Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
25.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
пети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1620 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗОВДСТВОТО
е по иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „М.“
АД, чрез процесуалния си представител твърди, че извършва обществен превоз на
пътници в страната и чужбина.
След проведена
процедура по Закона за обществените поръчки, на 01.06.2015 г. бил подписан
договор № 91, с който О.К. възложила на „М.“ АД обществен превоз на пътници по
обособена позиция № 4 с автобусни линии: 1. К.- К.; 2. К.(вътрешноградска линия
№ 1); 3. К.- С.. Срокът на изпълнение на поръчката бил определен на 60 месеца
от сключване на договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора общата му стойност
не можела да надвишава сумата от 329 496.67 лева - прогнозната стойност на
обособена позиция № 4. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 договорът се прекратявал с
изтичане на срока му или изразходване на прогнозната стойност, което от двете
събития настъпи по-рано. Съгласно условията на обществената поръчка ищецът
следвало да заплати гаранция за изпълнение на поръчката в размер на 1% от
прогнозната стойност на договора. На 28.05.2019 г., още преди подписване на
договора, „М.“ АД заплатило по сметка на О.К. сумата от 3 295 лева като
гаранция за изпълнение. Дружеството-ищец започнало изпълнението на договора и
всичко вървяло нормално, без проблеми между страните и между „М.“ АД, и
пътниците по процесните линии, които били реалните ползватели на услугата. В
началото на 2019 г. изпълнителният директор на „М.“ АД поискал от
счетоводството на дружеството рекапитулация на приходите по процесния договор
до края на 2018 г. От рекапитулацията установил, че общите приходи по договора
възлизат на 1 089 967.88 лева. От това той направил извод, че на практика
договорът с О.К. бил прекратен на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. ІІ-ро от
него. Поради това на 16.01.2019 г. „М.“ АД подало до О.К. уведомление Вх. №
92-00-37/16.01.2019 г., с което уведомило общината за констатираното
прекратяване на договора и предупредило, че ще спре изпълнението на
транспортните услуги, предмет на договора от 01.02.2019 г. В отговор на
подаденото уведомление О.К. изпратила писмо до „М.“ АД, с което уведомила
дружеството, че до момента О.К. е платила на дружеството сума в размер на
195 189.95 лева, поради което според тях договорът не е прекратен. От това
писмо ръководството на „М.“ АД установило, че О.К. не изчислява правилно
прогнозната стойност, респективно общата стойност на договора, тъй като не
прибавяла към изплатените от общината субсидии и компенсации приходите от
билети и карти за пътуване. С писмо вх. № 92-00-37(3)/24.01.2019 г. „М.“ АД
уведомило О.К. че имат грешка при изчисляване на стойността на договора и
обяснило правилния начин на изчисление. Въпреки това общината не реагирала. На
01.02.2019 г. „М.“ АД спряло изпълнението на транспортната услуга, предмет на
прекратения договор. В отговор, на същия ден О.К. поискала от „М.“ АД плащането
на неустойка в размер на 5 000 лева на основание чл. 16, т. 4 от прекратения
договор. На 08.02.2019 г. „М.“ АД уведомило О.К. че няма основание за
претендираната неустойка и същевременно поканило общината да възстанови на
дружеството платената гаранция за изпълнение в размер на 3 295 лева. Междувременно,
докато с О.К. си разменяли кореспонденция, „М.“ АД поискали официално становище
от Агенция по обществени поръчки към Министерство на финансите относно начина
на изчисляване на прогнозната стойност на договорите за възлагане на
транспортни услуги. С писмо изх. № 46-00-20/28.02.2019 г. Агенция по обществени
поръчки потвърдила становището на „М.“ АД, че при изчисляване на прогнозната
стойност следва да се събират всички приходи по линията, в т. ч. и приходите от
продажба на пътни карти и билети. „М.“ АД уведомило за становището О.К. с писмо
вх. № 92-00-37(6)/25.03.2019 г., като приложило и копие от становището на АОП и
отново поканило О.К. да възстанови платената гаранция в размер на 3 295.00 лв.
Въпреки това до настоящия момент О.К. не е заплатила на „М.“ АД дължимата сума.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което осъди О.К. да заплати на „М.“ АД сумата от 3295 (три
хиляди двеста деветдесет и пет) лева, представляваща подлежаща на връщане
гаранция за изпълнение на договор за обществен превоз на пътници от 01.06.2015
г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба -02.09.2019 г. до датата на окончателно плащане на дължимата
сума. Претендира за разноските по делото.
Ответникът
О.К. чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Твърди, че съгласно
условията на обществената поръчка и при спазване на разпоредбата на чл. 59 от
ЗОП, действал към момента на откриване на обществената поръчка, отм. през 2016
г., изпълнителят бил длъжен да внесе гаранция за добро изпълнение, в размер на
3294.97 лева, която обезпечавала качественото и срочно изпълнение на
задълженията му и служела за обезщетяване на вредите от неизпълнението.
Съобразно разпоредбата на чл. 9 от договора, задължение на възложителя (О.К. за
възстановяване на внесената гаранция възниквало в 30 (тридесет) дневен срок
след изтичане на срока на договора. Връщане на гаранцията се дължало и при
безвиновно прекратяване на договора. Договорът с ищеца бил сключен за срок от
60 (шестдесет) месеца. Съгласно клаузите на същия, действието му се
прекратявало с изтичане на уговорения срок или изразходване на прогнозната
стойност, което от двете събития настъпи по-рано. С писмо от 16.01.2019 г.,
ищецът уведомил О.К. че счита договора за прекратен, поради надвишаване на прогнозната
му стойност, но не представил доказателства за действително получените средства
от карти и билети по линиите, попадащи в обхвата на договора за обществената
поръчка, както към момента на депозиране на писмото за прекратяване на
договора, така и към подаване на исковата молба. Приложена била единствено
справка на получените приходи по договор № 91 от 01.06.2015г., но от същата не
била видна конкретната сума, получена от превозвача от продажбата на билети.
След отправеното уведомление от страна на „М.“ АД, бил върнат отговор от кмета
на О.К. че основание за прекратяване на договора не е налице. Въпреки
разменената кореспонденция, изпълнителят прекратил осъществяването на
възложените му превози, което обстоятелство било констатирано от назначена от
кмета на О.К. комисия и е обективирано в протокол. Вследствие на това,
възложителят развалил договора и уведомил изпълнителя, че следва да изпълни
предвиденото в чл.16, ал.1 т.4 задължение за заплащане на неустойка в размер на
5000 (пет хиляди) лева. Тъй като към настоящия момент размерът на неустойката
не бил възстановен, възложителят се възползвал от правото си да задържи
внесената гаранция. Видно било, че гаранцията за изпълнение по чл.59 ЗОП и
съответните клаузи от договора проявява характеристиките на договорна неустойка
с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като при
прекратяване на договора поради виновното му неизпълнение от страна на
изпълнителя се задържа изцяло от възложителя (без да се доказват вреди), а в
останалите случаи служи за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение
по смисъла на чл.82 ЗЗД, подлежащи на установяване на общо основание. Връщането
на гаранцията се дължало и след преустановяването на действието на договора.
Доколкото облигационната връзка била прекратена по вина на изпълнителя,
гаранцията следвало да бъде задържана. На следващо място съгласно разпоредбата
на чл. 1 от Закона за обществените поръчки (действал към момента на откриване
на процедурата) „Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане
на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на
бюджетите средства, средствата от Европейския съюз или от други международни
програми и договори, чуждите средства, както и на средствата свързани с
извършването на определени в закона дейности с обществено значение.“ Приходите
от карти и билети не били средства, платими от възложителя и нямали характер на
бюджетни средства. Още повече, че в чл. 4 от договора било посочено, че
компенсациите ще се изплащат на изпълнителя всеки месец за срока на договора по
банков път, след представяне на опис-сметки (справки). От изложеното обосновано
можело да се заключи, че съгласно клаузите на договора, в стойността му се
включвал единствено размерът на изплащаните от възложителя компенсации, но не и
стойността, на продадените от превозвача билети. Що се отнасяло до приложеното
като доказателство към исковата молба становище на АОП, счита, че същото не е
относимо. Издадено било едва през 2019г., а обществената поръчка била открита
през 2015 г. (по реда на ЗОП, отм. през 2016 г.)., т.е. не обхващало периода, в
който е открита и проведена процедурата за възлагане, тъй като към онзи момент
са действали други разпоредби. Позоваването на становище на методически орган
не можело да има обратна сила на действие.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори,
че ищецът „М.“ АД е дружество с предмет на дейност обществен превоз на пътници
в страната и чужбина. Не се спори, че след проведена процедура по Закона за
обществените поръчки, страните са сключили договор № 91 от 01.06.2015 г., с по
силата на който О.К. е възложила на „М.“ АД обществен превоз на пътници по
обособена позиция № 4 с автобусни линии: 1. К.- К.; 2. К.(вътрешноградска линия
№ 1); 3. К.- С.. Съгласно чл. 2 от договора срокът на изпълнение на поръчката е
60 месеца от сключването му. В чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че общата му
стойност не може да надвишава сумата от 329 496.67 лева – прогнозната
стойност на обособена позиция № 4. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 договорът се
прекратява с изтичане на срока му или изразходване на прогнозната стойност,
което от двете събития настъпи по-рано. Към договора са приложени и разпечатки
от Агенцията за обществени поръчки с информация за обявените обществени поръчки
за транспортни услуги с възложител О.К. Не се спори и се установява от
представеното преводно нареждане, че в изпълнение на задълженията си по чл. 59,
ал.1 от ЗОП (отм.), ищецът внесъл гаранция в размер на 1% от прогнозната
стойност на поръчката или 3 295 лева. С уведомление вх. №
92-00-37/16.01.2019 г. ищецът като изпълнител,
уведомил О.К. за констатирано основание за прекратяване на договора –
надвишаване на прогнозната стойност от 329 496.67 лева. Посочено е в
уведомлението, че изпълнителят счита договора за прекратен на основание чл.16,
ал.1, т.1 и предупреждава възложителя, че спира изпълнението на транспортните
услуги, считано от 16.01.2019 г. Към уведомлението е приложена справка за
получените приходи по договора за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г.,
които са изчислени в размер на 1 089 967.88 лева. С писмо изх. № 92-00-37
(2)/18.01.2019 г., възложителят е отговорил, че до момента на изпълнителя е
заплатена сума в размер на 195 189.95 лева, поради което не счита, че е
налице основание за прекратяване на договора. С писмо вх. №
92-00-37(3)/24.01.2019г. ищецът уведомил общината, че неправилно изчисляват
стойността на договора, тъй като не прибавят към изплатените субсидии и
компенсации, приходите от билети и карти. Страните не спорят, че на 01.02.2019
г. ищецът „М.“ АД спряло изпълнението на транспортната услуга, предмет на
прекратения договор, като за това обстоятелство по заповед на Кмета на О.К. на
същата дата е съставен констативен протокол от комисия в състав от трима
общински служители. За назначената комисия и съставения протокол ищецът бил
уведомен с писмо изх. № 92-00-37(4)/01.02.2019 г. Със същото писмо ответникът
поискал от „М.“ АД заплащане на неустойка в размер на 5000 лева на основание
чл. 16, т. 4 от прекратения договор. Заповедта и констативния протокол са
представени по делото от ответната страна. С писмо вх. № № 92-00-37(5)/08.02.2019
г. ищецът повторно уведомил ответника, че договорът е прекратен на основание
чл. 16 ал.1 т.1 и поканил ответника да освободи внесената по договора гаранция
в размер на 3294.97 лева в 30-зневен срок, считано от прекратяване на договора.
С ново писмо вх. № 92-00-37(6)/25.03.2020 г. ищецът поканил ответника да
освободи гаранцията поради изтичане на 30-дневния срок от прекратяване на
договора за връщането й. Към писмото било приложено и писмо изх.
№46-00-20/28.01.2019 г., с което на запитване от страна на ищеца, Агенция по
обществени поръчки към Министерство на финансите, е дала следния отговор: „Прогнозната стойност на обществена поръчка,
като показател определяш приложимия ред за възлагане, е подчинена на
разпоредбите на чл. 21, ал. 14 и 15 от ЗОП, които не допускат чрез избора на
метод за изчисляване и разделяне на обществената поръчка на части да се прилага
ред за възлагане, съответстващ на по-ниската стойност. Съобразно конкретния
случай, възложителят трябва да приложи някой от изброените в чл. 21. ал. 7-13
от ЗОП методи на калкулация, както и да обедини поръчките с идентичен и или
сходен предмет (респ. да сумира индивидуалните им стойности) и спрямо общата
стойност да определи реда за възлагане на всяка от тях. С оглед идентичния
характер на транспортните услуги в разглеждания казус, съответната община
следва да ги обобщи, независимо от схемите по които се възлагат на
превозвачите. Съгласно разписаното в чл. 21, ал. 1 ЗОП правило, прогнозната
стойност, се изчислява от възложителя, и включва всички плащания (без ДДС) към
бъдещия изпълнител и (включително предвидените опции и подновявания на
договорите), независимо дали тези плащания са направени от възложителя или от
трети лица (по аргумент на съобр. 19 от Директива 2014 24 ЕС)… От това следва,
че прогнозната стойност на поръчката в разглеждания казус, трябва да включва не
само предоставените субсидии и компенсации на превозвачите, но и приходите от
продадените билети и пътни карти. По аргумент на изложеното и доколкото тези
данни не могат да се определят с точност към момента на нейното изчисляване
(брой на пътниците и или извършения пробег; определени лимити за периода на
възлагането и т. н.). приложим би могъл да е методът на калкулация в чл. 21.
ал. 8. т. 1. предл. първо от ЗОП, относим към регулярните услуги. В тази
хипотеза, прогнозната стойност се определя на база действителната обща стойност
на извършените през предходните 12 месеца, коригирана с актуални данни относно
количествени или стойностни промени, за които има яснота. В конкретния казус,
общата стойност ще включва всички изплатени от възложителя за предходните 12
месеца субсидии и компенсации, както и действителните приходи от продажби на
билети и карти, съгласно представените от превозвачите отчети, коригирана с
промените в лимитите на общините и други, релевантни към цената на услугата…“.
От приложена справка от О.К. за
изплатените средства до 2019 г. по Договор № 91/01.06.2015 г., се установява,
че общият им размер възлиза на 202 017.23 лева.
От
заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че размерът
на приходите, получени от ищцовото дружество по договор № 91 от 01.06.2019 г.,
в т.ч. получени от компенсации и субсидии от О.К. и от продадени карти и билети
за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г. е в общ размер на 199 040.17
лева, от които компенсации в размер на 157 711.55 лева, субсидии в размер
на 41 328.62 лева. В „М.“ АД по Договор № 91 от 01.06.2015 г. са
осчетоводени от продажба на билети и карти, и от получени компенсации и
субсидии от О.К. за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2018 г. суми в общ размер на 1 003 060.48 лева, от
които: компенсации – 157 711.55 лева; субсидии – 41 328.62 лева; приходи от
продажба на билети до град К. – 368 354.74 лева; приходи от продажба на билети
за автобуси с номера 1-ца и 4-ка – 284 530.90 лева; приходи от продажба на
карти – 151 134.67 лева.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
При така
установените факти, съдът намира, че релевантен за изхода на спора е въпросът,
касаещ начина на изчисление на прогнозната стойност на процесния договор, от
което ще се установи налице ли е основанието на чл.16, ал.1, т.1, пр.ІІ-ро за
прекратяването му и съответно – задължен ли е ответникът да възстанови
внесената гаранция за изпълнение на договора, съгласно разпоредбата на чл. 9.
Съдът изцяло
споделя доводите на ищеца, че прогнозната стойност на договора е многократно
завишена и договорът е прекратен поради изразходване на прогнозната стойност с
оглед изричната разпоредба на чл. 16 ал.1 т.1 пр. ІІ-ро. За да достигне този
извод, съдът съобрази като действащия към момента на сключване на договора
Закон за обществените поръчки (отм., ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г.), така и приложимото европейско законодателство. Към момента на
сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ЗОП (отм.),
съгласно която при определяне стойността на обществена поръчка се включват
всички плащания без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка, включително
предвидените опции и повторение на услугата или строителството по чл. 90, ал. 1, т. 9, чл. 103, ал. 2, т. 8 и чл. 119в, ал. 3, т. 12 от с.з.
Разпоредбата кореспондира с чл. 2 б. ж. и б. к от Регламент (ЕО)
№ 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври
2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен
и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69
и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, съгласно които: „компенсация за обществена услуга“ означава каквато и да е облага, в
частност финансова, предоставена пряко или непряко от компетентен орган от обществени
средства по време на периода на изпълнение на задължение за извършване на
обществена услуга или във връзка с този период“, а „стойност“ означава стойността на услуга, маршрут, обществена поръчка
за услуги или схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която
съответства на пълното възнаграждение на оператора или операторите на
обществени услуги преди начисляване на ДДС, включително всякакъв вид
компенсации, изплатени от обществените органи, и приходи от продажбата на
билети, които не са изплатени на въпросния компетентен орган“. Т.е.
направено е разграничение в смисъла на понятията „компенсация“ и „стойност“,
като стойността категорично обхваща всички плащания към изпълнителя по
договора, независимо от произхода им, а компенсацията – само размера на
заплатените обществени средства. В
конкретния случай изпълнителят е констатирал достигане (в случая – надвишаване)
на прогнозната стойност на договора, поради което основателно е счел, че същият
е прекратен поради сбъдване на условието, предвидено в чл. 16 ал.1 т.1 пр.
ІІ-ро от договора, преди изтичане на уговорения срок, т.е. по-рано настъпилото
събитие от двете, предвидени в договора. Завишаването на стойността, съгласно
приетата от съда приложима правна уредба, се установи от неоспорената експертиза,
с която са установени действителните приходи на ищцовото дружество, включващи
всички заложени в чл. 15, ал.3 от ЗОП (отм.) плащания, включително приходите от
карти и билети и която стойност значително надвишава прогнозната стойност на
договора. С оглед на това, за ответника като възложител е възникнало
задължението да освободи внесената от изпълнителя гаранция в 30-дневен срок
след изтичане срока на договора.
Поради
изложеното, искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи в пълния
предявен размер.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
изходът от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца сторените деловодни разноски както следва:
държавна такса в размер на 131.80 лева, адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева; възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, или общо разноски в
размер на 981.80 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.К.
ЕИК *****, с адрес: ***, представлявана от Е.К.да заплати
на „М.“ АД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление ***, законен представител В.К.Ж. сумата от 3 295.00
(три хиляди двеста деветдесет и пет) лева, представляваща подлежаща на връщане
гаранция за изпълнение на договор за обществен превоз на пътници № 91 от
01.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -02.09.2019 г. до датата на окончателно плащане.
ОСЪЖДА О.К.
ЕИК *******, с адрес: ***, представлявана от
Е.К.да заплати на „М.“ АД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, законен представител В.К.Ж. направените по
делото разноски в размер на 981.80 лева (деветстотин осемдесет и един лева и
осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.