РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр.М., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100458 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от “БАНКА ДСК” АД,
против К. Ш. К., с която е предявен иск да бъде осъден ответникът К. Ш. К.
да заплати на Банка ДСК АД, сумата от 5365,57 лева – неплатена договорна
лихва, натрупана за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2015г. между „Банка ДСК“
ЕАД /сега АД/ от една страна като кредитор и К. Ш. К., от друга страна като
кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който Банката е предоставила на ответника кредит в размер на
8000,00 лв. /осем хиляди лева/, като е договорен 120 месечен срок за
издължаване на кредита чрез разплащателна сметка на кредитополучателя,
през който срок последният се е задължил да престира на кредитора частично
с месечни вноски, определени в подписания към договора погасителен план.
Твърди се, че за предоставения кредит, ответникът е поел ангажимент
да заплаща на ищцовото дружество променлива възнаградителна лихва в
размер на 10,25% годишно или 0,03% на ден, към датата на сключване на
договора за кредит, формирана от стойността на 6 - месечен
SOFIBOR/EUROBOR 1.181 и надбавка в размер на 9.069 п.п., при изпълнение
на Условията по програма на ДСК, подробно описани в приложение № 2 към
договора (наричани по-нататък „Условията“), като при нарушаване на
Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите си
изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката.
Сочи се, че максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-
1
месечния SOFIBOR/EUROBOR към съответната дата, и надбавка, в размер на
13.769 п.п. Съгласно т.8.1 от Договора за кредит е договорено изрично, че
независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
Условията, той се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EUROBOR в
сроковете и при условията, посочени в Общите условия, които са неразделна
част от договора за кредит и които ответникът е получил и приел с
подписване на договора за кредит.
Твърди се, че Договорът за кредит, в съответствие с изискванията на
ЗПК /чл. 11, ал. 2 от ЗПК/, е подписан на всяка страница от ответника, с което
същият, по собствена воля се е обвързал от неговите клаузи. В съответствие с
изискванията на специалното законодателство, на кредитополучателя е
предоставена от кредитора необходимата преддоговорна информация по чл. 5
от ЗПК за сравняване на различни предложения и вземане на информирано
решение за сключване на договора за потребителски кредит в договорените
параметри /така изрично чл. 12 от Договора за кредит/. С предоставяне на
кредита от страна на банката по сметка на кредитополучателя, същата е
изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него, но
ответникът е допускал просрочия в изплащане на задълженията по договора
за кредит, поради което ищцовото дружество е предприело действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е изпратило Уведомление,
изх. № * чрез ЧСИ З. Т. с peг. № * на КЧСИ, до своя кредитополучател К. Ш.
К., че поради допусната забава в плащанията обявява вземанията си по
договора за предсрочно изискуеми, като уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е получено лично от ответника на дата
19.09.2023г.. Извършените правни и фактически действия са изцяло в
съответствие със задължителната съдебна практика, която еднозначно приема,
че за да стане вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо
последният да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество
на срока на кредита.
Във връзка с позоваването на правото си да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо, ищцовото дружество счита, че предсрочната
изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след
упражняване на потестативното право на кредитора, при наличието и на двете
предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право
на банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане
на предоставен в полза на длъжника срок (т. 18 от ТР №4/201 Зг. на ОСГТК на
ВКС). Видно от представените в заповедното производство доказателства е
осъществен обективен факт, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора (допусната забава в плащанията на 69 броя месечни
вноски) и е упражнено право от кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявления, получени лично от задължените лица. Следва да се
отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е едностранно право
на кредитора и само той може да се позовава на последиците му.
В условията на евентуалност, в случай че се приеме, че на ответника не е
надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането с представеното в
настоящото производство заявление, ищеца моли да се приеме, че с
настоящата искова молба същата отправя покана на ответника да й заплати й
предсрочно всички дължими суми по договора за банков кредит, като в тази
2
връзка, поради допусната забава в погасяванията на задълженията на
ответника К. Ш. К. по описания по-горе Договор за кредит за текущо
потребление от 10.03.2015г. и на основание чл. 19.2 от Общите условия към
Договора за кредит, ищцовото дружество счита целия непогасен остатък от
задължението за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на
препис от настоящата искова молба и се позовава на решение № 10 от
25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е дадено
разрешение, според което, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен
или осъдителен/, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда, на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на претендираните суми /в същия смисъл е и
Решение № 147/26.01.2021 г. по т.д. № 2256/2019г. на ВКС, Второ т.о., както и
Решение № 60009 от 02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019Г. на ВКСТ, Второ т.о./.
В исковата молба се твърди, че поради липса на изпълнение от страна на
кредитополучателя на предсрочно изискуемото вземане на кредитора, Банка
ДСК АД, на основание чл. 417, т.2 от ГПК е депозирало на дата 12.10.2023г.
пред PC М. заявление за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя - ответник в
настоящото производство, по повод на което е образувано частно гражданско
дело № * на PC М., като към датата на подаване на заявлението по реда на чл.
418, вр. с чл. 417 от ГПК, е налице неизпълнение на 69 месечни вноски .
Заявената по реда на чл. 417 от ГПК претенция на Банка ДСК АД е била за
издаване на заповед за кредитополучател за предсрочно изискуемо вземане по
Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2015г., както следва:
6657,66 лева - главница по договора за кредит, 5365,57 лева - неплатена
договорна лихва, натрупана за периода от 26.11.2023г. до 18.09.2023г., 1003,09
лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 26.12.2017г. до
18.09.2023г., 50,94 лева - обезщетение за забава след настъпване на
изискуемост, натрупано за периода от 19.09.2023г. до 10.10.2023г., 120,00 лева
- разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по реда на чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК -
12.10.2023г., до окончателно изплащане на задължението, ведно със сторените
в заповедното производство разноски, като образуваното по реда на чл. 417 от
ГПК частно гражданско дело № * на PC М., приключило с издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задълженото
лице - кредитополучател, предвид доказаното наличие на основания за това -
ликвидно и изискуемо вземане, обективирано в документа по чл. 417, т. 2 от
3
ГПК.
Твърди се, че в представеното извлечение от счетоводни книги е
посочено, че се претендира договорна лихва за периода от 26.11.2023г. до
18.09.2023г., в размер на 5365,57 лева. Случаят касаел техническа грешка.
Така заявеният период е бил възпроизведен в издадената Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № * по описа на
PC - М.. Образувано било изпълнително дело № * по описа на кантората на
служебния архив на ЧСИ С. Д. с per. №*на КЧСИ, район на действие ОС – С..
След връчване на заповедта за изпълнение на ответната страна, същата
депозирала частна жалба, по която било образувано в. ч. гр. д. № * на ОС – С.
и с Определение № 214/31.05.2024г., постановено по същото дело, било
отменено разпореждането за незабавно изпълнение, а издаденият
изпълнителен лист по ч. гр. д. № * на PC - М., бил обезсилен. Със съобщение
по ч. гр. д. № * по описа на Районен съд - М., получено на дата 26.04.2024г., на
банката били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяване на
иск по чл. 422 от ГПК срещу К. Ш. К.. Образувано било гражданско дело №
* на Районен съд - М., по което с Определение № 398 от 10.09.2024г., исковата
молба на Банката по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, била върната и
производството по гр. дело № * на МРС прекратено в частта за
претендираната от Банката договорна лихва в размер на 5365,57 лева.
Ищецът твърди, че претендираната лихва представлява възнаградителна
такава, дължима на основание т. 8 от представения на съда договор за кредит.
В тази връзка, началния момент на претендираната договорна лихва -
26.11.2017г., е моментът от който, съгласно договора и погасителния план към
него е начислявана възнаградителна лихва, която не е платена. Посоченият
краен момент - 18.09.2023г., е датата до която е начислявана такава, и същата
съвпада с датата на която вземането е осчетоводено като изискуемо.
Твърди, че представеният договор за кредит е действителен, същият
съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя,
налице е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с
условията на подписания от последния договор и приложенията към него,
като волята му е потвърдена с положения в договора за кредит подпис от него
пред служител на кредитиращата банка. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника в който взема
становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2015г. е
недействителен, тъй като не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК да
бъде изготвен по ясен и разбираем начин, както и поради това, че в нарушение
на чл.11 ал.1 т.9-12 и 20 не съдържа:
9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан е първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
4
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Твърди се, че в договора е посочен годишен лихвен процент 10,25 %,
както и ГПР - 11,53 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането
му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент
— дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Ответникът счита, че нарушението е още по-съществено доколкото,
нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й е главницата по кредита, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя и сочи, че визираната неяснота съществено ограничава
правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за
кредит. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК цели да се създаде яснота по
отношение на уговорката за лихва, като тя да бъде конкретно описана и ясна
за потребителя, като в конкретния случай както договора, така и Общите
условия не покриват тези критерии.
Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент
на разходите е 11,53 %, но липсва, каквото и да било уточнение какви точно
разходи се включват в посочения процент. Не е ясно дали уговорените
месечни такси и такса за разглеждане на кредите са включени в ГПР. По този
начин потребителят - кредитополучател, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Ответникът сочи, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК следва, че простото посочване е цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка е
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи, Счита, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на
годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено е чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и
задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при
5
формирането му, следва и от императивната разпоредба на чл. 11, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, като при липса на посочване в договора кои разходи се включват в
посочения процент на ГПР, кредитополучателят, а и съдът на практика се
поставя в невъзможност да провери дали посоченият в договора процент ГПР
кореспондира на действителния такъв по договора и дали действителният ГПР
не надхвърля пределните стойности, посочени в чл. 11, ал.4 ЗПК.
11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден.
Ето защо, ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен и
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделки правни последици.
Твърди, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като последицата от тази
недействителност е изрично указана в чл.23 от ЗКП - когато договорът за
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК).
Твърди също, че договорът за кредит за текущо потребление съдържа
нищожни договорни клаузи, служещи като основание на банката едностранно
6
да увеличава лихвения процент по кредита с ответника. Възможността
банката едностранно да променя лихвата по кредита е уредена в т. 8 от
договора, още и в раздел III.Олихвяване. Разходи по кредита от общите
условия, приложени в исковата молба след този договор, в която част от
общите условия са посочени условията, при които банката може да упражни
правото си да увеличи едностранно лихвения процент по дълга.
Ответникът счита, че претендираните суми за договорна лихва са
погасени по давност и се позовава на Решение № 50076/14.11.2022г.,
постановено по търговско дело № 1730/2019г. на ВКС, 1-во ТО за
възнаградителните лихви е приложима кратката тригодишна погасителна
давност /решение № 130 от 15. 04. 2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т.
о./, а за главницата - петгодишна давност /решение № 45/17. 06. 2020 г. по т. д.
№ 237/2019 г. на ВКС, II т. о./, като давностният срок съгласно императивната
норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на настъпването на
изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска, а не от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита /разрешението по цитираното
решение по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о., което се споделя от настоящия
състав/. Цитира и Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по
Тълкувателно дело № 3/2023г. Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС), съгласно което:
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната
изискуемост. С оглед изложеното и при съобразяване, че исковата молба е
подадена на 15.11.2024г., ответникът счита, че вземането за възнаградителна
лихва е погасено за вноските с настъпил падеж преди 15.11.2021г., поради
което прави изрично възражение за погасяване по давност на вноските в
частта им за възнаградителна лихва с падеж преди датата 15.11.2021 г.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит за
текущо потребление /л. 6 - л. 7/, Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление /л. 8 - л. 10/, Погасителен план и ГПР /л. 11 - л. 12/,
Такси по кредити за текущо потребление /л. 13/, Промоционални условия по
кредитна праграма „ДСК Практика“ /л. 14/, извлечение по сметка от Банка
ДСК за периода 10.03.2015 г. – 10.10.2023 г. /л. 18 – л. 21/ се установяват
следните обстоятелства:
Между страните е подписан на 10.03.2015 г. договор за кредит за
текущо потребление, съгласно който ищецът Банка ДСК в качеството на
кредитор предоставя на ответника К. Ш. К. в качеството му
на кредитиполучател кредит за текущо потребление в размер на 8 000 лв.
Договорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца, погасяването е с
месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план, с падежна
7
дата за издължаване на месечните вноски 26 - то число на месеца. Съгласно
чл. 8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер
на 10,25 % годишно, формиран от стойността на 6 - месечния SOFIBOR
1.181% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 9,069 %, при
изпълнение на Условията по програма ДСК“Практика“ (Приложение № 2 към
договора). При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си
да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията,
като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на 6-
месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,769 %. Предвидено е лихвеният процент да се променя с
промяната на 6-месечения SOFIBOR, съгласно Общите условия. Съгласно
Общите условия (чл. 7) променливият лихвен процент, зависещ от 6-
месечния SOFIBOR се променя от банката два пъти годишно – на 15 януари и
на 15 юли, като промяната се извършва съгласно котировката на 6-
месечения SOFIBOR, който се обявява два работни дни преди 15 януари и 15
юли на интернет страницата на Европейската Банкова Федерация. Съгласно
чл.19.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/
или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 %. Съгласно чл.22 от Общите условия
всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес се
считат за връчени. Съгласно т. 6 от Приложения № 3 към договора – Такси за
кредити за текущо потребление, се дължи такса „разходи при изискуем
кредит“ в размер на 120 лв.
От приетите по делото писмени доказателства покана – уведомление за
предсрочна изискуемост, изх. № 0090-20-01816/ 17.08.2023 г., и
удостоверяване на връчена покана-уведомление /л. 15 и л. 17/ се установява,
че банката кредитор е изпратила уведомление до ответника за предсрочна
изискуемост на кредита, като е обявила кредита за предсрочно изискуем
поради забава в погасяванията. Заявено е, че от датата на получаване на
уведомлението цялата непогасена главница става дължима и върху нея се
начислява законна лихва. Уведомлението е изпратено на ответника на адрес в
с. Равнища, общ. М.. Връчването на уведомлението е чрез частен съдебен
изпълнител, като същото е връчено лично на ответника на 19.09.2023 г..
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно – счетоводна
експертиза от което се установява, че по процесния договор за кредит е от
ответника е усвоена сумата от 8000 лв. на 10.03.2015 г. Направените плащания
за главница и лихва по погасителен план за вноски от № 2 до № 33, без номера
1, 16, 21, 22, 23, не са на дата на падеж, а след нея, като за тях е допусната
забава в плащанията. За платената просрочена главница е начислена и платена
санкционираща лихва. Установява се, че кредитът е погасяван до вноска 33 с
падеж 26.11.2017 г., но със забава от няколко дни до три месеца. Последното
плащане е на дата 28.02.2018 г., на която дата са платени задълженията по
вноска 33 от погасителния план с падеж 26.11.2017 г., след което не са
8
извършвани плащания на задълженията по договора за кредит. За вноска 34 с
падеж 26.12.2017 г. и дължимите след нея до 18.09.2023 г., няма плащане, като
същите са забавени и просрочени. Просрочените вноски са с падеж от
26.11.2017 г. до 18.09.2023 г в размер на 9204.87 лв., от които главница –
3839.29 лв. и лихва – 5365.57 лв.. Размерът на дължимата към банката сума за
договорна лихва, за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г. е 5365.57 лева. В
о.с.з. от 20.03.2025 г. вещото лице, в отговор на поставен въпрос, заявява, че
погасителната вноска по кредита се е променяла съгласно промяната на
лихвения процент, който е формиран от стойността на 6-месечния Софибор и
надбавка от 9.069 %, като това е до 01.07.2017 г. до тогава докато важи
Софибор. След тази дата се взема референтен лихвен процент, публикуван на
сайта на банката и надбавка посочена в договора – 13.769 % и затова вноската
се променя. От представена справка от Банка ДСК с новия погасителния план
и справка със Софибор в сайта на БНБ, както и справка с референтния лихвен
процент публикуван на сайта на Банка ДСК, според експерта коректно е била
отразена промяната в изменението на новия погасителен план.
Други относими и допустими доказателства не са представени по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1 че е сключил с кредитополучателя /настоящ
ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението
да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е
поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно
договора; 2 че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3
размера на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на
ответника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че процесния договор за банков кредит е сключен в
писмена форма - като форма за действителност, по арг. чл. 430, ал. 3 от ТЗ и с
подписването му са възникнали права и задължения за страните по него.
Безспорно по делото се установява и факта, че ответника К. К., е усвоил
сумата по кредита, по банкова сметка, открита в Банка ДСК, както и факта на
частично изпълнение на задълженията му по кредита и заплащане на сумата
от общо 3831,08 лв. Съдът намира за установен и факта на настъпване на
забавата на ответника - с падеж на 34 неплатена вноска 26.12.2017 г. Съдът
намира за установен и факта на изпращане на уведомление до длъжника
кредитополучател К., за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
редовно връчено от страна на ЧСИ З. Т. подробно описано в удостоверяването
9
на връчването. Съдът приема също, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - 19.09.2023 г., са били налице предпоставките за това.
По отношение на размера на претенцията, съдът, като съобрази
заключението на ВЛ, което кредитира изцяло с доверие, намира за установено
безспорно по делото, че от страна на ответника К. дължимата към банката
сума за договорна лихва за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г. е в размер
на 5365.57 лева.
С оглед на установената основателност на претенцията, по същество
следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност,
спрямо претенцията за заплащане на договорна лихва. В случая е приложима
кратката, тригодишна давност, доколкото се касае до вземане за лихва /в този
см. Решение № 50076/14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, 1-во т. о.,
Решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, 1-во т. о./.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г . от 21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023
г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, при
уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи давностния срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителни лихви започва да тече съгл. чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. Към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 19.09.2023 г. - като меродавна дата, спрямо която се
преценява давността, по арг. на чл. 114 ЗЗД, то давността спрямо вземането за
възнаградителна лихва за вноските с настъпил падеж преди 18.11.2021 г. (3
години преди депозиране на ИМ пред съда – 18.11.2024 г.) е изтекла. С оглед
изложеното, съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е
частично основателно за периода от 26.11.2017 г. до 17.11.2021 г., поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен. За периода от 18.11.2021 г.
