№ 3450
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100507073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20034124 от 05.05.2022 г. по гр.д. № 52627/2020 г.
Софийски районен съд, 159 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Й. Д. С., ЕГН **********,
сумата от 1 760.34 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2020 г. в гр.
София, на бул. „Рожен“, със застрахован при ответника л.а. „Фолксваген
Голф, с рег. № СВ **** НР, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.10.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от
12.23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2020 г.
до 27.10.2020 г., като отхвърлил иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2 640.49 лв., и иска за обезщетение за
забава - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
19.07 лв. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Й. Д. С., която го
обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за
1
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Неправилно районният съд стигнал до извод, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 1/3, тъй като е
допуснала нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП. Приносът на пострадалия
следвало да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо било приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. От събраните по
делото гласни доказателства и приетата САТЕ се установило, че вина за
настъпване на процесното ПТП имал единствено водачът на лекия автомобил
марка „Фолксваген“. Водачът Й. бил длъжен да наблюдава непрекъснато
пътната обстановка с повишено внимание. От заключението на САТЕ се
установило, че причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен
характер - действията на водача на лекия автомобил. Според вещото лице
водачът имал техническа възможност да възприеме включените светлини за
специален режим на движение на лек автомобил марка „Шкода“ и
пешеходеца на разстояние, по-голямо от разстоянието на опасната зона за
спиране, и чрез своевременна маневра за аварийно спиране да спре преди
мястото на ударите, но движейки се с несъобразена скорост и с понижено
внимание реализирал ПТП. По делото се установило, че ищцата се е
намирала плътно от лявата страна на лекия автомобил марка „Шкода“, както
и че не е имала пряка видимост към лек автомобил марка „Фолксваген“,
който я приближавал от дясно. Същата нямала възможност да чуе
приближаващия я лек автомобил предвид обстоятелството, че процесното
ПТП настъпило на оживен булевард с интензивно движение. Поради това
моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции, вкл. присъждане възнаграждение на
процесуалния й представител по реда на чл. 38 ЗА, като за разноските във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗК Л.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
2
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения – противоправно деяние (действие
или бездействие), вреда, пряка причинна връзка между деянието и вредата,
вина, като последната се предполага до доказване на противното по силата на
3
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.
Предвид частичното влизане в сила на атакуваното решение и
съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка,
спорен пред настоящата инстанция е само въпросът налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредената ищца и
съответно – какъв е размерът на дължимото от застрахователя обезщетение.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Следователно
съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването
на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за
вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента,
а другата – от увредения. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е
необходимо същият да е действал виновно. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ІІ ТО,
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ ТО, решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. №
623/2010 г., ІІ ТО и др.), съгласно която при преценката за съпричиняване на
настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на
извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на предпоставките на съпричиняването.
В случая от приетото решение от 09.03.2021 г. по НОХД №
12372/2020 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и
заключение на САТЕ се установява, че ПТП се е състояло при следния
механизъм: На 07.01.2020 г., около 02.25 часа в гр. София И.В. Й., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № СВ **** НР, в
платното за включване към бул. „Рожен“, в посока от надлез „Надежда“ към
бул. „Княгиня Мария Луиза“, на около 300 метра след надлез „Надежда“
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП - чл. 5,
4
ал. 1 и, ал. 2, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 116 ЗДвП, като управлявал автомобила
със скорост от 59 км/ч. и при наличие на обективна възможност
своевременно да възприеме като опасност спрелия от дясната страна на
пътното платно пред него лек автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № СВ ****
НР, както и намиращата се на платното за движение до спрелия автомобил
пешеходка Й. Д. С., и да спре - не реагирал своевременно със спиране, а при
заобикаляне на спрелия автомобил и пешеходката не осигурил безопасно
странично разстояние между неговия автомобил и спрелия автомобил и
пешеходката, при което настъпил удар с предна дясна част на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ в задна лява част на спрелия лек автомобил „Шкода
Рапид“, а вследствие на инерционните сили автомобилът „Фолксваген Голф“
продължил движението си и последвал приплъзващ удар между предната му
част и намиращата се на пътното платно пешеходка Й. Д. С., като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката,
изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна
кост, както и други телесни увреждания, установени от приетото в първата
инстанция и неоспорено заключение на СМЕ. Съгласно последното,
направените от ищцата разходи по приетите по делото документи са във
връзка с лечението на уврежданията, получени при процесното ПТП.
От показанията на свидетелите И.Ж., Н.Г. и И. Й. се установява по
безспорен начин, че към момента на настъпване на ПТП ищцата се е
намирала вляво от полицейския патрулен лек автомобил „Шкода Рапид“,
който е бил спрян в близост до десния бордюр на платното за включване към
бул. „Рожен“, т.е ищцата се е намирала върху пътното платно - на около 2
метра вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока,
съгласно заключението на САТЕ. С това си поведение ищцата е допуснала
нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. По делото се установява, че до мястото, където е бил спрял л.а.
„Шкода Рапид“, е имало тротоар (съгласно свидетелските показания), но
въпреки това ищцата се е намирала върху пътното платно. Нарушила е и
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно която пешеходците са
длъжни да не спират без необходимост на платното за движение. Това
поведение на ищцата несъмнено е в пряка причинна връзка и е допринесло за
настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищцата беше спазила
5
правилата за движение на пешеходците, вредоносният резултат е имало
възможност да не настъпи.
Действително, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал техническата
възможност да възприеме спрелия на пътното платно л.а. „Шкода Рапид“ и
пешеходката на разстояние, по-голямо от опасната зона на спиране, и при
своевременна маневра е могъл да спре преди мястото на удара.
Същевременно, съгласно заключението на САТЕ ищцата също е имала
възможност да възприеме л.а. „Фолксваген Голф“ и да се отдалечи от него, но
не го е направила. Поради това доводът в жалбата ищцата да нямала пряка
видимост към л.а. „Фолксваген“ е неоснователен. Предвид времето на
настъпване на ПТП – около 02.25 ч. през нощта, несъстоятелен е и вторият
довод в жалбата, че ищцата нямала възможност да чуе приближаващия я лек
автомобил предвид интензивното движение на оживен булевард.
Поради това правилно районният съд е приел, че възражението на
ответника за съпричиняване е доказано пълно и главно, като в съответствие с
установения принос на пострадалата е определил степен на съпричиняване от
1/3.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт
на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20034124 от 05.05.2022 г., постановено
по гр.д. № 52627/2020 г. на Софийски районен съд, 159 състав в обжалваните
части, с които са отхвърлени предявените от Й. Д. С., ЕГН **********,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, иск с
6
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 1 760.34 лв. до 2 640.49
лв., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 12.23 лв. до
19.07 лв.
ОСЪЖДА Й. Д. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 52627/2020 г.
на Софийски районен съд, 159 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7