Решение по дело №393/2012 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 411

гр. Велико Търново, 13.08.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                            

при участието на секретаря В. С., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 393 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с 216, ал. 6 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Й.Н.К.,***, срещу Заповед № ДК-02-СЦР-31 от 20.03.2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Северен централен район, със седалище гр. Русе. С оспорената заповед, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено премахването на извършен незаконен строеж – “Масивна ограда”, изпълнен в урегулиран поземлен имот – УПИ X, в кв. 23 по плана на с. Ресен, общ. В. Търново, извършен без изискващите се строителни книжа. В диспозитивната част на заповедта не е посочено лицето, на което е наредено да премахне строежа. В мотивите на заповедта е посочено, че същият е извършен през 1992 г. от Й.Н.К..  Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административно-производствените правила и поради противоречието й с материалноправни разпоредби на ЗУТ. Развиват се доводи, че обжалваната заповед е немотивирана, не са посочени фактическите основания въз основа на които авторът й е приел наличието на незаконен строеж и е определил кой е неговият извършител. Изтъква, че съгласно мотивите на самата заповед, става въпрос за строителство в имот – частна общинска собственост, за каквото жалбоподателят няма учредено право, както и че същият не притежава в собственост имот в кв. 23 по плана на с. Ресен. Поддържа се и че правните квалификации в акта са неточни, касаещи собствениците на имоти при действието на ЗТСУ /отм./ и ЗУТ, като създават неяснота относно претендираното нормативно основание за премахване на обекта и определянето на адресата на акта. Като съществено нарушение на административно-производствените правила се сочи обстоятелството, че в хода на административното производство не са изяснени значими факти относно действителните регулационни граници между имотите, тъй като не се е осъществила предвиждана промяна в регулационния план на с. Ресен от 1993 година. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя, по изложените в нея съображения. В представената от адв. М. от ВТАК писмена защита, освен изложените в жалбата доводи, се развиват и подробни съображения за противоречие на процесната заповед с материалноправните разпоредби на ЗУТ, като базирана на неверни фактически констатации при извършената на място проверка и неправилни изводи на административния орган относно собствеността и регулационните граници на УПИ X и съседните нему, относно действителното местоположение на оградата и относно извършените по нея строителни работи през 1992 г., имащи характера на ремонт /оградата е била поправена/, а не на изграждането на нов строеж. Изтъква се и че в производството пред административния орган неправилно не е било конституиран като заинтересовано лицето собственика на УПИ IX-230 по плана на с. Ресен, на границата с който в действителност се намира процесната ограда, съгласно заключението на назначената по делото съдебна експертиза. С тези съображения от съда се иска да отмени оспорената заповед изцяло, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на РДНСК - Северен централен район, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради безспорно установената липса на строителни книжа за процесната ограда в какъвто смисъл излага доводи в хода на устните състезания, с позоваване на мотивите на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата, не претендира за присъждане на разноски. 

 

Във връзка са проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че по силата на продажба, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба № 148/ 25.06.1942 г., том V, рег. 3220, дело № 1027/ 1942 г. на нотариус в Търновски Областен съд и наследяване, Е.П. К. – майка на жалбоподателя, е собственик на поземлен имот в с. Ресен, общ. В. Търново. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че с приет през 1908 г. регулационен план на с. Ресен, за въпросния имот е отреден парцел V-211, в кв. 18 по плана на селото, с площ 880 кв.метра /приложение 1 към заключението на СТЕ/. Със Заповед № 303/ 1961 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на с. Ресен, по който имот пл. № 229, е с графически измерена площ  830 кв. метра. С плана част от този имот, с площ от 350 кв.м. се придава към парцел X-231 в кв. 23, отреден за нуждите на Потребителна кооперация „Съгласие” - с. Ресен /приложение 2 към заключението/. За останалата част на имота е отреден парцел XIII-229 по плана на с. Ресен, с графически измерена площ 520 кв.м. /скица № 2477 от 20.08.2004 г. на Община Велико Търново, заключението на СТЕ/. С протоколно решение  на комисията по § 85 от ППЗПИНМ /отм./ от дата 18.12.1961 г., е определено обезщетение за отчуждената част от дворище с пл. № 229, собственост на Е. С.П. /майка на Е. П. К./. През 1965 г. в парцел X-231, кв. 23 по плана на с. Ресен е построена търговска сграда, като съгласно Акт за държавна собственост /АДС/ № 1703/ 20.02.1969 г., собственици на тази сграда са Общински народен съвет - с. Ресен и Селкооп - с. Ресен. Според съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 204/ 20.01.1997 г., по силата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и Заповед № 438/ 10.09.1996 г. на областен управител, Община Велико Търново е собственик на ресторант, магазин и на застроен парцел с площ 1250 кв. м. – УПИ I, кв. 23 по плана на с. Ресен. С молба с вх. №94-И-14/ 28.08.1992г. Й.Н. П. е поискал възстановяване на отчуждения терен с площ 350 кв. метра - бивша част от имот с пл. № 229, кв. 23 по плана на с. Ресен. Искането не е уважено, в какъвто смисъл е произнасянето с Решение № 53 от протокол № 10/ 15.09.1992 г. на комисията, разгледала молбите за отмяна на отчуждаването на недвижими имоти по ЗТУ и ЗПИНМ. Отказът е мотивиран с изпълнение на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, наличието на построена сграда в парцел X-231, кв. 23, а свободното място се използва за подход и зареждане на магазина. Със Заповед № 635/ 03.05.1993 г. на зам. кмета на Община Велико Търново /л. 20 от делото/, е одобрено създаването на нов парцел  XII от кв. 23 по плана на с. Ресен за нуждите на дворища пл. № 229. Със същата заповед е одобрена промяна на дворищната регулация между парцел X, кв. 23 - за потребителна кооперация и парцел IX-230, кв. 23 по плана на с. Ресен. Заповедта е била обжалвана във втората й част и отменена с Решение от 30.12.1993 г. по А.х.д. № 995/ 1993 г. на ВТОС. Липсват данни заповедта да е обжалвана в първата от цитираните й части, касаеща създаването на нов парцел XII-229, кв. 23 по плана на с. Ресен. Въпросният парцел е отреден за неотчуждената част от имот с пл. №229, т.е. дотогавашния парцел XIII-229 по плана на селото от 1961 година. В действащия устройствен план на с. Ресен, за имот с пл. № 229 е отреден УПИ XIII-229 в кв. 23, с графически измерена площ от 500 кв. метра. Не се спори, че съседният на УПИ XIII-229 и УПИ X-231 /по действащия устройствен план/, УПИ IX-230, кв. 23, не е собственост на жалбоподателя или на майка му Е. П. К., както и че същите не са носители на ограничени вещни права в този имот.   

По повод жалба от председателя на Всестранна кооперация „Съгласие” – с. Ресен, работна група при Дирекция „ТСУ” в Община Велико Търново е извършила проверка на място в УПИ X-231 по плана на с. Ресен, собственост на кооперацията, където е установила, че в имота е изградена масивна ограда - тухлена зидария. На проверката не са присъствали други лица, извън членовете на комисията. В съставения при проверката Констативен протокол № ВТ-1141/ 14.02.2011 г. е отразено, че строежът е изпълнен от Й.Н.К., без той да притежава необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. В същия протокол е посочено, че на Й.К. е направено предписание № 9100-956/ 10.12.2010 г., което не е изпълнено. Съставеният от служителите на Община Велико Търново констативен протокол е изпратен на РДНСК – СЦР, Сектор В. Търново. На 27.04.2005 г. от длъжностни лица в Сектор В. Търново към РДНСК-СЦР, в присъствието на служител на общината и на Й.К., е извършена  проверка на строеж „Масивна ограда“ в УПИ X-231, кв. 23 по плана на с. Ресен, за което е съставен констативен протокол, подписан от всички присъствали лица. Във връзка с тази проверка, от Й.Н.К. е представена декларация от 27.04.2011 г., съгласно която през 1992 г. той е изпълнил строеж на плътна ограда от тухли с височина 1,60 м. и дължина 5,40 м., в УПИ X, кв. 23 по плана на с. Ресен. На 15.07.2011 г. е извършена повторна проверка от служители на Сектор В. Търново към РДНСК-СЦР, при която е съставен Констативен акт № 78-НП/ 15.07.2011 година. В акта е отразено, че на проверката е присъствал Й.К., но същият не е подписан от въпросното лице. Установено, че в УПИ X, кв. 23 по плана на с. Ресен е извършен строеж, представляващ плътна ограда изпълнена от тухли „четворки” и варов разтвор. Размерите на оградата са дължина 5,40 м., височина 1,60 м. и дебелина 25 см., същата е изпълнена от Й.Н.К., през 1992 г., съгласно подадената от него декларация. Установено е, че строежът е бил изпълнен по подробно описания по-горе начин, без издадени строителни книжа и разрешение за строеж. Съгласно съдържащите се в делото разписка и придружително писмо изх. № ВТ-330-00-994/ 20.07.2011 г., Констативен акт № 78-НП/ 15.07.2011 г. е връчен на Й.К. на дата 21.07.2011 година. На дата 26.07.2011 г. същият е подал възражение срещу акта, с доводи, че имотът е на друг собственик, строежът е извършен преди повече от 20 години и то върху съществуващи основи – зид върху двата имота, поради което не е налице нов строеж, а възстановяване на старата ограда. Във връзка с така установеното, с писмо изх. № ВТ-330-01-257/ 06.10.2011 г., началникът на Сектор В. Търново към РДНСК-СЦР е изискал от Община Велико Търново да представи данни дали са налице образувани процедури по § 183, ал. 3 и § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ или подадено заявление по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В отговор от кмета и главния архитект на общината, е посочено, че от К. не е подавано заявление по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и не са налице образувани процедури от вида на посочените по-горе /л. 26 от делото/. След получаването на този отговор, ответникът по жалбата е комплектовал преписката с доказателства за собствеността върху УПИ X, кв. 23 по плана на с. Ресен, за действащите регулационен и кадастрален план на населеното място и предходните такива. В административната преписка се съдържа и молба с вх. № ВТ-330-02-216/ 12.10.2011 г. от Й.К., в която същият заявява, че оградата е само фактически ремонтирана през 1992 г., от ВК „Съгласие” – с. Ресен, а строена преди това, пак от кооперацията, поради което майка му Е. К., която е собственик на имота, не е изготвяла и подавала документи по действащото към 1992 г. законодателство. Изтъква и че масивната ограда е строена преди 1987 г., по тогавашните разпоредби. Въз основа на така установените обстоятелства, със Заповед № ДК-02-СЦР-31/ 20.03.2012 г., началникът на РДНСК-СЦР е приел, че е налице незаконен строеж – “Масивна ограда“, извършен от Й.Н.К. в УПИ X, кв. 23, изпълнен без разрешение за строеж и изискващите се строителни книжа, и тъй като за същия не е подадено заявление по реда на § 16 от ПР на ЗУТ или такова за узаконяване на строежа, е наредил премахването му. Издадената заповед е доведена до знанието на Й.К. на дата 28.03.2012 г., видно от съдържащите се в делото писмо изх. № ВТ-330-00-396/ 26.03.2012 г. и известие за доставяне на писмовна пратка /обратна разписка/. Същата е оспорена с жалба, подадена по пощата, на дата 04.04.2012 г., съгласно клеймото на плика, съдържащ се в делото. 

В съдебната фаза на производството, по искане на жалбоподателя са приобщени писмени доказателства за собствеността на Е. К. върху УПИ XIII-229 в кв. 23 по плана на с. Ресен. Също по искане на жалбоподателя по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, със задачи, поставени от съда. Експертното заключение е коректно и обективно дадено, като такова е било прието по делото без да е оспорено от страните и следва да бъде ценено заедно с останалите събрани доказателства. Съгласно експертизата, в УПИ X, кв. 23 по плана на с. Ресен има изградена ограда с дължина 5,15 м. и височина 1,60 м., изпълнена от тухли „батали” с шапка от марсилски керемиди. Въпросната ограда е разположена по имотната граница между имот с пл. № 229 и имот с пл. № 230 в кв. 23 по плана на с. Ресен. Тя започва на 1,00 м. по северната фасада от североизточния ъгъл на търговската сграда в УПИ X, кв. 23 и завършва в западния ъгъл на съществуващ навес в имот с пл. № 230. На терена има изградени и други огради - с дължина 11 м., успоредна на улица с о.т. 45 - о.т. 89 от северозападния ъгъл на търговската сграда УПИ X, кв.23 по продължение на нейната западна фасада и ограда с дължина 4 м. от уличната регулация на улица с о.т. 45 - о.т. 89 по дворищната регулация между УПИ X и УПИ XIII-229 в кв. 23 по плана на с. Ресен. От страна на РДНСК-СЦР по делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената заповед, въз основа на които е установена описаната по-горе фактическа обстановка.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 228 от ЗУТ. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваната заповед на началника на РДНСК – Северен централен район е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно разпоредбите на чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ или упълномощено от него длъжностно лице. По делото е приложена Заповед № РД-13-297/ 14.12.2011 г. на началника на ДНСК – София, според т. 3 от която, началникът на РДНСК-СЦР – гр. Русе се явява оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, т.е. налице е редовно упражняване на допуснатата от закона делегация на правомощия.

 

Заповед № ДК-02-СЦР-125/ 29.09.2011 г. на началника на РДНСК – СЦР е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на обстоятелствата, послужили като фактически основания за нейното издаване. Посочени са и доказателствата въз основа на които специализираният орган е обосновал изводите си за извършен незаконен строеж и строителя. Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. Като основания за незаконност на строежа е посочено извършването му в нарушение на разпоредбите на чл. 55 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ и чл. 148, ал. 1 от действащия ЗУТ, съответстващи на приетите за установени от административния орган факти. Неоснователни са възраженията за вътрешно противоречие в мотивите на оспорения акт, тъй като органът е посочил, че имотът е частна общинска собственост, а същевременно е приел, че строителството е извършено от жалбоподателя. Не е обективно невъзможно, нито е непознато в правния мир и като житейска ситуация, извършването на строеж от лице, което не е собственик или носител на ограничени вещни права в даден имот, поради което самото описание на такава ситуация не съдържа по правило някакви взаимно изключващи се факти или изводи. Доколко такова едно строителство е съобразено с изискванията на закона, отново е въпрос по съществото на спора. Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че в Заповед № ДК-02-СЦР-125/ 29.09.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР липсва ясна разпоредителна част. С административния акт е наредено премахването на строежа, при наличието на негово описание и посочване на изпълнителя в мотивната част на заповедта, т.е. разпоредено е премахването на незаконния строеж „Масивна ограда“ в УПИ X-231, кв. 23 по плана на с. Ресен, от лицето, за е прието, че го е извършило, в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. В оспорената заповед не е посочен срокът за изпълнението й, но е установено задължение той да бъде определен от административния орган, след влизането й в сила, с което предвид спецификата на производството, съдът счита, че е изпълнено и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5, предл. последно от АПК. Съобразно изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци във формата й, а още по-малко от такива, които внесат някаква неяснота относно адресата й, определените му задължения и начинът за изпълнението им.    

Обратно на твърдяното от оспорващия, заповедта е издадена  при спазване на регламентираните в чл. 225 от ЗУТ процесуални правила и при извършената проверка съдът не намери в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения, ограничаващи процесуалните права жалбоподателя. Действително, въпреки отбелязаното в него, не е безспорно установено, че Констативен акт № 78-НП/ 15.07.2011 г. е бил съставен в присъствие на жалбоподателя като изпълнител на строежа, доколкото актът не е подписан от него и същевременно липсва редовно оформено удостоверяване, че той е отказал да го подпише. Безспорно е обаче, че Й.К. е бил запознат със съдържанието на акта, след връчването му по пощата, което е надлежно установено, и поради това е подал възражение по реда на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ.

Неоснователни са и изложените оплаквания за постановяване на административния акт при неизяснена фактическа обстановка. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство, контролиращият орган е приел за установени от фактическа страна определени обстоятелства, които точно и логически последователно е изложил в оспорената заповед и въз основа на които е изградил правните си изводи, като изрично се е позовал на констатациите от проверката на място, отразени в Констативен акт № 78-НП/ 15.07.2011 г., както и на данните от Писмо изх. № 24-1275/ 10.10.2011 г. от кмета и главния архитект на Община Велико Търново относно липсата на искане за узаконяване на строежа или за установяване търпимост на същия. Обстоятелството, че от К. не са подавани искания по § 183, ал. 3 и § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ или по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ се твърди и от самия него, с аргумента, че не попада в кръга от субекти, активно легитимирани да започнат някоя от посочените процедури. Не се спори, че констатациите при проверката на място на строежа са извършени от длъжностни лица и в кръга на техните служебни правомощия, при изрично възлагане на предприетите проверки от компетентния за това орган. Що се отнася до обстоятелството, че предвидените промени в дворищната регулация между парцел X-231 и IX-230, кв. 23 по плана на с. Ресен не са се осъществили, поради отмяната по съдебен ред на Заповед № 635/ 03.05.1993 г. на зам. кмета на Община Велико Търново, то не се явява неизяснено в административното производство, но е без значение за законосъобразността на процесния строеж, поради което правилно не е било излишно коментирано от автора на оспорената заповед. На последно място неоснователно е възражението, че в производството пред началника РДНСК – СЦР не е било конституиран като заинтересовано лицето собственика на УПИ IX-230 по плана на с. Ресен, на границата с който в действителност се намира оградата. Действително, надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето - адресат на задължението за премахване и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. В случая писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице сочат, че въпросната ограда най-вероятно е изградена или изцяло в парцел X-231, кв. 23 по плана на с. Ресен, на регулационната граница между парцел X-231 и IX-230, или пак на регулационната граница, но в двата посочени имота, като собствениците и на двата парцела, са лица, различни от изпълнителя на строежа. От тези лица безспорно  участие в административното производство са взели Всестранна кооперация „Съгласие“ - с. Ресен и Община Велико Търново, няма данни за процедурата да са уведомявани собствениците на парцел IX-230, нито е установено кои са тези собственици. Също така обаче, не се установява собственици в парцел IX-230 да са учредявали на жалбоподателя право да строи в техния имот /ако оградата въобще навлиза в този имот/, нито да са му възлагали фактическото извършване на такова строителство. Освен това, за въпросните лица съществуват самостоятелни пътища за защита срещу административния акт, ако са негови адресати и жалбоподателят не разполага с процесуалната възможност за защитава на техни права в настоящото производство. 
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на Заповед № ДК-02-СЦР-125/ 29.09.2011 г. на началника на РДНСК – СЦР - Русе.

 

Оспореният административен акт съответства и на материалноправните разпоредби на закона. Проверката, която е следвало да извърши началникът на РДНСК – СЦР - Русе, съгласно вменените му от чл. 225 от ЗУТ и Заповед № РД-13-297/ 14.12.2011 г. на началника на ДНСК – София правомощия, включва изясняване на обстоятелството дали процесният строеж е законен, както и установяване на точните фактически параметри на същия, с оглед законосъобразността на евентуалното му последващо премахване. В конкретния случай тази проверка е била извършена в съответствие с установените в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ изисквания. Заповедта за премахване на строежа е издадена след извършени две проверки на процесния строеж и след като са били обсъдени установените в с Констативен протокол № ВТ-1141/ 14.02.2011 г. на Община Велико Търново, Констативен протокол от 27.04.2011 г. и Констативен акт № 78-НП/ 15.07.2011 г. на Сектор В. Търново към РДНСК - СЦР обстоятелства. Установените при двете проверки факти са непротиворечиви, същите са подробно изложени в мотивите на оспорения акт и се потвърждават от доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство.

По делото е безспорно установено, че е извършен строеж – „масивна ограда“, без да е налице издадено разрешение за строеж на този обект, без да са изготвени съответните строителни книжа. Освен това се установява и че строежът е изграден в чужд имот, без отстъпено право на строеж и без налично такова право по силата на специален закон. В този смисъл неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че одобреният през 1961 г. кадастрален и регулационен план на с. Ресен не е влязъл в сила, тъй като нямало данни за обезщетяването на собствениците на отчуждените имоти. Всъщност това възражение се прави за пръв път едва в писмената защита на жалбоподателя, при поддържана преди това теза за строителство в чужд имот,  и поначало не следва да бъде вземано предвид при постановяването на съдебното решение, доколкото не е извършено по предвидения процесуален ред, а чрез навеждането му по този начин се нарушава и правото на защита на останалите страни в процеса. Освен това спорове за право на собственост са неподсъдни на административните съдилища, а следва да бъдат разрешени по реда на гражданското съдопроизводство, от компетентния за това съд. Съобразно горното, само за пълнота следва да се посочи, че от съдържанието на Заповед № 635/ 03.05.1993 г. на зам. кмета на Община Велико Търново и мотивите на решението от 30.12.1993 г. по А.х.д. № 995/ 1993 г. на ВТОС, се установява прилагането на дворищната регулация между парцели XIII-229, X-231 и IX-230 в кв. 23, по одобрения през 1961 г. регулационен план на село Ресен. Косвени доказателства за обратното на твърдяното от жалбоподателя, представляват и протоколното решение  на комисията по § 85 от ППЗПИНМ /отм./ от 18.12.1961 г., за определяне на обезщетение за отчуждената част от дворище с пл. № 229, съставеният акт за държавна собственост № 1703/ 20.02.1969 г., както и проведената по искане на Й.К. процедура  за възстановяване на отчуждения терен, приключила с отказа /Решение № 53 от протокол № 10 от 15.09.1992 г./ на компетентния за това орган. Що се отнася до сочената от оспорващия отмяна на Заповед № 635/ 03.05.1993 г. на зам. кмета на Община Велико Търново, тя на първо място касае последващо изменение на регулационния план и на второ място не засяга предвижданията относно имота на Е.К./майка на жалбоподателя/, в частта за който не е обжалвана и е влязла в сила. Вън от това, видно от наличния графичен доказателствен материал и от заключението на СТЕ, с тази и част въпросната заповед променя единствено номерацията на парцела – собственост на К., от XIII-229 на XII-229, без да предвижда някакви промени в регулационните му граници. На последно място, дори да се приеме, че строежът е изграден в имот собствен на майката на жалбоподателя, не се спори, че към него момент същата е била жива, а от там не се променя фактът, че строителството е извършено в чужд имот, без учредено по съответния ред право на строеж.

 

Процесният строеж е изпълнен през 1992 г., от Й.Н.К., както изрично е посочено в подадената от самия него декларация /л. 35 от делото/, в последващите възражения и в жалбата до съда. Съобразно датата на извършването на строежа, същият не отговаря на изискванията на приложимите към него момент императивни разпоредби на чл. 55 и чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ /отм./, нито на сега действащите чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ.

Неоснователни са и изложените в жалбата възражения, че извършените работи представляват единствено поправка, т.е. ремонт на съществуваща ограда, доколкото доказателства за това не са ангажирани от страната, твърдяща този благоприятен за него факт – в случая от оспорващото административния акт лице. От друга страна, самият жалбоподател няколкократно в хода на административното производство и в жалбата си пред съда, е посочил, че става въпрос за възстановяване/подновяване на съществувала преди това, но разрушена ограда, върху неразрушените основи на зида. Такъв вид строителна дейност всъщност представлява изцяло ново изграждане на оградата или в най-благоприятен вариант - „реконструкция“ на същата, чрез извършени строително-ремонтни дейности попадащи под хипотезата на чл. 315 от ППЗТСУ /отм./, в приложимата му редакция, респ. на § 5, т. 44 от ЗУТ. Този вид строително-монтажни работи по силата на самия закон дефинитивно са определени като строеж  -  арг. от чл. 315, изр. 2 от ППЗТСУ /отм./ и § 5, т. 38 от ЗУТ. Ето защо за да бъде законен обектът, в който такива работи са осъществени, е необходимо при изпълнението им да са спазени определените за това към него момент нормативни изисквания. Съгласно чл. 225, ал. 1, т. 5 от ППЗТСУ /отм., ред. обн. ДВ, бр. 48 от 1985 г./, за направата на огради се изисква разрешение за строеж, а извършеният строеж не може да бъде отнесен към изчерпателно посочените в чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./,  в приложимата му редакция, случаи в които не е задължително издаването на разрешение за строеж. Предвид горното, настоящият състав счита, че за изграждането на процесната ограда, е било необходимо да се издаде разрешение за строеж и съответните строителни книжа, а извършването на строителството без тях, прави същата „незаконен строеж“ както по смисъла на действащия към него момент  чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ, така и на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При така установеното от фактическа страна, началникът на РДНСК, действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е издал заповед за премахването му, в съответствие с императивната разпоредба на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.

На следващо място строителството в чужд имот без да е налице отстъпено право на строеж, т.е. в противоречие с императивните разпоредби на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ /отм./, респ. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ,  обуславя извод, че по отношение на процесната ограда поначало е неприложим режим на търпимост и е невъзможно нейното узаконяване по реда на § 184, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003 г./, в каквато насока са другата група твърдения на оспорващия. Тъй като при изграждането на строежа в чужд имот не са спазени императивни законови изисквания, същият подлежи на премахване в съответствие с императивната разпоредба на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Извън това, не се установява деклариране на строежа в срок до 31.12.1998 г., в съответствие с изискването на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, нито заявено узаконяване на същия. Тежестта да докаже положителния факт на декларирането, съотв. на подаване на заявление за узаконяване, лежи върху жалбоподателя, като този факт поради естеството му подлежи на доказване само с писмени доказателства - такава е формата на декларацията/заявлението по § 184, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, предвидена от закона. В случая доказване в тази насока не само че не е проведено, обратно самият оспорващ изрично заявява, че не предприемал действия от вида на посочените, тъй като не е собственик на строежа. Тези негови съображения изцяло се споделят от съда предвид изложените по-горе мотиви относно строителството в чужд имот и разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността. Жалбоподател е изградил процесния строеж в чужд имот и предвид липсата на доказателства да е имал такова право, Й.К. не би могъл да се легитимира като собственик на процесната ограда, т.е. обективно не може да е подал декларация за установяване на търпимост, нито заявление за узаконяването й, тъй като не е бил активно легитимиран да поиска това. Това обаче не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед, която правилно е издадена срещу него, след като е безспорно, че именно К. е лицето, построило оградата /арг. чл. 225, ал. 6 от ЗУТ/.

От всичко изложено по-горе е видно, че оспорената Заповед № ДК-02-СЦР-125/ 29.09.2011 г. на началника на РДНСК – СЦР за премахване на незаконен строеж, е издадена при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и не страда от твърдяните от оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

           

            При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат направените разноски за воденето му. Разноски не следва да се присъждат и на ответника, поради липсата на надлежно искане в този смисъл.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът

           

                                                                      РЕШИ:                       

 

Отхвърля жалбата, подадена от Й.Н.К. с ЕГН ********** и посочен адрес ***, против Заповед № ДК-02-СЦР-125/ 29.09.2011 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район, със седалище гр. Русе, с която е наредено премахването на незаконен строеж е наредено премахването на извършен незаконен строеж – “Масивна ограда”, изпълнен в урегулиран поземлен имот – УПИ X, в кв. 23 по плана на с. Ресен, общ. В. Търново. 

           

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

                                  

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: