Решение по дело №1411/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 135
Дата: 29 януари 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20177050701411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/…………………….. ,гр. Варна

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – Варна, ХVІІ-ти състав, в публично съдебно заседание от пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: М. Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1411/2017г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е след връщане за ново разглеждане от друг състав на делото, образувано по жалба на Б.И.Б. *** срещу Ревизионен акт №Р-08-1402463-091-01/12.01.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №73/08.04.2015г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-Варна, с който са му установени допълнителни задължения по ЗДДС заД.п.01.2009г. в размер на 24172,60 лв. главница и 12847,34лв. лихви.

С Решение №6064/16.05.2017г. на ВАС по адм. дело №2662/2016г. след отмяна на предходно решение на Административен съд – Варна по адм. дело №1356/2015г., при новото разглеждане на делото е указано производството да започне отначало, от фазата на съдебното дирене, доколкото при предходното разглеждане на делото е било отхвърлено искането на ответника за откриване на производство по чл.193 от ГПК за извършване на проверка истинността на представените писмени доказателства по чл.45, т.2 от ППЗДДС, при условие, че оспорващият изрази желание да се ползва от тях. В жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, се оспорват изводите на ответника за липса на реални вътреобщностни доставки /ВОД/ на произвежданата от жалбоподателя селскостопанска продукция към румънските дружества S.C.SLOTANIA  S.R.L., MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. през м.10 и 11.2008г. Сочи се, че доставките към посочените румънски купувачи са извършени извън рамките на ревизирания период и в този смисъл при постановяване на оспорения РА е нарушена разпоредбата на чл.109 от ДОПК, т.е. актът е постановен в нарушение на приложимия материален закон. Отделно от това се сочи, че в случая не е налице хипотеза на чл.46, ал.1 – 3 от ППЗДДС, когато доставчикът не разполага с придружаващите стоката транспортни документи, а органите на приходната администрация са оспорили истинността на представените документи, от което следва извод, с оглед на което за жалбоподателя не е било необходимо да съставя протоколи по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС.  В заключение иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени процесния РА като незаконосъобразен. При новото разглеждане на делото жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител на жалбоподателя, направени са доказателствени искания във връзка с указанията на касационната инстанция. В писмена защита са изложени подробни съображения по правния спор и се претендира отмяна на РА и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата  - директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображенията изложени в Решение №73/08.04.2015г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-Варна. В съдебно заседание се оспорва жалбата с искане да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Ревизионен акт №Р–08–1402463-091-01/12.01.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП–Варна, потвърден с Решение №73/08.04.2015г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП-Варна, с който за ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДС заД.п.01.2009г. в размер на 24172,60лв.-главница и 12847,34лв.- лихви.

При предходното разглеждане на делото е изследван въпроса за допустимостта на жалбата. Тя е депозирана в срок, от активно легитимирано лице и се явява допустима за разглеждане оп същество. Направените в тази насока изводи в предходното решение се споделят от настоящият състав.

Предмет на ревизионното производство е било проверка за правилното приложение на ЗДДС от страна на ревизираното лице Б. И. Б. /земеделски производител/ и установяването на негови задължения за ДДС с обхват от 01.12.2008г. до 31.01.2009г.

В хода на ревизията органите на приходната администрация са установили, че през Д.п. м. октомври 2008г. ревизираното лице Б. Б. е започнал процедура по възстановяване на ДДС в размер на 2045.43лв., като през м. ноември 2008г. резултатът по подадената от него справка- декларация по ЗДДС е ДДС за внасяне в размер на 212.25лв. През м.02.2009г. процедурата е приключила с резултат ДДС за възстановяване в размер на 3555.74лв.

Относно установяването на резултат по започналата процедура по чл.92, ал.1 от ЗДДС по приспадане на ДДС към началото на ревизирания период 01.12.2008г. и наличието на документи за доказване на реално извършени ВОД през периода м. октомври – м. ноември 2008г. и спазване на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС относно облагането с нулева ставка е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за крайния резултата от административното производство, заД.п. м. октомври – м. ноември 2008г., приключила с Протокол № П-03-1427859-073-01/05.12.2014г.

В хода на проверката е установено, че през данъчни периоди м. октомври – м. ноември 2008г. Б. Б. като земеделски производител е подал справки–декларации с резултат за м.10.2008г.- ДДС за внасяне в размер на 0.00лв., ДДС за възстановяване 2045.43лв. и за м.11.2008г. - ДДС за внасяне 212.25лв. и ДДС за възстановяване 0.00лв. Констатирано е, че през проверяваният период като ЗП е фактурирал продажби на И. Г.  и на румънските дружества S.C.SLOTANIA  S.R.L., MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L., като извършените доставки са със ставка 0%. За периода на проверката са декларирани ВОД към посочените румънски дружества с предмет селскостопанска продукция, както следва:

Дан. период

№ ф-ра

Дата на фактурата

Получател

Стойност в лв. на декларирания ВОД

2008/11

4

30.10.2008

S.C.SLOTANIA  S.R.L.

45 898,39

2008/11

5

03.11.2008

MIGA TRANS S.R.L.

22 840,36

2008/11

6

06.11.2008

S.C.SLOTANIA  S.R.L.

26 505,41

2008/11

7

11.11.2008

ROCOSS STAR S.R.L.

25 527,85

 В отговор на ИПДПОЛ проверяваното лице чрез обслужващата го счетоводна кантора е представил писмени обяснения, съгласно които зърното, предмет на разглежданите ВОД, е собствено производство и производство на негов колега - И. Г. , работещ в съседство и ползващ неговият склад. Стоката била натоварена от склада на Б.Б. в с. Добрина и ЧМР са попълнени с неговото име, което наложило И. Г.  да му фактурира зърното, а Б. Б. от своя страна да го фактурира на румънските дружества, като транспорта бил за сметка на купувача – румънските дружества. В табличен вид в РД стр.11 и 12 са представени данните за издадени от оспорващия Б. фактури за продажби, данни за дружествата превозвачи, за номерата на транспортните средства, количествата на фактурираната и на транспортирана стока.

Ревизиращият екип установил, че през периодите м. октомври и м. ноември 2008г. Б. Б. е изписал продукция царевица 526600кг. на стойност 93196.15лв. и е отчел приход в размер на 102125.78лв. Закупил е от И. Г.  стока царевица в количество 91240кг. и е реализирал приходи от продажба на стока в размер на 18737.23лв. Установено е също, че по банковата сметка на Б.Б. са постъпвали парични средства в евро, внесени от самия него като във вносните документи като основание за извършване на банковата операция са посочени издадените от румънските дружества проформа фактури издадени на румънски дружества, доколкото към датите на плащанията имало издадени фактури за продадените стоки и потвърждения за получаването им.

Във връзка със спорните ВОД от Б. Б. ВОД през м. октомври и м. ноември 2008г. е констатирано, че транспортните услуги са за сметка на получателите – румънски дружества. В дневниците на земеделския производител Б. Б. не са открити данни за получени транспортни услуги. В представените при проверката ЧМР са вписани следните превозвачи – „Формула 2“ЕООД, „Хермес 91 СВ“ ЕООД, ЕТ „Т. Шик – И.Д.“ и „КОРН“ЕООД.

Органът по приходите е извършил насрещни проверка на дружествата, посочени като превозвачи в представените от ревизираното лице транспортни документи - ЧМР.

При извършената насрещна проверка на „Формула 2“ЕООД дружеството не е представило изисканите документи, като от проверката в информационните масиви на НАП за проверявания период е установено, че превозвачът не е декларирал извършени транспортни услуги към румънски дружества.

При извършената насрещна проверка на „Хермес 91 СВ“ЕООД, управителят на дружеството е декларирал че представляваното от него дружество не е извършвало транспортни услуги и не е издавало фактури през периода м. октомври, м. ноември 2008г. и към датата на проверката, получатели по които да е S.C. SLOTANIA  S.R.L. и не е издавало ЧМР за превоз на товари към същия румънски търговец. По разплащателните сметки на дружеството няма следи от плащания от тази румънска фирма – нето по банков път, нито в брой. Управителят на  „Хермес 91 СВ“ЕООД е декларирал пред органите на приходната администрация, че S.C. SLOTANIA  S.R.L.  е непозната като клиент на представляваното от него дружество.

При извършена проверка на ЕТ „Т. Шик – И.Д.“ едноличният търговец е декларирал, че през периода м. октомври, м. ноември 2008г. е извършвал транспорт на селскостопанска продукция царевица за румънските дружества S.C.SLOTANIA  S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. Извозените количества били натоварени и изпратени от Б.Б. За извършените транспортни услуги нямало сключени договори. След извозване на стоката така и не било уточнено за чия сметка – на доставчика или на получателя, ще е транспорта, на чие име да се издаде фактура и кой ще заплати транспорта. Към момента на проверката извършената транспорта услуга все още не била заплатена. Направените разходи по извършване на транспортната услуга – винетки, гориво и др. не били отразени в счетоводството на едноличния търговец. Стоката /селскостопанска продукция/ е транспортирана с товарни автомобили: Волво рег.№ ТХ****РХ, собственост на търговеца; ИВЕКО рег. №      СА **** НК - камионът е нает по договор за наем, и СКАНИЯ 144ЛБ, рег.№ В **** РА - камионът е лизингов. Превозвачът е декларирал пред проверяващите, че не знае за чия сметка е извършен транспорта на стоката, не разполагал с товарителница от изпращача на стоката, в ЧМР е посочено количеството, изпращача и получателя. Натоварването и разтоварването на стоката физически било извършено от доставчика – Б. Б.. При извършената проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че за проверяваният период дружеството не е декларирало извършването на транспортни услуги към румънски дружества.

При извършената проверка на „Корн“ ЕООД ревизиращият екип е получил документи от превозвача. Въз основа на тях е констатирано, че дружеството е извършило транспортни услуги към румънските дружества S.C.SLOTANIA  S.R.L., MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. За тези транспортни услуги на двете дружества са издадени фактури. Съгласно фактура № 540/03.11.2008г. S.C. SLOTANIA  S.R.L.. е получил транспортна услуга за доставка с предмет „царевица“ от с. Добрин, България до гр. Констанца, Румъния - транспортирано количество 173620кг. царевица, стойност 3396.01лв., като са представени ЧМР № 143/31.10.2008г., № 144/31.10.2008г., № 145/31.10.2008г., № 146/31.10.2008г. и № 147/31.10.2008г. и пътни листи към тях. Съгласно фактура № 562/26.11.2008г. издадена на ROCOSS STAR S.R.L. Предмета на доставката е царевица от с. Крушари, България до гр. Констанца, Румъния - 103.140т. , цена на транспортната услуга - 1614.14лв. Представени са ЧМР № 346/22.11.2008г., 347/22.11.2008г. и 348/22.11.2008г. и пътни листи. От извършената проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че „Корн“ ЕООД е декларирал в СД по ЗДДС и ДП за периода м. октомври - м. ноември 2008г. транспортни услуги на румънските дружества S.C.SLOTANIA  S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L.

Към ревизионната преписка към всяко ЧМР са представени документи, съставени на английски език /стр.130- 192 от преписката/, които имат характер на потвърждение по смисъла на чл.45 от ППЗДДС. Видно от съдържанието им, същите са съставени от румънските дружества-купувачи и с тях потвърждават, че са получили от продавача стоката /царевица/, вписани са номерата на транспортните средства, превозените количества, инвойст-фактура. Ответникът сочи, че в тези документи не е посочена датата на получаване на стоката, не е посочено лицето, което е получило стоката и каква е неговата представителна власт по отношение на купувача, посочен във фактурата; не е посочена и дата на съставяне на документа.

Във връзка с процесните доставки оспорващият е представил :

-        Договор №8 от 30.10.2008г., сключен с S.C.SLOTANIA  S.R.L., ведно с превод на български език /стр. 118 -120 от преписката/;

-       Договор №9 от 03.11.2008г., сключен с MIGA TRANS S.R.L., ведно с превод на български език /152 – 154 от преписката/;

-       Договор №10 от 06.11.2008г., сключен с S.C.SLOTANIA  S.R.L., ведно с превод на български език /стр. 164 -165 и стр.179 от преписката/.

Във всички представени от жалбоподателя договори и иинвойст-факткури е посочено, че сделките са сключени при условие на доставката EXW (Ex Works), т.е собствеността върху стоката преминава от продавача върху купувача „франко завода“, което в случая се явява склада на продавача. Видно от съдържанието на Договор №8 от 30.10.2008г. стоката преминава в собственост на купувача в с. Крушари, България, а по останалите два договора – в гр. Добрич.

Относно изясняване на преминаването на товарни ППС през границата с Румъния във връзка с ВОД, деклариран от ревизираното лице, е изискана информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София. Съгласно полученият отговор, АПИ упражнява контрол над пътните превозни средства на ГКПП по отношение на габарити, маса, натоварване на ос като при установено превишаване на допустимите стойности събира такси. В автоматизираната система на АПИ са регистрирани само тези ППС, които са заплатили дължимите пътни и винетни такси по Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията. Предоставена е информация за два броя платени пътни и винетни такси на ГКПП по направление Р България – Р Румъния за проверявания период и това са B70FZC и  B90HHE. Установено е, че за останалите товарни автомобили през съответните периоди няма регистрирани плащани пътни и винетни такси на ГКПП по горепосоченото направление.

В допълнение към горните процесуални действия органът по приходите е извършил проверка в информационните масиви на НАП относно румънските дружества - получатели по доставките от жалбоподателя Б. Б. и е констатирано, че посочените от ревизираното лице купувачи S.C.SLOTANIA  S.R.L., MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. не са декларирали пред румънските данъчни власти получени доставки не само в периода на издаване на фактурите, но и в следващото тримесечие, като първото от тях - S.C.SLOTANIA  S.R.L. не е декларирало не само ВОД, но и получените транспортни услуги от „Корн“ЕООД.

С протокол органът по приходите е присъединил асоциирани случаи за получени отговори от Румънската администрация по повод извършени проверки във връзка с други ревизионни производства и отнасящи се за получателите по доставките за MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L При прегледа на представената информация от Румънската администрация относно MIGA TRANS S.R.L. за проверяван период м.11.2008г. е установено, че на дружеството е извършена проверка по искане на прокуратурата. По време на ревизията дружеството е отказало да предостави документите, свързани с декларираните ВОП. Румънските ревизори са направили изчисление на допълнителния дължим данък въз основа на документи, предоставени от други финансови отдели в румънската данъчна администрация. Румънските ревизори са предприели всички необходими действия за повдигане на наказателно производство срещу лицата, отговарящи за дейността на този данъкоплатец, и не могат да представят повече информация за транзакциите между румънското дружество и българския партньор. В съответствие с Решение на съда на гр. Констанца от 29.03.2010г. е била стартирана процедура по обявяване на дружеството в несъстоятелност, във връзка с официална молба на MIGA TRANS S.R.L., подадена от временно назначеното му за съдебен администратор /законен представител на дружеството. Ревизионният екип е изпратил официална покана до законния представител на дружеството в несъстоятелност и е посочил документите, които трябва да бъдат представени в местния данъчен офис. Съдебният ликвидатор не е изпратил представител и не е представил изисканите документи, поради което е подадена жалба срещу лицата, които са отговорни за дружеството в съответствие с Решението на съда на гр. Констанца от 29.03.2010г. Дружеството е деактивирано на 05.04.2012г. и е в процес на ликвидация, като съдебният ликвидатор не разполага със счетоводни документи.

На получателя ROCOSS STAR S.R.L. е извършена ревизия. Ревизиращият екип е направил посещение в помещенията на дружеството. След това, съгласно действащото законодателство, са изпратени три покани до управителя на дружеството за представяне на счетоводната документация в местния данъчен офис. В отговор на поканите не се е явил представител на дружеството. В резултат на множество данни ревизиращите от румънските данъчни власти са преценили, че дружеството е ощетило държавата със сума в голям размер и е подадена жалба към прокуратурата за започване на наказателно производство. Констатирано е, че дружеството не извършва дейност на посочените адреси, като изпратените покани са върнати на местния данъчен офис без да е установено лице за контакти на посочения от дружеството адрес. От румънската данъчна администрация не са успели да се свържат с управителя на дружеството и не са получили документи от счетоводството.

По повод изискана информация за S.C.SLOTANIA S.R.L. от румънската данъчна администрация е получен отговор, съгласно който дружеството е неактивно от 07.10.2010г., тъй като не представя периодични извлечения за рекапитулация. Между юни 2008г. и март. 2009г. дружеството е представяло декларации по ДДС с нулеви стойности. От месец юли 2008г. до октомври 2010г. дружеството не е представяло обобщени декларации за вътреобщностни сделки. През м. март 2010г. е издадена наказателна жалба въз основа на несъответствията на VIES, които са показали, че между 01.07.2008г. и 31.08.2009г. дружеството не е декларирало ВОП. Одитът на клиентите на дружеството на извършен през 2009г. е показал, че S.C. SLOTANIA S.R.L. е продавало зърно и стоманени пръти през 2008г., които вероятно произхождат от недекларираните ВОП.

Органът по приходите съобразил разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС и приел, че представените от ревизираното лице документи не са достоверни и не доказват ВОД към посочените във фактурите румънски дружества. Посочил е, че данъкът е изискуем в Д.п. м. ноември 2008г. На ревизираното лице е установен данък за м. ноември 2008г. в размер на 24 172.60лв..

За ревизирания период органът по приходите е констатирал, че ревизираното лице не декларира облагаеми доставки, както и не са установени облагаеми доставки със ставка 20%.

В резултат на установеното в ПУФО за период м.м. октомври – ноември 2008г. ревизията е начислила ДДС за деклариран ВОД, за които лицето не разполагало с изискуемите по чл.45 от ППЗДДС документи.

Констатирано е, че за ревизирания период лицето не е декларирало ВОП и получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС, не декларира освободени доставки и други доставки по ЗДДС.

Органът по приходите е посочил, че на основание чл.53, ал.3 от ЗДДС, чл.66 от ЗДДС вр. чл.46, ал.1 от ППЗДДС ревизията е начислила данък по ЗДДС в размер на 24 172.60лв. за Д.п. месец  януари 2009г.

Констатирано е, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.72.ал.2 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в СД и посочи документа  по чл.71 от ЗДДС в ДП за същия данъчен период. Получените данъчни документи са отразени в отчетния регистър – ДП съгласно изискванията на чл.124, ал.4 от ЗДДС. За ползвания данъчен кредит лицето притежава данъчни документи – данъчни фактури отговарящи на изискванията на ЗСч и чл.114 от ЗДДС.

Направено е заключение, че за ревизирания период м. 12.2008г. не са констатирани различия с декларираните от ревизираното лице данни.

Органът по приходите е посочил, че през данъчен период месец октомври 2008г. ревизираното лице с подаването на СД е започнало процедура с резултат ДДС за възстановяване в размер на 2045.43лв. Месец ноември 2008г. резултата по СД е ДДС за внасяне в размер на 212.25лв.. Месец декември резултатът за възстановяване в СД по ЗДДС е в размер на 1518.96лв.

Ревизиращият орган е посочил, че откритата процедура за възстановяване на ДДС следва да приключи с резултат за внасяне на ДДС за м. януари 2009г. в размер на 20616.86лв. Установени са и лихви за невнесените в срок задължения.

В хода на съдебното производство по Адм. дело № 1356/2015г. на АС- Варна съдът е допуснал по делото да се извърши Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, от заключението на която е видно, че са налице плащания от страна на посочените от ревизираното лице румънски дружества към него за доставките на царевица. Данните за извършените плащания са представени от експерта на стр. 45 от АД № 1356/2015г. Техният общ размер възлиза на 109742,10 лв., т.е. с 11120,91 лв. по-малко от стойността на продукцията по процесните ВОД.

Експертът е стигнал до заключение, че парите по сделките са били внасяни в банката по сметка на ревизираното лице лично от него с изключение на превода от MIGA TRANS S.R.L. от 06.11.2008г., когато сумите са внесени по банков път. Установено е също, че за извършените транспортни услуги превозвачът „Корн“ ЕООД, гр. Добрич, е издал фактури към купувачите S.C.SLOTANIA S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. съответно с номера № 540/03.11.2008г. и № 562/26.11.2008г.  като и в двата случая предмет на доставката е царевица по направление с. Добрин, Община Крушари, България – гр. Констанца, Румъния  и с. Крушари, България – гр. Констанца, Румъния. Фактурите са включени в СД по ЗДДС и в Дневниците за продажбите заД.п. м.11.2008г. и е отчетен приход за транспортната фирма в размер на 6309,14 лв. По отношение на фирма „Хермес 91 СВ“ ЕООД в хода на изготвяне на експертизата е установено, че е извършвало транспортни услуги по ВОД за румънското дружество MIGA TRANS S.R.L. заД.п.м. 09.2008г. Няма издадена фактура за извършена транспортна услуга към  S.C.SLOTANIA S.R.L. за м.11.2008г. Вещото лице е установило контакт и с ЕТ „Т. Шик – И.Д.“. Търговецът е потвърдил, че през периода 01.10.2008г. – 30.11.2008г. е извършвал транспортни услуги на дружествата S.C.SLOTANIA S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L., които подробно са отразени в Таблица 3 към СТЕ /стр. 48 от Адм. дело № 1356/2015г./. Превозвачът „Формула 2“ ЕООД, който е посочен като превозвач в 2 ЧМР от 06.11.2008г. по фактура №6 с получател S.C.SLOTANIA S.R.L. не е открит за проверка на данните.

В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в негово Решение № 6054/16.05.2017 г., постановено по Адм. дело № 2662/2016г., във връзка с оспорването от ответника на автентичността и истинността на представените от жалбоподателя в хода на ревизионното производство ЧМР, настоящият състав на съда е открил производство по реда на чл.193 от ГПК приложим в съдебното производство на основание §2 от ДР на ДОПК.

По искане на оспорващия за целите на производството по чл.193 от ГПК от ТД на НАП – Варна са изискани заверени преписи на регистрираните трудови договори във „Формула 2“ ЕООД, ЕТ „Т. Шик – И.Д.“, „Хермес 91 СВ“ ЕООД и „Корн“ ЕООД, действали в периода м.10. – м.11.2008 г. От посочените транспортни фирми са изискани преписи от ведомостите за заплати за същия период, както и да предоставят информация кои са лицата, управлявали моторни превозни средства, посочените в представените по делото ЧМР. Такива са представени от „Корн“ ЕООД , ЕТ„Т. Шик – И.Д.“ и „Хермес 91 СВ“ЕООД–стр.90 –107 от делото. Сведения не са представени единствено от „Формула 2“ ЕООД. Въз основа на документите, предоставени от тримата превозвачиведомости за изплатени заплати, съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-почеркова експертиза със задачи: да се установи дали подписите в графа 23 „подпис и печат на превозвача“ в оспорените международни товарителници /ЧМР/, издадени от „Корн“ ЕООД и от ЕТ „Т. Шик- И.Д.“, са положени от лицата, посочени в съответните товарителници като водачи на МПС със съответните регистрационни номера. Кое е лицето, положило подпис в графа 23 за всяко от представените ЧМР за посочените превозвачи - „Корн“ ЕООД и ЕТ „Т. Шик- И.Д.“? От едно и също лице ли са положени подписите за превозвач в графа 23 на ЧМР с печат на „Корн“ ЕООД? От управителя на „Корн“ ЕООД А. В. Т. ли са положени подписите в международните товарителници, в които за превозвач е посочено „Корн“ ЕООД и в кои? От едно и също лице ли са положени подписите за превозвач в графа 23 на ЧМР с печат на ЕТ „Т. Шик- И.Д.“? От управителя на ЕТ „Т. Шик- И.Д.“ ли са положени подписите в международните товарителници, в които за превозвач е посочен същият търговец и в кои? Експертизата е изготвена въз основа анализ на оригиналните товарителници, изготвена е в срок, не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. От заключението на вещото лице е видно, че в нито едно от осемте ЧМР, в което като превозвач е вписан „Корн“ ЕООД, подписът не е положен от лицето, което е посочено като водач на съответното МПС.  От отговора на въпрос 3 е видно, че в международните товарителници с превозвач „Корн“ ЕООД всички подписи в клетка 23 са изпълнени от едно и също лице, което не е управителя Ангел Василев Т.. Подписите са изпълнени от С.Д.Т.– заемаща длъжността „технически секретар“ в „Корн“ ЕООД към разглеждания период. Аналогично е заключението относно двете товарителници, в които за превозвач е посочен ЕТ „Т. Шик – И.Д.“. Подписите не са изпълнени от лицата, посочени като водачи на вписаните в документа МПС, а са изпълнени от едно и също лице – от едноличния търговец Ивелина Г. аД..

От страна на ответника в производството с писмо с.д.№ 6282/30.03.2018г. /л. 121 от делото/ са представени справки от информационните масиви на НАП досежно актуалното състояние на всички действащи трудови договори във „Формула 2“ЕООД към периода 01.10.2008г. до 30.11.2008г.; справка за всичко уведомления, подадени от същия работодател по реда на чл.62 от КТ за целия период на съществуване на търговското дружество до настоящия момент, а така също и данни за осигуряването на лицата К.Д.Д., Н. К. М.и М. П. Г., работили по трудов договор в разгледания период от 01.10.2008г. до 30.11.2008г. /л. 122 – л. 131 от делото/ във „Формула 2“ ЕООД първият като технически ръководител транспорт, а другите двама като шофьори на тежкотоварни автомобили 12 и повече тона. И тримата не са осигурявани през релевантния период от работодателя „Формула 2“ ЕООД. За същия период лицето К.Д.Д. е осигуряван от други работодатели – ЕТ „К. Д.“ и от „С.“ ЕООД.

В връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК пред съда показания е дал оспорващият Б. Б. относно начина, по който са съставяни транспортните документи, придружаващи товара, и лицата, които са ги съставяли. Пред съда оспорващият заявява, че няма отношение към уреждането на транспорта тъй като с този въпрос се е заел купувачът. С него го запознал друг негов колега- земеделски производител от района. По телефона предварително го уведомявали кога ще пристигнат камионите да товарят. Превозът е извършван както от български превозвачи, така и от румънски. В повечето случай колите пристигали с готови попълнени ЧМР, а по негови спомени само една от фирмите-превозвачи е имала представител, който попълвал пътните документи на място. Попълвали се всички реквизити на ЧМР, като той в качеството на продавач се разписвал и поставял печата си в клетка 22 от формуляра. Празна оставала само клетка 11 „Тежина бруто кг“, която се попълвала след като камионът се натовари и мине през кантар. Спомня си, че транспортните документи се попълвали в няколко екземпляра. Камионите тръгвали с придружаващите ги документи и му се връщали лично от румънеца след 3-4 дни ведно с потвържденията. Виждали се с него 2-3- пъти. Преговорите се състояли в България с помощта на преводач, в офиса на една от транспортните фирми, разположен на територията на старата бирена фабрика в Добрич. Не знае дали лицето, с когото е водил преговори за румънските купувачи е бил собственик на фирмата/фирмите, техен управител или само представител на същите. Представени му били документи, които той от своя срана представил във фирмата, която му води счетоводството, за да проверят дали този търговец е регистриран в страната си по ДДС. След проверка от счетоводството му отговорили, че всичко е наред. Товарът бил платен предварително от румънския контрагент, след което зърното било извозeно към Румъния. Накрая са направени изравнителни сметки. Счита, че сметките между него и купувачите са окончателно уредени – никой не дължи нищо на другата  страна по сделката.

За установяване на релевантните факти по делото пред съда е разпитан и свидетелят И. П. Г.. Пред съда заявява, че през разглежданата 2008г. е бил земеделски производител. През същата година произвел царевица, която продал на жалбоподателя Б. Б. – цялото количество. Така процедирал от 2001 г., когато  започнал да се занимава със земеделие – цялата си продукция продавал на Б., който след това намирал пазар и я продавал. Спомня си, че през разглежданата година оспорващият продал собствената си продукция и тази, закупена от св. И. Г.  на румънски купувачи. Г.  и Б. събирали продукцията си на една и съща площадка – бивш склад, която се намирала в с. Добрин. На площадката не се приемала продукция от други земеделски производители, освен неговата и на жалбоподателя. Съобщава, че Б. разполагал с по-голям асортимент селскостопанска техника, а той самият разполагал с малък багер с гребло, с помощта на който товарили царевицата на транспортна лента, а оттам – в камионите за Румъния. Не може да посочи за чия сметка е бил извършван транспорта. Спомня си, че са идвали коли на различни превозвачи да извозят царевицата през 2008г., една от които е фирма „Корн“ ЕООД. За претегляне на товара бил използван кантарът в с. Крушари – камионите първо се претегляли празни, след което се натоварвали  и отивали за ново претегляне. Не може да посочи кой е поел разходите по претеглянето на товара. Потвърждава, че е присъствал на разговорите на Б. Б. с румънските клиенти относно процесните доставки. Разговорът се състоял в офиса на фирма „Корн“ ЕООД в присъствието на собственика на фирмата А. Т., на жена с неустановена самоличност, Б. Б. , той самият, двама румънци и преводач. Договорено било цялото количество царевица. Цената била определена на тон, но не може да си спомни колко точно. Плащането е извършено веднага, в брой. Парите взел Б. като впоследствие си уредили сметките, за количеството царевица, които закупил от св. И. Г.  за да изпълни сделката.  Помежду си нямали неуредени сметки както за произведеното през разглежданата 2008г., така и за останалото време, през което Г.  работил като земеделски производител. Царевицата, която произвели с неговия колега Б. Б. била достатъчна да се изпълни договореното, не се е налагало да закупуват царевица от други производители, за да достигнат договорените с румънците количества.  Не може да свидетелства относно документите, които придружавали товара до Румъния. Със самото натоварване, претеглянето на кантара и оформянето на транспортните документи се занимавал само Б.. Транспортът се извършвал както от български фирми-превозвачи, така и от румънски. Освен румънски камиони и коли на „Корн“ ЕООД, свидетелят заявява, че на площадката е виждал и камиони на фирма „Формула 2“ и на други фирми, които не може да назове. Спомня си, че камионите преминавали границата при Кардам. Разказва за случай когато една вечер се наложило с Б. Б. да отидат до Генерал Тошево, където натоварените камиони ги чакали да оформят окончателно ЧМР с подпис и печат на изпращача. Не се наблюдават разминавания в гласните показания на свидетеля И. Г. , дадени в хода на настоящото съдебно производство, и тези, дадени от него пред съда през 2015г., при предходното разглеждане на делото от АС – Варна.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, представените по делото писмени доказателства и след преценка възраженията на страните съотнесени към действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема от правна страна следното:

По валидността на акта: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, което се подкрепя и от файловете в приложения на стр. 21 от делото CD с доказателства досежно наличието на валиден КЕП у издателите на всички актове, съставени в хода на ревизионното производство. С оспорения РА на жалбоподателя са определени данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта:

Основният спорен въпрос е дали осъществените от жалбоподателя доставки, за които същия е издал процесните фактури на посочените в тях контрагенти, представляват ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗДДС, спрямо които на осн. чл. 53, ал.1 от ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. В тази връзка част от предмета на делото е да се установи дали стоките, за които са издадени спорните фактури действително са напуснали територията на Република България и са доставени на територията на друга държава – членка, в случая – на територията на Р Румъния.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл. 53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Съгласно ал. 2 на чл. 53 от с.з., документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като същите са разделени от законодателя на две групи – 1/ документи за доставката и 2/ документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка. Според чл. 45, т.1 б."а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката.

За да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия:

-прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика;

-физическо преместване на стоките от една държава членка в друга;

-придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице.

Доказването на наличието на тези условия е достатъчно основание да се приеме, че е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, без да се поставят допълнителни изисквания към доставчика.

От събраните по делото доказателства е видно, че договорите между оспорващия земеделски производител Б. И. Б. от една страна и неговите румънски партньори - S.C.SLOTANIA S.R.L., MIGA TRANS S.R.L. и ROCOSS STAR S.R.L. от друга, са сключени при условие EXW /Ex Worx/, т.е. собствеността върху стоката преминава от продавача върху купувача в момента на натоварването ѝ на превозните средства. След като сделката е договорена при тези условия на доставка, отсъствието на доказателства за извършени транспортни разходи в счетоводството на зем. производител Б. не може да се счита като доказателство за липсата на реална ВОД.

С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. Настоящият състав намира за доказано натоварването на стоката на осигурените от купувача камиони. Показанията на жалбоподателя Б. Б., дадени пред съда в о.с.з., проведено на 30.01.2018г., относно механизма на натоварване на превозните средства, начина на разплащане, както и досежно попълването на транспортните документи, придружаващи стоката, кореспондират с показанията на разпитания свидетел – И. П. Г.. Следва да се отбележи, че гласните показания на последния при новото разглеждане на делото съответстват и на показанията му, дадени пред съда при предходното разглеждане на делото, на 11.11.2015г. /стр. 63 и 64 от Адм. дело № 1356/2015г. – И. Г.  е продал на Б. Б. цялата произведена от него през 2008г. продукция – царевица. С нея жалбоподателят успял да обезпечи нужното количество царевица съгласно постигнатите договорености с румънските контрагенти. Свидетелят И. Г.  е присъствал на самото договаряне между страните, което се осъществило в офиса на „КОРН“ ЕООД. Също така е участвал лично и със собствена техника при натоварване на стоката на камионите-зърновози от площадката, находяща се в с. Добрин, Община Крушари.

С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната - Решение по дело Teleos, т. 30-40. От събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че в издадените документи за доставките - фактури са вписани получатели, които към датите на декларираните вътреобщностни доставки са били регистрирани за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз – в случая в Република Румъния, както и че идентификационните номера на получателите са били  валидни към съответните дати на данъчните събития. Обстоятелствата, че някои от румънските контрагенти не са открити на посочените от тях адреси за контакт с местната данъчна администрация, както и това, че са били обявени в несъстоятелност или са дерегистрирани след датата на настъпване на данъчното събитие, не може да се тълкува във вреда на доставчика Б. Балев и да рефлектира негативно в неговата правна сфера.

Проведената в хода на настоящото съдебно производство процедура по реда на чл.193 от ГПК по категоричен начин обори основните доводи на ответника за законосъобразност на ревизионния акт – тези за неистинност и неавтентичност на представените в хода на ревизията международни товарителници /ЧМР/. Видно е, а и между страните не се спори, че посочените в транспортните документи български фирми-превозвачи – „Корн“ ЕООД, „Формула 2“ ЕООД, „Хермес 91 СВ“ ЕООД и ЕТ „Т. Шик- И.Д.“ са известни именно като фирми, извършващи транспортни услуги както към разглеждания период, така и към настоящия момент.

Въз основа на представените от страните и от трети лица доказателства съдебно-почерковата експертиза е установила, че всички товарителници, в които за превозвач е посочен „Корн“ ЕООД, са подписани от едно и също лице – С.Д.Т.а, изпълняваща длъжността „технически секретар“ в състава на „Корн“ ЕООД към релевантния период – м.10 м.11 2008г., т.е. ЧМР са подписани от установено лице – представител на фирмата – превозвач. Това, както и обстоятелството, че товарителниците, в които за превозвач е посочен ЕТ „Т. Шик- И.Д.“, са подписани лично от едноличния търговец И.Д., по категоричен начин оборва доводите на ответника за неистинност и неавтентичност на представените в хода на ревизията международни товарителници.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че превозвачът „Корн“ ЕООД е декларирал извършените транспортни услуги към посочените в спорните фактури получатели – румънски дружества, като е отчел както извършените за това разходи, така и печалбата.

Обстоятелството, че ЕТ „Т. Шик- И.Д.“ също е извършвал транспорт на спорните доставки съдът намира също за доказано по категоричен начин. Данни за това се намират в ССчЕ изготвена при предходното разглеждане на делото /стр.48 от делото/. Обстоятелството, че фактури не са издадени за тях, е обяснено от едноличния търговец с това, че още не са получили възнаграждение за транспортните услуги, което, както се посочи по-горе, не е задължение на продавача, а на купувача и в този смисъл не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя.

Факт е също, че към изследвания период във „Формула 2“ ЕООД има назначени лица по трудови договори, видно от представените от ответника справки за актуалните трудови договори към периода 01.10.2008г. 30.11.2008г. /л. 122 от делото/ и справки за уведомления от работодателя по реда на чл.62 от КТ. Обстоятелството, че през изследвания период лицата са били осигурявани от други осигурители, а не от работодателя си не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя.

На стр. 106 от делото е приложено писмо от превозвача „Хермес 91 СВ“ ЕООД, с което управителят на дружеството – Н. Н., потвърждава, че на дата 06.11.2008г. е извършена транспортна услуга по една от процесните фактури /Ф-ра №6/06.11.2008г./ с автомобил „Волво“ рег. № ТХ ****РХ с ремарке рег. № ТХ****ЕХ, собственост на фирмата, като водач на автомобила е бил Д. А. Н., индивидуализиран с посочване на ЕГН.

Към международните товарителници са приложени потвърждения от купувачите за получаване на стоката в разтоварния пункт – гр. Констанца като към повечето от тях има приложени кантарни бележки – от компютър или попълнени на ръка с печат от гр. Констанца.

Съдът съобрази и това, че в хода на ревизионното производство ответникът, въпреки, че е проявил активност за установяване на купувачите по разглежданите ВОД, не е проявил нужната активност и не е събрал никакви доказателства относно съществуването и дейността на румънския превозвач TOTAL DORION S.R.L., посочен като превозвач в ЧМР по Фактура №5/03.11.2008г. с получател MIGA TRANS S.R.L. Предвид това изводите на ответника за липса на реална ВОД по посочената фактура не са подкрепени с доказателства и почиват на предположения. Последното е недопустимо.

Редът за изготвяне на товарителница и съдържанието им са уредени в чл. 5 и чл. 6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /КДМАПС/ (CMR), като чл. 5, т. 1 предвижда, че товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. В настоящия случай всички представени от жалбоподателя товарителници се явяват първи екземпляри, т.е. представени са документите на изпращача.  Това кореспондира с гласните показания на оспорващия Б., че купувачът /румънският контрагент/ му е предоставял първите екземпляри от товарителниците няколко дни след извозване на стоката.

Предвид горните данни съдът намира, че в настоящия случай ответникът неправилно и неоснователно е приложил чл.53, ал.3 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на чл.53 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2. Алинея 2 на същата разпоредба сочи кои са документите, удостоверяващи извършването на ВОД като препраща към Правилника за прилагане на ЗДДС. Съдържанието на приложената от ответника ал.3 на чл.53 от ЗДДС указва, че „ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага“, както и, че „ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“.  Настоящият казус не попада в тази хипотеза доколкото ревизираното лице – доставчик се е снабдило в срок с нужните документи. Това, че органите на данъчната администрация са се усъмнили в тяхната автентичност и истинност като са приели, че същите са „недостоверни/негодни документи“ е друга, различна хипотеза, която не предполага приложението на чл.53, ал.3 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че всички действия, необходими за установяване истинността и автентичността на представените от ревизирания международни товарителници, извършени от съда в настоящото съдебно производство, са могли да бъдат извършени и от приходната администрация, в това число – да се назначат нужните експертизи – чл.60 и следващите от ДОПК. Като не е извършил нужните процесуални действия, ответникът е постановил един материално незаконосъобразен акт, базиран на съмнения и предположения, а не на безспорни факти.

В допълнение към горното следва да се отбележи и това, че съгласно тълкуването на чл.138, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 07.12.2010г., дадено в решение по Дело С-273/11, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано при условие, че бъде установено с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягването на собственото си участие в тази измама. Видно от показанията на самия оспорващ, същия е предоставил на обслужващата го счетоводна фирма данните на контрагентите си от Румъния за проверка. Установено е, че същите към момента на сключване на сделките, както и на извозване на стоката от Р България са били надлежно регистрирани за нуждите на ДДС в рамките на Общността и този факт не е спорен между страните в настоящото производство. Дори да бе потвърдена тезата на ответника за липса на ВОД по процесните фактури, предвид липсата на материалните предпоставки за приложение на чл.53, ал.3 от ЗДДС следва извода, че задължението за начисляване на ДДС е възникнало като основание и размер презД.п.месец 10.2008г. иД.п. месец 11.2008г., които са извън обхвата на ревизията. И в този смисъл установеното с РА задължение за друг данъчен период се явява неправилно и незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, жалбата на Б.И.Б. срещу РА №Р-08-1402463-091-01/12.01.2015г.,с който са му установени допълнителни задължения по ЗДДС заД.п.01.2009г. в размер на 24172,60лв. главница и 12847,34лв. лихви е основателна и следва да бъде уважена. Ревизионният акт следва да се отмени изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото да бъде уважена. Ответната страна - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на жалбоподателя Б.И.Б. разноски в общ размер на 1975лв., за заплащане на които са представени доказателства, включващи 25лв. за държавна такса, 1600лв. за адвокатско възнаграждение, 200лв. депозит за експертизата изготвена в хода на адм.дело №1356/2015г. и 150лв. за съдебно-почеркова експертиза.

Водим от горното и на основание чл.160, ал. 1 ДОПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р–08–1402463-091-01/12.01.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Варна,  потвърден с Решение №73/08.04.2015г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с който на Б.И.Б. *** са установени допълнителни задължения по ЗДДС заД.п.01.2009г. в размер на 24172,60 лв. главница и 12847,34лв. лихви.

 

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на Б.И.Б. с ЕГН ********** сумата от 1975/хиляда деветстотин седемдесет и пет/лв., представляващи заплатени разноски в размер на 1600лв. за адвокатско възнаграждение, 25лв. за държавна такса и 350лв. за депозити за вещи лица.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК.

 

СЪДИЯ: