Определение по дело №1605/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба на В. А. Х., понастоящем пребиваващ в Затвора – Варна, с която на основание чл.3 и чл.13 от КЗПЧОС и чл.1 от ЗОДОВ, предявява срещу Г. Д. „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – СОФИЯ и Министерство на здравеопазването - София, иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 000 лева за неимуществени вреди.

С разпореждане № 7799/29.07.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в 7 – дневен срок от съобщението да уточни иска си, като конкретизира в какво се изразяват конкретно нанесените му неимуществени вреди и периодът на търсеното обезщетение за тях; изрично уточни исковата претенция против всеки от сочените ответници, като индивидуализира и конкретизира всички претендирани вреди по вид, размер и причинна връзка с акт, действия/бездействия на съответния ответник, и посочи ясно от какво произтичат отделните вреди, по какъв начин са причинени и за какъв период; уточни искането до съда, включително периодите, за които се претендират лихви; да представи доказателства за внесена по сметка на А. съд-Варна държавна такса в размер на 10лв.

С молба с.д. № 11325/13.08.2024г. ищецът е направил искане да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от държавна такса.

С определение № 8380/20.08.2024г. съдът е задължил Началника на Затвора - Варна да представи по делото наличната информация за доходите и разполагаемите средства на ищеца за периода от привеждането му в Затвора Варна до настоящия момент, както и за здравословното му състояние. Задължил е Директора на Д. „Местни данъци“ при община Варна да представи информация за декларираното от В. А. Х. движимо и недвижимо имущество и е дал възможност на ищеца да представи доказателства, сочещи на обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПрП: по отношение на доходите си и тези на семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост - доходи от извършване на такава в Затвора-Варна, възраст и други обстоятелства, относими към твърденията му.

В изпълнение на посоченото определение по делото е постъпила молба с.д. № 12056/02.09.2024г. от ищеца, включваща декларация относно релевантните обстоятелства. Началникът на Затвора – Варна представя справка „трансфери“ и справка за наличност към 29.08.2024г. по отношение на Х., както и Медицинска справка – етапна епикриза № 5373/28.08.2024г. с посочена диагноза: личностово разстройство при дебилна личност. Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на поведението. Кверулантност.

Съгласно постъпила справка от Д. „М.“ при Община Варна, Х. няма декларирани имоти, МПС, патент, куче и туристически данък.

След запознаване с депозираната молба – декларация и постъпилите справки, съдът намира исканията на Х. за освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ за неоснователни.

По отношение на искането за освобождаване от ДТ:

Съдът намира, че имущественото състояние на лицето, и в частност получените суми, съгласно приложената справка „трансфери“ могат да позволят на частния жалбоподател да заплати сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща такса за депозираната искова молба. Видно от въпросната справка, лицето регулярно получава парични постъпления, като за периода м.07.2024г. – м.08.2024г. същите са в размер на 420 лева. Предвид липсата на разходи, с оглед пребиваването на ищеца в Затвора – Варна, същите са били изразходвани за фонокарти и пазаруване от „лавка“. Постъпилите суми след завеждане на настоящата искова молба са в размер на 320 лева, т.е. лицето е имало и има възможност да заплати дължимата такса. Изводът се подкрепя и от отразените две плащания към Адм. съд – Варна на държавни такси от 20.06.2024г. и 15.08.2024г.

Наред с изложеното, следва да се посочи, че предвид служебно известния брой дела, водени от ищеца, искането за освобождаване от държавни такси по част от тях, при разполагаемост с парични средства, граничи със злоупотреба с права. Правораздаването е публична услуга, като дължимата такса за тази услуга следва да мотивира правните субекти и към добросъвестно упражняване на правото на съдебна защита. Освобождаването от такса не е самоцел, и тъй като при основателност на искането и освобождаване на лицето от задължението за внасяне на такса разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда (чл. 82, ал. 3 ГПК), то следва внимателно да се преценява дали са налице основания за освобождаване на едно лице от задължението за внасяне на дължимата такса /Определение 1527/13.02.2023г. по адм. дело № 1245/2023г. на ВАС/.

По отношение на искането за предоставяне на правна помощ:

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Закона за правната помощ ЗПП), същата се предоставя на физически лица на основанията, посочени в ЗПП и в други закони.

Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в чл.23, ал. 1-3 от ЗПП. Анализът на цитираните текстове обуславя извод, че правна помощ се предоставя в случаите, когато законът задължително предвижда такава и когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира, като вземе предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др.

В случая безспорно не е налице хипотеза на задължително назначаване на правна помощ. С оглед представената молба - декларация от Х. и получените справки от различни органи и служби, съобразявайки и константната практика на ВАС и Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че ищецът няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита. Предвид изложеното, безспорно се установява наличието на една от изискуемите предпоставки, визирани в чл. чл. 23, ал. 3 ЗПП. Безспорно е налице и втората предпоставка за допускане на правна помощ, посочена в чл. 23, ал. 2 ЗПП – Х. желае да има адвокат.

Не е налице, обаче, третата предпоставка, визирана в чл. 23, ал. 2 ЗПП – интересите на правосъдието да изискват предоставянето в случая на правна помощ. Характерът на производството не изисква задължителна адвокатска защита, а исканата правна помощ се явява неоправдана с оглед предмета, очертан от твърденията в жалбата и дадените подробни указания от съда. Следва да се подчертае, че изисканите от съда уточнения са изцяло от фактически характер, предполагат единствено конкретно и ясно излагане от лицето на твърдения и факти и не изискват юридически познания от материално или процесуално естество. При липса на необходимост от обезпечаване на такива, липсва основание и за предоставяне на правна помощ. Следва да се има предвид и засиленото служебно начало, включително в административния исков процес, поради което искането за предоставяне на правна помощ от Х. е неоснователно.

С оглед изложеното, и на основание чл. 95, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. Х. да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса за в размер на 10 (десет) лева в производството по адм. дело № 1605/2024г. на А. съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. Х. за предоставянето на правна помощ по адм. дело № 1605/2024 г. на АдмС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Делото да се докладва след влизане в сила на това определение, или след извършена проверка на законосъобразността му от касационната инстанция.