№ 40
гр. Шумен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря ГА.на Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Ю. Б. Р., ЕГН
********** от с. Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“, № 10, Х. Б. Р., ЕГН ********** от с.
Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“, № 9 и Х.Б.А., ЕГН ********** от с. ...., общ. Венец, ул. „....,
№ 14, чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес на кантората в гр. София, ул. „...., № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 против „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и
адрес на управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. Ищците твърдят, че на 09.11.2021 г. около 11.20 ч. в с. Върбак,
община Хитрино, обл. Шумен на ул. „...., водачът на товарен автомобил марка „...., модел
„Спринтер 312 Д“ с рег. № ...., М.М.А. потегля на заден ход, без да се е убедил, че зад МПС
е свободен, вследствие на което блъска движещата се по пътното платно К.Ю.И.. В резултат
на ПТП, пострадалата, която е майка на ищците, е получила травми, от които е починала.
Вследствие смъртта на майка им, ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят
неимуществени вреди.
За товарния автомобил, управляван от М.М.А. е имало сключен с ответното
дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/..... с начална дата на покритие 11.02.2021 г. и крайна дата на
покритие 10.02.2022 г. Ищците в качеството си на увредени лица са отправили до ответното
дружество молба за възмездяването на претърпените от тях неимуществени вреди, като са
представили документите, с които разполагат. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение, тъй като не са представени изисканите от него документи. С исковата молба
ищците претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка им К.Ю.И., като им заплати
1
на всеки от тях по 200 000 лв., ведно със законната лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ
върху всяка една от претендираните главници за неимуществени вреди, считано от датата на
уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 10.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и законната лихва върху сумата, включваща всяка една
от претендираните главници и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ след датата на която изтичат на
петнадесет работни дни съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от 05.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
Застрахователно дружество „ДженерА. застраховане“ АД не оспорва вА.дността на
застрахователния договор към датата на ПТП, както и спазването на процедурата по чл.380
от КЗ. Но оспорва изцяло исковите претенции на ищците, по основание и размер. Според
него не са нА.це всички нужни предпоставки за ангажиране на отговорността му. Липсват
доказателства, установяващи извършването на противоправно деяние от страна на
застрахования водач. Направено възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата,
която е нарушила задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113 от ЗДвП, като не се е движела
по тротоара или банкета на пътното платно. Оспорва се обема на претърпените от ищците
неимуществени вреди. Претенциите на ищците са прекомерно завишени, а тези за лихви не
са съобразени с чл.429, ал.3 и чл.497 от КЗ. НА.це е и анатоцизъм по отношение на втората
претенция за законна лихва, което е недопустимо.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 29.01.2024 г. Присъда № 1 от 10.01.2023 г. на Шуменския окръжен
съд, постановена по НОХД № 439/2022 г. по описа на съда, М.М.А., ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 09.11.2021 г. в с. Върбак, обл. Шумен по ул. „.... срещу дом
№ 27 при управление на МПС – т. а. „.... Спринтер 312Д“ с рег. № ...., нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и като управлявал МПС на заден ход, не
се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за
пешеходци, както и не осигурил лице, което да наблюдава пътя зад превозното средство и
своевременно да сигнА.зира при опасност, с което по непредпазливост причинил смъртта на
К.Ю.И., ЕГН ********** от с. Върбак, като смъртта е причинена в условията на
независимо съпричиняване с К.Ю.И., която по същото време и място нарушила правилата за
движение – чл.108, ал.1 от ЗДвП, изискващ от пешеходците да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно, като деецът след причиняване на ПТП е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание
чл.343а, ал.1, б. „б във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл.58 от НК е
осъден на 1 год. и 4 мес. лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане
в сила на присъдата.
Страните не оспорват нА.чието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има вА.дно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
2
товарен автомобил марка „...., модел „Спринтер 312 Д“ с рег. № ...., обективиран в
застрахователна полица № BG/..... , вА.дна от 11.02.2021 г. до 10.02.2022 г.
Видно от приложените по делото удостоверение за наследници и родствени връзки,
починалата на 09.11.2021 г. К.Ю.И. е майка на ищците, които са нейни наследници по закон.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 09.11.2021 г. в с.
Върбак, обл. Шумен, по ул. „.... се е движел от гр. Шумен по посока центъра на селото т. а.
„.... Спринтер 312Д“, рег. № .... с водач М.М.А.. Времето е било облачно, валял дъжд,
пътното платно е било мокро, асфалтово, без неравности с широчина 8.30 м. и наклон
надолу по посока центъра на селото 5%. При достигане търговски обект с надпис
„Върбанаси“ (в ляво от пътното платно) водачът преустановява движението в лявата част на
платното до магазина. След разтоварване на касета с хляб, водачът е оставил касетата пред
задната врата в задната част на фургона и влязъл в автомобила. След влизането в
автомобила, водачът е задействал двигателя и предприел движение назад и надясно, като се
насочил към кръстовището с ул. „... за да навлезе в нея и обърне движението обратно към гр.
Шумен. Водачът е наблюдавал в страничните огледала за задно виждане, движейки се на
заден ход, като се е движел към дясната част на платното за движение. Вътрешното огледало
за задно виждане е липсвало. След изминаване на около 10 – 12 метра на заден ход, водачът
е чул шум под пода на автомобила, видял пред автомобила платнена торба и бастун и
преустановил движението. В случая на мястото, където са паднА. бастуна и чантата на
пешеходката К.Ю.И., тя е била бутната и съборена от задната част на автомобила на
платното. При движението на заден ход пешеходката е била влачена и преобръщана от
дясната част на задната стабилизаторна щанга зад задния мост и изместена на около 5.5
метра от мястото на удара.
Мястото на удара е: по дължина на платното 3.4 метра след Ор. 1 (бетонен стълб за
улично осветление), а по ширина на платното на 4 метра в дясно от левия край на платното.
Мястото, където е настъпил удара, не е предназначено за преминаване на пешеходци
и не е маркирано със съответната маркировка за преминаване и движение на пешеходци.
Причината за настъпване на ПТП е неосигуряване на необходимата видимост от
водача на т. а. „.... Спринтер 312Д“ при реА.зация на маневрата движение на заден ход. В
случая скоростта на движение на МПС, която е била 14.8 км./ч., не се е отразила на
механизма на ПТП. С оглед причината за настъпването му, то би се реА.зирало по същия
механизъм и при други стойности на скоростта. Видимостта на водача назад е била
ограничена от празни касети за хляб и той не е имал възможност да възприеме пешеходката,
дори и при нА.чие на вътрешно огледало за задно виждане, което е липсвало. Страничните
огледала позволяват на водача да възприема обекти, намиращи се странично разположени
назад зад задната част на автомобила, но не дават възможност да бъдат възприемани обекти,
непосредствено намиращи се зад задната част на автомобила в близост и в далечина.
Привеждайки автомобила в движение назад без да има възможност да възприема полосата
3
зад автомобила, водачът, съобразно изискванията на безопасността на движението, е
действал неправилно. Той е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при
реА.зацията на маневра движение на заден ход и липса на видимост, като е следвало да
използва лице, което да наблюдава за нА.чие на препятствия или обекти зад автомобила и
своевременно да го предупреждава.
Пострадалата К.Ю.И. на 85 г., движейки се по платното с гръб към автомобила, при
нА.чието на тротоарна площ от двете страни на улицата също е действала неправилно. Тя се
е движела по средата на платното за движение, като левия или десния тротоар са били на
разстояние 4 метра от нея. В създалата се ситуация дори пешеходката да е възприела
автомобила още при потеглянето му, тя не е имала възможност да се качи на тротоара и да
избегне удара. Тя е можела да предотврати ПТП само в случай, че се е движела по
тротоарните площи от двете страни на улицата, а не по платното за движение.
От проведената аутопсия и допълнително направените изследвания върху трупа на
К.Ю.И. е установена съчетана травма: глава, шия, гръден кош и крайници. Установени са и
множество болестни увреждания, които нямат отношение към настъпилата смърт.
Непосредствената причина за смъртта на К.Ю.И. на 85 г. се дължи на спинален шок,
развил се в резултат на тежка шийна и гръбначномозъчна травма.
Контузията на гръбначния мозък е често срещана при счупване или изкълчване на
един или повече гръбначни прешлени. Непосредствено след нараняването се развива
спинален шок. Клинично състоянието протича с пареза на четирите крайника, наблюдава се
и загуба на сетивност под нивото на удара, както и нарушение в резервоарната функция.
Особено висок е рискът когато става дума за травма в шийния отдел на гръбнака. Често в
такива случаи пострадА.те загиват почти непосредствено след настъпване на травмата,
което се дължи на екстремния спинален шок, на силно изразен мозъчен оток, последвани от
спиране на дишането и сърдечната дейност.
Между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е нА.це
пряка причинна връзка.
За установяване на наведените твърдения от ищците за нанесените им
неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са
разпитани свидетелите Т.Р.Ф., живееща на семейни начала със сина на ищеца Х. Б. Р. и
Н.С.Ф. без родство със ищците. От показанията им се установява, че починалата е живяла
заедно със сина си Ю., който не е семеен. Другият й син Х. живее отделно със семейството
си в отделна къща, която е наблизо до тази на майка му. Дъщерята Х. е омъжена и живее в с.
...., но ежедневно е поддържала връзка с майка си, често я посещавала и й помагала.
Починалата и децата й са живели задружно в разбирателство, между тях не е имало кавги и
разногласия. На празниците винаги са били заедно. Тримата ищци много тежко са
преживели смъртта на майка им. В първият момент, когато са разбрА. за смъртта й, са били
в шок, не можели да говорят. Според свидетелите и до сега ищците не са преодолели и
отърсили от загубата на тяхната майка.
4
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищците в периода преди и след
ПТП. На следващо място в хода на процеса не са събрани доказателства, които да ги
оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищците са предявили пред
застрахователя претенциите си за изплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди. писмото, съдържащо претенциите на ищците е получено от
застрахователя на 10.12.2021 г. – известие за доставяне (л.83). С писмо от 09.03.2022 г.,
застрахователят е отказал да уважи претенциите на ищците.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
НА.це е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е нА.це отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува вА.дно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са нА.це и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 09.11.2021 г. е осъществено ПТП с участието на товарен
автомобил, управляван от М.М.А., при което е настъпила смъртта на К.Ю.И.. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Следователно нА.це са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
5
противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени вреди, както и вина.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е нА.це вА.дно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на товарен автомобил „.... Спринтер 312Д“ с рег. № ...., обективиран
в застрахователна полица № BG /..... , вА.дна от 11.02.2021 г. до 10.02.2022 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно вА.дната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищците попадат в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. на
ПВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадА.я в случай на неговата смърт, а именно
неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на К.Ю.И.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си починалата е допринесла за вредоносния
резултат. В конкретния случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че К.Ю.И. се е движела в средната част на уличното платно, а не по тротоарите
от двете страни на улицата. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара. Следователно пострадалата движейки се по пътното платно не е
изпълнила задължението си като пешеходец по чл.108, ал.1 от ЗДвП. Настъпилото ПТП е в
резултат от комбинацията от поведението на водача на МПС и на пострадалата пешеходка.
Водачът на товарния автомобил, преди да приведе в движение МПС и предприеме
маневрата, не е осигурил необходимите мерки, които да изключат опасността за останА.те
участници в движението. От друга страна, К.Ю.И. при неправомерното си предвижване по
платното е пресякла траекторията на движение на автомобила и е бутната от задната част на
автомобила. С това тя е допринесла за настъпването на ПТП, поради което отговорността на
6
деликвента следва да се ограничи при отчитане на последиците от поведението на К.Ю.И.. В
случая ПТП е можело да бъде избегнато, ако деликвентът беше предприел необходимите
мерки за безопасност на извършената от него маневра или пострадалата беше спазила
задължението си по чл.108, ал.1 от ЗДвП. Пешеходецът е участник в движението по силата
на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, при което спрямо него е приложимо правилото на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП, а именно с поведението си да не създава опасности и пречки за движението. С
оглед на това съдът приема, че приносът на К.Ю.И. следва да се определи на 50% до който
размер следва да се намА. отговорността на прекия причинител, респективно на
застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да
възмезди претърпените от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
Относно размера на претендираното от ищице обезщетение.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнА. от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към
момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това.
Независимо от напредналата си възраст (85 г.) починалата е водила едни сравнително
активен начин на живот. От събраните по делото доказателства се налага извода че смъртта
й е причинила сериозен стрес на децата й, който не е преодолян и към настоящия момент.
Ищците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на майка си. Това е една нормална човешка
реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи,
че между починалата и ищците е съществувала дълбока емоционална привързаност и
сърдечна близост, грижа и разбирателство, поддържА. са близки и постоянни контакти.
Ищците завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата и
нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Не са
нА.це данни към момента на ПТП пострадалата да е страдала от заболявания, които да са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство още повече
засилва болката от внезапното и рязко прекъсване на съществувА.те емоционални връзки
между нея и децата й. От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че ищците са
пълнолетни, житейски самостоятелни и че не са нА.це вреди извън обичайните такива от
смъртта на родител. На тази основа, след като взема в предвид преживяваните от ищците
страдания, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житейски
оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че справедливо на ищците да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на майка им в
размер на 100 000.00 лв., на всеки един от тях. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази и социално-икономическите условия в страната и
област Шумен. Отчитайки приноса на К.Ю.И. на 50% и след приспадане на този принос от
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се присъди
обезщетение в размер на 50 000 лв. на всеки един от ищците, а за разликата до
7
претендираните размери от 200 000 лв., исковете на ищците следва да бъдат отхвърлени.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищците претендират на основание чл.429, ал.3 от КЗ върху всяка една от
претендираните главници за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция – 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и законната лихва върху сумата, включваща всяка една от претендираните главници и
лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на която изтичат на петнадесет работни дни
съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 05.01.2022 г. до окончателното изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че се иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ,
като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищците. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадА.ят следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
нА.чие на вА.дно сключен застрахователен договор е нА.це паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадА.я
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. НА.це е притезателно имуществено право на пострадА.я, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
8
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента, в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
10.12.2021 г., с получаване на претенцията за обезщетение на неимуществените вреди. С
оглед на това, на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо пострадА.те отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата когато е
получил писмената претенция на ищците - 10.12.2021 г. до датата на изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ – 10.03.2022 г. След 10.03.2022 г., застрахователят дължи законна лихва
върху обезщетенията за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенциите за законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на предявяването им пред
застрахователя - 10.12.2021 г. до окончателното им изплащане са основателни и следва да
бъдат уважени.
Претенциите за законната лихва върху претендираните обезщетения за
неимуществени вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ след изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от 05.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземанията следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента и заплащането на претендираната законна лихва излиза извън размера на реално
дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Уважаването на
9
претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на
специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД и става съобразно наредбите на БНБ,
т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени
в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между
търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В
останА.те случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото,
както към момента на сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство.
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 1 100 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се
присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на
825 лв. С оглед на това всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника
сума в размер на 275 лв.
От приложения по делото договор за правна помощ от 15.10.2023 г. се установява, че
адв. Н. Н. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищците. Съдът на основание чл.38,
ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум.
Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в общ размер е 37
950 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца, съразмерно с уважената част от претенциите му, адвокатско
възнаграждение в размер на 9 487.50лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на
20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е регистриран по
ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер 11 385.00 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 6 000 лв. по
сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните директори
Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати на Ю. Б. Р., ЕГН ********** от с. Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“,
№ 10 сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
10
вреди, поради смъртта на майка му К.Ю.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на
09.11.2021 г. причинено от М.М.А., ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на товарен автомобил марка „...., модел „Спринтер 312 Д“ с рег.
№ .... на основание застрахователна полица № BG /....., вА.дна от 11.02.2021 г. до 10.
02.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен
автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2021 г. до
окончателното й заплащане, а за разликата над уважения размер на обезщетението от 50 000
лв. до претендираните 200 000 лв., както и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ след изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от 05.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането отхвърля претенциите на Ю. Б. Р., като неоснователни.
Осъжда „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните директори
Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати на Х. Б. Р., ЕГН ********** от с. Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“,
№ 9 сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на майка му К.Ю.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на
09.11.2021 г. причинено от М.М.А., ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на товарен автомобил марка „...., модел „Спринтер 312 Д“ с рег.
№ .... на основание застрахователна полица № BG /....., вА.дна от 11.02.2021 г. до 10.
02.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен
автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2021 г. до
окончателното й заплащане, а за разликата над уважения размер на обезщетението от 50 000
лв. до претендираните 200 000 лв., както и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ след изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от 05.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането отхвърля претенциите на Х. Б. Р., като неоснователни.
Осъжда „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните директори
Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати на Х.Б.А., ЕГН ********** от с. ...., общ. Венец, ул. „...., № 14
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на майка й К.Ю.И., ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на
09.11.2021 г. причинено от М.М.А., ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на товарен автомобил марка „...., модел „Спринтер 312 Д“ с рег.
№ .... на основание застрахователна полица № BG /....., вА.дна от 11.02.2021 г. до 10.
02.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен
автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2021 г. до
окончателното й заплащане, а за разликата над уважения размер на обезщетението от 50 000
лв. до претендираните 200 000 лв., както и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ след изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от 05.01.2022 г. до окончателното
11
изплащане на вземането отхвърля претенциите на Х.Б.А., като неоснователни.
Осъжда Ю. Б. Р., ЕГН ********** от с. Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“, № 10, Х. Б.
Р., ЕГН ********** от с. Върбак, общ. Хитрино, ул. „....“, № 9 и Х.Б.А., ЕГН ********** от
с. ...., общ. Венец, ул. „...., № 14 всеки един от тях да заплати на „ДженерА. застраховане“
АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М.сумата от 275 лв.,
представляваща част от дължимите на ответника разноски по делото в общ размер на 825
лв., съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Осъжда „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните директори
Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати на адвокат Н. Н. Д. със съдебен адрес на кантората в гр. София,
ул. „...., № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 11 385 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ.
Осъжда „ДженерА. застраховане“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на
управление гр. София, бул. „...., № 68“, № 1, представлявано от изпълнителните директори
Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския
окръжен съд държавна такса в размер на 6 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12