесет и два лева и 16 ст.) – разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 638/2018 г. по описа на Районен съд – П., определени по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Търговище.
СЪДИЯ: