РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 23.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 236/2022 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Преди всичко и за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното:
На 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИДЗУСЕСИФ/. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение /издадено на 06.06.2022 г./, с материалния закон се преценява към момента на издаването им /по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК/, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.
Административното дело е образувано по жалба на С.Е.Г., ЕГН: **********,*** - в качеството на
предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК *****
/заличен търговец/, със
седалище и адрес на управление с. *****и „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от П.Л.Г. - управител, чрез адв. В.Х.В. - САК, със съдебен адрес ***,***, срещу Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01- 6500/8689#18/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон,
както и несъобразено с целта на закона. Според жалбоподателите, липсва фактическо и правно основание за
стартиране на производство по издаване на решение за налагане на финансова
корекция, както и че с постановяването на Решение № 1038/04.02.2022 г. по адм.дело № 4383/2021 г. по описа
на ВАС, с което е бил отменен предходно издаден Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ между същите страни и за същата сума, спорът е решен
по същество, поради което считат, че административното производство следва да
се счита за окончателно приключило. Излагат се доводи и за изтичане на
мониторинговия период по проекта, за който е наложена процесната финансова
корекция, както и за липсата на основания за налагане на финансова корекция,
доколкото бизнес планът представлява само инвестиционно
намерение, не и договорно задължение. На следващо място, в жалбата се сочи, че процесният
ДБФП не е административен договор, доколкото е сключен преди да са приети
измененията в АПК, касаещи административните договори, поради което твърди, че
е изначално недопустимо налагането на
финансова корекция. Развиват се и аргументи относно невъзможността да се търси
отговорност от заличения едноличен търговец /ЕТ/. В заключение се моли
съдът да отмени Решение №
11/312/02701/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция изх. № 01- 6500/8689#18/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
като се претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите С.Е.Г. и „****“ ЕООД се представляват от адв. В.,
който поддържа жалбата и развива подробни съображения по съществото на спора, включително
и в писмена защита, като сочи и съдебна практика на Върховния административен
съд. Излага, че т. 18 от Приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013 г. е неприложима,
доколкото нарушението, за което се прилага, следва да е доказано и да засяга
подпомаганата дейност в цялост. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски по представени списъци на л. 429 и л. 430 от делото.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена молба с вх. № 1693/13.06.2023 г. /л. 415/ ответникът чрез упълномощен юрисконсулт излага становище за даване ход на делото, за липса на доказателствени искания, като моли съдът да отхвърли жалбата против процесното решение за налагане на финансова корекция като неоснователна и недоказана. В същата молба се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че изходът на спора обуслови присъждане на такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „***** – С.Г.” е сключен договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. /л. 92 и следв./. Първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е 388 369,48 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора – л. 99/. Помощта е в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 11/312/02701 от 22.05.2013 г., за който е представен бизнес план /л. 55-91/ със сума на инвестицията 523 594,76 лв. с предмет „Изграждане на къща за гости в с. Добревци“. Съгласно този бизнес план е предвидено къщата да разполага с 19 двойни стаи със собствени санитарни възли с по 2 единични легла. За всяка година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната дейност в размер на 228 000 лева за година /л. 78-79/. В бизнес плана също така е предвидено, че след реализацията на проекта, още през първата година ще бъдат назначени на постоянни трудови договори общо 5 лица /1 бр. – управленски персонал и 4 бр. - производствен/, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана /л. 84-85/.
С Анекс от 17.04.2015 г. към договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г. /л. 120 и следв./ първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е изменен на 387 905,51 лв.
С Анекс от 20.08.2015 г. към договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г. /л. 131 и следв./ първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е изменен на 387 575,16 лв.
Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта е в размер на 387 575,16 лева. Това обстоятелство се установява от приложените по делото: заявка за окончателно плащане /л. 141-147/, писмо за оторизация на плащането № 11/312/02701/3/01N01 от 26.11.2015 г. /л. 148-149/, уведомително писмо за одобрение № 1465/312 с изх. № 01-6500/1404 от 22.01.2016 г. /л. 150/.
Със Заповед № 373990 от 20.06.2019 г. /л. 153-154/ на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата на проверката 28.06.2019 г., на кандидат с УРН 605852 /ЕТ „***** – С.Г.”/ относно заявление с УИН 11/220513/39716. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 28.06.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист /л. 155 и следв./. На л. 166 от същия е отразено, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. са реализирани приходи в размер на 0,00 лева, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – в размер на 13 980,00 лева, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – в размер на 30 626,00 лева, за периода 01.01.2019 г. – 25.06.2019 г. – в размер на 21 600,00 лева.
Със Заповед № 374416 от 05.07.2019 г. /л. 175-176/ началник отдел РТИ – Плевен разпорежда извършване на проверка на място, с начална дата 09.07.2019 г. и крайна дата на проверката 23.07.2019 г., на кандидат с УРН УРН 605852 /ЕТ „***** – С.Г.”/ относно заявление с УИН 11/220513/39716. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 24.07.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист за проверка на място /л. 177 и сл./.
На л. 197 от същия е отразено, че за периода 25.08.2015 г. – 31.12.2015 г. са реализирани приходи в размер на 0,00 лева, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. - в размер на 0,00 лева, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – в размер на 13 980,00 лева, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – в размер на 30 626,00 лева, за периода 01.01.2019 г. – 25.06.2019 г. – в размер на 26 100,00 лева.
От ЕТ „***** – С.Г.” е представен анализ на бизнес план /л. 201-202/, декларация, че проверяваното лице е уведомено, че в срок от 10 работни дни трябва да предостави допълнителни и/или липсващи документи /л. 203/.
Приложени са и справки за осигурени лица, справка за актуалното състояние на трудовите договори /л. 217-224/.
До ЕТ „***** – С.Г.” е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-152-6500/157/14.08.2019 г. /л. 172/ относно констатирани несъответствия, детайлно описани в доклада за проверка, като на ЕТ е указана и възможността да направи своите бележки и възражения в писмен вид.
Въз основа на констатациите от проверката, обективирани в контролния лист, след получаването на последния, е изготвена докладна записка от началник отдел РТИ – Плевен с изх. № 05-2-152/233 от 14.08.2019 г. /л. 173-174/.
По повод горните констатации, с писмо изх.№ 01-6500/8689 от 01.11.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /л. 271-279/. В съответствие с предоставената възможност е подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-6500/8689 от 28.11.2019 г. /л. 280-290/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите, като е поискано да се отмени стартиралото производство по издаване на АУПДВ.
На 14.05.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/312/02701/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8689 от 14.05.2020 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 291-300/, с който във връзка с описаните в него констатации, на ЕТ „***** – С.Г.” е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 387 575,16 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор № 11/312/02701 от 08.10.2014 г. и разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Изготвен е и Доклад за нередност № 11/312/02701/3/01/17/01 от 15.05.2020 г. с вх. № 01-6500/8689 от 18.05.2020 г. /л. 301-306/, в който са описани процесните нередности.
Този АУПДВ е обжалван пред Административен съд Ловеч, който с Решение №
214/12.11.2020 г. по адм. д. № 278/2020 г. е отхвърлил оспорването. След
проведен инстанционен контрол, с Решение № 1038 от 04.02.2022 г. по адм.д. № 4383/2021
г. на Върховния административен съд решението по адм.д. № 278/2020 г. на
Административен съд Ловеч е отменено, като е отменен и АУПДВ № 11/312/02701/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8689 от 14.05.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ.
В това решение касационната инстанция приема, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В мотивите на решението на ВАС е посочено още, че в настоящия случай е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 01.11.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК, а процесният АУПДВ е издаден на 14.05.2020 г., като пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим в случая. Отразено е, че договорът на ЕТ „***** – С. Г.“ с ДФЗ за отпускане на финансова помощ е сключен на 07.10.2014 г., а в пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е предвидено, че „мониторингов период“ за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор е изтекъл на 07.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт – 01.11.2019 г.
В решението на ВАС е посочено още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция.
Предвид приетото в Решение № 1038 от 04.02.2022 г. по адм.д. № 4383/2021 г. на ВАС, с уведомително писмо с УН 11/312/02701/3/01/22/02 с изх. № 01-6500/8689/16 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателите – С.Е.Г. в качеството на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК ***** /заличен търговец/ и „****“ ЕООД, ЕИК: *****, представлявано от П.Л.Г. – управител, в качеството на правоприемник на ЕТ „***** - С.Г.“ /л. 330-334/, последните са уведомени, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №11/312/02701 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. В писмото е посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане и последваща проверка по проекта е установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани в уведомителното писмо.
Отразено е и обстоятелството, че при проверка в Търговския регистър е установено, че ЕТ „***** - С.Г.“ е прехвърлила търговското си предприятие на правоприемника „****“ ЕООД считано от 03.09.2020 г., като съгласно договор за прехвърляне на търговското предприятие от 28.08.2020 г. по чл. 15, ал. 3 от ТЗ ЕТ „***** - С.Г.“ е прехвърлил на „****“ ЕООД търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
В писмото е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 387 575,16 лева. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, адресатите имат право да представят в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложат писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено от адв. В. на 13.04.2022 г. /л. 335/, който в качеството си на пълномощник на С.Е.Г. и „****“ ЕООД представил писмено възражение с вх. № 01-6500/8689/17 от 28.04.2022 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 336 и следв./, с развити доводи за неоснователност на констатациите.
На 06.06.2022 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на жалбоподателите е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8689#18/06.06.2022 г. /л. 349-360/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, т. 8.1 и т. 4.4, б. „б“ във връзка с т. 4.12 т. 4.18 от договор № 11/312/02701, както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 1038 от 04.02.2022 г., постановено по адм. дело № 4383/2021 г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „***** - С.Г.“ е определена финансова корекция в размер на 387 575,16 лева.
Административният орган е обосновал акта си с мотиви, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали разкриването на 5 работни места, както следва: 1 бр. управленски персонал и 4 бр. производствен персонал. При проверките на място, както и след извършени допълнителни административни проверки въз основа на данните за работни места, съгласно подадена от ЕТ „***** - С.Г.“ в НАП и НОИ информация, а именно - справка за брой осигурени лица по осигурител, по видове осигурен за период от време, се установило, че: за календарната и финансова 2016 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 5 работни места, а при проверката на място, както и от извършените административни проверки след изчисление е установено, че за цялата 2016 г. е извършвано и поддържано здравно и социално осигуряване за 1 брой лице; за календарната и финансова 2017 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 5 работни места, а при проверката на място, както и от извършените административни проверки след изчисление е установено, че за цялата 2017 г. е извършвано и поддържано здравно и социално осигуряване за 2 бр. лица или точно калкулираната стойност е 1,83; за календарната и финансова 2018 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържа постоянна годишна заетост за общо 5 работни места, а при проверката на място, както и от извършените административни проверки след изчисление е установено, че за цялата 2018 г. е извършвано и поддържано здравно и социално осигуряване за 2 бр. лица. Средно за трите пълни финансови години е определена заетост в размер на 33,33% спрямо заложената такава в бизнес плана.
С оглед на това, в решението е прието, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост за период от 3 пълни финансови години /т.е. за 2016 г., 2017 г., 2018 г./ представлява нарушение на поетите ангажименти и задължения съгласно т. 4.12 и 4.18 от договора за БФП във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от същия и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Приета е за нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
На следващо място, в мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция е посочено, че характерът на неизпълнението е такъв, че неговите последици засягат цялостното изпълнение на дейността по проекта. Обосновано е още, че в тази връзка ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията, както и че задължението на ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, т.е да придобие активите – обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия ползвател бизнес план, като именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва на практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен.
На следващо място в решението е посочено и че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверките на място са представени документи за 3 пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 20.06.2019 г. Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017г. и 2018 г.) е в размер на 6,52 % от заложените приходи.
В мотивите на решението е отразено, че залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност „наем на двойна стая“ в къщата за гости за всяка година са в размер на 228 000 лв. /за година/, а за финансовата 2016 г. от проверката на място е установен общ размер на реализираните приходи 0,00 лева, за 2017 г. – 13 980,00 лв., съставляващи 6,13% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, за 2018 г. – 30 626,00 лв., съставляващи 13,43% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Съобразено е, че доколкото към датата на извършване на проверката финансовата 2019 г. не е била изтекла, резултатите от извършените приходи за периода 01.01-25.06.2019 г. не са взети под внимание.
Административният орган обсъдил и депозираното възражение, като изложил
подробни аргументи защо не приема същото.
Във връзка с изложените мотиви, ЕТ „***** - С.Г.“ с решението са определени:
- финансова корекция в размер на 387 575,16 лв. във връзка с неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години съгласно т. 18 от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.;
- финансова корекция в размер на 387 575,16 лв. във връзка с неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години съгласно т. 30 от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
С т. 3 от решението, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в размер на 387 575,16 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е депозирало заключение с вх.№ 1554/31.05.2023 г. /л. 407-413/. От същото се установява, че съобразно таблицата, поместена на стр. 2 от заключението /л. 408 от делото/, в която е посочен размерът на заложените приходи по бизнес плана за проверените финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и размерът на реализираните приходи и процента на изпълнение, съобразно заложените приходи в бизнес плана, средногодишният процент на изпълнението е 6,52%.
Вещото лице е посочило също, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на персонал е 27,53%, т.е. неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е по-голямо от 50%.
В заключението експертът е изложил и че предвид отчетените неизпълнения и определените с т.18 и т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., правилно е определен размерът с Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01-6500/8689#18/06.06.2022 г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ в размер 100% от предоставената финансова помощ по договора, като е приложен размер на финансова корекция 387 575,16 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение.
Съдът кредитира приетото заключение по съдебно-икономическа експертиза като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо на останалите доказателства по делото и неоспорено от страните.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. В АдмС
Ловеч е постъпила молба от изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 529/16.02.2023
г., в която изрично се сочи, че ответникът не може да предостави известие за
доставяне за връчване на процесния акт на „****“ ЕООД, както и че счита
жалбата, подадена от С.Г. за допустима, като е спазен 14-дневният срок за
подаването ѝ. С оглед наличното по делото известие за доставяне на лист
361, пощенски плик на лист 29 и изявлението на ответника, обективирано в молба
с вх. № 529/16.02.2023 г., както и изричното указание, дадено с разпореждане от
31.01.2023 г. от з.с.з., съдът намира, че доколкото съобщение по чл. 61 не е
изпращано до „****“ ЕООД, то оспорването е подадено в 14-дневния преклузивен
срок по отношение и на двамата жалбоподатели.
Жалбата е подадена и
пред местно компетентния административен съд, от лица с активна процесуална
легитимация – адресати на оспорения акт и за които той създава задължения.
Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал.1 във вр.
с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /загл. изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г./, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността
му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, Ловешки административен съд, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и
представеното по делото решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол №
189 от 02.03.2022 г. /л. 362-366/ за назначаване на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за
установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр.
второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. На
следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая,
оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Николай Каварджиклиев, назначен за изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, видно от решение от заседание на УС на ДФЗ,
съгласно протокол № 189 от 02.03.2022 г. От горното следва,
че обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено
в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително
фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка
съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Ето
защо, съдът намира, че не е налице нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира
в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
съответствие с чл. 69, ал. 2 от
ЗУСЕФСУ, процедурата
по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на
съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по
инициатива на управляващия орган,
видно и от Доклад за нередност № 11/312/02701/01/17/01 от 15.05.2020 г. и е
налице допустим способ за иницииране на административното производство. Спазена
е процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Правоприемниците на
бенефициера са уведомени за съществуващо съмнение за нарушение, за което
предстои да им бъде наложена финансова корекция, включително е описано
констатираното нарушение и размера на предвидената корекция. Даден е срок от
две седмици да се представят коментари, бележки или допълнителни документи, с
които да се мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или
срещу нейния размер. Възражението е обсъдено в решението и е прието за
неоснователно. Отделно, в решението органът детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени по отношение
на всяко едно от констатираните нарушения, като е подвел всяко едно от
нарушенията под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за
определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Жалбоподателите са имали възможност да разберат какви са нарушенията, за които се издава
актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко
от нарушенията.
Условията и редът за финансово подпомагане на проекти
по мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. са регламентирани в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като административното производство е започнало след влизането в сила
на цитираната разпоредба.
Горното изрично е възприето и в Решение № 1038/04.02.2022 г. на ВАС по адм.д. №
4383/2021 г.
В тази връзка съдът
приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила на
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.
С оглед на това, не
е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение
съответства и на материалния закон.
Съгласно чл. 63, § 1
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО)
№ 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата
редакция – ДВ, бр. 101 от
2015 г./, управляващите органи провеждат процедури
по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013.
Определението за
нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т.
36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Първият елемент на определението е налице, доколкото в
случая ЕТ „***** - С.Г.“ несъмнено се явява
икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, като
е сключил договор с ДФ „Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от
ПРСР за периода 2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.
В тази връзка, съдът
намира за неоснователни въведените от процесуалния представител на
жалбоподателите оплаквания, че доколкото ЕТ „***** - С.Г.“ е бил заличен и е извършено прехвърляне на търговското предприятие
съгласно представения договор за продажба на търговско предприятие от
28.08.2020 г. /л. 423-425/, не е следвало да бъде ангажирана отговорността на
физическото лице С.Г.. Следва да се посочи, че последиците от заличаването на
ЕТ се свеждат до обстоятелството, че едноличният търговец спира да съществува
като такъв. Физическото лице обаче, което е притежавало търговското качество,
продължава да отговаря с цялото си имущество за задълженията, които е поело в
качеството си на едноличен търговец, независимо от факта на заличаването. От
това произтича и възможността ЕТ да се закрие дори и при наличие на задължения.
Процесното задължение по наложената
финансова корекция е възникнало в имуществената сфера на ЕТ „***** - С.Г.“ в качеството му на получател на
безвъзмездната финансова помощ и бенефициер по Договор №
11/312/02701/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР
2007-2013 г. Доколкото,
както е посочил и административният орган в обжалваното решение /л. 334/, при
проверка в Търговския регистър е установено, че ЕТ „***** - С.Г.“ е
прехвърлила търговското си предприятие на правоприемника „****“ ЕООД, считано
от 03.09.2020 г., като съгласно договор за прехвърляне на търговското
предприятие от 28.08.2020 г. по чл. 15, ал. 3 от ТЗ ЕТ „***** - С.Г.“ е
прехвърлил на „****“ ЕООД търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, то съобразно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, при
прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите,
отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на
получените права.
Отделно, следва да
се посочи, че и в молба с вх. № 3257/28.09.2022 г. на АдмС Ловеч /л. 35-36/ от
адвокат В.В. от САК е направено изрично уточнение, че жалбоподатели по жалбата
против Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх.
№ 01-6500/8689#18/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са:
1. С.Е.Г., ЕГН: ********** - в качеството
на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК *****
/заличен търговец/ и 2. „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление с. Добревци, област Ловеч, ул. „Здравец" № 12, представлявано
от П.Л.Г. — управител.
С оглед на това и
предвид безспорния факт на заличаване на ЕТ „***** - С.Г.“,
правилно за наложената на бенефициера ЕТ „***** - С.Г.“ финансова корекция е ангажирана отговорността на
С.Е.Г. и „****“ ЕООД.
По отношение на
втория и третия елемент на определението, за да прецени законосъобразността на
наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция, финансовата
подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може
да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания.
Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70
ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на
административния орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено
нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от негово
действие или бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В
случая, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори по
отношение на неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в
бизнес плана за три финансови години и по
отношение на неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи.
Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. регламентира, че
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по
чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по
място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец
приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008 г., един от задължителните документи е изготвен
бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец
/приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като
бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците,
включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал. 2 на същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност
и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.
В § 1, т. 6 от ДР
на Наредба № 29/11.08.2008 г. е дадена легална
дефиниция на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а
именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес
плана, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ се
съдържа в § 1, т. 26 от ДР на Наредба
№ 29/11.08.2008 г., като според
същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в предприятието за периода на бизнес плана.
Съобразно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 29/11.08.2008 г., решението за
одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието
на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, и 2. критериите за оценка, посочени в
приложение № 6. Следователно, оценката не е само
на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в
него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен
проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими и задължителни за постигане на
целите на мярка 312, посочени в чл. 2 от Наредбата, тъй като по този начин се
доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за
съответния период.
Чрез залагането на индикатори /предварително от съответния УО в
установените по процедурата правила и от бенефициера в неговото проектно
предложение/бизнес план/ се гарантира наличието на механизъм за проверка на
съответствието между очакваните и постигнатите резултати от реализирането на
конкретната дейност по изпълнението по сключения договор. Именно в контекста на
тази проверка се установява дали стойностите, предварително одобрени под формата
на индикатори, даващи обективен израз на резултатите от експлоатацията на
извършената инвестиция, са достигнати от бенефициера.
Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и
помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на
кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а именно да
доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1,
т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението
в т. 26 – запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана.
От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за
финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов
резултат съставлява неизпълнение и на самия проект.
Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова
корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана
в: Решение № 10067/09.11.2022 г. по адм. дело № 12330/2021 г.;
Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело № 6784/2022 г.;
Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.
От анализа на
цитираната нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал наличието на
нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
законосъобразно е издал решение за налагането ѝ. На
първо място е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена
безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на
ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е
налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕФСУ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл.
73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.
Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средно аритметично за трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016г. – 0,00 %; 2017г. – 6,13 %; 2018г. – 13,43 %, като средно аритметично за трите финансови години е 6,52 %. Предвид това, реализираните приходи се явяват под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. А процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица /задължението за осигуряване на устойчива заетост/ спрямо бизнес плана е 27,53 %.
Както вече се посочи,
бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и съответно – той
е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т.9.1, б.„г“ от Договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г., включва и
представения от ползвателя
и одобрен от фонда
бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана означава и
неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на
договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна
част от договора и от проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на
заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е
основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ.
В този смисъл са и Решение №
10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение
№ 8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието, че бизнес планът е
неразделна част от сключения договор за БФП, поради което параметрите на този план не са
препоръчителни или прогнозни, а задължителни.
С получената
финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като
е изградил къща за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в
обема на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не
могат да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в
селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските
райони. Това обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда
инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира
приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски
приходи от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението
на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като
допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на
три пълни финансови години /вкл. 0 % за 2016 година/ сочи постоянство при
непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е
ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.
Следва да се посочи, че в представения към заявлението за подпомагане
бизнес план едноличният търговец сам е определил съответните приходи,
посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и
постигане на
планираните с чл. 2 от
Наредба № 29/11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение и подкрепени от експертизата и неоспорени от
страните, показват неизпълнение
на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на
одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е
ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което
противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ
от Регламент (ЕС,
ЕВРАТОМ) №
966/2012 г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от Регламента се
съдържат принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на
всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово
управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на
Съюза, следят за спазване
на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.
Бездействията на
ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/11.08.2008 г.
и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на
заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече
икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2
от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В този смисъл са и Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6784/2022 г., IV о., Решение № 8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021
г., Решение № 1455/16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022 г. и др.
Правилно е определен
от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
Съгласно т. 30 от
Приложение към раздел І „Общи
положения“ от
Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи /както безспорно е доказано в случая – средногодишният процент на изпълнението е
6,52%/ и това е продължило три пълни финансови
години (т.е. в
упоменатия проверяван период, считано
от началото на 2016 г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100%,
като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова
корекция за това допуснато нарушение.
По отношение на
нарушението на поетия ангажимент в
бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че то също представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл практиката на Върховния административен съд също
е константна: така Решение
№ 13331/27.10.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 8014/2018 г. и др.
В настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е било
заложено задължението, че ще
бъдат назначени на постоянни трудови договори общо 5 лица /1 бр. – управленски
персонал и 4 бр. - производствен/, който брой ще се запази до десетата година
от бизнес плана /л. 84-85/. Вещото лице в
депозираното заключение е установило, че за три последователни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са наемани лица,
както следва: за 2016 г. – 1 бр.
за 3 месеца и 11 дни, за 2017 г. – 1 бр. за 12 месеца и 1 бр. за 10 месеца, за
2018 г. – 2 броя за 12 месеца. При изчислението е установено, че средногодишно
работодателят е поддържал: 0,55 работни места за 2016 г., 1,83 работни места за 2017 г. и 2
бр. работни места за 2018 г., което за всяка от трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява съответно - 6% изпълнение за 2016 г., 36,60%
изпълнение за 2017 г. и 40% изпълнение за 2018 г., или процентът на изпълнение
на средногодишната заетост на персонал за тези три години е 27,53%.
При проверка на място в счетоводството на търговеца и при извършена проверка в регистрите на
НАП контролните органи са приели,
че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за тези три
години е 33,33% /доколкото за 2016 г. са приели, че е било назначено 1 лице,
независимо от обстоятелството, че е било осигурявано за няколко месеца/, но
дори и да се приеме този процентен показател, то същият не влияе на обстоятелството,
че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение
на устойчивата заетост е по-голямо от 50%.
В този смисъл, безспорно по делото се установява, че
е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчивата заетост. Нарушаването
на изискванията за „дълготрайност на операциите“, както са регламентирани в
приложимата към казуса разпоредба на чл. 72, § 1, б. „б“, предл. второ от
Регламент № 1698/2005, относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос,
даден в Решение на Съда /десети състав/ от 08.05.2019 г. по дело C-580/17. Липсата
на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия /така както
това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т.52-58/ попада в
приложното поле на чл. 72, § 1, б.“а“ от Регламент № 1689/2005 г., т.е. налице
е хипотеза по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Следва да се посочи,
че критериите за устойчива заетост – брой и вид работни места, които инвестицията ще
създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от
субсидираната дейност, а това са
целите на мярка 312 от ПРСП 2007-2013 г. Като не е изпълнил посочените по-горе
критерии, бенефициерът е
нарушил задълженията си по т. 8.1 от
Договора за подпомагане № 11/312/02701,
вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.
Представеният пред
административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с
постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно договора, Фондът има право
да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от
ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и по
Наредба № 29/11.08.2008 г. Както вече
се спомена, дефиницията на „Одобрен
проект“ включва и
представения от ползвателя на
помощта и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „Проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните
са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява
неизпълнение на задължение на ползвателя.
Неизпълнението на
предвижданията в бизнес плана /както по
отношение на финансовите показатели, така и по отношение на устойчивата заетост/ безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй
като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с
насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони.
В същия смисъл са Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746 от
04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 9560/27.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение № 4752/22.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019 г.
и др.
Видно е от
доказателствата по делото, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да
се създадат и
поддържат заложените в бизнес плана работни места, не е
изпълнен, като безспорно неизпълнението е по-голямо от 50 %. Последното засяга и критерий
за допустимост. Съгласно т. 1.2. от сключения договор за
отпускане на финансова помощ, Фондът
изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно
одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички
действащи в съответната област нормативни актове. Именно в чл. 16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено, че кандидатите представят бизнес план за период не
по-малък от 5 години, като бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост
за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, сред които е и тази по т. 1 – насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони. Изискването за
устойчива заетост за период от 5,
респективно 10 години е критерий за допустимост на проекта и
неспазването му е основание за налагане на финансова корекция по т. 18 от Приложение към
раздел I „Общи
положения“ на
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.
Доколкото процентът
на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 33,33%
/както е приел органът/ или 27,53% - според изчисленията на вещото лице, то размерът на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ правилно
е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата. В посочената точка, в хипотезата на неизпълнение по-голямо от
50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива
заетост, размерът на подлежащата за възстановяване помощ се определя в размер
на 100% от подпомагането, в случая – 387 575,16 лв.
По идентичен случай
се е произнесъл и Върховният административен съд в Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение
№ 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 7086 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 2546/2022 г. и др.
На следващо място, в
т. 3 от оспореното решение административният орган е съобразил и
правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат
установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за
предоставяне на БФП,
санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията, дадена в посочения текст от Правилата, когато при
осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ
бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко
едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер
на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер. В настоящия случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от тях
санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
който е 100% от изплатената окончателно
такава на бенефициера
през м. декември 2015 г., възлизаща в общ размер на 387575,16 лева.
С оглед
гореизложеното, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена
в чл. 3, ал. 1 от Правилата за
определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г., е
определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а
именно 387 575,16 лева.
Съдът намира за изцяло неоснователни оплакванията в жалбата, че към момента на подписване на договора за БФП
през 2014 г. и доколкото не са били приети разпоредбите на АПК, касаещи
административните договори, то и сключеният от бенефициера договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/ 2007-2013 г. /л. 92 и следв./ не е административен
договор. Обстоятелството, че нарочна уредба досежно административния договор
/чл. 19а и следв. от АПК/ е приета с ДВ бр. 74 от 2016 г. не изключва
принципното съществуване на обществените отношения, уредени от този тип
договори и преди обнародването на тези изменения и допълнения в закона.
Следва да се посочи
и че при действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал.1 /за развитие на земеделието
и селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.), в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27,
ал. 6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ, когато нарушението,
представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на
финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се
отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство
и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в
„Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба,
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е
ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони.
След влизане в сила на
Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като
административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при
определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта,
степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му параметри,
административният орган не дължи последваща преценка на тези обстоятелства.
Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила
нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на
вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на
задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се променят правните
последици от вече извършени такива нарушения – възстановяване на неправомерно
получена финансова помощ. Правилата
определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент
и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя
конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва
да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно
основание се приема в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.,
съгласно която, в случаите по ал. 1, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва
да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението.
В случая
бенефициерът е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и
запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова
помощ. Както в Наредбата, така и в договора са уредени задълженията на
бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези
задължения. Одобрените от изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения, и правилно са приложени от органа при определянето
на съответните финансови корекции в оспореното решение.
В горния смисъл е и
константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по
адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.;
Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. №
8071/2020 г. и мн. др.
Съдът намира за
неоснователни и наведените в жалбата оплаквания, че към момента на стартиране
на процедурата по ЗУСЕФСУ с писмо № 01-6500/8689/16 от 22.03.2022 г. всички
претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по него,
са били погасени.
В случая не е
изтекла давността, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от
18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските
общности. Следва да се посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за
съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посочен в
договора за безвъзмездна финансова помощ – 5 години от
сключване на Договора, а това означава, че проверките и констатациите за
неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, §1, първа алинея
от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и
по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея
изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност
срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена.
В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност,
тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които
нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл.3, §1, втора алинея предвиденият
в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно
извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой
момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото
последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този
период.
В конкретния случай,
най-ранният начален момент, от който може да се претендира частично или пълно
възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на
първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите,
заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2016 г., или най-ранната
дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, §1 от
Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на
приходите за финансовата 2016 г. Следователно 4-годишният срок от извършване на
нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021 г. Следва обаче да се има
предвид и че чл. 3, § 1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се
прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на
датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция.
В случая през
месеците юни и юли 2019 г. са извършени две проверки от експерти на Държавен
фонд „Земеделие“, Регионален технически инспекторат-Плевен, при които е
констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с
Договор № 11/312/02701 от 07.10.2014 г. – ползвателят не е осигурил заложените
в плана работни места и не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на
приходи за три пълни финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Нередностите
са установени при проверка през 2019 година, за резултатите от която
ползвателят е уведомен на 13.08.2019 г., видно от положения подпис на
контролния лист от проверката /л. 200 от делото/, т.е. давността е прекъсната
от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок равен
на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за
финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено
през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща
нередност през три последователни години 2016, 2017 и 2018 г., съответно за
начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 г.
По отношение на
цитираната от процесуалния представител на жалбоподателите в о.с.з. от
21.06.2023 г. съдебна практика на ВАС, съдът намира, че същата е неотносима към
настоящия казус, доколкото е постановена относно съвсем различни фактически
положения – налагане на финансови корекции на бенефициери, които са публични
възложители по Закона за обществените поръчки, по отношение на съвсем различни
нарушения, обусловили налагането на финансови корекции и по различни мерки от
програмите, финансирани с европейски средства.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта
на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване
на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове
се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.
Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел
да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като
се възстановят незаконосъобразно предоставени средства /арг. от чл. 71, ал. 1
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция/.
По изложените мотиви
съдът намира, че Решение № №11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх.№01-6500/8689#18 от 06.06.2022 г. на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което същото е законосъобразно и жалбата на С.Е.Г. - в
качеството на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК *****
/заличен търговец/, със седалище и адрес на управление с. *****и „****“ ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от П.Л.Г.
- управител, в качеството на правоприемник на ЕТ „***** - С.Г.“, чрез адв. В.Х.В.
– САК, следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора е основателна претенцията на ответника, съдържаща се в молба с вх. № 1693/13.06.2023
г., за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което
следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят в полза на ДФЗ сумата от
100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По делото от страна
на ответния административен орган е внесен и депозит в размер на 650 лв. за
назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от платежния документ на л.
402 от делото, но доколкото тези разноски не са заявени от ответника и неговия
процесуален представител за възстановяване нито в цитираната молба с вх. №
1693/13.06.2023 г., с която е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, нито в другите подадени молби в хода на съдебното производство,
нито в о.с.з., то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от
страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос,
по който се произнася, само след като бъде надлежно
сезиран.
Поради изложеното на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва са се осъдят жалбоподателите да заплатят
на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи
издателят на оспорения акт, своевременно поисканите разноски в съдебното
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Е.Г., ЕГН: **********,*** - в качеството на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК ***** /заличен търговец/, със седалище и адрес на управление с. *****и „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от П.Л.Г. - управител, в качеството на правоприемник на ЕТ „***** - С.Г.“, чрез адв. В.Х.В. - САК, със съдебен адрес ***,***, срещу Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01- 6500/8689#18/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА С.Е.Г., ЕГН: **********,*** - в качеството на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „***** - С.Г.“, ЕИК ***** /заличен търговец/, със седалище и адрес на управление с. *****и „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от П.Л.Г. - управител, в качеството на правоприемник на ЕТ „***** - С.Г.“, да заплатят по равно на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 100,00 /сто/ лева /по 50 лева от всеки жалбоподател/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: