№ 129999
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110146979 по описа за 2024 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и седма ГПК.
Образувано е по заявление на ... за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ, допускане на незабавно изпълнение на същата и издаване на
изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, вр. чл. 417, т. 10 ГПК и чл. 404, ал. 1
ГПК срещу Т. Р. А. за сумата от 373 лв., включваща главница от 250 лв., неустойка от 110,34
лв. и договорна лихва от 12,66 лв., за период от 30.01.2023 г. до 24.04.2023 г., като заявителят
се позовава на документ по чл.417, т.10 от ГПК – Запис на заповед от 30.01.2023 г.
Проверката, която прави съда съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно изпълнение на
същата, се изразява в това дали е налице предвиден от закона редовен от външна страна
документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу ответника по
заявлението към датата на извършваната проверка.
Предвид нормата на чл. 417, т. 10 ГПК записът на заповед е измежду документите,
въз основа на които законодателят допуска издаването на заповед за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл.417, т.10, изр.2 от ГПК „когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия“. Към заявлението, освен документа, от който
произтича вземането – ЗЗ от 30.01.2023 г., заявителят е представил Договор за паричен заем
№ 981129/30.01.2023 г., ведно с Погасителен план към него и приложимите Общи условия в
сила от 27.04.2022 г., които са били връчени на кредитополучателя А..
При извършена проверка по чл. 418 ГПК съдът намира, че представения към
заявлението документ по чл. 417, т. 10 ГПК е редовен от външна страна.
1
Въпреки това, съдът намира, че заявлението не следва да се уважава, тъй като
вземанията на заявителя не са индивидуализирани в достатъчна степен, като документа, въз
основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение - ЗЗ от 30.01.2023 г. е
издаден за сумата от 348 лв. и като обезпечение изпълнението по договор за паричен заем
№ 981129/30.01.2023 г., а сумата, за която се иска издаване на ЗНИ е посочена в размер на
373 лв., като паричното вземане е описано, че съставлява главница в размер от 250 лв.,
неустойка в размер на 110,34 лв. и договорна лихва от 12,66 лв. Същевременно, в
представения към заявлението Погасителен план към договор за заем № 981129/30.01.2023
г., неустойката по договора е уговорена в размер на 85,34 лв., при главница от 250 лв. и
договорна лихва от 12,66 лв., разсрочени на равни месечни вноски от по 21,89 лв. или 29,00
лв. с вкл. в тях неустойка от 7,11 лв.
Процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по Договор за заем № 981129/30.01.2023 г., но
заявителят претендира осъждане на длъжника за сума по-голяма от сумата, за която е
издаден ЗЗ. От друга страна, претендираната за плащане неустойка, освен, че е в по-голям
размер /110, 34 лв./от уговорения по договора за заем /85,34 лв./, но същата вероятно се
дължи и въз основа на нищожна клауза по договора за заем /чл.8/. Описаната в договора за
заем клауза за неустойка, представлява предвидено от кредитора обезщетение в тежест на
заемополучателя, в случай на неизпълнение от страна на последния на задължението му по
договора за предоставяне на гарант, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към
договора за заем, наред с предоставеното вече обезпечение под формата на издаден Запис на
заповед, като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната
лихва по договора за заем. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на главното
задължение на месечни вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с вноските по
погасителния план. Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на
добросъвестността. Очевидно клаузата не цели обезпечаване на главното задължение, а цели
да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване
на кредита, а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание вероятно и заобикаля закона, с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и
заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
2
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна. Не на последно място, настоящият съдебен състав приема, че
поставените от кредитора прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника
обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на тази главница, под формата
на гаранти /подробно описани изисквания в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем/ сочат
на единствената цел, противоречаща на добрите нрави - задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и то в предвидения кратък срок от
3 дни, и като последица от това неизпълнение - кредиторът да получи претендираната
неустойка /в размер от 85,34 лв.,/начислена, при допускане на неизпълнението на
поставеното условие за поръчител/, като неследващо му се възнаграждение по договора.
Така уговорена, неустойката излиза извън рамките на присъщите за договорната неустойка
функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото с нея още към
момента на уговарянето й, с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта й, се цели
постигане на забранен от закона правен резултат. А именно - цели се неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като последният изначално е изправен
пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.
Следователно тези вземания не се явяват безспорни и не следва да получат защита
по реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води осъдителен иск за тези
суми.
Крайният извод е, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК, се явява неоснователно в цялост и като
такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Софийски районен съд,
164-и състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 14004/03.07.2024г. на „... с адрес ... представлявано от
изп. Директори ... и ..., чрез пълномощник юриск. И. С. срещу Т. Р. А. с ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 373 лв., въз основа на документ, допускане
на незабавно изпълнение на същата и издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418,
ал.1 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 404, ал.1 ГПК въз основа на Запис на заповед от
30.01.2023 г., издаден като обезпечение на изпълнението на задълженията по Договор за
паричен заем № 981129/30.01.2023 г., сключен между длъжника като кредитополучател и
кредитора ..., което вземане е било прехвърлено с договор за цесия от 12.01.2024 г. на
настоящия заявител, като неоснователно.
3
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в
едноседмичен срок от получаване на уведомлението за настоящото разпореждане ведно
с препис от същото, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4