Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2060/15.11.2019г.
град
Варна, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО Н А НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет
и седми състав
На девети октомври година две
хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като разгледа
докладваното от съдията, НАХД № 3015 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.5.” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Б.Т.П., против Наказателно постановление № КХ-093/03.12.2018 г. на
Директора на ОДБХ - Варна, с което на „Д.5.” ЕООД е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание
чл.48, ал.2 от Закона за храните.
В жалбата си жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Представител на въззиваемата
страна, издала НП, редовно призован се
явява и оспорва жалбата.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 24.10.2018 г.била извършена проверка от служители на ОДБХ Варна, св.Р.С. и св.Р.Г., в обект за търговия на дребно находящ се в гр.Варна ул. „Н. Бозвели“ № 48 стопанисван от „Д.5.” ЕООД, ЕИК *********. Било установено, че хладилното съоръжение за съхранение на суровини за сандвичи не е оборудвано с устройство за контрол и отчитане на температурата. Не бил осигурен и термометър сонда за измерване на температурата във вътрешността на изпечените тестени изделия. Не се водели записи за отчитане на температурата на хладилното съоръжение и записи за отчитане на критичната контролна точка.
За констатациите си служителите
от ОДБХ съставили акт за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като
такова по чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. относно хигиената на храните. Актът
за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОДБХ - Варна, съгласно правомощията му по
Закона за храните.
В съдебно заседание бяха разпитани св. С. и св.Г.,
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимен субект , поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице-свидетелката
д-р Р.С. в качеството и на главен инспектор в отдел "Контрол на
храните" при ОДБХ - Варна. Разпоредбата на чл. 49, ал.1 от
Закона за храните възлага установяването на нарушенията по чл. 38 -
48 на инспекторите по официалния контрол, съгласно чл. 28 от закона. Според
този текст Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва
официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални
минерални, изворни и трапезни води. Актът е съставен в присъствие на
свидетелката д-р Р.Г. - гл.инспектор в отдел "Контрол на храните" при
ОДБХ - Варна, която е присъствала и при констатиране на нарушението и в
присъствието на законния представител на „Д.5.” ЕООД. Актът е
съставен в 3 месечен срок от извършване на нарушението и констатирането му,
поради което следва да се приеме, че е спазен срока за съставянето му по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. В акта установеното административно нарушение е квалифицирано
по чл.
2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиена на храните. Посочената
разпоредба задължава производителите и търговците на храни, включително и
лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това
производство дейности да спазват хигиенните изисквания към първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията
за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.,
относно хигиената на храните. По своя характер посочената правна норма е бланкетна и препраща към разпоредбите на друг нормативен
акт - Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.,
относно хигиената на храните. В акта за установяване на административно
нарушение не са посочени разпоредбите от регламента, които не са спазени,
поради което се налага извода, че поради липсата на конкретизация на законните
разпоредби, които са нарушени, не са изпълнени изискванията по чл. 42, т.5 от ЗАНН. Това нарушение ограничава и засяга правото на защита на
санкционираното лице, поради което се явява от категорията на съществените
процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 52, ал.3 от ЗАНН задължава административно - наказващият орган преди да се
произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо
да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Административно -
наказващият орган не е изпълнил това свое задължение и пристъпил към издаване
на наказателното постановление въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, който е засегнат от съществен процесуален порок.
В издаденото въз основа на акта наказателното
постановление е възприета правната квалификация на нарушението, както е
отразена в акта. Следва да се приеме, че като не са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, наказателното постановление е
издадено в разрез с изискването по чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН. Този порок съществено ограничава правото на защита на
санкционираното лице, което във всички случаи води до порочност на издаденото
наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение.
Нормата на чл. 48, ал.2 от ЗХ
съдържа две предложения, които се характеризират с различни признаци, поради
което е задължително административно - наказващия орган да посочи и конкретно
по кое предложение се налага наказанието, което не е сторено и представлявало
съществено нарушение. Това е наложително, макар, че глобата е предвидена и в
двете предложения. От значение е по кое от тях е санкциониран нарушителя, с
оглед извършване на преценка за това размерът на санкцията съответства на
обществената опасност на нарушението.
Допуснатите нарушения в досъдебната фаза на процеса,
засягащи акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление водят до единствената процесуална възможност за съда - отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Проверката по същество е невъзможна,
предвид изключително тежките пороци на акта и постановлението. Следва да се
отбележи, че в това производство няма място търсенето на целесъобразност, нито
е процесуално допустимо съдът да върши работата на наказващия орган по
формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. Производството по
ЗАНН е санкционно, тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административно - наказващия орган задължение, който е задължен да проведе
законосъобразна процедура, да се произнесе със законосъобразни актове и да
докаже твърденията си. Нарушителят при това се счита невиновен до доказване на
обратното по несъмнен и категоричен начин. Недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги и предпоставка за отмяна
на наказателното постановление. За този резултат - отмяната на постановление,
причините могат да се търсят единствено в органа непровел законосъобразно
процедурата по ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова подлежи
на отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-093/03.12.2018 г. на Директора на
ОДБХ - Варна, с което на „Д.5.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Б.Т.П. е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.48, ал.2 от Закона за
храните.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда
на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :