РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Пловдив, 27.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1597 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.М. ***, депозирана чрез процесуалния му представител адв. А., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618002718-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - Пловдив и потвърден с Решение № 252/25.04.2019 г. на и.п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с който са установени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г.
в размер на 60 552,92 лева и лихва 23307,90 лева, както и за данъчен период
2015 г. в размер на 7832,68 лева и лихва от 2217,40 лева.
Жалбоподателят М. в жалбата, по същество в съдебното заседание чрез
процесуалния си представител и с представена писмена защита по делото излага
доводи за незаконосъобразност, неправилност на РА и постановяване на РА при
съществени нарушения на административно- производствените правила. Сочи се, че
е неправилна преценката на ревизиращите органи относно качеството на
ревизираното лице като местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ. Твърди се и
неправилно определяне на основата за облагане с данък върху дохода по реда на
чл.122 от ДОПК и приложението на особената процедура по чл.122 от ДОПК, предвид
това, че превратно са ценени доказателствата, изпратени от италианската финансова
полиция, тъй като получена от ревизираното лице сума от 100 000 евро в
Италия не била включена в размера на доходите на лицето за годината на получаването
й. Сочи се, че незаконосъобразно и
необосновано в доходите за 2014 г. не е бил включен и банков превод в България
от 120 000 евро, както и за всяка от годините - размерът на пенсиите,
получавани от Италия. В тази насока се навежда и довод относно това, че в РА не
била установена дейността, от която ревизираното лице е придобивало средства,
както и дали същата е извършвана в България. Твърди се осъществяването на внос
на парични средства в брой от Италия в България, като в тази връзка се коментира
приложението на разпоредбата на чл.11б от Валутния закон. Оспорва се
компетентността на издателя на решението за потвърждаване на РА. Моли се
отмяната на РА изцяло и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваният РА да бъде потвърден като правилен и законосъобразно издаден. В представена писмена
защита се излагат конкретни доводи по същество, като се сочи, че не са събрани
доказателства, опровергаващи констатациите и изводите на ревизиращите органи. Моли
се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства
намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено
обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е потвърден изцяло.
Разгледана по същество, жалбата е само частично основателна.
От фактическа страна се установява, че ревизионното производство е възложено повторно с оглед на Решение № 222/27.04.2018 г. на Директора на дирекция ОДОП-Пловдив, с което е отменен предходно издаден РА № Р-16001617001518-091-001/02.02.2018 г. Новата ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизията № Р –
16001618002718-020-001 от 11.05.2018 г. В заповедта, връчена на жалбоподателя
на 09.08.2018 г. било възложено извършване на ревизия по отношение на
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. по отношение на Д.М.
с ЛНЧ ********** и адрес ***. В хода на ревизията били отправени искания до
ревизираното лице за представяне на документи и писмени обяснения, включващи
искане за представяне на документи, относно придобитите от него доходи в
рамките на ревизирания период, начално и крайно салдо по банковите сметки,
източник на вложените за издръжка средства, налични парични средства към 01.01.2012 г., с посочване на техния произход и доказателства
в тази насока, място на съхранение на средствата. С обяснения от 30.10.2018 г.
по повод на отправените искания задълженото лице посочило, че всички документи
и писмени обяснения е представило в хода на предходната ревизия. В тази връзка
и в рамките на ревизията с надлежен протокол от 09.01.2019 г. били присъединени
отменения ревизионен акт от 2018 г., ведно с ревизионния доклад по него с
приложения, както и доклад от финансовата полиция в гр. Комо, Италия, с
приложения. Във връзка с установени в хода на ревизията обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК на 17.12.2018 г. на ревизираното лице било връчено
уведомление № Р – **********2718-113-001 от 05.12.2018
г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същото
било уведомено, че при извършването
на ревизията е установено обстоятелство за облагане по
реда на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за
укрити приходи или доходи, като е
посочено, че декларираните и получените от ревизираното лице за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. приходи не съответстват на
реално направените разходи за ревизирания период и получените приходи, доходи,
източници на формиране на собествения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финасовото му
състояние за ревизирания период, като ревизираното
лице било уведомено и конкретно,
че основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода ще бъде определена по реда на
чл.122-124а от ДОПК. В предоставения му срок жалбоподателят не депозирал декларации
по чл.124, ал.3 от ДОПК, нито представил доказателства
или становище.
На 23.01.2019 г., във връзка с проведената ревизия бил издаден ревизионен
доклад РД № Р – 16001618002718-092-001, съставляващ неразделна част от
ревизионния акт, връчен на жалбоподателя на 24.01.2019 г. В предоставения срок
не постъпило възражение по РД от ревизираното лице. На 13.02.2019 г. бил
издаден и обжалваният РА, връчен на жалбоподателя на 18.02.2019 г. С него, на основание констатациите
в РД и приложените доказателства, събрани в хода на ревизията, включващи и присъединените такива от
предходна ревизия, били установени задължения за внасяне
за 2014 г. и 2015 г. , съставляващи дължим данък върху
годишната данъчна основа за всяка от двете посочени години по чл.17 от ЗДДФЛ.
Прието било, че през ревизирания период М. е местно физическо лице с център на
жизнените интереси в България и че е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ. Прието било също, че в рамките на периода същият реализира
доходи от отдаване под наем на собствен недвижим имот, както и от пенсия, като
била извършена съпоставка за всяка от годините на имущественото състояние на ревизираното
лице, направените разходи и получените доходи, при която били взети предвид
събраните доказателства, както и обясненията на ревизираното лице, дадени при
предходната ревизия относно налични парични средства. Констатирано било, че М.
е придобил недвижим жилищен имот в гр. Пловдив през 2002 г. на ул.“Добродол“, който обитава, както и такъв за сумата от
150 000 лева също в гр. Пловдив, на ул.“К.Величков“, закупен на 08.05.2012
г., който лицето започнало да отдава под наем последователно на две различни
дружества, считано от 2013 г. и до 2015 г., с месечен наем от по 2000 лева. Било
установено с оглед насрещните проверки на дружествата-наематели, че
дружествата-наематели са подали декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и са
удържали авансов данък по чл.44 от ЗДДФЛ за доходи от наем, а ревизираното лице
не е декларирало доходи от наем в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Заключено било, че при анализ на сумите в
декларациите от дружествата-наематели е установено, че са декларирани данъци в
по-големи размери от дължимите такива по доходи от договорите за наем, и че
задълженията да се удържи и внесе дължимия данък е на всяко от
дружествата-наематели. Констатирано било, че в ревизирания период М. има
разкрити четири депозитни сметки в СЖ Експресбанк,
съответно разкрити през 2011 г., 2012
г., 2013г. и 2014 г., а така също и че през 2014 г. участва заедно с други лица
в учредяването на акционерното дружество „М.“ АД, в която връзка на 05.03.2014
г. внася стойността на дела му в акции от 250 000 лева на каса в банка.
Установява се и че съгласно договори за паричен заем през месец април и май
2014 г. жалбоподателят предоставя на посоченото дружество паричен заем от общо
480 000 лева в брой и по банков път /380 000 лева на каса и
100 000 лв. по банков път/, като в тази връзка и лицето е декларирало през
2015 г. непогасено салдо за предоставени парични средства на „М.“ АД. През 2015
г. било регистрирано и дружеството „АДМ Едилиция“ ЕАД
с едноличен собственик на капитала жалбоподателят М., като същият внесъл като апортна вноска имота на ул.“К.Величков“ в Пловдив.
Предметът на дейност на първото дружество бил проектиране изграждане,
изпълнение, поддръжка на машини, съоръжения и инсталации, а на второто -
проектиране, архитектура и строителство на жилищни, промишлени и търговски
обекти, отдаване под наем и търговия с недвижими имоти и пр. Установено било,
че от своя сметка в Италия М. превел на 19.02.2014 г. по сметка в България в
банка ОББ сума от 120 000 евро, която била прехвърлена по друга банкова
сметка ***.03.2016 г. била все още налична, предвид това, че е под формата на
едногодишен депозит. На базата на предоставените документи от италианската
финансова полиция станало ясно, че през юли 2014 г. в Италия били финализирани две продажби на съсобствени
на М. с бивша съпруга недвижими имоти, които били на обща продажна стойност от
595 064,77 евро, които продажби според италианските власти донесли на М.
значителна парична печалба, проследима по банковите
му сметки. Според установеното с ревизионния доклад, сумите по тези сделки било
уговорено да се плащат на части, като една част от тях били изплатени още в перида 2008 г. до 2011 г., поради което и било счетено, че
към 01.01.2012 г. ревизираното лице разполага със
средства от извършените продажби в наличност в размер на 86 000 евро, като
тази сума била определена като размер на дела на М., тъй като било счетено, че
имотите се продават в режим на СИО със съпругата му. Прието било, че не се
кредитират обясненията на ревизираното лице за внесени в страната парични
средства в значителен размер, предвид липсата на представени доказателства от
негова страна за това и с оглед на данните от Агенция Митници относно това, че
през ревизирания период ревизираното лице не е внасяло в страната парични
средства, които е трябвало да декларира. Установено било и че е получена въз
основа на издаден в полза на М. чек сума от 100 000 евро, като лицето е
направило депозит за тази сума. Въз основа на събраните доказателства и относно
осъществените разходи във връзка с продажбата на имоти в Италия, разходите за
издръжка, както и комунални разходи и такива за придобиване на имущество и пр.,
като счел за относими обстоятелствата по чл.122,
ал.2, т.1, 2,3,4,5,7,8,10,14 и т.16 от ДОПК и извършил анализ на същите
съобразно със събраните доказателства, ревизиращият екип изготвил баланс на паричните потоци за всяка от ревизираните години, като
при извършената съпоставка между приходи и разходи било установено че за 2012
г. и 2013 г. няма несъответствие между получените приходи и извършените
разходи, а за 2014 г. и 2015 г. било установено несъответствие, като за 2014 г.
било изчислено превишение на разходите над приходите
от – 605 529,20 лева, а за 2015 г. установеното превишение
на разходите било в размер на -783 26,86 лв. Прието било, че за посочените
парични средства от 605 529,20 лева и 783 26,86 лв., с които суми паричните
плащания на ревизираното лице надвишават паричните му постъпления, М. не е
представил документи, доказващи произхода им, като не е установен източника на
дохода и така са налице обстоятелства за укрити приходи или доходи. Въз основа
на така установеното, на основание чл.122, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.48 от ЗДДФЛ, данъкът за 2014 г. бил определен на 60552,92 лв., като за данъчна основа
било взето установеното несъответствие, което било взето предвид като необложен
доход и съответно по този ред бил
начислен и данъкът по чл.48 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7832,68 лв.
С разпореждането за образуване на делото съдът с оглед провеждане на
ревизията при особени случаи по реда на чл.122 от ДОПК е разпределил доказателствената тежест между страните, за което същите са
били уведомени своевременно преди първото съдебно заседание по делото и в която
връзка са ангажирали доказателства. Указано е на ответника представяне на
пълната административна преписка, като освен представеното с изпращане на
жалбата в съда, допълнителни доказателства в тази насока не са представени и не
е постъпило възражение от жалбоподателя относно пълнотата на преписката. В хода
на проведеното съдебно производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, чиито крайни изводи съдът не кредитира с оглед установеното от
доказателствата по делото несъответствие на изходните данни, ползвани от вещото
лице за направата на тези изводи. Отчасти се кредитират показанията на
разпитания в съдебно заседание по искане на жалбоподателя свидетел М.С., но
само доколкото са в съответствие с останалите кредитирани от съда доказателства
и преди всичко писмените такива, събрани и изпратени от италианската финансова
полиция.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава,
на първо място, съдът намира,
че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложената по делото заповед № РД – 09-1 от 03.01.2017 г. на
Директора на ТД на НАП - Пловдив
с приложение № 1 към същата, както и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Установява се и валидността на електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с
електронен подпис, като по делото е представен оптичен носител, видно от информацията върху
който, съдържаща се и в разпечатка по делото, е установена валидността на подписите и се установява, че същите са
квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за
електронния документ.
Що се касае до възражението по
отношение компетентността на органа, издал Решение № 252/25.04.2019 г., от
приетата по делото в хода на съдебното производство заповед № ЗЦУ-ОПР -23 от
16.06.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че при отсъствие
на директора на Дирекция ОДОП, надлежно оправомощена
да осъществява правомощията му, включително и по реда на чл.152, ал.2 от ДОПК е
Началник отдел „Обжалване“ Райчева, която именно е издала и въпросното
окончателно по своя характер решение, поради което и възражението е
неоснователно. Впрочем, предмет на оспорване в производството пред съда е
самият ревизионен акт, а не решението на потвърдилия го административен орган,
като в случая и жалбоподателят не твърди да не е била надлежно осъществена
процедурата по административно обжалване на РА, която е процесуална
предпоставка за развитие на производството пред съда, а напротив, позовава се в
жалбата си на решението на и.п. Директор на дирекция ОДОП Пловдив като
основание за депозиране на жалбата му, респ. нейната допустимост. Както се каза
по-горе, налице са доказателства, от които да се направи извод относно това, че
оспореният в настоящото производство РА е издаден от компетентни органи в
рамките на законовите им правомощия.
Що се касае конкретно до
изложените доводи по жалбата, съдът намира следното: Съгласно законовото положение на чл.124,
ал.2 от ДОПК, при извършена ревизия
по реда на чл.122 от ДОПК фактическите
констатации в производството
по обжалване на ревизионния акт се смятат
за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанието
по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, обосновано органите на приходната
администрация са възприели наличието на основание за
провеждане на ревизия по особения
ред по смисъла
на чл.122, ал.1 от ДОПК, доколкото са установили на фона на
обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер и не е декларирал доходи през периода
на ревизията, че същият е осъществил разходи на стойност, която надхвърля
доходите му конкретно за 2014 г. и 2015 г., сиреч, налице е установено
несъответствие на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания
период, което
е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като оттам е направен и изводът
за наличие на данни за укрити приходи или доходи – обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК. Тези изводи на приходната администрация се подкрепят от
събраните в хода на ревизията доказателства и не са разколебани и от събраните
в хода на настоящото производство такива.
На първо място, съдът намира за правилни и основани на доказателствата,
събрани в хода на ревизията, изводите на приходната администрация по отношение
на това, че жалбоподателят има качеството на местно физическо лице, което в
тази насока е носител на задължения на данъци за придобити доходи от източници
в България и чужбина, съгласно ЗДДФЛ. Според чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ действително местно физическо лице, при
това без оглед на гражданството му, е лице, чийто център на жизнени интереси се
намира в България. Според чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ, за целите на ал.1, т.4, центърът
на жизнените интереси се намира
в България, когато интересите на лицето
са тясно свързани със страната.
При тяхното определяне могат да се вземат
предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето
осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което
управлява собствеността си. В случая, категорично се установява от доказателствата, събрани в хода на
ревизията, а и тези, събрани допълнително от съда, че жалбоподателят М. е
италиански гражданин, който има статута на постоянно пребиваващ в страната
чужденец от 11.12.2013 г. Същевременно е установено от постъпилата документация
от Италия, че същият е бил женен за лицето Е. Х.от 1963 г., но към 2002 г. е
бил във фактическа раздяла, като разводът му е финализиран
през 2015 г. В края на същата година жалбоподателят е сключил граждански брак с
българската гражданка В. С.. От
протокола с удостоверени показания на бившата съпруга на М. става ясно, че на
същата е известно жалбоподателят от 2002 г. да е пребивавал за определени
периоди от време в България, където имал приятелка на име В., а през лятото
посещавал Италия, за да се среща с децата си. По делото не е спорно между
страните, че през 2002 г. жалбоподателят е закупил жилище в гр. Пловдив, което
е и неговият обявен адрес в страната. От показанията на свидетеля С.се
установява, че същият заедно с жалбоподателя М., е пътувал ежегодно до България
и конкретно в периода 2009 г. – 2010 г.,
както и че жалбоподателят бил пенсионер от около 18 години и бил разведен. В
тази насока липсват доказателства, че жалбоподателят, независимо, че е бил
пенсионер, е осъществявал за периода на ревизията професионална или стопанска
дейност в държавата по гражданството си, или е живял със семейството си там.
Установено е от събраните доказателства и това не е спорно между страните, че
жалбоподателят е разкрил депозитни сметки в България още през 2011 г. и
впоследствие през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., както и че е придобил през 2012 г.
друг недвижим имот, който е започнал да отдава под наем през 2013 г. От
показанията на свидетеля С.става ясно и че на същия е станало известно
жалбоподателят да е започнал да участва в България в публични продажби и
търгове, като е инвестирал парите си от продажба на имоти в Италия във фирма за
купуване и продаване на недвижими имоти. Установено е действително, че същият е
едноличен собственик на капитала в едно дружество и акционер в друго, които са
регистрирани на територията на България също в рамките на ревизирания период.
Видно е от данните, събрани в хода на ревизионното производство, че
жалбоподателят е превеждал парични суми по сметките си от Италия в България
също в рамките на периода на ревизията, като включително е извършвал нареждания
за банкови операции към банка в Италия, докато се е намирал в България.
Установява се от приложените от италианските власти извлечения по банкови
сметки и че в периода на ревизията, например през 2013 г. и през 2014 г.,
жалбоподателят действително е бил в България, като е осъществявал и теглене на
суми от български банкомати. Посоченото идва да покаже, че са били налице
достатъчно доказателства, от които да се направи и извод досежно
това, че в действителност центърът на жизнени интереси на М. е бил в България и
то още преди същият да придобие статут на постоянно пребиваващ в страната
чужденец и особено след това, поради което и съдът намира, че тези констатации
на ревизиращите органи са напълно обосновани, като следва да се има предвид и
че обстоятелството къде е центърът на жизнени интереси се установява именно въз
основа на преценка на комплекс от фактори.
На второ място, възражението на жалбоподателя относно това, че неправилно е
била определена основата за облагане по реда на чл.122 от ДОПК са неоснователни.
Органът по приходите е направил съпоставка за съответствие
между стойността на имуществото и направените от ревизираното лице разходи и декларираните и/или получени от
него доходи, като са взети
предвид наличните средства в брой, наличните средства в банкови сметки, получените доходи, направените разходи и парични средства в края на данъчния
период, при която е установено конкретно, че за
ревизираните данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. разходите превишават
приходите. Тези изводи са
обосновани с наличните доказателства, като според съда правилно е бил определен
паричният поток по ревизионния акт за всяка от ревизираните години именно на
годишна база с оглед правилното определяне и на основата за облагане. / В този
см. е Решение № 62/16 г. по адм. дело № 14162/14 г.
на ВАС/. Тук по отношение на възраженията на жалбоподателя относно това кои и
какви суми следва да се включат в наличните парични средства в брой, конкретно
в началото на 2012 г., а именно в началото на обсъждания период, както и
наличните различия в тази насока между приетото с РА и приетата по делото ССЕ,
съдът намира, че подходът на приходната администрация, а и на вещото лице,
макар да е принципно правилен, на практика е само отчасти съобразен с точното
съдържание на събраните доказателства, изходящи от италианската финансова
полиция и то касателно начина на разпределение на
сумите, получени от продажба на недвижимо имущество в Италия и налични към 2012
г. за жалбоподателя. Доказателствата в тази насока са били незадълбочено
интерпретирани и това според съда е довело до неправилно определяне размера на
наличните парични суми в брой към началото на периода, а оттам и се е отразило
върху паричните потоци за целия ревизиран период.
Установява се категорично, че на 24.07.2012 г. пред италиански нотариус
жалбоподателят М., неговата тогавашна съпруга Х.и неговата дъщеря Е. М. М., са
извършили две продажби на недвижими имоти с трето лице купувач. Посочените
продажби са оформени в представения документ Приложение № 2, Опис № 7295, като
от същия е видно, че действително първият от имотите е съсобствен
между жалбоподателя и бившата му съпруга и е продаден за сумата от 191 765,17
евро, но вторият е бил съсобствен между него,
съпругата му и дъщеря му и е продаден за сумата от 403 299,60 евро. Никъде във
въпросния документ не е отразено изрично какви са дяловете на съсобствениците,
а единствено по отношение на режима на семейните имуществени отношения е
посочено, че М. и съпругата му са разделени, а дъщеря им - неомъжена. При това
положение и независимо от факта, че действително се установява, че за двата
имота общо в периода 2008 г. – 2011 г. са били заплатени суми в общ размер на
172 000 евро от страна на купувача, то възприемането на извода, че поради това
и делът на М. от посочената сума възлиза на една втора от сумата, защото имотът
бил СИО, а именно 86 000 евро, които са били и отчетени като налични
парични суми в началото на ревизирания период е некоректно, дори и само поради
факта, че продажбите са на два имота и втората е за имот с трима, а не двама
съсобственици. Отделно от това, от въпросния документ за продажба на недвижими
имоти, към който насочва и информацията от финансовата полиция в Комо, Италия,
може да се изведе конкретно какви суми е получил М. за всеки от имотите от
продавача през 2008 г. – 2011г., съответно и какви към 2012 г., като при
наличие на документи, които не са и оспорени, друга преценка, която не е
основана на тях, а на предположение, не е допустима. Установено е от
доказателствата, че М. е имал разкрита сметка в италианската банка Кредито Велтелинезе, описана в
документите, която е с номер, завършващ на 200484. Установява се, че по тази
сметка за първия от имотите, предмет на продажбата, в периода от 2008 г. до
ноември 2011 г. е била преведена на части само част от цената му, а именно
суми, възлизащи общо на 42 000 евро, а за втория имот по същата сметка
през 2008 г. в полза на М. са превеждани суми, възлизащи общо на 50 000
евро. Сиреч, към началото на ревизирания период М. е разполагал с парични суми
от продажба на имотите в размер не на 86 000 евро, както е прието от
приходната администрация и от експертизата, а в размер на 92 000 евро.
Впоследствие, през 2012 г., към датата на издаване и документа за продажбите,
по отношение на първия от имотите в полза на М. е била предоставена сумата от
58 882,58 евро, а за втория имот - сумата от 84 433,20 евро, изплатени с
банкови чекове, или общо 143 315,78 евро, която последна сума е била вече и
коректно включена като доход от прехвърляне на имущество за 2012 г. при
извършената съпоставка между приходи и разходи за тази година. Впрочем, от така
изложеното е видно, че за втория от имотите общо като сума М. е получил точно
една трета от цената, а за първия - повече от една втора, поради което и
простото разделяне на продажната стойност на двата имота на две, както е било
сторено от приходната администрация, не е било изобщо коректно. При това
положение и следва да се приеме, че към 2012 г. наличните парични средства в
брой са били не 168 201,38 лева, както е отразено в таблицата на стр.9 от РД, а
179 936, 36 лева /левова равностойност на 92 000 евро/. Поради това и
промяната в тези изходни данни, касателно първата от
годините на ревизирания период, има своето отражение при определянето на
паричните потоци за тази и следващите години от ревизирания период, като отново
и при това положение не се установява несъответствие между получени приходи и
направени разходи за 2012 г. и 2014 г., но установеното превишение
за 2014 г., така изчислено, се явява различно, а именно – 593 794,72 лева,
а това за 2015 г. практически остава същото – 7 8326,86 лева.
С оглед на наличните писмени доказателства, изпратени от италианската финансова
полиция, не могат да се счетат за достоверни твърденията на жалбоподателя
относно това, че същият е разполагал в резултат на въпросните продажби на
недвижими имоти към началото на ревизирания период 01.01.2012
г. със сумата от 172 000 евро, доколкото, както се каза, установено е
конкретно кои именно суми, изплатени преди началото на периода от купувача са
отишли по сметка на М., а също и че имотите не са били еднолична собственост на
жалбоподателя, а са били съсобствени. Впрочем,
изключително показателно е по отношение на втората отразена продажба с
продавачи М., съпругата му и дъщеря му, сиреч три лица, че сборът на сумите,
постъпили по сметката на М. като плащане за този имот преди 2012 г. и тези,
които са получени чрез изплащане на банков чек в негова полза възлиза точно на
134 433 евро, което пък е точно една трета от цената на този имот, описан като
втора продажба в документите. Поради това и обясненията на жалбоподателя, че е
разполагал със средствата, съставляващи пълната продажна цена на имотите,
продадени в Италия, не отговаря на истината и е в противоречие, както с
представените писмени доказателства, така и със съдържанието на показанията на
неговата бивша съпруга.
Действително, разпоредбата на чл.11б, ал.1 от ВЗ предвижда, че пренасянето
на парични средства в размер на 10 000 евро или повече, или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от
държава - членка на ЕС се декларира при поискване от страна на митническите
органи. Поради това и действително, независимо от факта, че във валутния
регистър на Агенция митници няма данни за внасяне на парични средства от
жалбоподателя, това не изключва автоматично възможността такива да са внесени
от него в страната. В показанията си свидетелят С.сочи, че от жалбоподателя му
е известно, че М. бил получил около 600 000 евро от продажбата на имотите
в Италия и 100 000 евро от съпругата си, които именно суми в течение на
времето пренесъл в България на части през границата. Бившата съпруга на М. също
е посочила да му е предоставила сумата от 100 000 евро за уреждане на
техни имотни сметки касателно поддръжката на съсобствените им имоти. Както стана ясно обаче,
жалбоподателят не е получил такава значителна сума от продажбата на имотите, които действително се установява да са били съсобствени, а данните сочат, че общо неговият дял е
възлизал на стойност 234 315 евро, или сборувано със сумата, предоставена за
уреждане на сметки от съпругата му, има доказателства същият да е разполагал
със сумата от 334 315 евро, а не 700 000 евро, както очевидно се
твърди в показанията на свидетеля и с каквото съдържание са приблизително
описаните в ревизионния доклад обяснения на М.. В тази насока и независимо от
факта, че действително е налице възможност за внос на пари в брой в страната,
без те да се декларират, то твърди се в показанията на свидетеля Сарекия, че се касае до внос именно на сумите, придобити от
продажбите и от плащане от съпругата на жалбоподателя. Те са, както се посочи
вече, с установен от писмените доказателства размер. Жалбоподателят, въпреки
предоставената му възможност за това, не е представил в хода на ревизионното
производство, а и пред съда, каквито и да било други доказателства, от които да
се направи извод, че освен посочените парични средства с установен произход, е
внесъл и други такива в по-голям размер от установения при ревизията, като в
тази насока и свидетелят С.не сочи средства с друг, различен от посочения в
показанията му произход, нито са представени каквито и да било документи, които
да удостоверяват, че М. е разполагал с парични средства в конкретен размер, а
такива биха могли да са всякакви документи, които удостоверяват произход на
средствата. Жалбоподателят не е и декларирал по реда на чл.124 от ДОПК налични
парични средства в началото на всяка една от годините, предмет на ревизията.
Не е основателно твърдението на жалбоподателя, че не била взета предвид при
оценката на паричните потоци сумата от 100 000 евро, която му е била
предоставена от неговата бивша съпруга във връзка с уреждане на сметки по
поддръжката на имотите обща собственост. Напротив, тази сума е включената в
общата сума на трите инкасирани чека, два от които касаят извършеното плащане
от купувача при продажбата за първия и за втория от продаваните имоти и която
възлиза на 243 315,78 евро /58882,58 евро + 84433,20 евро + 100 000 евро/
- л.76, л.96, л.97 от делото. Видно е, че левовата равностойност на сумата 243
315,78 евро, а именно сумата от 475 877 лева е включена като постъпление от
доходи от прехвърляне на имущество в таблицата съпоставка между приходи и
разходи за 2012 г., сиреч била е взета предвид от ревизиращия екип.
Досежно възражението на
жалбоподателя относно това, че не е била преценена като приход сумата от
120 000 евро, която е прехвърлена от сметка в Италия в сметка в България
през февруари 2014 г., то и това възражение се явява неоснователно. От
приложените извлечения от движения по сметки от италианските власти е видно, че
действително през февруари 2014 г. е осъществен превод на такава сума от
посочената и по-горе сметка на М. в Италия, завършваща на 200484 по сметка в
ОББ - България и от данните предоставени от българската банка става ясно, че
тази сума е била депозирана като едногодишен депозит и е била налична и към
2016 г. Сиреч, същата няма как да бъде определяна като доход, както я е
посочило вещото лице в експертизата, защото така ще има дублиране на суми.
Посочената сума не е изключена от общото движение на парични средства за
годината, което е отчетено от приходната администрация, защото е видно, че при
преценката си приходната администрация е взела предвид съвсем точно данните
относно началното и крайно салдо по сметките на жалбоподателя, като в размера
на налични парични средства в банкови сметки в края на данъчния период за 2014
г. е включено, както крайното салдо от сметката в Италия, така и размерът на
въпросния едногодишен влог от 120 000 евро в левовата му равностойност или
общо 311837,53 лева / вж. стр.17 от РД – таблица, к.5/.
С оглед на изложеното и като се има предвид, че не се спори по повод на
установения размер на извършените разходи в рамките на ревизирания период и не
са представени доказателства, които да опровергават изводите и по тази част на
извършената съпоставка между доходи и разходи по години, съдът намира, че
напълно неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно определяне
на основата за облагане по реда на чл.122 от ДОПК. В хода
на ревизионно производство, става ясно, че
категорично са били установени обстоятелствата
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – установени са са данни
за укрити приходи или доходи,
налице е несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените разходи и декларираните и/или получени доходи
за част от ревизираните
периоди - 2014 г. и 2015 г., поради което и е било налице основание ревизията да премине по
особения ред на чл.122 от ДОПК. Ревизираното лице не е декларирало доходи, дори и тези от наеми на
недвижим имот, като източникът на тези, за които са установени несъответствия,
е останал неустановен, което не е пречка за определянето им като необложен
доход. В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя, е установено превишение
в годишен аспект на действително извършените разходи от жалбоподателя над получените доходи, като, както се установи, за 2014 г. то е било в размер на - 593794,72 лева, а за
2015 г. – 78326,86 лева. В тежест на жалбоподателя е било да обори установените в хода
на ревизията факти, тъй като
в случая с оглед установените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, фактическите констатации на РА се считат
за верни до доказване на
противното. Такова доказване от
страна на жалбоподателя обаче не е осъществено.
При облагането по
особения ред следва да се
спазва принципа на обективност по чл.3 от ДОПК и се определи основа
за облагане, която максимално се доближава до
действителната, като се обложи само
онова несъответствие в имущественото състояние и онова превишение на разходите над
приходите, което недвусмислено обосновава извод, че са
налице укрити облагаеми доходи. В случая, органите по приходите са
имали възможност и на практика са изготвили баланс на паричните потоци за съответните години на база именно събраните доказателства, като с изключение на посоченото уточнение досежно
наличните парични средства в брой в началото на периода, са установили
обективно наличните парични
средства в брой в началото и в края на всяка от
ревизираните години, съобразно и с допускането по чл.37, ал.4 от ДОПК. Установено е превишение на разходите над
приходите на ревизираното лице, което не е несъществено, като при липса на
декларирани доходи от страна на същото за периода, за който е налице такова
установено превишение, изводът за наличие на укрити
доходи е обоснован.
Не е основателно твърдението за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Съгласно чл.2, ал.1 от ДОПК, органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ДОПК указва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс
. В настоящия случай при извършване на ревизията органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за извършване на ревизии. При извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, не са допуснати нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени съответно в чл.5 и чл.6 от ДОПК. От посочените основни начала на данъчно-осигурителния процес органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки етап от регламентираната с ДОПК процедура по установяване публичните вземания и нарушението им действително би довело до незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове, но в случая не се установява, а и не е наведено като конкретно твърдение наличието на такова нарушение. В хода на ревизията са събрани всички относими доказателства, включително и изискани от трети лица, които са и приобщени по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на жалбоподателя да представи доказателства. С оглед на горното съдът намира, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.Въз основа на правилно установените факти в хода на
ревизионното производство принципно правилно органът
по приходите е определил данъчната основа за облагане
с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за годините с установеното превишение - 2014 година и 2015 година. Правилно е приложен
материалният закон, като данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК тук следва да
е установената при ревизията разлика между разходите и получените
доходи/приходи от ревизираното лице, като тя представлява облагаем доход по
смисъла на чл.35, т.6, във вр. с чл.10,т.6 от ЗДДФЛ.
Размерът на данъка върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ при данъчна ставка от
10 процента и при съобразяване на
данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ обаче за 2014 г. следва да бъде различен от
определения с РА с оглед на посоченото вече по-горе, като така изчислен, той
възлиза на 59 379,47 лева, вместо установените 60 552,92 лв. В тази насока и ще
следва да се постанови изменение на РА, като се намали размерът на установеното
задължение за 2014 г. до действително установения такъв, съответно и по
отношение на лихвата върху сумата, която изчислена с общодостъпния лихвен
калкулатор на НАП така възлиза на 22 509,65 лева. Останалите задължения по
ЗДДФЛ за 2015 г. са точно и законосъобразно определени и поради това по
отношение на тази част от РА жалбата следва да се отхвърли.
С оглед този изход
на спора и съобразно с чл.161, ал.1 от ДОПК, ще следва на
жалбоподателя да се присъдят разноски
по съразмерност, които така изчислени
възлизат на 90,68 лева, а на
ответната по жалбата страна Национална агенция за приходите, Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП - според чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ще следва
да се присъди
също по съразмерност
юрисконсултско възнаграждение от
3 277 лева.
По изложените мотиви
и с оглед правомощията, предвидени по чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618002718-091-001/13.02.2019 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив и потвърден с Решение № 252/25.04.2019 г. на и.п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, в частта
му, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г., КАТО НАМАЛЯВА установената за периода главница от 60 552,92 лева на 59 379,47 лева и лихва от 23 307,90 лв.
на 22 509,65 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М. против Ревизионен акт
№ Р-16001618002718-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП-Пловдив и потвърден с Решение № 252/25.04.2019 г. на и.п. Директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, в останалата й част, касаеща установени с ревизионния акт задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 7 832,68 лева главница
и 2 217,40 лихви.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, да заплати на Д.М.
с ЛНЧ ********** и адрес ***, сумата от 90,68 лв.
/деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки/, съставляващи направени по делото разноски по съразмерност, съобразно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д.М. с ЛНЧ ********** и адрес *** да заплати на
Национална агенция за приходите, Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, сумата от 3 277 лева /три хиляди двеста седемдесет и седем лева/, съставляваща дължимо по съразмерност съобразно с отхвърлената част от жалбата юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 14 - дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: