№ 597
гр. Горна Оряховица, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ твърди, че между него
и ответника М. С. В. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-
18001377/29.07.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на
ответника паричен кредит в размер 816,41 лв. и застраховка от 0 лв. за срок от
12 месеца. Твърди, че договорът бил изготвен на шрифт “Garamond”, размер
12, като в него се съдържала информация за условията за прилагане на
фиксирания годишен лихвен процент и правото на отказ от договора, а в
погасителния план – информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Твърди, че дружеството е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума чрез превеждането й на
търговски партньор, а за ответника възникнало задължение за погасяването й
до 01.08.2021 г., ведно с възнаградителната лихва, на 12 равни месечни
вноски, всяка от 76,46 лв. Ищецът сочи, ответницата преустановила
плащането след 01.02.2021 г. до когато били заплатени общо 5 вноски.
Съгласно договорните условия това неизпълнение породило правото на
ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем от датата на падежа на
втората поредна неплатена вноска – 01.03.2021 г. Сочи, че за допуснатата от
ответника забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва, което за
периода на претенцията – от 01.03.2021 г. – 16.10.2021 г. е в размер на 31,58
1
лв. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на вземанията му по договор за потребителски кредит №
CREX-18001377/29.07.2020 г. от ответника, за сумите както следва: 494,48 лв.
– главница, ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното й
изплащане; 50,68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до
01.08.2021 г.; 31,58 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от
01.03.2021 г. до 16.10.2021 г., за които е издадена заповед № 1013/01.11.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2027/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва да се
дължат претендираните суми на посочените от ищеца основания. Възразява,
че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на специалните
изисквания на ЗПК – размерът на шрифта на някои части от договора е по-
малък от 12; не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на
годишния процент на разходите; погасителният план не съдържа разбивка на
плащанията по главница, лихви и разноски за всяка вноска; договорът не
съдържа информация за правото на потребителя да се откаже от договора и
какви са сроковете за това; към договора не са приложени общи условия,
подписани от потребителя на всяка страница. Оспорва кредитът да е усвоен
чрез плащане на цената на закупената стока на търговски партньор. Счита, че
не би могло да се дължи плащане на два вида лихви за един и същ период.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. На тях са
противопоставени насрещни възражения с правно основание чл.22, вр. чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.12, т.20 и ал.2 ЗПК – за недействителност на договора
за потребителски кредит поради неспазване на специалните изисквания на
ЗПК. Уважаването на исковете, с оглед твърденията на ищеца и възраженията
на ответника, е предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки: че между страните е възникнало
правоотношение по сключен договор за потребителски заем № CREX-
18001377/29.07.2020 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че шрифтът на
текста на договора е не по-малък от 12; че договорните условия включват
посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 към чл.11, ал.1, т.10 ЗПК начин, условията за издължаване на кредита от
2
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разходи, а когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора
за кредит – посочване, че информацията, съдържаща се в погасителния план,
е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави заетата сума по твърдения начин – чрез
заплащането й на упълномощен търговски партньор; че ответникът е
уведомен за упражняване на правото на ищеца да превърне кредита в
предсрочно изискуем, а при установяване на посоченото – и размера на
непогасения остатък от главница и договорната лихва и на обезщетението за
забава.
От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиващ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
18001377/29.07.2020 г. се установява, че ищецът се задължил да предостави
на ответника кредит за закупуване на климатик марка „Sang” на стойност
949,00 лв., както и за заплащане на застрахователна премия от 67,41 лв. за
застраховка „Сигурност на плащанията“ за включване в групова полица №
5/2008 г. В договора е удостоверено, че ответникът заплатил първоначална
вноска от 200 лв., а остатъкът от кредита следвало да бъде предоставен от
ищеца чрез плащане на упълномощените търговски партньори (чл.1 от
условията по договора). Съгласно параметрите на договора и чл.1 и 2 от
условията по него, ответникът дължал връщане на главницата от 816,41 лв.,
ведно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент за срока на
договора от 29,35 %, платими на 12 равни месечни вноски от по 79,46 лв.
всяка, първата – дължима на 01.09.2020 г., а последната – на 01.08.2021 г. В
чл.3 от условията по договора било уговорено, че в случай на забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение до длъжника. В чл.4 от договора била
уговорена последователност на погасяване на вземанията – разноски, лихви,
3
главница. Видно съдържащите се в кредитното досие сертификат № CREX-
18001377 и Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, с
посредничеството на ищеца съгласно сключения между страните договор,
ответникът бил застрахован при „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ по договор за
застраховка „Закрила на плащанията плюс“ срещу застрахователна премия от
9 % от финансираната сума, дължима еднократно, която съгласно чл.7 от
Общите условия е платима от застрахования.
Съществените елементи на съдържанието на правоотношението –
възмездно предоставяне на заем на физическо лице, необслужващ
търговската, професионалната или стопанската му дейност, сочат, че
сключеният между договор по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което
спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния
закон. Чл.10, ал.1 ЗПК урежда императивното изискване всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза,
текстът на договора за кредит е изпълнен с компютърен шрифт „Garamond” с
височина на кегела 12 pt, а заглавията на разделите – с компютърен шрифт
„Garamond” с височина на кегела 11,5 pt, но само с главни букви, чиято
височина е по-голяма от височината на текста с малки букви със същия
шрифт и височина на кегела 12 pt. Съдът кредитира експертизата като пълна,
обоснована и компетентно дадена. В констативно-съобразителната част на
заключението и при изслушване на експертизата са описани подробно
методът както на изследване, така и на проверка на резултата, в т.ч. и на какво
се дължи грешката при отпечатване, сканиране и конвентиране, която
ответникът интерпретира като вътрешно противоречие в експертизата.
Възраженията му са основани на негови изследвания – измерване на текста
на договора с линия и на сравнение между текста на договора и този на
отговора на исковата молба, който бил изписан с височина на шрифта 12. Те
не биха могли да внесат съмнение в обосноваността на заключението, най-
малко защото измерването се извършва на определени главни и малки букви,
посочени от вещото лице и защото сравнение на размера – дори само
визуално, може да се извършва единствено на текстове, изписани на един и
същ шрифт. Съдът не намира, че изписването на заглавията на разделите с
главни букви на компютърен шрифт „Garamond” с височина на кегела 11,5 pt,
нарушава изискването на чл.10, ал.1 ЗПК. Целта на тази норма е да препятства
включване на условия, които поради малкия шрифт, потребителят няма да
прочете, ще пренебрегне или ще счете за маловажни при сключване на
договора. Заглавията на разделите самостоятелно не съдържат условия по
договора, поради което такъв риск изначално е изключен. Дори да се приеме,
че изискването е формално, то съгласно заключението, височината на този
текст е по-голяма от височината на текста с малки букви със същия шрифт и
4
височина на кегела 12 pt. Размерът на шрифта на останалите документи в
кредитното досие, свързани със сключената застраховка, плащането към
търговеца и издадената кредитна карта, по която вземания не се претендират,
е ирелевантен.
Неоснователно се възразява, че в договора не е посочен годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит с посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. В раздел „Параметри и условия“ на договора в пункт 7
и 8 са посочени обща стойност на плащанията, включително и първоначална
вноска (1 153,52 лв.) и годишен процент на разходите (33,65 %), а в чл.2 от
договора – допусканията при изчисляване на годишния лихвен процент
(началната дата е датата на подписване на договора, годината има 365 дни,
договорът е валиден за целия срок и страните изпълняват точно задълженията
по него). Останалите допускания на т.3 от Приложение № 1 към чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК касаят договори за кредит с променлив лихвен процент, с различни
възможности и начини за усвояване, договори за кредит под формата на
овърдрафт, договори за кредит с неопределен срок или без посочване на
погасителни вноски, размер на кредита или с различни лихвени проценти в
различни периоди, поради което не са приложими към процесния кредит.
Договорът включва условията за издължаване на кредита съобразно
изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в него е инкорпориран
погасителен план, съдържащ посочване на размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, а чл.8 от договора съдържа
информация за правото на потребителя във всяко време да получи
безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания съгласно чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Изискването за предоставяне на информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването по чл.11, ал.1, т.11
ЗПК, както и производното от него – предоставеният на потребителя
погасителен план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, са
важими единствено когато кредитът се олихвява с различни лихвени
проценти. Същото следва не само буквално от текста на двете норми, а и от
целта им – да се осигури яснота как промяната на лихвения процент влияе
върху оскъпяването на кредита, което при кредити с фиксиран лихвен
процент е лишено от значение. В същия смисъл е тълкуването на чл.10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., транспонирана със специалния
закон (§ 2 от ДР на ЗПК), дадено по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s.
срещу Klara Biroova – в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
5
предназначена за погасяването на тази главница (по същия въпрос и за
приложение на тълкуването по кредити с фиксиран лихвен процент –
Решение № 106/ 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на III Г.О. на ВКС).
Ищецът нито се позовава на общи условия, нито текстът на договора за
кредит препраща към такива, поради което няма основание да се приеме, че
договорът е сключен при общи условия. Дори да се приеме, че частта от
договора, озаглавена „Условия по договора“ съставлява общи условия, то
всяка страница е подписана и от двете страни, поради което изискването на
чл.11, ал.2 ЗПК е спазено. При служебна проверка и на останалите
предпоставки по чл.22 ЗПК и чл.7, ал.3 ГПК, чл.24, вр. чл. 143 – 148 ЗЗП,
съдът не установи основания за недействителност на договора за кредит,
съответно частична нищожност поради неравноправен характер на клаузи в
него. С оглед изложеното до тук, договорът е действителен и е породил
правата и задълженията на страните, включени в съдържанието на
правоотношението.
От представения с кредитното досие дубликат на фактура №
**********/29.07.2020 г. на „Технополис България“ ЕАД, носещ неоспорения
по авторство подпис на ответницата, е видно, че цената на стоката, е
заплатена на продавача както следва: 200 лв. – в брой и 749 лв. – с кредитна
карта на ищеца. Посоченото дава основание на съда да заключи, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави кредита до 749 лв. чрез плащане на
продавача на стоките, по начина, уреден в чл.1 от условията по договора и да
приеме оспорванията в тази връзка, в т.ч. и по въпрос № 1 от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, за неоснователни. Понеже фактурата
установява, че цялата първоначална вноска от 200 лв. е платена на продавача
на стоката в брой, няма основание да се приеме, че застрахователната премия
е платена и включена изцяло в тази вноска. Аргумент за същото следва и от
размера на застрахователната премия – 67,41 лв., или 9 % от финансирана
сума 749 лв. Че застрахователната премия не е платена при сключване на
договора се установява и от заключението по заключението по задача № 1 на
съдебно-счетводната експертиза, сочещо начина на усвояване на кредита –
плащане на 749 лв. на „Технополис България“ ЕАД и предоставяне на
застраховка с премия в размер 67,41 лв. Тъй като заплащането на
застрахователната премия е част от финансираните с договора услуги,
усвояването на тази част от кредита е предпоставено от установяване, че
ищецът е изпълнил задължението на ответника по чл.7 от Общите условия за
застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на кредитополучателите на
кредит за покупка на стоки на изплащане. Такова плащане ищецът не твърди,
защото в исковата молба сочи, че закупената застраховка е в размер на 0 лв.,
т.е. че с кредита е финансирал само покупката на стоката. По тази причина
съдът не дължи указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК за този факт (така напр.
Решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на I Г.О. на ВКС).
Твърденият от ищеца начин на усвояване на кредита над 749 лв. до 816,41 лв.
– по сметка на търговеца, не се установи, а доказателства за заплащане на
6
застрахователната премия от 67,41 лв. не се съдържат нито в кредитното
досие, нито се извеждат от другите ангажирани доказателства. Всичко
изложено дава основание на съда да приеме, че кредитът е усвоен в размер
749 лв. и това е главицата, чието заплащане ответникът е дължал.
Представеното извлечение по кредит CREX-18001377 съдържа
извънсъдебното признание на ищеца за частично погасяване на кредита с
плащания от 01.09.2020 г. – 77,92 лв., 11.11.2020 г. – 167,53 лв., 10.12.2020 г. –
83,76 лв. и 04.01.2021 г. – 79,15 лв. или общо в размер 408,36 лв., което
преценено по реда на чл.175 ГПК се явява съответно заключението по
експертизата, както и на заявеното от особения представител на ответника, че
не оспорва стоката да е получена и кредитът да е частично погасен в
посочените размери. Съобразно погасителния план, констативно-
съобразителната част на заключението по задача № 2 (таблица на стр.3-4) и
посоченото в Част II, т.7 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация по потребителски кредити, 5,62 лв. от главницата по всяка
погасителна вноска съставлява плащане на застрахователна премия. Така
вноска № 1 се състои от главница в размер 52,52 лв. и възнаградителна лихва
върху непогасената част от главницата съобразно годишния лихвен процент и
условията за прилагането му (чл.2 от условия на договора) – 20,44 лв. Така
плащането от 77,92 лв. на падежа 01.09.2020 г. е погасило изцяло вноската –
72,96 лв., като ответникът е надвнесъл 4,96 лв. До следващото плащане –
11.11.2020 г. са падежирали общо две вноски с главница по първата – 55,29
лв., а по втората – 56,78 лв. Обезщетението за забава в плащането било в общ
размер 2,56 лв. (сбор съответно от обезщетенията от 1,09 лв. за първата
вноска и 0,66 лв. – за втората), изчислено по формулата на чл.3 от договора и
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. Съобразно поредността
на погасяване, уговорена между страните в чл.4 от условията по договора,
обезщетението е било погасено с надвнесените суми и е останала надвнесена
разлика от 2,40 лв. Плащането от 167,53 лв. и този остатък изцяло са
погасили падежиралите втора и трета вноски – главниците от 55,29 лв. и
56,78 лв. и възнаградителната лихва съответно от 18,81 лв. и 17,15 лв.,
изчислени по посочения по-горе начин върху съответно оставащата неплатена
обща главница. След погасяване на падежиралите към 11.11.2020 г.
задължения от общо 148,03 лв., останала надвнесена сума от 21,90 лв.
Съгласно поредността по чл.4 от условията по договора, с тази сума била
погасена изцяло възнаградителната лихва по четвъртата вноска – 15,44 лв.
(върху неплатения остатък от главница) и частично – до 6,46 лв. от
главницата по тази вноска от общо 58,21 лв. За неплатената част от 51,75 лв.
съгласно чл.3 от договора се следва обезщетение за забава, което от падежа
до датата на следващото плащане – 10.12.2020 г. е в размер на 0,14 лв. С
платените на посочената дата 83,76 лв. обезщетението било изцяло погасено,
а остатъкът 83,62 лв. послужил за погасяване на останалата неплатена
главница по четвърта вноска – 51,75 лв., след което останали надвнесени
7
31,87 лв. С тях било погасено задължението по пета вноска с падеж
01.01.2021 г. изцяло по възнаградителна лихва (13,68 лв. върху остатъка от
неплатена главница) и частично – до 18,19 лв. главницата от общо 59,87 лв.
Върху неплатения остатък от 41,68 лв. след падежа и до следващото плащане
– на 04.01.2021 г. била дължима законна лихва от 0,05 лв., платена изцяло с
внесената на посочената дата сума от 79,15 лв. Остатъкът от нея – 79,10 лв.
погасил задължението за заплащане на главницата по петата вноска – 41,68
лв., като останали надвнесени 37,42 лв. С тях била погасена изцяло
договорната лихва по шестата вноска – 11,88 лв. (върху остатъка от неплатена
главница), а остатъкът от 25,54 лв. се отнесъл съгласно чл.4 от договора за
погасяване на главницата по тази вноска – общо от 61,47 лв., от които
останали непогасени – 35,93 лв. След посочената дата не се твърди и не се
установява погасяване на остатъка от задълженията чрез плащане или по друг
начин.
Така съдът приема, че първите пет вноски са погасени изцяло, а шестата
– с падеж 01.02.2021 г. – частично, като от нея останали непогасени 35,93 лв.
по главница. Явно от горното изложение, съдът не кредитира съдебно-
счетоводната експертиза в частта по задача № 2 и допълнителната експертиза.
Основание за посоченото е, че вещото лице е извършило изчисленията при
главница от 816,41 лв., докато се установи на ответника да е предоставен
кредит от 749 лв. Посоченото, както и обстоятелството, че погасителният
план е изготвен за главница от 816,41 лв., налага на основание чл.162 ГПК
извършването на гореизложеното изчисление на дължимите главница и
възнаградителна лихва съобразно уговорените фиксиран лихвен процент и
начин за погасяване.
Предвид липсата на плащания по кредита след 04.01.2021 г.,
обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
предвидена в чл.3 от условията към договора – просрочие или неплащане на
две месечни вноски, е била осъществена към 01.04.2021 г., когато съгласно
договора е настъпил падежът на вноска № 8. Ищецът не твърди да е уведомил
ответника за упражняване на правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Макар в договора да е уговорено, че не се дължи уведомяване на
длъжника за упражняване на правото на кредитора да отнеме
преимуществото на срока, съгласно разрешението в т.18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, приложимо
за ищеца предвид качеството му, изискуемостта настъпва не само с
обективния факт на неплащане на определен брой вноски, но след обявяване
на длъжника на предсрочната изискуемост. Именно с обявяването, той
упражнява потестативното си право на едностранна промяна на договора.
Едва след като кредиторовото уведомление е достигнало до длъжника,
настъпват неблагоприятните за него последици от загубване на
преимуществото на срока, ако към този момент са били налице и обективните
предпоставки за възникване на това право (така и Решение № 23/24.03.2015 г.
по т.д. № 1717/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.
8
№ 1153/2014 г. на II Т.О. на ВКС). Понеже липсва форма за посоченото
уведомяване, не само нарочната покана, но и всяко изходящо от кредитора
изявление, че поради неплащане на определения от договорните условия брой
погасителни вноски (или други уговорени обстоятелства), ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. По тези съображения исковата молба
също би могла да съставлява такова уведомление за упражняване на правото,
като връчването й е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост
(така напр. Решение №139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на I Т.О. на ВКС;
Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015 г. на ВКС, на II Т.О. на ВКС и
мн.др.).
В случая няма основание да се счете, че вземането на ищеца е станало
изискуемо преди срока, защото не се твърди, а и не се установява ответникът
да е получил от ищеца уведомление за упражняване на правото да превърне
кредита в предсрочно изискуем. Исковата молба не би могла да се счете за
уведомление, защото е предявена след изтичане на крайния срок на договора
(след 01.08.2021 г.), с настъпване на който вземането е станало изискуемо на
това основание. Макар и изискуемо на различно от заявеното основание,
вземането на ищеца по договора за кредит съществува, поради което не може
да бъде отречено в производството по чл.422 ГПК (в същия смисъл Решение
№ 15/09.05.2017 г. по търг.д. № 60034/2016 г. на I Г.О. на ВКС; Решение №
7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение №
184/04.07.2017 г. по гр.д. № 60361/2016 г. на IV Г.О. на ВКС). Посоченото е
така, защото предметът на исковото производство по чл.422 ГПК се определя
от правното твърдение на ищеца (кредитор) в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение (приетото в т.17 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид размера на главницата (749 лв.) и след приспадане на
извършеното плащане с това основание (общо 308,21 лв.), остават дължими
440,79 лв. Изчислена съгласно уговорения фиксиран лихвен процент върху
реално предоставената главница, възнаградителната лихва за целия срок на
договора е в общ размер 125,79 лв. След приспадане на плащанията с това
основание (общо 97,44 лв.), остават дължими 28,35 лв. за периода от
01.03.2022 г. (падежът на първата вноска, по която не е платена
възнаградителна лихва) до крайния срок на договора – 01.08.2022 г.
Неизпълнението на задължението за плащането на главницата на падежните
дати, уговорени в погасителния план и до изтичане на срока на договора,
предпоставя съгласно чл.3 от условията по договора и на общо основание –
чл.86, ал.1 ЗЗД дължимост на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. То е дължимо от 01.02.2021 г., когато е настъпил падежът на първата
останала частично непогасена вноска, но се претендира от 01.03.2021 г. и до
16.10.2021 г. При съобразяване на размера на отпуснатия кредит, дължимият
9
остатък от главницата и уговорения начин на погасяването й (на вноски с
размери, по-малки с 5,62 лв. от посоченото в погасителния план), както и с
оглед формулата по чл.3 от условията по договора, съдът на основание чл.162
ГПК определи размера на обезщетението на общо 16,91 лв. (за периода от
01.03.2021 г. до 16.10.2021 г.: по вноска № 7 – 4,03 лв., по вноска № 8 – 3,49
лв.; по вноска № 9 – 3,13 лв.; по вноска № 10 – 2,62 лв., по вноска № 11 – 2,10
лв. и по вноска № 12 – 1,54 лв.).
Така ответникът дължи на ищеца по договора за потребителски кредит
№ CREX-18001377/29.07.2020 г. заплащане на сумите 440,79 лв. – главница;
28,35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.08.2022 г.
и 16,91 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 01.03.2021 г. до
16.10.2021 г. Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а в
останалата част – да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в размер на 75 лв. (25 лв. за заплащане на
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), от които му се
следват пропорционално 63,60 лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски от общо 825 лв. (25 лв. за дължимата държавна такса съобразно
чл.72, ал.1 ГПК, 300 лв. възнаграждение за особен представител и общо 500
лв. за възнаграждения за вещи лица). Доколкото ищецът е представляван от
юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената
норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така
общият размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство
пред настоящата инстанция, е 925 лв., от които пропорционално на уважената
част от исковете, му се следват 784,36 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. С.
В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ул.*** дължи на
„БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно дружество,
10
регистрирано в Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в
гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, блок 14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С., както
следва: сумата от 440,79 лв. /четиристотин и четиридесет лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № CREX-18001377/29.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 28,35
лв. /двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ – възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.08.2022 г. по договор за потребителски
кредит № CREX-18001377/29.07.2020 г. и сумата от 16,91 лв. /шестнадесет
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва за периода от 01.03.2021 г. до
16.10.2021 г., за които е издадена заповед № 1013/01.11.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2027/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за
сумата над присъдените 440,79 лв. /четиристотин и четиридесет лева и
седемдесет и девет стотинки/ до претендираните 494,48 лв. /четиристотин
деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, или за сумата от
53,69 лв. /петдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ – главница; в
частта за сумата над присъдените 28,35 лв. /двадесет и осем лева и тридесет и
пет стотинки/ до претендираните 50,68 лв. /петдесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, или за сумата от 22,33 лв. /двадесет и два лева и тридесет и три
стотинки/, както и за периода след 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. –
възнаградителна лихва и в частта за сумата над присъдените 16,91 лв.
/шестнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ до претендираните 31,58 лв.
/тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, или за сумата от 14,67 лв.
/четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.С., ул.*** да заплати на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
акционерно дружество, регистрирано в Търговския и фирмен регистър при
Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, блок 14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С.
сумата от 63,60 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/ ,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете и сумата от 784,36 лв. /седемстотин осемдесет и
четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждения на особен
представител и вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
11
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12