Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,29.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №1673 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.459, ал.5 от КЗ,
вр с чл.448, ал.7, вр с ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от Д.Н.Н. против
З. ”О.З.” АД, с която се твърди, че ищецът, от 29.05.2015г. работи в
„Топлофикация –Плевен“ЕАД, на длъжност „Ел. монтьор по изпитване на ел.
съоражения“. Твърди се, че на 20.05.2016г., между работодателя и ответника, е
сключен договор за групово застраховане, застраховка „Злополука”, с покрит риск
„Трудова злополука”, като е застраховал 206 броя работниците в дружеството
срещу следните покрити рискове по полицата: смърт на застрахования в резултат
на трудова злополука през срока на договора; трайна загуба на трудоспособност
на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора и
временна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора, срещу обща застрахователна сума в размер на
16 161 122.88 лева. Твърди се, че груповата застраховка е сключена по
средносписъчен състав, тоест при условията на т.21.2, предл. трето от Общите
условия на застраховка „Злополука” (наричани по-долу накратко „Общи условия”),
които са неразделна част от застрахователния договор съгласно чл.348, ал.1 от КЗ.Твърди се, че застрахователната сума за 1 /едно/ лице е в размер на 7
годишни брутни работни заплати по средносписъчен състав или същата е в размер
на 78 452.00 лева (седемдесет и осем хиляди и четиристотин петдесет и два
лева), получена като деление на общата застрахователна сума за средносписъчния
състав на застраховащия и броя на застрахованите лица - 206 по
полицата.Договорът за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука” е сключен за сметка на работодателя
„Топлофикация-Плевен” ЕАД на основание чл.52 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука”.Твърди се, че за
сключения застрахователен договор ответното дружество е издало застрахователна
полица № 0501-580-2016-00003/20.05.2016г.,
със срок на застраховката 12 /дванадесет/ месеца, считано от 25.05.2016г. до
24.05.2017г. Неразделна част от сключения застрахователен договор са Общите
условия на застраховка „Злополука” на ответното застрахователно дружество.Твърди
се, че ищецът на 01.12.2016г. в 10,40 часа е претърпял трудова злополука в цех
„Електро” в „Топлофикация-Плевен” ЕАД. С разпореждане №
51()4-14-66/09.12.2016г. на НОИ-ТП- Плевен злополуката е приета за трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.При трудовата злополука получил термични
изгаряния, не повече от втора степен, на няколко области от тялото.Вследствие
на претърпяната трудова злополука в продължение на 485 дни бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност, считано от 01.12.206г. до 29.04.2018г.На
21.05.2018г. с експертно решение №1697-091/21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***”
ЕАД бил освидетелстван с 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3
/три/ години, считано от 01.05.2018г., като трайната загуба на трудоспособност
в резултат на трудовата злополука е определена на 38% /тридесет и осем
процента/.Твърди се, че през месец декември 2016г. работодателят е уведомил
ответника за настъпилата трудова злополука, въз основа на което в ответното
дружество била образувана застрахователна преписка (щета) № 0501-580-0002-2016.На
01.06.2017г. ответникът му платил обезщетение по т.З от полицата, раздел
„Покрити рискове и размер на обезщетенията”, в размер на 83.35 лева за временна
загуба на трудоспособност, продължила над 121 дни.С молба, вх.№037/21.11.2018г.
на „ОЗК-Застраковане” АД,ищецът поискал от ответника да му плати обезщетение по
т.2 от полицата, раздел „Покрити рискове и размер на обезщетенията”, за
установената, съобразно експертното решение на ТЕЛК, трайна загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука, възникнала през срока на
договора.С писмо изх.№16-1127/07.12.2018г. ответното дружество му отговорило,
че при определяне на обезщетението, което
е платено, експертно решение №1697- 091/21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***”
ЕАД не е взето под внимание, тъй като срока на застрахователната полица е със
срок на валидност от 25.05.2016г. до 24.05.2017г., с което писмо на практика
ответникът направил отказ да плати
обезщетение по т.2 полицата, раздел „Покрити рискове и размер на обезщетенията”,
за установената трайна загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука.Ищецът счита, че отказът на
ответното застрахователно дружество да плати застрахователно обезщетение за
трайната загуба на трудоспособност в резултат на трудовата злополука, е
неоснователен, за което навежда следните доводи:
Съгласно т.21.2.1 от Общите условия на
застраховка „Злополука” при застраховките по средносписъчен състав, както е в
случая, застраховани са лицата, които са в трудови правоотношения със Застраховащия
/в случая „Топлофикация- Плевен” ЕАД/ и чиито длъжности са посочени в
поименното щатно разписание към момента на настъпване на застрахователното
събитие и за които е платена дължимата застрахователна премия. В случая
длъжността, която заема в „Топлофикация-Плевен” ЕАД - „Ел.монтьор по изпитване
на ел.съоръжения”, е била посочена в поименното щатно разписание на дружеството
към момента на настъпване на застрахователното събитие, което
обстоятелство.Съгласно т.55 от Общите условия при трайна загуба на
трудоспособност в резултат на злополука на Застрахования се изплаща процент от
застрахователната сума, равен на процента на загубената трудоспособност,
определен от ЗМК на Застрахователя, ТЕЛК или НЕЛК.В случая, за трайната загуба
на трудоспособност е освидетелстван с експертно решение №1697-091/21.05.2018г.
на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД, като трайната загуба на трудоспособност в резултат
на трудовата злополука е определена на 38% /тридесет и осем
процента/.Следователно, застрахователното обезщетение за трайната загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука, което дължи ответното застрахователно дружество, е
в размер на 29 811.76 лева, която сума представлява 38% от застрахователната
сума за 1 /едно/ лице, от 78 452.00 лева.В случая ответникът е извършил в
размер на 83.35 лева за временна загуба на трудоспособност, продължила над 121
дни. Съгласно т.62 от Общите условия на застраховка „Злополука”, ако е
извършено плащане за временна загуба на трудоспособност и Застрахованият вледствие
на същата злополука придобие трайна загуба на трудоспособност, Застрахователят
изплаща определеното обезщетение за трайна загуба, като удържа изплатената вече сума за временна
загуба на трудоспособност. С оглед на тази клауза от ОУ от дължимото обезщетение за трайна загуба на
трудоспособност, което счита, че е в размер на 29 811.76 лева, следва да се
приспадне платеното обезщетение за
временна загуба на трудоспособност в размер на 83.35 лева, поради което намира,
че ответното дружество му дължи застрахователно обезщетение за трайна загуба на
трудоспособност в размер на 29 728.41 лева.Съгласно т.56 от Общите условия
процентът на трайна загуба на трудоспособност се установява с решение на ТЕЛК,
НЕЛК или ЗМК на Застрахователя, но не по-рано от три месеца и не по-късно от
една година от датата на злополуката. В случая експертното решение на ТЕЛК, с
което е освидетелстван за трайна загуба на трудоспособност, е издадено на
21.05.2018г., тоест издадено е по-късно от една година от датата на
злополуката. В случая издаването на
експертното решение от ТЕЛК е било съобразено с разпоредбата на чл.70, ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза, според която норма, когато лицето е било
във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за
дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната
неработоспособност по болничните листове. Ищецът е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност в продължение на 495 дни, поради тежките изгаряния
и съществуващата реална опасност за живота му, която продължила до
29.04.2018г., като е инвалидизиран, считано от 30.04.2018г.Счита, че в този
смисъл становището на ответника, че не взема под внимание решението на ТЕЛК,
тъй като срокът на валидност на полицата е до 24.05.2017г., а решението на ТЕЛК
е издадено на 21.05.2018г., е неоснователно, тъй като застрахователното събитие
на 01.12.2016г. безусловно е настъпило по време на действие на застрахователния
договор, а решението на ТЕЛК е издадено в съответствие с изискването на чл.70,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.Вследствие изпадането си в забава,
ответникът му дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 666.67 лева
върху претендираната част от 24 000.00 лева от дължимото застрахователно
обезщетение за периода от 08.12.2018г. - датата, следваща датата на отказа на
ответника да плати обезщетение за трайна
загуба на трудоспособност до 17.03.2019г.Горепосочените обстоятелства обуславя
правният му интерес да предявя настоящите искове с правно основание чл.448,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с които да претендира заплащането на застрахователно
обезщетение от ответника за трайна загуба на трудоспособност в резултат на
трудовата злополука, настъпила на 01.12.2016г.:
1. На основание чл.448, ал.1 вр. с ал.7 във
вр. с чл.459, ал.З и ал.5 вр. чл.441, ал.1 от Кодекса на застраховането вр. е
чл.10, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука” съдът да осъди ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати сумата от 24 000.00 лева /двадесет и
четири хиляди лева/, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение
по т.2 от раздел „Покрити рискове и размер на обезщетенията” от застрахователна
полица № 0501-580- 2016-00003/20.05.2016г., за трайна загуба на трудоспособност
в резултат на трудовата злополука, настъпила на 01.12.2016г., цялото в размер
на 29 728.41 лева (двадесет и девет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и
41 стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до датата на окончателно изплащане на застрахователното
обезщетение.
2. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати обезщетение за
забавено плащане в размер на 666.67 лева върху претендираната част от 24 000.00
лева от дължимото застрахователно обезщетение за периода от 08.12.2018г. -
датата, следваща датата на отказа на ответника да плати обезщетение за трайна
загуба на трудоспособност до 17.03.2019г.Претендира разноски.
В срока по чл.133 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, съобрази доводите и възраженията на страните, констатира следното:
По делото не е спорно, че ищецът,
от 29.05.2015г. работи в „Топлофикация –Плевен“ЕАД, на длъжност „Ел. монтьор по
изпитване на ел. съоражения“. Видно от приложените доказателства, че на
20.05.2016г., между работодателя и ответника, е сключен договор за групово
застраховане, застраховка „Злополука”, с покрит риск „Трудова злополука”, като
е застраховал 206 броя работниците в дружеството срещу следните покрити рискове
по полицата: смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през срока
на договора; трайна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на
трудова злополука през срока на договора и временна загуба на трудоспособност
на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора, срещу
обща застрахователна сума в размер на 16 161 122.88 лева. За сключения
застрахователен договор ответното дружество е издало застрахователна полица №0501-580-2016-00003/20.05.2016г.,
със срок на застраховката 12 /дванадесет/ месеца, считано от 25.05.2016г. до
24.05.2017г. Неразделна част от сключения застрахователен договор са Общите
условия на застраховка „Злополука” на ответното застрахователно дружество.Не е
спорно, че ищецът на 01.12.2016г. в 10,40 часа е претърпял трудова злополука в
цех „Електро” в „Топлофикация-Плевен” ЕАД. С разпореждане №
51()4-14-66/09.12.2016г. на НОИ-ТП- Плевен злополуката е приета за трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Вследствие на претърпяната трудова
злополука в продължение на 485 дни е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, считано от 01.12.206г. до 29.04.2018г.На 21.05.2018г. с
експертно решение №1697-091/21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД е освидетелстван
с 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3 /три/ години, считано от
01.05.2018г., като трайната загуба на трудоспособност в резултат на трудовата
злополука е посочена в Решението на 38%
/тридесет и осем процента/.
През месец декември 2016г. работодателят
е уведомил ответника за настъпилата трудова злополука, въз основа на което в
ответното дружество била образувана застрахователна преписка (щета) №
0501-580-0002-2016.На 01.06.2017г. ответникът е платил обезщетение по т.З от полицата,
раздел „Покрити рискове и размер на обезщетенията”, в размер на 83.35 лева за
временна загуба на трудоспособност, продължила над 121 дни.С молба,
вх.№037/21.11.2018г. на „ОЗК-Застраковане” АД, ищецът е поискал от ответника да
му плати обезщетение по т.2 от полицата, раздел „Покрити рискове и размер на
обезщетенията”, за установената, съобразно експертното решение на ТЕЛК, трайна
загуба на трудоспособност в резултат на трудовата злополука, възникнала през
срока на договора.С писмо изх.№16-1127/07.12.2018г. ответното дружество му
отговорило, че при определяне на обезщетението, което е платено, експертно решение №1697-
091/21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД не е взето под внимание, тъй като
срока на застрахователната полица е със срок на валидност от 25.05.2016г. до
24.05.2017г., с което писмо на практика ответникът направил отказ да плати обезщетение по т.2 полицата, раздел
„Покрити рискове и размер на обезщетенията”, за установената трайна загуба на трудоспособност в резултат
на трудовата злополука.
Спорен по делото е въпроса за
процента на нетрудоспособност, дължи ли се претендираната сума от ответника по
застрахователния договор.
Съгласно чл.394 от КЗ, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да изплати застрахователното обезщетение, съгласно
условията на застрахователното договор. Застрахователното събитие е настъпило
по време на действие на договора, когато е претърпял злополуката.Тогава е
настъпило увреждащото събитие, като продължаването повече от 180 дни е дало
основание на органите на медицинската експертиза да определят на ищеца, след
изтичане на отпуска за временна неработоспособност, процента на трайна
неработоспособност.Трайната неработоспособност вследствие на злополуката
представлявана покрития от застрахователя риск, но застрахователното събитие е
моментът, в който е настъпила увредата.Неработоспособността, било временна или
трайна, е в следствие на злополуката, а не е самостоятелно съществуващ факт.Тя/неработоспособността/
не може да се счита за застрахователно събитие, такова е злополуката- тя е
застрахователния риск, онази обективно съществуваща вероятност от увреждане,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото
лице.Съгласно т.56 от Общите условия процентът на трайна загуба на
трудоспособност се установява с решение на ТЕЛК, НЕЛК или ЗМК на
Застрахователя, но не по-рано от три месеца и не по-късно от една година от
датата на злополуката. В случая експертното решение на ТЕЛК, с което е
освидетелстван за трайна загуба на трудоспособност, е издадено на 21.05.2018г.,
тоест издадено е по-късно от една година от датата на злополуката. Издаването на
експертното решение от ТЕЛК е било съобразено с разпоредбата на чл.70, ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза, според която норма, когато лицето е било
във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за
дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност
по болничните листове. Ищецът е бил в отпуск, поради временна
неработоспособност в продължение на 495 дни, поради тежките изгаряния и
съществуващата реална опасност за живота му, която продължила до 29.04.2018г.,
като е инвалидизиран, считано от 30.04.2018г. В този смисъл становището на
ответника, че не взема под внимание решението на ТЕЛК, тъй като срокът на
валидност на полицата е до 24.05.2017г., а решението на ТЕЛК е издадено на
21.05.2018г., е неоснователно, тъй като застрахователното събитие на
01.12.2016г. безусловно е настъпило по време на действие на застрахователния
договор, а решението на ТЕЛК е издадено в съответствие с изискването на чл.70,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. При това положение съдът приема,
че уговорения в Договора срок по чл.55, ал.1 от ОУ е в явно противоречие с разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза и следва да се приложи подзаконовия НА.
Съгласно т.21.2 от Общите условия на
застраховка „Злополука”, са предвидени два начина на застраховане при групови
застраховки- по средносписъчен състав и
по приложен поименен списък на застрахованите лица.От приложената на
л.11 застрахователна полица е видно, че
е по средносписъчен състав. Застраховани са лицата, които са в трудови
правоотношения със Застраховащия /в случая „Топлофикация- Плевен” ЕАД/ и чиито
длъжности са посочени в поименното щатно разписание към момента на настъпване
на застрахователното събитие и за които е платена дължимата застрахователна
премия. Длъжността, която е заемал в „Топлофикация-Плевен” ЕАД - „Ел.монтьор по
изпитване на ел.съоръжения”, е била посочена в поименното щатно разписание на
дружеството към момента на настъпване на застрахователното събитие.Съгласно
т.55 от Общите условия при трайна загуба на трудоспособност в резултат на
злополука на Застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен
на процента на загубената трудоспособност, определен от ЗМК на Застрахователя,
ТЕЛК или НЕЛК.В случая, за трайната загуба на трудоспособност е освидетелстван
с експертно решение №1697-091/21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД, като
трайната загуба на трудоспособност в резултат на трудовата злополука е
определена на 38% /тридесет и осем процента/.Това е потвърдено и в допълнително
писмо от ТЕЛК-л.201.По делото е допусната СИЕ като ВЛ е посочило два варианта
на изчисление: по чл.8 от НЗЗРС и съгласно полицата.Следователно,
застрахователното обезщетение за трайната загуба на трудоспособност в резултат
на трудовата злополука, което дължи ответното
застрахователно дружество, е в размер на 28811,78 лева, която сума представлява
38% от застрахователната сума за 1 /едно/ лице, съгласно сключения договор,
който има силата на закон между страните по него.Ответникът е извършил в размер
на 83.35 лева за временна загуба на трудоспособност, продължила над 121 дни.
Съгласно т.62 от Общите условия на застраховка „Злополука”, ако е извършено
плащане за временна загуба на трудоспособност и Застрахованият вследствие на
същата злополука придобие трайна загуба на трудоспособност, Застрахователят
изплаща определеното обезщетение за трайна загуба, като удържа изплатената вече сума за временна
загуба на трудоспособност. С оглед на тази клауза от ОУ от дължимото обезщетение за трайна загуба на
трудоспособност, което счита, че е в размер на 28 811.78 лева, следва да се
приспадне платеното обезщетение за
временна загуба на трудоспособност в размер на 83.35 лева, поради което намира,
че ответното дружество му дължи застрахователно обезщетение за трайна загуба на
трудоспособност в размер на 28 728.43 лева, и в случая да се приспаднат от претендираната
частично сума 24000лв.
На следващо място съдът приема, предвид характера на застрахователният договор - двустранна,
алеаторна сделка, с която работодателят обезпечава своята гражданска,
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.200 от КТ,то следва да се намалят
получените суми като обезщетение във връзка с трудовата злополука.По този начин
би се спазил принципа на справедливост
за едно увреждане да не се получават два пъти обезщетения.Видно от
доказателствата по делото е, че между работодателят и работника е сключено
споразумение от 23.12.2016г. за изплащане на имуществени и неимуществени вреди
в размер на 7000лв.Видно от доказателствата по делото е изплатена сума
7214,95лв., която следва да се приспадне от претендираната в размер на 24000лв.При
това положение съдът приема, че следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата-16701,70лв./ след приспадане
на изплатените суми от застраховател и работодател -частичен иск от дължими 28728,43лв./,
а за разликата до претендираните 24000лв. се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По делото е претендирана и лихва за
забава в размер на 666,67лв. за периода 08.12.2018г.-17.03.2019г./вкл./Съгласно
приложените ОУ-стр.17, обезщетението се заплаща в 15 дневен срок след окомплектоване
на документите по щетата.Ищецът е
уведомил застрахователя на 21.11.2018г.-л.45.При това положение съдът приема,
че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за процесния период, като
при изчисления на същата сума върху уважената част от иска с е-калкулатор за
изчисляване на законната лихва, е 463,93лв.В този размер следва да се уважи, а
за разликата до претендираните 666,67лв., се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски общо 1098,06лв., по компенсация.Съдът е съобразил , че ищецът е
направил разноски 120лв. за ВЛ, за
адвокатско възнаграждение 1300лв. и
1010лв.- д.т.Направено от страна на представителя на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба№1/2004г., което
предвид предявените претенции е в размер на 1830лв. и за разноски за ВЛ-120лв.Направено
е възражение от страна представителя на ответника за редуциране на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.Предвид факта, че са предявени два иска, то
същото по Наредбата№1/2004г. е в размер 1830лв., а видно от договора е 1300лв.,
поради и което възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, Плевенски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с Булстат *********, с адрес на управление:***,
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН**********,
на основание чл. 448 от ЗК, сумата от 16701,70лв./ след приспадане на
изплатените суми от застраховател и работодател -частичен иск от дължими
28728,43лв./, представляваща част от дължимо обезщетение по т.2
от раздел
Покрити рискове и размер на обезщетенията” от
застрахователна полица № 0501-580- 2016-00003/20.05.2016г., за трайна загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука, настъпила на 01.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-18.03.2019г.
до датата на окончателно изплащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
претендираните 24000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с Булстат *********, с адрес на
управление:***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н.,
ЕГН**********, на основание чл.86 от ЗЗД
сумата 463,93лв. , представляваща лихва за забава за периода
08.12.2018г.-17.03.2019г./вкл./, върху уважената главница, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до претендираните 666,67лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с Булстат
*********, с адрес на управление:***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН**********, на основание чл.86 от ЗЗД сумата общо 1098,06лв.,
направените по делото разноски, по компенсация.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок, от получаване на
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: