Р Е Ш Е Н И Е
Номер229/26.06. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и четвърти юни Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00545 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-1158-005582 от 27.01.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, с което на В.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
Жалбоподателят
В.В.С. чрез доводи, изложени в жалбата, моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство не участва
лично. Представлява се от процесуалния си представител адв.
Л.С.от ПАК, който излага допълнителни съображения, свързани с искането за
отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
Претендира за направени разноски.
Въззиваемата
страна ОД на МВР Перник, сектор
„ПП” – редовно призована, не изпраща
представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения в закона срок
от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по
същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 09.12.2019 г. в 20:45 ч. в гр. Перник, на ул. Благой Гебрев жалбоподателят В.В.С. управлявал специален автомобил (линейка) „Фолксваген Транспортер” с рег. № ******с поставено на него трайно устройство за подаване на светлинен и звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение. Бил спрян за проверка от свидетелите Н.Г.Х. и Р.Г.А., които изпълнявали служебните си задължение като мл. автоконтрольори в сектор „ПП” при ОД на МВР. Полицейските служители констатирали, че специалния автомобил е регистриран на физическо лице - И.С.Б., ЕГН **********, като приели, че същият не попада в категорията моторни превозни средства, които са описани в чл. 91, ал.3 от ЗДвП, поради което и на водача бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 102745 от 09.12.2019 г. за нарушение на чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН В.В.С. подал възражение, регистрирано с № 115800-16320 от 12.12.2019г., с което оспорил вмененото му нарушение.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № 19-1158-005582 от 27.01.2020 г., с което ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за визираното в АУАН нарушение като му наложил на основание чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 26.02.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН серия GA № 102745 от 09.12.2019 г., възражение, регистрирано с № 115800-16320 от 12.12.2019г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и свидетелските показания на Н.Г.Х. и Р.Г.А..
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗДвП специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност”, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба „Военна полиция” към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.
Жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право.
В настоящия случай няма спор, че В.В.С. е управлявал специален автомобил (линейка), който обаче не е бил притежание и не се е ползвал от лечебно заведение за Спешна медицинска помощ. Към момента на проверката автомобилът е бил регистриран на името на трето физическо лице - И.С.Б., ЕГН **********, поради което същият не попада в обхвата на чл. 91, ал.3 от ЗДвП, т.е. не може да ползва специален режим на движение.
Не се спори и по отношение на това, че линейката е имала поставено трайно устройство за подаване на светлинен и/или звуков сигнал, предвидено за автомобили със специален режим. В същото време обаче по категоричен начин от показанията на полицейските служители Н.Г.Х. и Р.Г.А. се установява, че процесното устройство не е било използвано, тъй като не е бил включен нито звуков, нито светлинен сигнал към момента на спиране на автомобила за проверка, т.е. след като устройството не е ползвано не е налице една от предвидените от законодателя в чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДвП форми на изпълнителното деяние – използване на устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение.
Наличието обаче на това устройство върху автомобил, който няма право да ползва специален режим на движение би могло да се обсъжда на плоскостта на другата форма, предвижда санкция за този който е поставил такова устройство върху автомобил, който не може да ползва специален режим. Такива факти обаче не са изложени в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, а и доказателства в насока, че жалбоподателят е поставил това устройство не са налице. Нещо повече: В.С. не е наказан за това, че е поставил специалното устройство, тъй ката при описание на нарушението и в двата документа е посочено, че изпълнителното деянието за което му се предявява обвинение е, че управлява „специален автомобил…на който е постановено трайно устройство без да има право на това”. В случая обаче става въпрос за автомобил, който е собственост на трето физическо лице и е представлявало частна линейка, в каквато насока са и показанията на самите полицейски служители. Посочените факти така както са описани в акта и НП – управлявал специален автомобил, на който е поставено трайно устройство за подаване на светлинен и звуков сигнал като автомобила не е собственост на регламентираните в чл.91, ал.3 от ЗДвП субекти, а на трето физическо лице, което е различно от жалбоподателя, не сочат на извършено каквото и да било нарушение по ЗДвП от С., защото санкция за такова деяние не е предвидена.
Предвид изложеното съдът счете, че НП е издадено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна.
По разноските:
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на л.25 договор за правна защита и съдействие от 23.06.2020
г. се установява, че жалбоподателят В.В.С. е възложил на адвокат Л.С.от АК Перник
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното
НП в настоящето производство. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева
(минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати
на В.В.С.
процесната сума.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1158-005582 от 27.01.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с което на В.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В.В.С., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