до края на исковия период 18.09.2023 г. възнаградителна лихва се дължи, като
в тази част иска е доказан по основание. При служебно изчисление на
дължимата възнаградителна лихва за този период на основание чл. 162 ГПК
вземайки предвид дължимата възнаградителна лихва за вноските с падежи от
26.11.2021 г. до 26.08.2023 г. съобразно погасителния план към договора,
както и по съразмерност с дължимита възнаградителна лихва за вноска № 103
с падеж 26.09.2023 г. до датата на исковия период – 18.09.2023 г., съдът намира
че искът е основателен за сумата от 516.06 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 5365.57 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При дължимата на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебна проверка
относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът не констатира такива.
В конкретния случай ответникът е физическо лице, което при сключване
на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска
дейност, предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
10
задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание (чл. 143, т. 10 ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (чл. 143, т. 12 ЗЗП).
Съгласночл. 146, ал. 1 ЗЗП, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Предвид това, за да бъде нищожна определена клауза е необходимо тя да е
неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т. е. да е изготвена
предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално
уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Също така не следва да е
налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т. 10 и т 12 ЗЗП,
предвидени в чл. 144 ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е
и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 8 от процесния договор за кредит е предвидено, че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,25 % годишно ,
формиран от стойността на 6 - месечния SOFIBOR 1.181% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9,069 %, при изпълнение на Условията
по програма ДСК“Практика“ (Приложение № 2 към договора). Видно още от
чл. 8 е, че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в
резултат на неизпълнение на горепосочените Условия, е променливият лихвен
процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на 6 -
месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,76 %. Съгласно чл. 8. 1 от договора, лихвеният процент се
променя с промяната на 6 - месечния, в сроковете и при условията, посочени в
Общите условия.
Следва да се има предвид, че възможността банката да уговори промяна
на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият
кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите
условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в
дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на
изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните
последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно, за да се
гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58, ал.
2 ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на
разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст
на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или
общи условия.
В конкретния случай, по отношение на претенцията за възнаградителна
лихва се установява, че процесният договор за кредит е сключен при
преференциални условия съгласно Приложение № 2 – Промоционални
условия по кредитна програма "ДСК Практика". Уговорено е, че при
нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференции изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
11
увеличава съгласно условията, като максималният размер, който може да
достигне е променливият лихвен процент, приложим по стандартен
потребителски кредит. Приложение № 2, както и общите условия за
предоставяне на кредити и погасителния план, са подписани от
кредитополучателя, поради което представляват неразделна част от договора.
Липсва спор, че увеличената ставка съответства на приложимата за
стандартен потребителски кредит на банката, поради което следва да се
приеме, че изменението на лихвения процент е извършено в съответствие с
уговореното. Клаузата не се явява неравноправна, тъй като отпадането на
привилегията е в резултат от неизпълнение на условията за ползването й от
страна на кредитополучателя – настоящ ответник, а увеличаването на лихвата
е ограничено до ставки, приложими за стандартни депозити, при което
длъжникът не се поставя в по-обременително положение спрямо останалите
потребители на банката.
По отношение размера на предвидения в чл. 9 от договора ГПР в размер
на 11,53 %, следва да се отбележи, че този размер не надвишава предвидения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В процесния договор за банков кредит, включително и в погасителния
план, който е част от неговото предметно съдържание, страните по него са
постигнали съгласие по всички установени в чл. 11 ал. 1 т. 9 , т. 10 и т. 11 от
Закона за потребителски кредит нормативни изисквания (лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му за срока на действие на кредитното
правоотношение, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски), поради което този договор за потребителски кредит е
действителен и е породил целените при съвпадане на двете насрещни
волеизявления правни последици.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. От приложения по делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото се установява, че
ищецът е направил и претендира разноски за държавна такса – 216,62 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 300,00 и юрисконсултско
възнаграждение – 460,00 лева. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в правомощията на съда е да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение, като не е обвързан от
претендирания от страната размер. С оглед предходното и като взе предвид, че
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две
открити съдебни заседания, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева. С оглед изложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 59,30 лева съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски изразяващи се в определяне на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото страната се представлява безплатно от адв. М. О.
12
поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 836.56 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
иска в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 827,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ш. К., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 516,06 лева (петстотин и шестнадесет лева и шест стотинки),
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 18.11.2021 г.
до 18.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 516,06 лв. до пълния
предявен размер от 5365,57 лева и за периода от 26.11.2017 г. до 17.11.2021 г.
включително.
ОСЪЖДА К. Ш. К., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от
59,30 лева (петдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща
направени разноски по производството.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: * сумата от
от 827,81 лева (осемстотин двадесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
13