РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. С. , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНА Ц. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Ц. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20201110212110 по описа за 2020 година
Намери за установено следното:
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл.
72 ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. П. Ц. с ЕГН ********** и адрес в гр.С. ,
ж.к.“С.р.“, бл. *, вх. *, ап. *, чрез адв. Ц.И. със съдебен адрес в гр.С., ул.“О.“
№ *, ет. *, офис * срещу Заповед за задържане на лице № 22632-2674 от
03.09.2020г. , издадена от П. В. – ст.инспектор при 02 РУ - СДВР, с която Ц. е
задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание лично и се защитава от
адв. И..
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си ,
моли за отмяна на заповедта, тъй като намира, че задържането е
незаконосъобразно, претендира за присъждане на разноските по делото.
1
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор П. В. от 02 РУ СДВР
пледира, че заповедта е издадена неправилно.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от задържаното лице
чрез упълномощен адвокат, в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2020 г. П. В. – ст.инспектор при 02 РУ - СДВР, задържал за
срок до 24 ч. А. П. Ц. с ЕГН **********, за което издал заповед за задържане
на лице рег. № 22632-2674 от 03.09.2020г., в която е посочено, че се извършва
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74, ал, 1 от ЗМВР.
Административната преписка по издаването на акта съдържа следните
писмени доказателства: заповед за задържане на лице № 22632-2674 от
03.09.2020г.; декларация; протокол за обиск на лице; извадка от книга за
задържани лица на 2 РУ – СДВР, разписка за върнати вещи, протокол за
предупреждение, докладна записка и протоколно решение на СРС от
4.09.2020г. по НАХД 11827/2020г.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав стига
до следните правни изводи:
Заповедта за задържане на лице по чл. 74 от ЗМВР представлява
индивидуален административен акт, чрез който се налага принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Правната уредба на
полицейското задържане се съдържа в чл. 72-75 от ЗМВР, като
задължителните реквизити са посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Както е видно от съдържанието на заповедта, правното основание за
задържането е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или когато за лицето „има данни, че
е извършило престъпление”.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е
да установи и докаже наличието на законосъобразни основания за
2
извършеното задържане.
В процесния случай липсват не само конкретни данни за извършено от
жалбоподателя престъпление, но и каквито и да са други обосновани факти.
Такива не се съдържат нито в оспорваната заповед, нито в останалите
доказателствени материали, не се и ангажират от страна на органа в съдебно
заседание.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че цитирането
единствено на разпоредба от закона като правно и фактическо основание на
задържането представлява нарушение на императивните изисквания на
закона, и по-конкретно – неспазване на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на
задължителни реквизити на индивидуален административен акт във всеки
случай води до незаконосъобразност. Нещо повече, поради неналичие нито
на правни, нито на фактически доводи от страна на органа поради каква
причина и с каква цел е предприел задържането, съдът е лишен от
възможност да прецени по същество дали такава принудителна мярка въобще
е била необходима. За обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на
акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение,
че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е съпричастно с него.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095
- П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на органа да
прибегне до задържане. Вземане на принудителна административна мярка по
този начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа
и целта на закона, не е обоснована и необходима.
В ТР №4/22.04.2004 г. на ВАС е изложено следното: "необходимостта и
задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от
административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и
3
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите
дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да
извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този
принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от З.:
когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат
права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато
въпросът е свързан със защита на класифицирана информация,
представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само
правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата
на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт.” Цитираното тълкувателно решение, макар и по
отменения ЗАП, не е изгубило силата си, защото съдържа принципни
положения.
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по преписката,
нито се изясни в хода на съдебното заседание, дали и по какъв начин
административният орган е имал данни за извършено от жалбоподателя
престъпление, доколкото и пред съда такива не бяха представени, заради
което задържането безспорно е извършено в нарушение на закона.
В следствие от това съдът намира за необходимо да напомни
утвърденото в правоприлагането положение, че ограничаването на основно
прогласено в Конституцията и в редица международни актове право –
правото на свободно придвижване, не може да почива на предполагаеми,
непосочени причини, останали недоказани и в рамките на настоящото
производство. По този начин грубо се ограничава и правото на защита на
задържаното лице, което е поставено в ситуация да не е наясно с повода за
задържането си.
В случая, в приложената по делото административна преписка, не се
съдържат писмени доказателства, които да навеждат на извода, че са били
налице данни по смисъла на закона за извършено престъпление от
задържания или за неговата съпричастност към извършено престъпление към
момента на издаване или връчване на заповедта за задържане. Липсата на
такива данни обосновава единствено отмяна на всяко засягане в правната
4
сфера на гражданите, което не е необходимо, надлежно предприето и
законосъобразно.
В заключение, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в
нарушение на императивните законови изисквания за съдържанието на акта,
тъй като не са посочени конкретни факти, обосноваващи прилагането на тази
крайна принудителна административна мярка.
Изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта за задържане не
се разколебават и от изразеното от ответника становище: налице е
единодушие в даденото и от двете насрещни страни мнение за неправилност
на заповедта.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за
съдебното производство, платими от СДВР.
По изложените от фактическо и правно естество мотиви и на основание
чл. 72, ал. 4 от ЗМВР съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 22632-2674 от 03.09.2020г.
, издадена от П. В. – ст.инспектор при 02 РУ - СДВР, с която А. П. Ц. с ЕГН
********** е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Ц. с ЕГН **********
направени съдебни разноски в размер на 310 лева , от които 300 лева
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд:_______________________
6