№ 49
гр. Враца, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20241420201028 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. И. Т. от гр.Враца против НП № 24-0967-001071/23.10.2024 г. на
Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършени две
нарушения, съответно по чл.25, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба от 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, врал.1,т.5 ЗДвП и за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради допуснати
множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон,
както и за недоказаност на нарушенията. На база тези доводи се иска и
цялостна отмяна на НП.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави
бланкетно искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
1
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в
законоустановения срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по
същество, жалбата се явява изцяло неоснователна, при следните
съображения:
На 06.09.24 г. около 09.50 ч., настоящият жалбоподател управлявал
л.а.“Фолксфаген Шаран“ с рег.№**** в гр.Враца, в района на кооперативния
пазар, като в автомобила освен него пътувала и св.М.С.. При управлението на
автомобила по ул.“Ген.Леонов“ до №32 с посока на движение ул.“Д.Йоцов“,
жалбоподателят предприел маневра за заобикаляне на паркиран в дясно друг
л.а.“БМВ Х5“ с рег.№**** като непреценявайки разстоянието „го зажулил“,
причинявайки леки материални щети и по двата автомобила в задните им
врата, броня, калник и др. Това му поведение било забелязано от случайни
очевидци, между които и св.А. М.-служител в търговски обект на
местопроизшествието. Въпреки, че очевидците се размахали и му подали
визуално сигнали, жалбоподателят не спрял и продължил движението си с
автомобила. Веднага след инцидента, св.А.М. сигнализирала собственика на
потърпевшия, паркиран автомобил, който на свой ред незабавно подал
телефонен сигнал до ОДМВР-Враца.
На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип на
служители на сектор „ПП“-Враца в състав-св.Б.Б. и Р.И.. След обективна
преценка на ситуацията, включваща снемане на устни сведения от наличния
очевидец-св.А.М., оглед на местопроизшествието и на паркираното МПС,
двамата свидетели издирили и установили и другия участник в ПТП-то-
настоящ жалбоподател.След визуален оглед и на неговия автомобил, при
който били установени и открити физически следи от ПТП, съвпадащи с тези
по другия автомобил, полицейските служители съставили констативен
протокол за ПТП №1848168/06.09.24 г., отразяващ констатираните обективни
находки и който протокол е подписан от настоящият жалбоподател като
участник в ПТП-то без възражения. Съставен е и процесния АУАН
№1345516/06.09.24 г. срещу настоящия жалбоподател за извършени две
нарушения - по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП, също подписан от
2
него без възражения.
Последвало е подаване на писмени такива по реда и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН, в които жалбоподателят без да отрича по същество фактите
относно инцидента, е изложил твърдения за това, че не е действал виновно,
умишлено, поради незначителността на причинените материални щети по
двата автомобила. По повод тези възражения и в рамките на правомощията по
чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО е извършил допълнителна проверка за разследване на
спорните обстоятелства чрез снемане на допълнителни писмени сведения от
наличните свидетели- А.М. и Р.И.. След преценка на преписката, като краен
резултат възраженията са били счетени за неоснователни и е последвало
издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно
и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени
съответни административни наказания в минимален законов размер по чл.179,
ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП и по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП.
Гореизложените фактически положения съдът възприе след съвкупна
оценка и анализ на приобщените по делото по съответния процесуален ред
гласни и писмени доказателства, а именно: от данните в цитирания протокол
за ПТП, който освен, че е подписан от жалбоподателя без възражения и
представлявайки официален удостоверителен документ, не е бил последващо
оспорен от него по административен ред. Към изложените в протокола
фактически констатации, съвпадащи и с тези изложени в процесните АУАН и
НП, в случая са налице и преките свидетелски показания на случайния
очевидец-св.А.М., в съчетание и с тези на двамата полицейски служители Б.Б.
и Р.И., които на свой ред също са последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви.
При така описаното състояние и обем на ангажираната от АНО
доказателствена съвкупност, съдът я кредитира изцяло, още повече, че в
случая от страна на жалбоподателя не са противопоставени никакви оборващи
я други доказателства. В тази връзка единствено са налице свидетелските
показания на ангажираната от жалбоподателя свидетелка М.Симеонова, която
на свой ред обаче, с нищо не променя установената по делото от другите
доказателствени източници фактическа обстановка, доколкото без да отрича
управлението на автомобила от жалбоподателя по време и място, посочени в
АУАН и НП, в т.ч. и възможното причиняване на ПТП, свидетелката
3
единствено твърди, че „двамата не са усетили нищо, иначе са щели да спрат“,
т.е. излага изцяло субективно мнение и оценка за ситуацията.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект съдът не констатира никакви нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП, още по-малко съществени такива, представляващи формално основание
за отмяна на НП:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по ЗДвП, видно от приложената към адм.преписка Заповед
№ 8121з -1632 – 02.12.2021г. на Министъра на МВР. Двата акта съдържат и
всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число
дата и място на извършване на нарушенията със съответните обективни и
субективни признаци и на обстоятелствата, при които са констатирани.
Налице е и пълно съответствие на фактическото описание на двете нарушения
с цифровата им квалификация по чл.25, ал.1, съответно по чл.123, ал.1,т.1
ЗДвП, както и с последващата им правна санкция по чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5
ЗДвП и по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН и НП,
фактическите констатации относно обективните параметри на конкретно
вмененото нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП са ясно и недвусмислено посочени,
а именно- причиняване на ПТП вследствие предприета маневра за
заобикаляне на друго паркирано МПС, без при извършване на тази маневра да
е преценено разположението на последното върху пътното платно. С това
правото на защита на жалбоподателя /което е преди всичко по фактите/, е ясно
и категорично очертано, поради което и всички изложени в обратен смисъл
доводи на жалбоподателя, свързани с недостатъчна конкретизация на точната
хипотеза на чл.25, ал.1 ЗДвП, се явяват изцяло голословни и неоснователни.
Неоснователни се явяват и всички останали изложени в жалбата
възражения за налични процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП-
по чл.42, ал.1, т.6 и т.9 ЗАНН и по чл.57, ал.1,т.5, т.8 и т.12 ЗАНН. Съгласно
константната съдебна практика, дори и да са налични, пропуски в
съдържанието на АУАН и НП от вида на посочените в жалбата, нямат
отношение към редовността на АУАН и НП от формална външна страна, тъй
като не засягат правото на защита на санкционираното лице. Поради това и не
4
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
От материалноправна страна:
Предвид гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото
безспорно се установи факта на извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП,
като вследствие несъобразяване с конкретната пътна обстановка и
месторазположение на друго паркирано МПС, жалбоподателят е извършил
неправомерно маневра за заобикалянето му, причинявайки ПТП, с
материални щети и по двата автомобила. За така извършеното нарушение,
жалбоподателят следва да понесе административно-наказателна отговорност
по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП. Безспорно се установи и че след
причиняване на ПТП-то, жалбоподателят не е спрял, за да установи
последиците от неправомерното си поведение в нарушение на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП, за което същият следва да понесе отговорност и съгласно чл.175, ал.1,
т.5 ЗДвП.
Понастоящем в действащия ЗДвП е налице специална разпоредба-
чл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.21 г./, която изрично изключва приложението на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. В този смисъл, в процесния казус остават
без правно значение фактите дали и доколко процесното ПТП е било „леко“ и
с „незначителни материални щети“, съответно дали поради тези факти е
налице „маловажен случай“ на нарушение, изключващо наказуемостта му.
На последно място, по делото безспорно се установи, че и двете
нарушения са извършени от жалбоподателя виновно-непредпазливо, в
конкретна форма-небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК.Това на свой
ред е достатъчно за субективната съставомерност на нарушенията и тяхната
наказуемост, съгласно изричните разпоредби на чл.7, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.11
ЗАНН. Затова и последната група възражения на жалбоподателя, свързани с
факта на недоказано умишлено извършване на процесните нарушения, също
се явяват неоснователни.
За двете извършени нарушения, АНО е наложил минималните по вид и
размер административни наказания, предвидени в разпоредбите на чл.179,
ал.2 ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, поради което и и не се налага
последващо обсъждане на въпросите за съразмерност и справедливост на тези
санкции.
5
При така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП№24-0967-001071/23.10.2024 г. на
Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което на В. И. Т. от
гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП и
на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв., както и за извършено нарушение по
чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от един месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6