РЕШЕНИЕ
№ 25
гр.Поморие,
27.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, наказателна колегия, в открито заседание на 27 ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 307 по описа за
Производството е
образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Производството е образувано по
постъпила жалба от Напоителни системи ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЕИК..., представлявано от изп.директор С.Д., чрез юрисконсулт А.Т. против наказателно постановление № 135/24.09.2019
г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което на основание
чл. 200, ал.1 т.31 от Закона за водите на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева
за. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.200, ал.1, т.31, вр. с
чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите (ЗВ)
Жалбоподателят в подадената жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, издадено в нарушение на чл.34 от ЗАНН, а също
и поради липса на извършено нарушение.
Излага становище за приложение на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на
извършеното нарушение. Иска се отмяна на наказателното постанвовление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален
представител-юрисконсулт, подържа
жалбата. Сочи доказателства.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител в с.з..
Жалбата е подадена от лице посочено като нарушител и
поради това активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на
наказателното постановление, предявена е в предвидените процесуални срокове ,
поради което е допустима .
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение № 94/000546/02.07.2019 г. съставен от С.Р. главен
експерт в Дирекция Контрол при БДЧР, при РИОСВ-Бургас. В обстоятелствената част
на акта се сочи , че жалбоподателят е титуляр на разрешително
№211/30.12.2004 г. за водовземане от повърхностен
воден обект-яз.А. продължено с решение №235/03.08.2019 г. на МОСВ и съгласно
т.3 от използвания за напояване обем
вода следва да се измерва с монтирано водомерно устройство, отговарящо на
изискванията на закона за измерванията и наредбата на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Към 30.04.2019 г. – срока определен от БДЧР,
не е постъпило уведомление за изпълнение
на предписанието дадено с писмо изх.№26-00-1191/А1/21.09.2018 г. получено от
жалбоподателя на 26.09.2018 г. да
монтира на яз.А. водомерно устройство отговарящо на нормативните изисквания.
АУАН е връчен на представител на нарушителя на 02.07.2019 г. Представено е
писмо изх.№ 26-00-1748/29.12.2017 г. с което от страна на БДЧР на основание чл.155, ал.1, т.22,
вр.с чл.188, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ е дадено писмено предписание на
жалбоподателя до началото на поливния сезон през
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона направи следните правни изводи:
Не се установяват нарушения при
съставянето на АУАН, досежно формата , съдържанието и редът за съставянето му.
Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на
БДЧР, в рамките на неговата компетентност съгласно чл.201, ал.2 от ЗВ и в пълно съответствие с изискванията на
чл.57 ЗАНН, поради което и същото е законосъобразно. В обстоятелствената част
на обжалваното постановление е описано извършеното административно нарушение , констатирано
с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е
квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение по чл.200,
ал.1, т.31, вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. От представените по делото
доказателства се установява, че срокът за изпълнение на даденото на
жалбоподателя предписание е изтекъл на 30.04.2019
г., като не се спори, че в този срок предписанието не
е изпълнено. При така установените факти съдът прие, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл.200, ал.1,т.31 от ЗВ, след като не
изпълнил предписанието дадено от
директора на БДЧР съобразно с правомощията на последния по чл.155, ал.1, т.22
от ЗВ, в указания в предписанието срок до 30.04.2019г.
За извършеното нарушение в чл.200, ал.1,т.31 от ЗВ е
предвидено наказание имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв. В
случая административно наказващият орган правилно е наложил наказание
имуществена санкция 1000 лв., като е определил размера на същото към минимума предвиден в закона, при
съобразяване тежестта на извършеното нарушение и останалите обстоятелства по
чл.27 от ЗАНН, както и при отчитане липсата на отегчаващи обстоятелства и на установения
превес на смекчаващите обстоятелства , с оглед обстоятелството , че нарушението е извършено за първи път .
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не
се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
характерната за този вид деяния. Касае се за нарушение от категорията на
формалните такива ,т.е. за осъществяването от обективна страна на състава на
нарушението, не е необходимо да има вредоносен резултат, поради което и липсата
на вредни последици в случая следва да се преценя единствено на плоскостта на
смекчаващите вината обстоятелства, в каквато насока е и преценката на
административно наказващия орган който е съобразил това обстоятелство при
определяне на наказание към минимума за извършеното нарушение. Отделно от това в
случая следва да се отбележи и това, че жалбоподателят е направил искане за
удължаване на срока, с представеното писмо
изх.№358/31.08.2018 г., което е
било уважено, но въпреки това жалбоподателят не
е изпълнил даденото му предписание и в удължения срок.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че АУАН
е съставен след изтичане на установения в чл.34,
ал.1 ЗАНН, тримесечен срок. За
конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен
нарушителят, е денят следващ деня, който е определен като краен срок за
изпълнение на даденото задължително предписание. След като това предписание е
следвало да бъде изпълнено до 30.04.2019 г.,
първият възможен момент, от който е могъл да се установи нарушителят, е
следващият ден – 01.05.2019 г., като за
установяването му е достатъчно от контролния орган да се констатира само факта
на бездействието – Решение № 408/07.03.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 233/2019 г. Предвид горното срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН, в случая изтича на 01.08.2019
г., а АУАН е съставен на 02.07.2019 г., в законоустановения срок.
Поради изложеното и на основание
чл.63 от ЗАНН съдът прие , че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди .
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 135/24.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски
район.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :