№ 276
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и О. септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Т. Н. К. от гр.Ш. срещу
решение № 9/31.03.2022 год., постановено по т.д. № 5/2021г. по описа на ОС –
Ш. в частта, в която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в гр. Ш., за
разликата над 15 000 лева до частично претендираните 30 000 (тридесет
хиляди) лева от общо 50 000 (петдесет хиляди ) лева, като неоснователен.
Решението в останалата осъдителна част е влязло в законна сила.
В предявената жалба се излагат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт. Оспорва се определеният размер на
съпричиняване, вкл. размерът на присъдено обезщетение.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Въззивната жалба е депозирана в срок чрез надлежно упълномощен
адвокат-пълномощник. Същата е редовна и надлежно администрирана.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
1
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Според заключението на САТЕ експертиза, неоспорена от страните, на
24.02.2020 година, лек автомобил „Рено 19“ с рег. № Н 1306 АК с водач
Станчо Райчев Станчев се движел през светлата част на денонощието по бул.
„Ришки проход“ в гр. Ш. по посока центъра на града. Времето било ясно,
видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности. При приближаване
на автомобила към кръстовището с бул.„Мадара“ булевардът е разделен на
две платна, като дясното, по което се е движел лек автомобил „Рено 19“ е с
ширина 7,3 метра, двупосочно, разделено с прекъсната осева линия. При
приближаване на автомобила към дом №18 (преди кръстовището с бул.
„Мадара“) автомобилът се движел по лявата лента. В същия момент от дясно
на ляво на посоката на движение на автомобила ищцата започнала да пресича
напречно на пътното платно.
Основната причина за ПТП е, че водачът на автомобила възприел късно
пешеходката, въпреки че е имал възможността за това. При положена
дължима грижа и внимание водачът е можел своевременно да възприеме
навлизането на ищцата на пътното платно, да проследи движението й и да
предотврати удара. Налице е нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Същевременно ищцата не е предприела пресичане по пешеходна пътека,
въпреки че на около 40 метра такава е била налична. Поведението й
съставлява нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Наличието на съпричиняване
не се отрича от ищцата – въззивник.
Независимо от изложено, преобладаващата причина за настъпване на
вредоносния резултат представлява поведението на водача. Това е така, с
оглед вменената му по закон квалифицирана грижа към уязвимите участници
в движението – чл. 5, ал.2, т.1 и чл.116 ЗДвП. Независимо, че ищцата не е
пресичала на пешеходна пътека, ответникът е можел да я възприеме, респ. е
можел и е бел длъжен да предотврати удара. На посоченото основание съдът
приема че приносът на пострадалата е в размер на 30%.
По размера на обезщетенията:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
2
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищцата е била на 77 год. към датата на инцидента. Според СМЕ,
неоспорена от страните, в резултат на ПТП ищцата е получила съчетана
травма. Констатирана е контузия на главата, включваща хематом с рана на
дясна буза, избиване на първи и втори горни десни зъби. фрактура на
короната на първи горен ляв зъб (корен) — екстрахиран, както и травматичен
периодонтит на трети зъба горе вляво и вдясно - екстрахирани. Установена е
и контузия на крайниците - фрактура на големия туберкул на дясната
мишнична кост, фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница на
типично място с вклиняване на фрагмента и ъглова дислокация. Вещото лице
е посочило, че при липса на динамично проследяване на състоянието на
ищцата, могат да се определят само средни срокове на възстановяване,
максималният от които е 3 – 3 и половина месеца за фрактурата на дясната
лъчева кост. Най-интензивни са били болките в първия месец, като липсват
регистрирани усложения. Ищцата понастоящем изпитва непостоянни болки в
счупената дясна ръка, особено при промяна на времето и вдигане на тежко.
Вещото лице е констатирало, че към момента на прегледа ищцата е с
матуриран кожен ръбец на дясната буза. Уставовява се и лекостепенна
девиация /изкривяване/ на дясната гривнена става, която не ограничава
съществено обема на движение. Заварените хронични заболявания на ищцата
не са се отразили негативно върху оздравителния процес. Няма данни и дали
заварената остеопороза е забавила оздравяването.
Според денталната експертиза загубата на пет зъба е в пряка причинна
връзка с ПТП. Вещото лице също е констатирало наличие на травматичен
белег /цикатрикс/, съчетан с увисване на десния устен ъгъл и палпаторна
болка в дясната лицева половина. Пациентката е с частични протези на горна
и долна челост. Избитите зъби са имали здрави корени, а съзъбието не е било
3
със заварено заболяване. Загубата на третите зъби на долна челюст прави
протезата много по-нестабилна.
Установените травми се потвърдават и от показанията на св. Й.Й.в –
съпруг. След изписването си от болницата ищцата била видимо уплашена, а
възстановителният период продължил 3-4 месеца. Травмата в зъбите довела
до изваждане на корените и изработка на протези. Ищцата няколко пъти
сменяла протезите, тъй като й били неудобни. Понастоящем дясната й ръка е
леко изкривена.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата възлиза на 45
000 лева. Ищцата е получила съчетана травма. Контузията на крайниците е
протекла с интензивни болки и страдания в първия месец, вкл. с
обездвижване. Понастоящем са налице остатъчни негативни явления – лека
девиация на дясна гривнена става и болков синдром при смяна на времето и
натоварване. Загубата на пет здрави зъба има сериозно влияние върху зъбния
статус на ищцата, а загубата на долни зъби има фатално отражение върху
качеството на протезата. В допълнение ищцата има и видим травматичен
белег, съчетан с увисване на десния устен ъгъл. Като резултат от горното
ищцата е понесла значителен физически и емоционален дисконфорт и то във
възраст, когато адаптивните възможности са занижени. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
Така определеното обезщетение от 45 000 лева следва да бъде
редуцирано с 30 %, поради констатирано съпричиняване или като краен
резултат възлиза на 31 500 лева. Предявеният частичен иск от 30 000 лева е
основателен, респ. първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната отхвърлителна част.
Държавни такси: На основание чл. 78, ал.6 ГПК застрахователят
следва да бъде осъден да заплати държавни такси по допълнително уважената
претенция както следва: 600 лева по сметка на ОС – Ш. и 300 лева – по сметка
на АС – Варна.
Разноски във въззивното производство: В полза на ищцата –
въззивник следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски в размер на 1176 лева - заплатен адвокатски хонорар с ДДС /така
списък по чл. 80 ГПК/. Договореният и заплатен хонорар надхвърля в
незначителна степен минималния хонорар по Наредба № 1/2004 год., ведно с
ДДС /1114 лева/. Липсват предпоставките за приложение на чл. 78, ал.5 ГПК
поради липса на прекомерност.
Разноски в първа инстанция: С оглед изхода от спора, изразяващ се в
4
пълна основателност на частично предявената претенция, следва да бъде
отменено решението на ШОС в частта, в която са присъдени разноски в полза
на ответника – застраховател.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени допълнително сторени
разноски в размер на 195, 24 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА в
полза на адвокатско дружество „Димов и Х.“, БУЛСАТ: *********,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. – управител следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 858 лева с вкл.ДДС, за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Т. Н. К. при
първоинстанционното разглеждане на спора.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9/31.03.2022 год., постановено по т.д. № 5/2021г.
по описа на ОС – Ш. в частта, в която съдът е отхвърлил иска за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
пътно транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в
гр. Ш., за разликата над 15 000 лева до частично претендираните 30 000
(тридесет хиляди) лева от общо 50 000 (петдесет хиляди ) лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“, № 89В,
представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ш., ул. „О. м.“ № 4, ет. 4, ап. 8, съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, допълнително сумата от 15 000
(петнадесет хиляди) лева, представляваща частично претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, цялото в размер на 50 000 лева, за
понесени болки и страдания, вследствие на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., около 12:10 ч. в гр. Ш., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020г. до окончателното
и плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на Окръжен съд-Ш. сумата от
600 лева и по сметка на АС – Варна – сумата от 300 лева, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
5
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, сумата от 1176 лева – разноски за
въззивното разглеждане на спора и сумата от 195, 24 лева – неприсъден
остатък от разноски, сторени при първоинстанционното разглеждане на
спора.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адвокатско дружество „Димов и Х.“ , БУЛСАТ: *********,
представлявано от адвокат Г. Б. Х. – управител, допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 858 лева с вкл.ДДС, за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата Т. Н. К., ЕГН ********** при
първоинстанционното разглеждане на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която Т. Н. К., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
сумата 1036,35 (хиляда тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки)
лева- деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6