07.10.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Ангелина Латунова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№676 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано от Р.Д.А. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0351-000184/25.05.2019г.,
издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Х., РУ С., за прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, немотивирана, издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и противоречаща на
материалноправни разпоредби и несъобразена с целта на закона, като не се сочат
конкретни такива. Иска се да
бъде постановено решение, с което оспорената заповед да бъде отменена.
Ответната страна – Мл.автоконтрольор към ОД
МВР Х., РУ С.,
не взема становище по оспорването. В придружително писмо от 27.06.2019г.
изрично се посочва, че ответникът е упълномощен да издава ЗППАМ съгласно т.10
от Заповед №272з-906/20.03.2019г. на Директор ОД МВР Хасково.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.2019г. в
гр.С., Д. Н. Д. – мл.автоконтрольор към ОД МВР, РУ С., в присъствието на
свидетели, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 0668140, на Д. А.. за това, че на същата дата, в 02,45ч. в
Свиленград, по ПП-І-8, на кръстовище бул.Б. посока кв.Г., управлявал лек
автомобил Ф. Г., рег.№ Х…КР, собственост на Р.Д.А. ***, без да притежава СУ на
МПС, поради което е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети два броя регистрационни табели с № Х … КР и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №*********.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0351-000184/25.05.2019г. спрямо Р.Д.А. –
като собственик на посочения лек автомобил, допуснала управлението на лекия
автомобил от неправоспособния водач, е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест
месеца, като са посочени отнетите документи - два броя регистрационни табели с
№ Х …КР и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №*********. На
основание чл.60, ал.1 от АПК във вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел
осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на
гражданите е разпоредено допускане предварително изпълнение на заповедта,
считано от 02,45ч. на 25.05.2019г. Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 28.05.2019г., видно от
приложената разписка.
Жалбата е
подадена на 06.06.2019г. в Административен съд – Хасково.
По делото е
представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Х., с която са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3,
т.4, т.5, т.6 и т.7 и т.8 от ЗДвП
конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители от
звената Пътен контрол в РУ при ОД МВР Хасково – полицейски органи по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Въз основа на съставения АУАН е издаден Протокол
за предупреждение към водача – относно отговорност по НК.
Съставен е и АУАН с бланков №0668142
относно извършеното по чл.102, т.1 от ЗДвП нарушение от Р.Д.А., която на
25.05.2019г. – около 02,45ч., по ПП-І-8, на кръстовище бул.Б. посока кв.Г., допуща неправоспособния водач
до управлението на лек автомобил Ф.Г., рег.№ Х ….КР.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото
Заповед №№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Х., както и
неоспореното писмо на началник РУ С., че длъжността на мл.инспектор Г. попада в
посочените по т.10 оправомощени лица като полицейски органи.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност. Посочени са релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП
на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Изрично е посочено в
заповедта, че се издава на Р.А. като собственик на МПС, тъй като е допуснала
управлението на собствения ѝ автомобил от неправоспособен водач, т.е.
описано е конкретното поведение, послужило като основание за издаването на
заповедта, а по делото е безспорно, че лицето, управлявало автомобила, не е
притежавало СУ на МПС. Съгласно чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП прекратява се
регистрацията на пътно превозно средство не само на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, но също и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
е не само извършено от водача на МПС административно нарушение, а и когато
административното нарушение е извършено от лице, което управлява автомобила на
собственика. За налагането на административно наказание законодателят е създал
специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН,
докато прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не
се подчинява на режима на ЗАНН. В този смисъл са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК
за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. Срокът на прекратяване на регистрацията е изрично
посочен и е определен в минималния предвиден от закона – 6 месеца. Към момента
на произнасянето на съда не е изтекъл срокът на предварително изпълнение – до 25.11.2019г.,
и срока за приложение на ПАМ, определен като 6 месеца.
Заповедта е
издадена на основание чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП, като видно от вече посочения ѝ
текст,
то налагането на мярката е обусловено от установяването на едно от алтернативно
посочените в нея деяния. В случая административният орган е приел наличието на
последната хипотеза на чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП.
Деянието е квалифицирано като нарушение на водача по чл.150 от ЗДвП, съгласно който
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че водачът Д.А. е управлявал
собствения на жалбоподателката автомобил на посочените в акта дата и място без
да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото
с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези данни съдът приема
за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл.150 от ЗДвП,
като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ
правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното
превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената
в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ. При
действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е установено по
надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът не предвижда
възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на друго лице, различно
от собственика на автомобила, нито се изисква задължително собственикът на
автомобила да го е предоставил лично на трето лице.
Като израз на административна принуда, ПАМ
трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури
безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения
интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и
ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от
закона граници.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл. 146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Р.Д.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0351-000184/25.05.2019г.,
издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Х., РУ С., за прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е
окончателно.
Съдия: