РЕШЕНИЕ№
гр... София, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести октомври……..…………………..…….…
двехиляди и осмнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова….......................
при секретаря... Албена Ламбева………………..……..….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Радка Стоянова........................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров....................въззивно адм. характер нак. дело № 3859 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и
сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от
защитника на С.И.Б.-обвиняем по
НАХД№1202/18г. по описа на СРС, срещу решение от 14.08.2018г. постановено
по същото дело. С решението обвиняемия е
бил признат за виновен в това в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го
освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
В жалбата са изложени оплаквания за
необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че от събраните доказателства
е невъзможно да се направи извод за виновността на обвиняемия. Иска се
изменение на решението и намаляване размера на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че по време на
първото съдебно заседание обвиняемият не е имал възможността да реализира
пълноценно своето право на защита – респективно да изтъкне своята версия по
случая. Съдът е следвало по
отношение на определянето
административно наказание да прояви и определена снизходителност и във връзка с
това в съответния случай наказанието е прекалено високо изхождайки от размера
на глобата който е наложен. Моли да се редуцира определеното
административно наказание от първоинстанционния съд в по-нисък размер на
глобата.
Прокурорът счита, че жалбата е
неоснователна и смята, че първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден. Обвиняемият е бил призован два пъти
редовно за съдебно заседание – не се е явил, бил е представляван от служебен
защитник, правата са му били защитени
в пълен размер. При определяне на наказанието РС е посочил, че го определя при
превес на смекчаващите обстоятелства и счита определеното наказание за правилно
и законосъобразно.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на производството пред първата
инстанция са събрани всички необходими доказателства за постановяване на
обосновано и правилно решение. От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява, че Обвиняемият С.И.Б. е роден на *** ***,
български гражданин, висше образование, жив.в гр. София. Същият е неосъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на глава XXVIII от НПК. Обв.Б. бил правоспособен водач и имал
издадено на 19.04.2014 г. свидетелство за управление на МПС с № *********. На
22.04.2016 г. той управлявал моторно превозно средство лек автомобил БМВ 318, с
peг. №*******, който автомобил съгласно свидетелство за регистрация,
част II №********* бил регистриран на името на Н.-Т.Б., с ЛНЧ **********, в
Република Словакия в района на Плато Караванке. След извършена проверка в този
район от компетентните словенски
власти и констатирано от тях нарушение на Б. по чл.49, ал.5 от Закона за
движението по пътищата на Република Словения му била наложена глоба в размер на
300 евро с № 16- 372155200024. След като не била платена половината от
определената сума - 150 евро, на основание чл.57 от Закона за нарушенията, му
било издадено Решение №16- 372155200024 за временно отнемане на документ с
максимум 6 месеца, с цел застраховане на изпълнението на решението на основание
чл.201, ал.5 от Закона за нарушенията ЗП-1 Българското свидетелство за
управление на МПС № *********, карта за самоличност на името на С.И.Б.
№*********, издадена на 03.02.2011 г. и талон на автомобила №*********, издаден
на 28.06.2013 г. на името на лицето Н.-Т.Б. били отнети. На 09.08.2016 г. обвиняемият С.И.Б. се явил в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. София. Пред св.Д.Т.Д.-системен оператор приемащ
заявления от граждани за издаване на свидетелства за управление на моторни
превозни средства и предоставящ им издадените такива, обвиняемия подал
собственоръчно попълнено от него заявление - декларация per. №
120400-9467 от 09.08.2016 г. до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр. София. В него посочил, че е изгубено свидетелството му за управление на
МПС, като моли да му бъде издаден дубликат на същото. Със същата декларация
обвиняемият се задължил, ако намери издаденото му такова да го предаде на
органите на „Пътна полиция” по месторегистрация. Заявил, че му е известна
наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл.313 от НК”.
Обвиняемият подписал декларацията. На гърба на заявлението-декларация
обвиняемият Б. ръкописно и собственоръчно изписал: „Шофьорската ми книжка е в
неизвестност от няколко месеца, вероятно изчезнала в Словения или Унгария. Разговарял съм неколкократно с
консулските ни служби в двете държави и те не знаят нищо за нея.“. След като
свидетелката Д. приела така подаденото й от обвиняемия Б. заявление-декларация
го приела и му поставила регистрационен номер ******от 09.08.2016 г.На
07.09.2016 г. на обвиняемият С.И.Б. било връчено СУМПС № *********, с валидност
до 23.08.2026 г.
На
07.11.2016 г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - София било получено писмо от
дирекция „БДС“, с peг. № 2853р-7660/07.11.2016 г. с приложено писмо изх.
№КО-11-739/02.11.2016 г. на посолството на Република България в Любляна,
относно отнетото СУМПС на обвиняемия Б. от словенските власти, поради неплатена
от него глоба. На 18.10.2016 г. отнетите от Б. документи са били предадени на
българското посолство в гр. Любляна, поради изтичане на срока от решението за
временно отнемане и се прави искане да му бъдат върнати.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, правилно приета за
установена от първоинстанционният съд от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, включително и заключенията по изготвените експертизи се установява по безспорен начин
извършеното от обвиняемата престъпление. Обосновано съдът е ценил заключението на комплексната графическата
експертиза, която дава категоричен отговор относно авторството на
инкриминираната декларация, установявайки, че подписът и ръкописният текст са
положени и написани, от обвиняемия Б..
Въззивният
съд намира, че доказателствената съвкупност е формирана от доказателства, които
кореспондират помежду си и взаимно се обуславят. Въз основа
на тях се установява по категоричен начин, че от обективна и субективна
страна обвиняемият С.И.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.313,
ал.1, предл.1 от НК, тъй като на 09.08.2016 г. в гр. София, ул. „********в
сградата на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. София е
потвърдил неистина в писмена декларация - заявление - декларация per. №
120400-9467 от 09.08.2016 г. до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр. София, а именно, че е изгубено свидетелството му за управление на МПС. Съгласно
чл.160 от ЗДвП дубликат на свидетелство
за управление се издава, когато то е изгубено, откраднато или унищожено. За
настъпването на посочените факти притежателят на свидетелството подписва
декларация“, която се дава пред орган на властта началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр. София .
Безспорно е
установено от приложените писмени доказателства, че обвиняемият е декларирал
пред орган на власт, че свидетелството му е изгубено, като е посочил, че му е
известна наказателната отговорност, която носи на основание чл.313 от НК. По
този начин той е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Видно от приложеното в оригинал „заявление-декларация”, същото е
адресирано до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. София. Въпреки,
че фактическото предаване и приемане на декларацията е осъществено пред служител
от съответното структурно звено –св.Д., тя е подадена пред началник на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - гр. София, който е съответния орган на власт,
поради което деянието е съставомерно от обективна страна. Декларираните от
обвиняемия твърдения са били неверни, тъй като видно то приложените писмени
доказателства, свидетелството му за управление на МПС-во е било отнето от
компетентните органи в Република Словакия.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Обв. Б. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал настъпването им . От интелектуална страна
същият е съзнавал, че СУМПС му е отнето по силата на словенските закони.
Знанието му е обхващало факта, че е бил санкциониран от словенските власти и не
е заплатил, съгласно техните норми половината от дължимата глоба. Въпреки това
е декларирал, че е изгубил същото и по този начин е потвърдил неистина, целейки
да му бъде издаден дубликат на същия. Съответните документи за факта на
отнетото му СУМПС от страна на словенските власти са му били връчени и същият е
бил наясно с това, че не е изгубил личния си документ СУМПС. Разбирал е общественоопасния характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Изложеното
дава основание да се приеме, че обв. Б. е осъществил обективните признаци от
състава на престъплението по чл. чл.313 от НК. Районният съд в правилно е
съобразил, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, и обвиняемия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за
извършеното от него престъпление.
Към момента
на деянието обвиняемият не е бил осъждан, не е освобождавана от наказателна
отговорност и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди, предвид на което не е била налице
материално-правна пречка за прилагането разпоредбата на чл.78а от НК.
Извършеното деяние не попада под ограничителната норма на чл.78а, ал.6 от НК.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът правилно е
приел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и инцидентния характер на престъпната проява.
Отмерено е административно наказание глоба при превес на смекчаващите
обстоятелства в размер от 1200.00лв. /хиляда и двеста/ лева. Това наказание не
е явно несправедливо, като същото ще допринесе за превъзпитание на извършителя
и ще се постигне целите на чл.12 от ЗАНН.
Въз
основа на изложеното, Софийският градски съд, в настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно с оглед
постигнатият чрез него резултат и като такова следва да се потвърди. Същото е
постановено в съответствие със събраните в хода на производството
доказателства, като наложеното административно наказание не е явно несправедливо,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.08.2018г. постановено по НАХД№1202/18г. по описа на
Софийският районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.