О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2377 08.12.2020 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
на осми декември две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от
съдия Румен Йосифов,
административно
дело № 2379 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.153,
ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Булшоп-05”ЕООД,
ЕИК-*********, гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.Роза №1, против решение за отказ
за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 211/06.11.2020г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) при ЦУ на НАП, с
което е отказано спиране изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-02000220000460-091-001/02.10.2020г.,
издаден от Г.Д.П., на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Е.Р.К., на
длъжност главен инспектор по приходите, с който в тежест на дружеството са
установени задължения, представляващи главница в размер на 29`219,32 лева и
лихви в размер на 2`344,26 лева.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с направените изводи в оспореното решение и иска неговата
отмяна. Счита, че размерът на обезпечението по наложените предварителни
обезпечителни мерки гарантират удовлетворяване вземанията на държавата при
потвърждаване на РА. Решаващият орган е установил, че застрахователната
стойност на запорирания товарен автомобил е 13`000 лева, която следва да бъде
взета предвид, а не балансовата стойност която е 0 лева. По отношение
възбранения имот, действително има вписана друга възбрана от дружество-кредитор
като обезпечение на предявен иск, но това не гарантира правата на този кредитор,
а вписаната възбрана е в несигурно състояние, което зависи от изхода на висящия
правен спор. Освен това счита, че възбраната няма обезпечителна функция, защото
не е посочена в чл.136 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и държавата
ще бъде привилегирован кредитор пред дружеството-кредитор.
Ответникът – директора на
ДОДОП при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Изпраща административната
преписка по която е издадено атакуваното решение.
Административен съд
- Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.153, ал.7 от ДОПК, отказът да се спре изпълнението може да се
обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество,
в 7-дневен срок от получаването на решението. В настоящия случай, оспореното
решение е връчено по електронен път на 06.11.2020г., а жалбата е подадена на
13.11.2020г. С оглед на това жалбата се явява подадена в срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и в съответствие с изискванията за форма и
съдържание, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С ревизионен акт № Р-02000220000460-091-001/02.10.2020г., в тежест на „Булшоп-05”ЕООД
са установени задължения, представляващи главница в размер на 29`219,32 лева и
лихви в размер на 2`344,26 лева. След връчването на този РА, с жалба вх.№ ИТ-00-8559/21.10.2020г.
дружеството го е оспорило пред директора на ДОДОП. В жалбата е формулирано
особено искане – на основание чл.153, ал.2 от ДОПК да бъде спряно изпълнението
на ревизионния акт. Като мотив за това искане е посочено, че към момента има
налични, влезли в сила, обезпечения които гарантират възможността на държавата
да се удовлетвори при потвърждаване на РА, поради което изпълнението се явява
допълнителна тежест за дружеството. Цитирани са и постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№
С200002-023-0002342/29.07.2020г. (л.42) с което е наложен запор върху
собствения на дружеството товарен автомобил марка Фолксваген Транспортер с
посочена застрахователна стойност от 13`000лв. и постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№
С200002-023-0002345/30.07.2020г. (л.43), с което му е наложена възбрана върху недвижим
имот в гр.Чепеларе, обл.Смолян, местност Пампорово.
С оспореното в настоящото производство решение № 211/06.11.2020г., директорът
на ДОДОП е отказал спиране. В мотивите се е приел, че съгласно чл.195, ал.6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато
такава няма в последователност: по данъчната оценка, по застрахователната
стойност и по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По
отношение на товарния автомобил е посочена застрахователната стойност, а не
балансовата такава, която съгласно представената справка от дружеството (л.9) е
0 лева. Поради това е прието, че стойността на предоставеното обезпечение е
21`078,85 лева, колкото е балансовата стойност на недвижимия имот. По отношение
на него обаче съгласно справката от Агенцията по вписванията (л.11) е налице
вписана възбрана от 07.12.2018г. с кредитор „Теле Инвест България“АД. Направена
е преценка, че при евентуално принудително изпълнение върху имота, този
кредитор ще бъде удовлетворен преди всички останали кредитори, включително и
държавата. В този смисъл, административният орган е приел, че не са налице
основания за спиране изпълнението на оспорения РА.
Общият принцип, въведен в чл.153, ал.1 от ДОПК регламентира, че обжалването
на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. От така
въведеното общо правило е предвидено изключение, съгласно което, спиране
изпълнението на ревизионен акт е допустимо по нарочно искане от жалбоподателя.
В нормата на чл.153, ал.3 е предвидено, че искането се подава до органа,
компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането
трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
В настоящия случай, от събраните до момента писмени доказателства се
установява, че е наложено обезпечение по отношение на установените с РА
задължения в размер общо на 31`790,86 лева, но то не го покрива по размер,
защото е запориран товарен автомобил с 0 лева балансова стойност, която следва
да се вземе предвид съгласно нормата на чл.195, ал.6 от ДОПК, а що се отнася за
недвижимия имот, той вече е възбранен в полза на трето лице и държавата няма да
има право на предпочитително удовлетворяване. От друга страна, в жалбата с
която е оспорен РА, жалбоподателя се е ограничил единствено с искането за
спиране изпълнението на РА по реда на чл.153, ал.2 от ДОПК заради наличните
обезпечения които както се посочи не са достатъчни, като липсва предложение за
предоставяне на друго обезпечение в същия размер.
Съгласно чл.153, ал.5 от ДОПК, решаващият орган извършва преценка съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението,
като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни
мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В настоящия случай правилно и законосъобразно решаващия орган е приел, че в
случая не са налице хипотезите, регламентирани в чл.153, ал.3 от ДОПК за
спиране изпълнението на оспорения ревизионен акт, защото запорираният товарен
автомобил е с нулева балансова стойност, а върху недвижимият имот има вписана
друга възбрана.
Съдът не
споделя направените възражения в сезиращата го жалба. Балансовата
стройност на автомобила действително е 0 лева и съгласно чл.195, ал.6 от ДОПК
се взема тя и едва ако няма такава се взема застрахователната стойност. В
случая има посочена балансова стойност, която е 0 лева и следва да се приеме
същата, защото касае стойността на конкретната вещ, а не застрахователната стойност,
която се определя като оценка на всички родово-определени вещи от този вид.
По отношение на имота,
разсъжденията на жалбоподателя, че възбраната нямала обезпечителна функция, са
правно-несъстоятелни. Възбраната има точно такава функция, като е налице
предпочитителното й удовлетворяване съгласно чл.459, ал.1 от ГПК и кредиторът,
в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана,
се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху
предмета на обезпечението. Припадащата се на така обезпечения кредитор сума се
запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи
изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се
връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. На тази норма се позовава и
ДОПК в своя чл.206, т.е. когато една вещ вече е била възбранена, държавата няма
право на предпочитително удовлетворяване върху нея.
Във
връзка с така развитите мотиви, жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.153, ал.7 от ДОПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Булшоп-05”ЕООД, ЕИК-*********, гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.Роза №1,
против решение за отказ за спиране на ревизионен акт № 211/06.11.2020г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) при
ЦУ на НАП
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: